№ 269
гр. Перник, 08.12.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник в открито заседание проведено на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при секретаря Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 371 по описа за 2021 г. на Административен съд-Перник, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 27, ал. 5 от
Закона за подпомагане за земеделските производители /ЗПЗП/, вр. с чл.
166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба от М.М.С., с адрес: *** против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 14/06/3/0/03466/3/01/04/01 от 12.03.2021г., издаден от директор на
Областна дирекция-С.*** при Държавен
фонд "Земеделие", който е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 29 337. 00 лв., представляващо получено
първо и второ плащане по Договор № 14/06/3/0/03466 от 21.12.2016 г..
Жалбоподателят счита, че оспорения акт е незаконосъобразен като издаден при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел.
Твърди, че административният орган е извършил неправилна правна квалификация на
установените факти, вследствие на което неправилно е издал АУПДВ, вместо решение за
финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Също така счита, че няма задължения да
уведомява ДФ“Земеделие“ за това, че свинете майки и прасенцата са унищожени по
разпореждане на държавен орган във връзка със заболяването „африканска чума по
свинете“ и по този начин не е допуснал
нарушения на материалния закон. В подкрепа на това сочи, че това форсмажорно
обстоятелство е известно на ответника и същият превратно е тълкувал и приложил
закона спрямо него. Поддържа, че стандартния производствен обем на стопанството
е съобразен с утвърдения бизнес план при което констатациите на органа в
противна посока са неправилни. Иска от съда да отмени оспорения АУПДВ като
незаконосъобразен. Няма искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. В.А.***, от
АК-Перник. Поддържа жалбата. Жалбоподателят поддържа, че е изпълнил
разпореждане на компетентен орган, поради което намира издадения спрямо него
акт за неправилен и иска да се отмени. Адв. А.*** пледира жалбата да се уважи
по изложените в нея доводи. Не се заявява претенция за присъждане на разноски.
В указания срок не депозира писмени бележки.
Ответникът - Директор на Областна дирекция на Държавен фонд
"Земеделие" – С.***, чрез процесуалния си представител в писмени
становища по делото намира жалбата за неоснователна. Иска да се постанови
съдебен акт, с който да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се присъди
юрисконсулско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от страна, която е засегната от
акта. Оспорва се индивидуален административен акт. Поради това същата е
процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.
Административен съд–Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по
делото писмени доказателства, приема за установено:
По фактите:
На 12.08.2016 г., жалбоподателят е подал заявление за подпомагане №14/06/3/0/03466,
получило УРН 676173, по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки
стопанства", мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. /л.23-34 от
делото/. Към заявлението си приложил и необходимите документи, в т. ч. и
бизнесплан.
Според представения бизнесплан /л. 35 от делото/ началният икономически
размер на стопанството е 12244лв./6260.26 евро, формиран от отглежданите 36
броя кози и 4 броя свине майки. Предвидено към крайната дата на периода за
проверка на изпълнението на бизнесплана - 30.06.2018 г., икономическият размер
/ИР/ на стопанството да нарасне на 17 252лв./8820.81евро., чрез
отглеждането на 40 броя кози и 4 броя свине-майки и 8 броя прасета под 45 дни.
На 21.12.2016 г., между ДФ "Земеделие" и М.С. е сключен Договор
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 14/06/3/0/03466 /ДБФП/ по
подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от
мярка 6 „Развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора,
одобрената помощ е в размер на не повече от левовата равностойност 15000 евро,
или 29 337.00 лв., която се предоставя на два етапа: първо плащане в
размер на 10 000 евро или 19558.00 лв., в срок до два месеца от сключването на
договора и второ плащане в размер на 5 000 евро или 9 779.00 лв., в
срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен код на заявката
за второ плащане. Според чл. 6, ал. 1 от договора, ползвателят е длъжен да
изпълни одобрения бизнесплан до 30.06.2018 г. Според чл. 14, ал. 1, т. 8 от
договора, ползвателят се задължава до изтичане на пет години от сключване на договора
да поддържа икономическия размер на стопанството измерен в СПО, за който е
получил второ плащане, за периода от подаване на заявката за второ плащане до
изтичане на пет години от датата на сключване на договора, като отглежда
видовете култури и/или животни, посочени в заявлението за подпомагане, като
промяната във видовете култури и/или животни се допуска при спазване на
изискванията на чл. 17 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. въз основа на писмено
уведомление от ползвателя и след изрично писмено съгласие от фонда. Според чл.
14, ал. 3 от договора, ползвателят се задължава до изтичане на пет години и
шест месеца от сключване на договора да съхранява всички документи, свързани с
изпълнението на бизнес плана, да предоставя на фонда всяка поискана информацция
за осъществяването на подпомаганата дейност и необходима за преценка относно
точното изпълнение на договорните и нормативните му задължения, както и да
уведомява фонда при промяна на данните.
С Решение № 14/06/3/0/03466/2/01/03/01 от 22.05.2017 г. на директора на ОД на
ДФ "Земеделие" – С.***, е одобрено изплащането на финансова помощ в
размер на 19 558 лв., представляваща първо плащане по договора, което е
заплатено на 23.12.2016г. /л. 556/.
На 29.06.2018 г., в установения срок, М.С. подал и заявка за второ плащане
№14063003466301 /л. 256/ по сключения договор, ведно с изискуеми се документи
към нея.
С Решение № 14/06/3/0/03466/3/01/03/01 от 30.10.2018 г. на директора на ОД
на ДФ "Земеделие" – С.***, е одобрено изплащането на финансова помощ
в размер на 9 779 лв., представляваща второ
плащане по договора, което е заплатено на 03.10.2018г. /л. 421/.
От административна проверка по контрол по изпълнението на договора след
второто плащане е констатирано, че в „Регистър на животните и пчели от БАБХ“ са
нанесени данни, че са заклани на 25.08.2019г. и на 26.08.2019г. четири
свине-майки и прасенца под 45 дни. Изискана е информация от ОДБХ-Перник относно
това дали е наложено принудително умъртвяване на тези животни в стопанството на
С. и има ли дадени предписания за почистване и дезинфекция на животновъдните
обекти.
С писмо изх. № ПК-1793 от 9.05.2020г. и изх. № ПК-1828 от 20.05.2020г.
директор на ОДБХ-Перник изготвя два доклада, с които уведомява ДФ“Земеделие“,
че животните отглеждани в обект рег. № 2305-0059 и рег. № 2449А-0008 са заклани
на посочените дати, съобразно срока определен от Областния управител за
доброволно клане във връзка с разпространеното заболяване-„африканска чума по
свинете“. Посочено е, че не се е стигнало в този обект до принудително
умъртвяване на животните, тъй като същите са доброволно заклани. Предписание за
дезинфекция не е правено, но С. е извършил такова. Не е даван срок за ново
заселване на свине в обектите, тъй като е променена нормативната уредба и свине
се допускат да се заселват в друг вид
ферми-фамилни, със завишени мерки за сигурност, каквито не са регистрираните ферми
на С..
След постъпване на горната информация е изискано ОД на ДФ“Земеделие“-Перник
да представи данни има ли постъпило искане от С. за промяна на Бизнес плана, в
частта касаеща образуване на стандартния производствен обем на стопанството,
както и постъпвало ли е искане за замяна на отглежданите в стопанството му
свине-майки и приплоди с друг вид животни.
В изпълнение на горното директор ОД“Земеделие“-Перник, с писмо изх. №
03-140/223/4-1 от 02.06.2020г. посочва,
че не са постъпвали искания от С. за промяна на Бизнес плана и за замяна на
отглежданите в стопанството му свине с друг вид животни.
С писмо изх. № 01-223-6500/111 от 03.06.2020г. на директора на ОД на ДФ
"Земеделие"- С.*** уведомил С., че при осъществения текущ контрол в
периода на наблюдение на изпълнението на договор № 14/06/3/0/03466 от
21.12.2016г. са констатирани
нередовности свързани с неизпълнение на нормативни изисквания отнасящи се до
поддържане на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО. Предоставен
му е 14 дневен срок да посочи по какъв начин ще постигне стандартния
производствен обем от 8820.80евро, който следва да се поддържа до приключване
периода за наблюдение. Писмото е получено на 11.06.2020г. лично от адресата,
като в указания срок не е постъпил отговор.
На 30.06.2020г. е извършена проверка на място, видно от контролен лист
/л.465-483/. Констатирано е, че в двата животновъдни обекта не се отглеждат
свине-майки и малки прасета до 45 дни. Бройката на козите също не съответствала
на заявените такива, като е направено отбелязване, че същите са пуснати на
паша. От прибраните от паша проверяващите установили общи 28 кози-майки и кози-други,
като 15 от тях са били без ушни марки. При проверката присъствал кметския
наместник на с. Слатино, общ. Ковачевци, обл. Перник.
С писмо изх. № 01-220-6500/58 от 03.07.2020г. /л.485/ директора на ОД на ДФ
"Земеделие"- С.***, на основание чл. 24,
ал. 1 във вр. с чл. 26 уведомява С. за
откриване на производство по издаване на АУПДВ, тъй като при извършени
административни проверки след второ плащане, са установени несъответствия,
изразяващи се в неспазване на бизнес-плана по договора, съгласно, които са
заложени за отглеждане за стопанската 2019/2020г. кози-майки-25броя, кози-
други-15 броя, свине-майки-4броя и прасенца под 45 дни-8 броя. За унищожаването
на животните не е налице уведомяване на фонда от една страна, а от друга при
липса на свинете не се поддържа стандартния производствен обем на стопанството,
който е в размер на 8820.80евро, при одобряване на заявката за второ плащане, с
което е допуснато нарушение на чл. 41, т. 9 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. Въз
основа на проверката от 30.06.2020г. е установен размер на стопанството
изчислен на 2450.11евро, в които са участвали 28 кози-майки и кози други,
установени при проверката. Прието е, че е налице нарушение на чл. 14, ал. 1, т.
8 от договора и във вр. с чл. 17, ал. 2 от договора, както и на чл. 41, т. 9 и
чл. 44, т. 6 от Наредба № 10 от 10.06.2016г.. В писмото е посочено, че общият
размер на задължението, за което ДФ“Земеделие“ ще издаде акт за установяване на
публично държавно вземане, е 29 377.00 лв. Писмото е съобщено на посочения от
жалбоподателя адрес, получено е на 08.07.2020 г. от В.А., с отбелязване-майка, видно от известие за доставяне, приложено на
л. 542 от делото.
На 24.07.2020 г. жалбоподателят депозирал възражения /л. 488/. Представил протокол от Областна епизоотична
комисия и уведомления по чл. 132 от ЗМД за заклани животни.
Възражението е разгледано и не е уважено. Направено е предложение за
продължаване прозводството по издаване на АУДВ.
В хода на производството на
21.09.2020г. е извършено последващо посещение-проверка на място в животновъдните обекти на С., на която
проверка е присъствал лично С.. Проверяващите установили в животновъдните
обекти наличие на 40 кози-майки и кози-други, с поставени ушни марки, като не
са установили животни свине-майки и приплоди до 45 дни. Пред проверяващите С.
депозирал възражение, в което посочил, причината за липса на прасетата, както и
изразил готовност за замяна на прасетата с друг вид животни по препоръка на
ДФ“Земеделие“.
С писмо изх. № 01-223-6500/337 от 12.11.2020г. /л. 523/ С. е уведомен, че ДФ“Земеделие“
не предоставя консултантски услуги и изборът на животни, с които да се увеличи
СПО на стопанството до размера, при които е извършено второто плащане е
предоставен на него. Предоставен му е 7-мо дневен срок да представи актуална
информация за Производствена програма на земеделското стопанство, при
съобразяване с изискванията на чл. 17, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 10 от
10.06.2016г. Писмото е връчено на 26.11.2020г. лично на С., като в указания
срок не са постъпили документи и обяснения.
Въз основа на проверката от 21.09.2020г. е изчислен СПО в размер на
3217.05евро, който не удовлетворява стандартния
производствен обем от 8820.80евро, който следва да се поддържа до приключване
периода за наблюдение.
Издаден е Акт за установяване на публично държавно вземане, с който на
жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 29 337. 00 лв., представляващо получени
първо и второ плащане по Договор № 14/06/3/0/03466 от 21.12.2016 г.. Прието е,
че ползвателя е нарушил 14, ал. 1, т. 8 от Договора и чл. 41, т. 9 от Наредба №
10 от 10.06.2016г., чл. 17, ал. 2 във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 8 и ал. 3 от
Договора и чл. 44, т. 6, във вр. с чл. 41, т. 3 и т. 9 от Наредба № 10 от
10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова
помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на
стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г.
В хода на съдебното производство се допусна изслушване на
съдебно-икономическа експертиза. Заключението и като компетентно изготвено и
кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото се цени в цялост.
Въз основа на него се приема, че стандартния производствен обем на стопанството
е в размер, които не съответства на измерения обем, за който е получил
второто плащане по договора.
Горната фактическа обстановка се
установи от документите в административната преписка, които като неоспорени от
страните са приети за годни доказателства, както и събраните в хода на
съдебното производство такива.
При така
установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни
изводи:
АУПДВ е
издаден от компетентен орган. Чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че
публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния
закон. Съответният закон в случая е Закона за подпомагането на земеделските
производители. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие” издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК. Ал. 6 на същата разпоредба урежда възможността това
правомощие да бъде делегирано на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. С оглед изложеното и съгласно заповед на
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" последният е
делегирал на директорите на ОД "Земеделие", съобразно териториалната
им компетентност, правомощията си по издаване на АУПДВ, както и на решения за
налагане на финансова корекция, вкл. и по подмерки 6. 1 и 6. 3 по ПРСР
2014-2020. Следователно, оспореният акт е постановен от компетентен орган,
съобразно териториалната му компетентност и надлежно делегирани правомощия. Въз основа на това се приема, че актът е издаден от
компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Актът е издаден в писмена форма и отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има посочени правни основания и изложени
фактически такива. Мотивиран е. Съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е
възможността, срока и органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан е. Не се констатират основания по чл. 146, т. 2 от АПК за
отмяната му.
При
издаване на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да се възприемат за съществени и само на това основание АУПДВ да
се отмени. Настоящия състав не възприема доводите изложени в жалбата касателно
приложимост на ЗУСЕСИФ, респ. постановяване на решение
за финансова корекция, по реда на чл. 73
от ЗУСЕСИФ, вместо издаване на АУПДВ.
Съгласно §
4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, определящ приложимия правен ред, безвъзмездна
финансова помощ по програмата за развитие на селските райони се предоставя при
условията и по реда на този
закон, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото
прилагане. В случая, безвъзмездната финансова помощ е предоставена по реда на
относимата Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3
"Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020
г., обн. ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г.. В Наредба № 10 от 10.06.2016 г. е
предвиден и специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта,
като в чл. 44 са посочени случаите, в които разплащателната
агенция има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по
договора за предоставяне на финансова помощ
суми, ведно със законната лихва върху тях.
От своя страна, според §
12, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.), започналите производства
по издадените до датата на влизането в сила на този закон
наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и на
мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се
довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. По аргумент
от чл.
41, т. 8, т.
9 и чл.
19, ал. 5 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 14, ал. 1 от сключения на 21.12.2016
г. ДБФП, този период на мониторинг, е пет години от датата на сключване на
договора-21.12.2016
г., и не е изтекъл и към настоящия момент.
Следователно, производството е започнало и проведено по реда на наредба по
приложение на ЗПЗП, в рамките на периода на мониторинг, поради което приложим е
"досегашния ред" за установяване дължимостта на подлежащата на
възстановяване БФП и правилно административният орган е приложил именно реда по
Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова
помощ за развитието на малки
стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 г.
На
следващо място административният орган се е позовал на резултати от
административна проверка по осъществения контрол, които са обективирани в писмените
доказателства по делото. Налице са и доказателства за извършени първо и второ
плащане по мярката. Ответникът представя доказателства за уведомяване на
адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на
административно производство по установяване на публично държавно вземане, като
по този начин е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да участва в производството.
Актът е издаден след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за
случая по реда на чл. 35 от АПК. При това положение се
приема, че не са налице основания, които да доведат до отмяна на акта в
условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорения акт е съобразен с материално правните разпоредби регламенитаращи
основанията, при които ответника има право да иска възстановяване на всички
получени по договора за предоставяне на финансова помощ
суми. Съгласно разпоредбите на чл.
27, ал. 3 и ал.
5 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на
недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани
от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на РА,
които възникват въз основа на административен договор или административен акт,
са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Съгласно чл.
162, ал. 2, т. 8 и т.
9 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за недължимо
платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно
усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз,
включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз
основа на административен акт, както и лихвите за тях.
По делото няма спор, че ползвателят е получил финансова помощ в размер на
29 337.00 лв, представляваща цялата одобрена помощ по договор № 14/06/3/0/03466
от 21.12.2016г., като това се установява и от представени решения № №
14/06/3/0/03466/2/01/03/01 от 22.05.2017 г. и № 14/06/3/0/03466/3/01/03/01 от
30.10.2018 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" – С.***
В случая, установеното в акта публично държавно вземане е основано на
сключения административен договор № 14/06/3/0/03466 от 21.12.2016г. Актът е
мотивиран с неизпълнение на задължения по чл. 14, ал. 1, т. 8, вр. с чл. 17,
ал. 2 от сключения договор, както и неизпълнение на разпоредбите на чл.
41, т. 3 и т. 9 и чл. 44, т. 6 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г.
Според чл. 41, т. 9 от Наредба №
10 от 10.06.2016г., на която се позовава ответника, в срок до изтичане на пет години от сключване
на договора за предоставяне на финансова помощ
ползвателят на помощта е длъжен да
поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е
получил второто плащане по договора, за периода от подаване на заявката за второ
плащане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора, като
отглежда видовете култури и/или животни и спазва сроковете за
засяване/засаждане на културите, посочени в заявлението за подпомагане и
договора за предоставяне на финансова помощ,
като промяната във видовете култури и/или животни се допуска при спазване на
изискванията на чл. 17 и след изрично писмено съгласие от
страна на фонда въз основа на писмено уведомление от ползвателя. Ползвателят е
длъжен да уведомява писмено РА и за промяната в заложените срокове за
засяване/засаждане на земеделските култури при спазване на изискването по чл. 17. Аналогично е и съдържанието на чл. 14, ал. 1, т. 8 от
договора за безвъзмездна финансова помощ.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора, когато след получаване на второто
плащане по договора ползвателят не изпълнява което и да е свое договорно
задължение и/или задължение произтичащо от Наредба № 10 от 10.06.2016г. той
дължи връщане в размер на всички получени по договора суми, ведно със законната
лихва. Такава е и отговорността на ползвателя при неподдържане на икономическия
размер на стопанството му, измерен в СПО, за който е получил второто плащане по
договора, за периода от подаване на заявката за второ плащане до изтичане на
пет години от датата на сключване на договора.
В конкретния случай, в бизнес
плана по договора е заложено отглеждане на животни кози-майки -25 броя,
кози-други -15 броя, свине-майки – 4
броя, прасенца под 45 дни-8броя, като съгласно заявката за второ плащане същите
са били налични и поради което, помощта е отпусната за икономическия размер на
стопанството, измерен в СПО, към момента на второто плащане. Този СПО е в
размер на 8820.80евро и проектното
предложение е одобрено и договорът е сключен при тези заявени от жалбоподателя
показатели. До изтичане на пет години от датата на сключване на договора, ползвателят
е задължен да отглежда заявените видове животни, посочени в заявлението за подпомагане и да
поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е
получил второто плащане по договора. От доказателствата по делото в т.ч. и от
приетата по делото съдебно икономическа експертиза се приема, че това изискване
не е спазено. При извършените две
проверки на място на 30.06.2020г. и на 21.09.2020г. не са
установени животни свине- майки и малки прасета под 45 дни. Същите участват и
формират СПО. Съответно размерът на стопанството на ползвателя е изчислен на
3217.05 евро, към датата на втората проверка при която е присъствал и
жалбоподателя. СПО е изчислен въз основа на установените 40
броя, съответно 27 кози-майки и 13
кози-други, заложени като обща броика за отглеждане по договора. Следователно размерът на стопанството е
значително по-малък от размера, за които е получено второто плащане по
договора, а именно 8820.80евро и който размер е следвало да се поддържа до пет
години от изтичане на договора. Гореизложеното обуславя извода, че правилно и в
съответствие с чл. 44, т. 6 от Наредба
№ 10 от 10.06.2016г. е прието, че ползвателят не изпълнява, което и да е свое договорно задължение и/или
задължение произтичащо от Наредба № 10 от 10.06.2016г. и той дължи връщане в
размер на всички получени по договора суми, ведно със законната лихва. В случая
е налице е неизпълнение на чл. 14, ал.
1, т. 8 от договора, съответно неизпълнение на чл. чл. 41, т. 9 от
Наредба № 10 от 10.06.2016г., разписващи по еднозначен начин задължението на
ползвателя до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне
на финансова помощ да поддържа
икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е получил
второто плащане по договора, за периода от подаване на заявката за второ плащане
до изтичане на пет години от датата на сключване на договора, като отглежда
видовете животни, посочени в заявлението за подпомагане и договора за
предоставяне на финансова помощ. При
действието на чл.
44, т. 6 от Наредба № 10 административния орган правилно е приложил
материалния закон, защото е налице неизпълнение от ползвателя, на задължение по
чл. 14, ал. 1, т. 8 от договора съответно неизпълнение на чл. 41, т. 9 от
наредбата, което е правопораждащия юридически факт за правомощието на ответника
да изиска връщане на всички получени суми по договора за предоставяне на
финансовата помощ. Поисканата сума е в размер на получената
такава-29 337лв.. С оглед на изложеното не се откриват отменителни
основания по чл. 146, т. 3 от АПК.
Следва да бъде отчетено, че
административния орган, в хода на производството е указал на С. и му е
предоставил възможност да приведе стопанството си в съответствие с чл. 17 от
Наредба № 10, за което го е уведомил надлежно. С. не е предприел необходимите
действия за промяна на вида на отглежданите животни.
Реално жалбоподателя не оспорва
липсата на животни-свине-майки и прасета под 45 дни, като твърди, че същите са
заклани през 2019г. въз основа на
предписание на компетентен орган във връзка със заболяването „африканска чума
по свинете“. Това възражение по разбиране на съда сочи за евентуални
форсмажорни обстоятелства, които целят да изключат задължението за
възстановяване на получената безвъзмездна помощ, каквато хипотеза е разписана в
чл. 37, ал. 6 от наредба № 10. Хипотезите на непреодолима сила и извънредни
обстоятелства са посочени в чл.
2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) №
352/78, (ЕО) № 165/94,
(ЕО) № 2799/98,
(ЕО) № 814/2000,
(ЕО) № 1290/2005
и (ЕО) № 485/2008
на Съвета, като към тази разпоредба
препраща и §
1, т. 16 от ДР на Наредба № 10. Случаите на непреодолима сила и извънредни
обстоятелства, когато се проявят след второто плащане, изключват възникването
на задължение за възстановяване на получената по договора финансова помощ, ако
са довели до трайна обективна невъзможност на ползвателя да изпълнява поетите
договорни и/или нормативни задължения. За
да се приложи успешно обаче институтът на непреодолимата сила е необходимо
нарочно уведомление от ползвателя, като уведомяването следва да се извърши в
срок от 15 работни дни от датата, от която това е възможно, изхождайки от чл.
37, ал. 5 от наредбата. Изрично с чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от договора ползвателят
на помощта се е съгласил да не се позовава на непреодолима сила при пълно
неизпълнение или при забавено изпълнение на задължението за уведомяване. От
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят под никаква форма не
е уведомил ДФ“Земеделие“ за закланите от него на 28.06.2019г. животни,
участващи във формирането на икономическия размер на стопанството в посочения
срок. Далеч след изтичане на 15-дневния срок по чл. 20, ал. 1 от договора, едва
в хода на производството с обяснения от 24.07.2020г. представя протокол от заседание
на Областна епизоотична комисия и уведомления за заклани/унищожени животни,
издадени на основание чл. 132 от ЗВД. Пропускането
да бъде уведомена разплащателната агенция за обстоятелствата, възприемани като
непреодолима сила в срока по чл.
37, ал. 5 от Наредбата и по чл. 20, ал. 1 от договора е съществено. Съдът
счита, че е без правно значение за изхода на спора дали е налице издадено
задължително предписание, за унищожаване на животните или унищожаването е
направено доброволно, защото и при двете хипотези по силата на чл. 20 от договора
и на наредба № 10 се изисква уведомяване на ДФ“Земеделие“, в случая за
неналичието на свине-майки и техните приплоди, каквото уведомление не е
направено от жалбоподателя. Съгласно чл.
20, ал. 2 и ал. 3 от договора ползвателят на помощта се е съгласил да не се
позовава на непреодолима сила при пълно неизпълнение или при забавено
изпълнение на задължението за уведомяване. С оглед на това институтът на
непреодолимата сила е неприложим в случая и изложените съждения са
неоснователни.
Оспорения акт е съобразен и с
целта на закона. По разбиране на състава развитие на селските и планинските
райони чрез безвъзмездно финансиране се постига при дългосрочно осъществяване
на подпомаганата дейност. По мярка 6 е прието, че продължителността и следва да
е поне 5 години, като в този времеви период укрепване на малкото земеделско
стопанство не само следва да се развие, но и да постигне и задържи растеж.
Установеното спадане на икономическия размер на стопанството е в противоречие с
целта, формулирана в чл. 2, т. 9 от ЗПЗП за които се предоставя субсидията,
затова задължаването на получателят да я
възстанови е в съответствие с целта по чл. 2, т. 9 от ЗПЗП, в частност тези
посочени в чл. 2 от Наредба № 10 от
10.06.2016г.
С оглед на изложеното настоящия състав намира,
че жалбата е напълно неоснователна и като такава ще се отхвърли. АУПДВ е
издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма. При издаването му
са спазени административно производствените правила и са приложени относимите
правни основания. Същият е съобразен и с целта на закона.
По
разноските:
При този изход на спора ответната
страна има право на разноски. Искането за присъждане на разноски за
юрисконсулско възнаграждение е направено своевременно в депозирана по делото
молба от 19.11.2021г., в която е инкорпориран списък на разноски. Други
разноски не се претендират. Разгледана по
същество претенцията е основателна. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено
по реда на чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.М.С. против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 14/06/3/0/03466/3/01/04/01 от 12.03.2021г., издаден от директор на
Областна дирекция-С.*** при Държавен
фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА М.М.С.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Държавен фонд „Земеделие”, със седалище и адрес: гр. С.***, бул. Цар
Борис ІІІ № 136, съдебни разноски в размер на 100.00 лв. /сто лева/ по
административно дело № 371/2021г. по описа на Административен съд-Перник.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/