РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. С., 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20231800900226 по описа за 2023 година
Ищецът Застрахователна Компания „Л.И.”АД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе” №67А е предявил срещу Г. С. Г. ЕГН
********** с адрес: гр. Б., обл. Софийска, ул. „Любен Каравелов“ №25 иск с правно
основание чл.500, ал.1 т.1 КЗ във връзка с т.3 във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 185 000,-лева /сто осемдесет и пет хиляди лева/ - главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 10.11.2023г.
до окончателното изплащане, както и всички направени съдебно - деловодни разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
ЗК "Л.И." АД твърди, че на 18.05.2018г., около 21.45часа, в гр. Б., лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ СО 3191 ВР, управляван от Г. С. Г. предприема
маневра „потегляне” от ул. „Зелинград“ №62, без да се убеди, че няма да застраши живота на
намиращия се на платното за движение пешеходец К.Б.Г., в следствие на което последвал
удар с предната челна зона на автомобила в тялото на Крисия Г., при което тялото й било
отхвърлена напред и паднало на платното пред автомобила, след което при движението си,
последният преминал през него. Водачът Г. С. Г. избягал от местопроизшествието в посока
на ул. „Плиска“ №1, без да уведоми и изчака контролните органи. В резултат на пътното
произшествие е настъпила смъртта на пешеходната К.Б.Г..
За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол №88 от 18.05.2018г. След
установяване на виновния водач Г. С. Г. и от извършеното химико-токсилогично изследване
1
с Протокол №3236/11.06.2018г. е установена употреба на наркотично вещество
тетрахидроканабинол.
Вината на водача за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е
установена, с влязла в сила Присъда №18/17.06.2022г. по НОХД №117/2020г. на Софийски
Окръжен Съд, потвърдена с Решение № 399/20.12.2022г. по ВНОХД №840/2022г. по описа на
САС, потвърдено с Решение № 299/15.08.2023г. на ВКС по КНД №329/2023г.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Към датата на събитието отговорността на водача на виновния лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ СО 3191 ВР е застрахована по застраховка “Гражданска
отговорност” в ЗК "Л.И." АД, обективирана в застрахователна полица № 22118000265960,
със срок на валидност от 12.01.2018г. до 12.01.2019г.
Б.Г.С. и К.К.С., чрез упълномощения от тях процесуален представител адв. В.О., са
предявили субективно съединени искове по чл.432 ал.1 КЗ и чл.497 КЗ срещу ЗК "Л.И." АД
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от загубата на
дъщеря им К.Б.Г.. Образувано е т.д №80/2019г. по описа на Софийски Окръжен Съд.
Производството по делото е прекратено, поради сключено извънсъдебно споразумение
между страните.
На 19.09.2019г. е подписано Споразумение №811/20.09.2019г. между ЗК "Л.И." АД и
Б.Г.С. чрез адв. В.О. за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 100 000,лв.
/сто хиляди лева/ за причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания,
вследствие загубата на нейната дъщеря К.Б.Г. от процесното пътно произшествие настъпило
на 18.05.2018г.
Сумата е изплатена както следва: на 09.11.2019г. с банково бордеро №BORD03146386
сумата от 10 000лв.; на 01.12.2019г. с банково бордеро №BORD05935178 сумата от 15
000лв.; на 30.12.2019г. с банково бордеро №BORD04855118 сумата от 25 000лв.; на
17.01.2020г. с банково бордеро № ********* сумата от 15 000лв; на 25.01.2020г. с банково
бордеро № BORD00077888 сумата от 15 000лв.; и на 24.02.2020г. с банково бордеро №
********* сумата от 20 000лв.
На 19.09.2019г. е подписано Споразумение №810/20.09.2019г. между ЗК "Л.И." АД и
К.К.С. чрез адв. В.О. за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 85 000,00лв.
/осемдесет и пет хиляди лева/ за причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и
страдания вследствие загубата на неговата дъщеря К.Б.Г. от процесното пътно произшествие
настъпило на 18.05.2018г.
Сумата е изплатена както следва: на 09.11.2019г. с банково бордеро №
BORD03144097 сумата от 10 000лв.; на 01.12.2019г. с банково бордеро № BORD05940124
сумата от 15 000лв.; на 30.12.2019г. с банково бордеро № BORD04839889 сумата от
25 000лв.; на 17.01.2020г. с банково бордеро № ********* сумата от 15 000лв; на 25.01.2020г.
2
с банково бордеро № BORD00083719 сумата от 10000лв.; и на 24.02.2020г. с банково бордеро
№ ********* сумата от 10000лв
Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“, на основание чл.500, ал.1, т.1 вр. с т.3 от Кодекса за застраховането, с
изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“, ЗК “Л.И.“ АД встъпва в правата на пострадалия и придобива право на регрес
срещу виновния водач напуснал мястото на произшествието без да уведоми и изчака
контролните органи и управлявал под въздействието на наркотични и упойващи вещества -
Г. С. Г. с ЕГН **********, до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 185
000лева /сто осемдесет и пет хиляди лева/ неимуществени вреди изплатени на Б.Г.С. и
К.К.С..
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Г. С. Г. е подал писмен отговор.
В действителност е налице влязла в сила Присъда №18/17.06.2022г. по НОХД
№117/2020г. на Софийски окръжен съд, потвърдена с Решение №399/20.12.2022г. по ВНОХД
№840/2022г.- по описа на САС, потвърдено с Решение №299/15.08.2023г. на ВКС по КНД
№329/2023г.
Влязлата в сила Присъда е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК
и е налице императивно задължение за съда да се съобрази с нея по отношение на това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и вината. В тази насока признава, че е
налице противоправно деяние, извършено от Г. С. Г., същото е виновно, но само по
отношение на визираното в горецитираната присъда. Останалите увреждания и вреди не са
причинени от него.
Прави възражение за съпричиняване от страна на К.Б.Г. В тази насока оспорва
твърдението, че същата е била едва ли не невинен участник в конкретния инцидент, както е
описано в исковата молба. Действията й въобще не са били насочени към предотвратяване
на инцидента, както се твърди. Същата е активно съпричастна към случая, като с
поведението си е допринесла за настъпването на причинените вреди.
Оспорва иска по отношение и на неговия размер, който намира за силно завишен,
неотговарящ на действително претърпените вреди и тяхната продължителност, както и
неотговарящ на критериите за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Счита, че не следва съдът да е ангажиран да признае исковите претенции изцяло въз
основа на сключено споразумение от страна на ищеца в настоящото производство с
конкретните лица, на които са изплатени сумите, както следва:
- 100 000 лева на Б.Г.С. и 80 000 лева на К.К.С..
Счита, че претърпените вреди са значително по-малки и моли съда да приеме, че
действително претърпените вреди следва да бъдат редуцирани и оценени на значително по-
малка обща сума.
Приложената влязла в сила присъда по реда на чл.300 ГПК, приложеният
3
Констативен протокол №88 от 18.05.2018г., заедно с другите приложения и/или
доказателства по делото не доказват наличие на посочените в подадената искова молба
вреди и моли да се отхвърлят исковете.
В условията на алтернативност, моли да се намалят същите, тъй като паричната сума,
която е евентуално заплатена от страна на ищеца в настоящото производство има изцяло
субективен характер, с оглед вземане на решение от страна на сключващите споразумение
страни, касаещо приключване и финализиране на гражданско-правните и
имуществени/парични взаимоотношения между същите.
Оспорва извършването на описаните плащания и счита, че същите са недоказани.
Отделно от горното, моли да се приеме, че описаните от ищеца аргументи за
заплащане на исканата сума са неоснователни и недоказани, а подобна искова претенция по
размер не е в унисон с императивните правила на закона и константната съдебна практика
относно претърпени вреди, а още по-малко същата е доказуема.
Воден от така изложените съображения, моли да се отхвърли така предявения иск
като недоказан по основание и размер.
Претендира и сторените по делото разноски, в това число заплатения адвокатски
хонорар.
Ищецът ЗК "Л.И." АД е подал допълнителна искова молба.
По отношение на въведените с отговора възражения от ответника, счита същите за
неоснователни по следните съображения:
По отношение на възражението за съпричиняване от страна на пострадалата К.Б.Г. и
твърденията, че същата е допринесла с действията си за настъпилите вреди, следва да се
вземе под внимание факта, че пострадалата е малолетно дете на четиригодишна възраст.
Съгласно разпоредбата на чл.116 и чл.117 от ЗДвП всички водачи на пътно превозно
средство са длъжни да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, особено към
децата и при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират
деца, водачът е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре. В
наказателното производство срещу ответникът е прието, че е нарушил правилото за
движение по пътищата, визирано в чл.77 ал.1 пр.2, във вр. с чл.76 от Правилника за
прилагане на ЗДвП, а именно, че при предприемане на маневра е длъжен да се убеди, че
няма да застраши участниците в движението. Така настъпилата ситуация не се дължи на
фактори и обстоятелства, които да стоят извън субективните му възможности. Същия е
предприел маневра „потегляне” от място, без да съобрази, че в този момент пред
автомобилът му стои пострадалата Крисия Г.. След като настъпил ударът и пострадалата
била отхвърлена напред, ответникът преминал с автомобила през тялото й без да спре и
избягал от местопроизшествието.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието
на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение
/вината/ на пострадалия - в този смисъл т.7 от ППВС №17/18.11.1963 г. В случая е от
4
значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, а не на вина. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди - така
решение №165/26.10.2010 г. по гр.д. №93/2010 г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла
на чл.51 ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера
на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в
нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Съпричиняването е обективно
участие в процеса на настъпване на вредата и не зависи от субективния елемент "вина".
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение №45/15.04.2009г. по т.д. №525/2008 г. на II
ТО; решение №206/12.03.2010г. по т.д. №35/2009г., II ТО; решение №58/29.04.2011 г. по т.д.
№623/2010 г. на II ТО и други/, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които
навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да
са конкретни.
Предпоставките по чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени
вреди при принос на пострадалия, съразмерността на съпричиняване на вредоносния
резултат и начина на определяне на степента му, и преценката за съотношението, в което
всеки от участниците в процесното ПТП е допринесъл за настъпване на деликта, е разрешен
в постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. №
971/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 96/15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, 1 т. о., решение №
39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/08.08.2016 г. по т. д.
№ 36/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о„ решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС,
ТК, II т. о. и други съдебни актове. Според постоянната практика на ВКС за определяне
наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото
при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на
пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно - превозно
средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от
участниците в конкретното ПТП. При преценка поведението на пострадалия решаващият
съд следва да има предвид, че съгласно чл.20 ал.2 ЗДвП отговорността на водачите на
моторните превозни средства за осигуряване безопасност на движението е завишена спрямо
тази на пешеходците, включително чрез законодателно вмененото им задължение за
избиране на подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би им позволила
5
спиране при поява на препятствие на пътя, което са могли и са били длъжни да предвидят.
В производство по НОХД №117/2020г. на СОС е доказано, че ударът е бил
предотвратим, водачът е разполагал с техническата възможност да предотврати удара с
пострадалата. В случая следва да бъде съобразено и обстоятелството, че районът на
местопроизшествието е оживен - обстоятелство, което несъмнено налага изключително
внимание от страна на водача на процесния лек автомобил. Следва да се отбележи и факта
на напускане на местопроизшествието от страна на ответникът, който е възприел
настъпилото ПТП и жертвата на пътя, при което като водач е длъжен да остане на
местопроизшествието при условията, предвидени в ЗДвП. Трябвало е да спре, да се убеди
какви са последиците от произшествието и да остане там, доколкото е имало пострадал
човек. Вместо това, с ясното съзнание, че е предизвикал ПТП е напуснал същото без да
сигнализира компетентните медицински и полицейски органи.
Определеният размер на застрахователно обезщетение от застрахователното
дружество е съобразен с всички факти и обстоятелства по настъпване на ПТП, както и със
съдебната практика съгласно чл.52 от ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Човешкият живот е висша ценност,
подлежаща на защита от правовия ред и загубата му следва да бъде компенсирана с
подходящо обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Ответникът Г. С. Г. е подал допълнителен отговор.
Счита, че в случая са налице данни за съпричиняващо поведение от страна не само на
малолетното пострадало лице, а най-вече на лицето Коста Симеонов, който е баща на
пострадалата. Именно това лице в качеството на родител на малолетната пострадала носи
отговорност за нейното поведение в качеството на пешеходец. Съгласно разпоредбата на
чл.119 ал.5 от ЗДвП поведението на пешеходеца не би могло да бъде оценявано като
съпричиняващо единствено в случаите, когато е реализирано ПТП на пешеходна пътека.
Настоящият случай не е попада в посочената хипотеза, доколкото ЗДвП не прави разлика
между пълнолетен, непълнолетен и малолетен пешеходец по отношение спазването на
правилата за движение. Както правилно се отбелязва в ИМ за наличието на съпричиняващо
обстоятелство е необходимо да е извършено нарушение на правилата за движение, което да
се намира в причинно-следствена връзка с крайния резултат, но не е необходимо
нарушението да е извършено виновно.
Ето защо обективно в настоящото производство е налице нарушение на правилата по
чл.108, ал.1 от ЗДвП, както и на чл.113, ал.1 и чл.114, т.1 от ЗДвП. Нарушенията са
6
допуснати, както от пострадалото лице, но най-вече от намиращият се на същото място
негов родител, който съгласно общите правила е отговорен за поведението на малолетното
му дете. Вместо да се погрижи за сигурността на детето си, това лице беше заето да
осъществява нападателно поведение спрямо мен, като потеглянето на автомобила в
условията на уплаха се дължи тъкмо на това поведение. И в хода на наказателното дело се
установи, че Симеонов е бил зает със саморазправата, като е допуснал движение на
малолетното си дете на платното за движение.
По тези съображения е налице обективно съпричиняване на вредоносния резултат.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното
от фактическа страна:
По делото се представи Присъда №18/17.06.2022г. по НОХД №117/2020г. на
Софийски Окръжен Съд, потвърдена с Решение № 399/20.12.2022г. по ВНОХД №840/2022г.
по описа на САС, потвърдено с Решение № 299/15.08.2023г. на ВКС по КНД №329/2023г.,
влязла в сила на 15.08.2023г., с която е признат Г. С. Г. за виновен в това, че на 18.05.2018 г.,
около 21,45 часа, в гр. Б., Софийска област, на ул.“Зелинград“ № 62, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № СО
3191ВР, след като употребил наркотично вещество – марихуана, е нарушил правилото за
движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.77 ал.1, пр.2 от Правилник за
прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/ – „Водач, който има намерение да
извърши маневра, е длъжен да се убеди, ….че няма да застраши останалите участници в
движението“, във вр. с чл.76 от ППЗДвП, съгласно която „маневра е изменение на
положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в
движението, като потегляне“ и по непредпазливост е причинил смъртта на К.Б.Г., с ЕГН
**********, като след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на
основание чл.343 ал.3, пр.2 и пр.5, бук.“б“, пр.1, във вр. с ал.1, бук.“в“, вр. чл.342 ал.1, пр.3
от НК, като му е наложено съответното наказание.
По делото се представи удостоверение за раждане на К.Б.Г., видно от което нейна
майка е Б.Г.С..
По делото се представи застрахователна полица №BG/22/118000265960 за лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ СО 3191 ВР с валидност от
12.01.2018г. до 12.01.2019г.
По делото се разпита свидетелката А. Г. С..
„Познавам К.С. Това е зет ми, а Б.С. е сестра ми. Знам за претърпяно ПТП през 2018 г.
Тогава те имаха две деца. Знам какво се случи. Това се случи в квартален магазин, пред него.
Зет ми се прибираше с децата. Обвиняемият Г. още веднага ги засече и щеше да ги блъсне с
колата. Няма кръстовище. Двупосочна, голяма улица, съвсем нормална улица, на която може
да се премине. Във всяка посока има по една лента в посока. Стана в светлата част на деня,
беше лято, сухо, не беше валяло. Нямаше ограничения във видимостта. Детето беше още в
7
колата. Той веднага ги засече и щеше с колата да ги блъсне. Бащата направи забележка,
защото вози деца и другия започна да крещи и да върти гуми и те евентуално слизаха от
колата, защото нали трябваше да влезнат до магазина. Детето при слизането от колата, той
мина през нея. Детето се намираше на улицата. Бащата не беше много далеч от нея. Тъкмо
да я хване и той мина през нея. Автомобилът удари детето в централната част. Продължи, не
спря и мина през нея. Не спря и мина през нея втори път.
Бащата се грижеше много за нея. Те си бяха много в добри отношения. И двамата
родители се разбираха. Бащата се грижи за нея повече. Винаги е помагал на сестра ми за
всичко. Детето слизаше от колата. Те не очакваха, че той ще тръгне. Той се форсираше първо
на едно място. Зет ми му направи забележка, защото той първо щеше да ги блъсне с колата.
Зет ми отвори прозореца, слезе от колата и му каза да внимава, защото вози деца. Той
започна да пищи, да псува, да вика, да показва бухалки и т.н., след което започна да се
форсира на едно място. Не очаквахме да тръгне. Колата на зет ми беше двуврата и ги
чакахме да слезнат. И децата бяха отзад, евентуално.
Автомобилите бяха в противоположни посоки. От ляво е магазина. Г. идва през зет
ми от другата страна. Зет ми се движи от тази страна, за да си спре от ляво на магазина.
Магазинът е от лявата страна на зет ми. Зет ми спира на пътното платно от ляво, както е
магазина. Зет ми се движи от ляво за магазина. Той спира от ляво и Г. не върви зад него, а
директно срещу него. Магазинът е от ляво. Той спира до магазина. В този случай не му е
насреща на него. Тук има една уличка, в която завиваш и си направо пред магазина. Лява
страна. Той завива и спира пред магазина. Отсреща срещу него идва Г.. Бащата слезе веднага
от колата. Децата се возеха отзад. Криси беше от дясно, зад навигаторската седалка беше.
Тя трябваше да слезе от към пътя. Г. дойде отсреща и спря точно пред зет ми. Това се случи
на пътното платно. Г. се движи насреща и заби спирачки рязко. Започнаха да се карат,
защото едва ли не не ги е ударил с колата, а вози деца. Той излезе от колата и започна да му
прави забележка. След това той започна да заобикаля колата, за да си вземе детенцето.
Криси трябваше да слезе от дясната страна на пътното платно. От лявата страна е слизане на
тротоар. Има тротоар пред магазина. Има разстояние около една кола от тротоара до
магазина. От другата страна на пътното платно на за дясното нямаше спрели коли. От ляво
си имаше спрели автомобили, но от дясно нямаше спрели коли. Нямаше пречка да се спре от
другата страна. Малката уличка е еднопосочна. Зет ми не е навлязъл в насрещното платно.
Той зави и спря пред магазина. Бащата слезе веднага, като при слизането направи забележка
на Г. и продължи напред, за да може да си изведе детето. Детето си мърда седалката и отваря
врата. В този момент, Г. тръгва и тя вече беше излязла, още преди бащата да е стигнал до
нея. Бащата мина в малкото място между двата автомобила, за да може да мине и да вземе
детето. Г. тръгва в този момент, като никой не е очаквал, че той ще тръгне. Детето е малко и
в това време то е тръгнало да излиза. Той мина през нея. Сама тя си е отворила врата.
Другото дете беше по това време в колата. Зет ми се движеше, за да отиде да такова си му
говореше. Крисия по документи е на майка си. Той я припозна чак след смъртта. Сестра й е
на 14 г. сега. Тя не е припозната от баща си. Води се с неизвестен баща. Бащата на К. се
8
занимава със строителство. Баща му беше голям майстор. На плочки и бани. Работеше
различно.“
По делото се разпита свидетелката М.В.Б.
„Знам за инцидента от Г.. Вечерта са играли карти. Скъсали са картите и са отишли с
негов приятел да купят нови. Бащата на починалото дете е бил във видимо нетрезво
състояние. Започнал е да се заяжда, да псува, посегнал е на Г.. Детето Г. не го е видял. Видял
е, че тичат хора от махалата. Качил се е в колата и е тръгнал. Има документи, че Г. е бит от
бащата. Аз не съм била на случая. Аз не съм била там.“
Със споразумение №810/20.09.2019г. между ЗК "Л.И." АД и К.К.С. е уговорено
застрахователят за заплати на последния застрахователно обезщетение в размер на 85000,-
лв.
Представиха се доказателства за изплащането на 85 000,-лв. от ЗК "Л.И." АД на
К.К.С..
Със споразумение №811/20.09.2019г. между ЗК "Л.И." АД и майката на К.Б.Г. Б.Г.С. е
уговорено застрахователят за заплати на последната застрахователно обезщетение в размер
на 100000,-лв.
Представиха се доказателства за изплащането на 100000,-лв. от ЗК "Л.И." АД на
Б.Г.С..
Не се твърди и се установява по никакъв начин от страна на ответника Г. С. Г., че е
заплатил на ЗК “Лев Инс“ АД платените обезщетения и разноски.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 500, ал. 1 от Кодекса за застраховане
„Освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач:
1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение
по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества…“
Регресният иск на застрахователя по чл.500 ал.1 т.1 КЗ да получи платеното е изцяло
основателен, тъй като деянието е извършено от водач, застрахован при ответника по
застраховка гражданска отговорност (полица № 22118000265960), под въздействие на
наркотично вещество – марихуана, доказано с влязла в сила Присъда №18/17.06.2022г. по
НОХД №117/2020г. на Софийски Окръжен Съд, потвърдена с Решение № 399/20.12.2022г. по
ВНОХД №840/2022г. по описа на САС, потвърдено с Решение № 299/1Запази
редакцията5.08.2023г. на ВКС по КНД №329/2023г., която е задължителна за гражданския
съд, на основание чл.300 ГПК.
Видно от разпита на свидетелката А. Г. С. за К.Б.Г. са се грижили нейните родители
9
Б.Г.С. и К.К.С., които след нейната внезапна загуба за претърпели значителни
неимуществени вреди, болки и страдания от загубата на тяхното скъпо момиченце.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта в случая на загуба на дете само на 3
години и половина.
Съдът определя дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180
000,-лв. за всеки един от родителите, независимо, че човешкият живот няма напълно
равностоен паричен еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са
изключителни силни и продължителни, за които се събраха свидетелски показания.
Със споразумения №810/20.09.2019г. и №811/20.09.2019г. между ЗК "Л.И." АД и
родителите Б.Г.С. и К.К.С. са определени и изплатени обезщетения за неимуществени вреди
съответно 100 000,-лв. и 85 000,-лв. Така уговорените обезщетения не надвишават
дължимите, определени от съда, поради което искът е доказан както по основание, така и по
размер.
Не е основателно възражението на ответника Г. С. Г. за съпричиняване от страна на
пострадалата К.Б.Г.. Видно от показанията на разпитаната свидетелка А. Г. С. малолетното
дете К.Б.Г. е слязло от автомобила и бащата не е успял да предотврати удара от водача Г. С.
Г. на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ СО 3191 ВР.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ще следва да бъде осъден ответника Г. С. Г. да заплати и
направените от ищеца ЗК "Л.И." АД деловодни разноски в размер на 7800,-лв., от които
държавна такса 7400,-лв., 300,-лв. юрисконсултско възнаграждение и 100,-лв. депозит за
свидетел.
С оглед на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на чл.500, ал.1 т.1 КЗ във връзка с т.3 във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86 ЗЗД
Г. С. Г. ЕГН с адрес: гр. Б., обл. Софийска, ул. „Любен Каравелов“ №25 да заплати на ЗК
„Л.И.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Черни връх”
№51Д по банкова сметка IBAN BG54 BPBI 7945 1060 2012 07 сумата от 185 000,-лева (сто
осемдесет и пет хиляди лева) - главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба 10.11.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Г. С. Г. ЕГН ********** с адрес: гр. Б.,
обл. Софийска, ул. „Любен Каравелов“ №25 да заплати на ЗК „Л.И.”АД, ЕИК, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Черни връх” №51Д сумата от 7800,-лв. (седем хиляди и
осемстотин лева), представляваща деловодни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд гр.София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11