№ 260018 / 12.11.2020
г.
МОТИВИ по НОХД № 1064/20г. по описа на РС - МОНТАНА
Подсъдимият Д.В.И.
е обвинен
в това, че
на 20.06.2018 год. в с.С., област Монтана се заканил с убийство на Б.Ц.П. xxx,
като използвал думите – „Ще играе манарчето” и „Ще приключа един път завинаги с
теб”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1
от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретно по вид и размер наказание.
Частният
обвинител Б.Ц.П. поддържа обвинението наред с прокурора.
Подс.И. дава обяснения, не се признава за виновен,
посочва, че с Б.П. отдавна има проблеми, твърдейки, че П. ги създава и, че
неправилно е осъден. Твърди, че не се е заканвал спрямо П..
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Последното осъждане на подс.И.
е през 2017 год. по НДЧХ № 1567/2016 год. по описа на РС - Монтана за
унищожаване на движими вещи на пострадалия Б.Ц.П..
И подсъдимия и пострадалия
живеят в с.С., област Монтана, като са съседи по имот. След осъждането на подс.И.
по НДЧХ № 1567/2016 год. по описа на РС- Монтана /присъдата е влязла в сила на
13.07.2017г./, бил издаден изпълнителен лист и образувано ИД № 1 - 443/2017
год. по описа на СИС при РС - Монтана, на доклад на ДСИ св.К.Р..
На 20.06.2018 год.
св.Р. следвало да извърши действия по изпълнителното дело по отношение на
имущество на подс.И.. На тази дата около 10:30 часа тя, св.П., адв.Й.А.,
упълномощен от св.П. по изпълнителното дело, и св.В.Т. - назначена като вещо
лице по изп. дело, посетили имота на подс.И. xxx. Придружавал ги и мл. пи св.И.И.
xxx. Свидетелите не установили подс.И. в дома му и поискали съдействие от св.И.
да го установи и доведе на адреса за провеждане на процесуални действия по
изпълнителното производство. Полицейският служител установил подс.И. и го довел
до жилището му, където св.Р. му пояснила какви действия следва да предприеме
спрямо имуществото му. Подс.И. се обърнал към св.П. и му казал че не му дължи
нищо, след което казал и изразите „Ще играе манарчето“ и ,,Ще приключа един път
завинаги с теб“. Когато изрекъл тези закани в близост били св.А. и св.Т.. Св.П.
се притеснил от казаното от подсъдимия и помолил полицейския служител да го
предупреди да не го заплашва. След това съдебния изпълнител предприел
процедурата по опис на имуществото на подсъдимия, който ядосано повторил думите
към св.П.. Тогава св.А. предупредил подс.И., че с думите си извърша престъпление
от общ характер, но и това не спряло подсъдимия, който продължил със заканите
по адрес на Б.П.. На следващият ден двамата – подс.И. и св.П. се срещнали
сутринта на автобусна спирка в селото и подсъдимия отправил заплашителни
жестове. Св.П. се притеснил и споделил на св.П.В.Г. от същото населено место,
че се страхува от подсъдимия, тъй като били съседи.
На 04.06.2020 год. Д.В.И.
бил привлечен като обвиняем в рамките на образуваното ДП № 830/18г. по описа на
РУ – Монтана, респ. преписка № 1356/18г. на РП - Монтана и разпитан в това
качество. Той не се признал за виновен по обвинението и се възползвал от
правото си да не даде обяснения.
Посочената от
обвинението фактическа обстановка се потвърждава от събраните доказателства в
рамките на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, а именно:
Б.П., заедно с адвокат А. и съдия-изпълнителя
К.Р. и полицая на селото св.И., заради осъждане на подсъдимия да му заплати унищожени вещи отишли,
за да опишат вещи, защото той нямал пари да ги
заплати. Подс.И. казал на св.П. „аз на тебе няма да ти плащам нищо, ще взема
манарчето да те съсечем”, „ще играе манарчето и ще приключа веднъж
завинаги с теб”. Св.П. ги чул тия думи, бил на около
двадесетина метра от портата на подс.И.. Последния претендира за имот. Закупил е 73 година 750
квадрата. Преди него четири човека са живели в тоя имот. И. е
решил, че градината му е една втора от целия имот. Св.П. водил
дела и подс.И. е осъден на всички инстанции и сега чака изпълнителен
лист,
за да се определят точните граници на парцела. Подс.И. имал
само един договор и казвал, че това всичко са лъжи, че св.П. е
подкупил съдиите, че адвокатите нищо не разбират и псувал. Най-лошото
според св.П. е, че когато се закани подсъдимия, го върши,
тъй като, 80-та година се заканвал на
една жена, че ще я изнасили, изнасилил я,
лежал е в затвора, след това се заканил на
един, че ще го окрадне, краднал е, лежал е в затвора, заканвал се е на
един комшия, че ще го прегради, преградил го е, бил ги хората, починали
после и двамата. На св.П. се заканил, четири месеца го
вардил, да види кога е на работа и нощта дошъл и
преградил градината на П.. Там междите личат, всичко личи. За подс.И. нотариалният акт не е документ. Св.П. познава
свидетелките, които подсъдимия е посочил. 2013 година преградил самоволно, и оттогава не са в добри
отношения с подсъдимия. П. и Д. не са присъствали и двете на 20.06.2018г. Д. xxx и много рядко идва
в с.С.. Съдия изпълнител Р. е била
там на 20.06.2018г., адвокат А., вещото
лице и полицейския служител. Всичките би трябвало да са го чули подсъдимия какво казва. Той бил нервен. Викал „ще
те оправя, ще играе манарчето”. Искали
му лична карта. Съдебният
изпълнител му обяснил какво ще се прави в имота. След 20.06.18
година П. и подсъдимия се срещали на барчето и той казвал:
„аз, на тебе няма да ти плащам, на никакъв адвокат, те тука е манарчето, сега
ще те насечем”. По преценка на П., подс.И. е напълно способен да извърши заканите си.
Никой не смее да каже нищо, защото той само се заканва.
Св.К.Р. потвъждава,
че на 20.06.2018 година е
била на опис в с.С. по изпълнително дело. Не познавала
хората. Описа на движими вещи обхващал – каруца,
диван и маса. Там бил подсъдимият във връзка с описа, и на св.Р.
не е създавал проблеми. По принцип репликите, които си разменят страните св.Р. няма как да помни. Всички стояли отвън пред самия
имот на пътя. Имало с тях
и полицейски служител - кварталният.
Спрямо св.Р., подс.И. нормално се държал. Според св.Р. е нормално страните: взискател - длъжник да имат опънати
отношения. Св.Р. е отразила действията си в
описния протокол.
В с.С. бил насрочен опис на движими вещи на длъжника Д.В.И. /подсъдимият/ от взискател Б.П.,
на когото Й.А. е пълномощник. Описът бил насрочен за 10:30
часа. При пристигането в с.С. длъжникът – подс.И., не бил
намерен на адреса си, при което поискали съдействие от младши районен инспектор И.И.,
който бил помолен да открие длъжника и да го доведе до адреса,
което било и сторено. При неговото пристигане, това ставало на улицата пред дома и сградата където е постоянния
адрес на подс.И., същият започнал да
се държи доста арогантно, започнал да казва на Б., че не той дължи пари на
него, а Б. му дължи и че ще играе манарчето и ще се приключи с това. Това станало и
в присъствието на вещо лице В.Т.. Районният
полицейски инспектор направил
реплика – „ти къде виждаш манарче”. След това в самия
двор на длъжника започнал описа на движими вещи, имало каруца и
длъжникът продължил да се заканва и св.А.,
като адвокат на Б. му казал, че това, което прави е престъпление от
общ характер и след това описът приключил. Тъй като Б. е клиент от доста време на адв.А., той е споделял, че се притеснява и за майка си и това
няколко пъти го е казвал на А. и че тези закани са продължили и след това,
а и в момента продължавали. Подсъдимият не търпял чуждо
мнение и бил превъзбуден.
Св.П.Г. срещнал Б.П.
на улицата и П. се оплакал от подсъдимия, че му се е заканвал, че ще
го бие. П. бил уплашен. На разговора не е
присъствал, кога са се карали и не знае какво са правили двамата, но на улицата го срещнал, и св.П.
бил уплашен. Казвал: ”я съм се уплашил тоя сака да ме пребива”. Св.Г. и
с двамата е в добри отношения. В селото се говори че подсъдимия и Б. се карат и делят земя.
Според Св.П.И. –
сестра на подс.И., спорът е за
градините и за местата. Къщата е купена от баща им преди години, те са три деца, подсъдимият
е най-големия, къщата е на трима им. Тая мрежа, когато е купена парцелата,
когато е купена къщата си е там била с години, никога не е местена от там, сега
те спорят за парцели. С Б. е в добри отношения. Те постоянно се заяждат
двамата. Говорят си от време на време, заяждат се. На 20.06.2018 година св.И. не е присъствала на случилото се тогава.
Според св.И., брат и няма за
цел да се заканва. Ако има такова нещо, след като излизат по центъра, защо не
се карат, защо не се бият. Брат и е постоянно на работа.
Св.Д.И. е тетка на подс.И., живее в с.Сливовик. За кво спорят тя не
знае. Много добра жена е
майката на Б.. Св.И. и
със сестра и са работили у тех, много време. Мрежата била
там, сега гледа нема я мрежата, кой е разградил, кой не е, не знае. Според св.И. е по-добре да се разберат, човешки, съзнателно. На
20.06.2018 година св.И. xxx. Не знае нищо, те си знаят двамата. Той казвал, че
това е негово, но това момче –
подсъдимия, държи, че е негово
и сега не могат да се разберат, спорят за имот. Не знае да
се е заканвал.
Св.В.Т. си спомня малко от случката. Отидошли с
госпожа Р. на опис на вещи с две коли. С едната кола били св.Т., адвокат А. и частния обвинител. С другата кола били
съдия изпълнителя Р. и други двама. Всички останали пред мястото, където живеел
господина – има предвид подс.И.. Той не си бил в къщи, в къщи била само
майка му. Подсъдимия дошъл. Тогава изказал
една закана, че „накрая трябва да играе манарата”, за да се оправят нещата. Св.Т. никога
не е виждала подсъдимия,
не познава и взискателя. На
мястото, на което подсъдимия изказал тази закана били
св.Т., адвокат А. и той самия – подс.И.. Останалите били на десетина метра според св.Т., пред вратата.
Св.И.И. над 15 години е квартален на тия
села и има много преписки относно различни неща и проблемите между подс.И. и Б.П.. Св.И. не е чул конкретно И. да
заплашва Б. с убийство. Към този момент св.И.
е бил младши полицейски
инспектор. Познавал и подсъдимия и пострадалия към онзи
момент. Те двамата се срещнали по време на описа. Св.И.
довел подсъдимия на мястото, той бил в
нормално състояние според св.И.. Св.И.
казал на подс.И. за описа, той
казал, че е забравил, качил се и го завел на
място. Б.
казал на св.И. „не виждаш ли,
че тоя ми се заканва, че ще играе манарчето” и св.И. тогава му
отвърнал: „ти да видиш некъде тука манарче?”.
Съдът изложи горната
фактическа обстановка, която приема за случила се на 20.06.2018г. в
с.С., област
Монтана, възприемайки изцяло като обективни, правдиви и последователни
показанията на Б.Ц.П., св.К.И.Р., св.Й.Л.А., св.П.В.Г., св.В.П.Т. и св.И.Т.И..
Св.П.В.И. и св.Д.К.И.
не са присъствали на 20.06.2018г. по време на описа на вещи на подс.И., затова
и не са преки свидетели на случилото се.
Освен Б.Ц.П.,
заканите на подс.И. е чул и св.Й.Л.А. и св.В.П.Т.. Св.Р. и св.И. не са ги
възприели непосредствено, тъй като не са били в близост до подс.И..
Установено е по безспорен
начин, че на 20.06.2018г. заради предприетите изпълнителни действия от ДСИ К.Р.,
и поради влошените от години отношения помежду подс.И. и Б.П., изнервен от
случващото се подс.И. е изрекъл думите спрямо П. в следния смисъл - „Ще играе манарчето” и „Ще приключа един път завинаги с теб”.
Съдът обсъди заедно и поотделно показанията на всички
свидетели.
Бяха анализирани и обясненията на подс.Д.В.И. в
контекста на всички останали събрани по делото доказателства, които в
преобладаваща си част са форма на защитна позиция.
Настоящия съд
намира обвинението за доказано както от обективна, така и от субективна страна
– поведението на подс.И. и изречените от него думи спрямо Б.Ц.П. – че „Ще играе манарчето” и „Ще приключа един
път завинаги с теб”, обективно са
възбудили основателен страх у П. от осъществяването на заканата за убийство.
Твърдението на подс.И., че не е имал намерение да изпълни заканите си, не
оказва влияние относно осъществяването на деянието от обективна и субективна
страна, тъй като П., а също и присъстващите св.А. и св.Т., са възприели
заканите на подс.И. спрямо П.. Заканите на подс.И. са били възприети лично от Б.П.,
макар и подс.И. да твърди, че П. не бил ги чул. Видно е от изложената по–горе
фактическа обстановка, че заканите на подс.И. са били чути и възприети лично от
Б.П. и затова се е обърнал за съдействие още веднага същия ден и час към
представителя на МВР – св.И..
Като се има предвид горния разбор на доказателствата,
според настоящия съд не са налице данни за приложение на чл.304 НПК - за
оправдаване на подс.И..
Съдът събирайки непосредствено и обективно
доказателствата по делото намери, че е извършено и доказано деяние по смисъла на чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК
осъществено от обективна и субективна страна от подс.И..
Имайки предвид изложеното, при този разбор на доказателствата и при
това тълкуване на закона, подс.И. xxx се заканил с убийство на Б.Ц.П. xxx, като използвал думите – „Ще
играе манарчето” и „Ще приключа един път завинаги с теб”, като това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – осъществил е деяние,
което съставлява престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна е налице пряк
умисъл – подс.И. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и е искал
тяхното настъпване. Подс.И. е бил ядосан,
поради това, че му се описва имуществото, а счита себе си за прав, но това не
го оневинява.
За извършеното от подс.И.
престъпление, посочено по – горе, съдът го призна за ВИНОВЕН,
като му определи съответно наказание – ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наказанието за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
При определяне видът и размера на
наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за
неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 НК.
Наказанието бе определено при следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – подс.И. е
роден 1956г., пенсионер е, осъждан е, но е реабилитиран спрямо осъжданията му
по НОХД № 163/81г. на МРС, НОХД № 138/92г. на МРС и по НОХД № 97/01г. на МРС.
За осъждането му по НЧХД № 1567/16г. на МРС не са
налице данни за изпълнение, респ. да е настъпила реабилитация, липсват данни и
за преценка дали изпълнението на наказанието глоба е погасено по давност,
съответно дали са налице условията за реабилитация съгласно Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г.
на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК.
Отегчаващите отговорността обстоятелства са – висока
степен на обществена опасност на деянието, липса на критичност към извършеното.
Съдът намери, че не са
налице условията на чл.55 НК – според
настоящия съд липсват многобройни или смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът отложи изпълнението на наказанието
съгласно чл.66, ал.1 НК, защото са налице условията за това – подс.И. е осъждан понастоящем по НЧХД № 1567/16г. на МРС, но
наказанието е глоба,
наложеното наказание лишаване от свобода е по – малко от три години, и не на
последно място с оглед личността на подсъдимия, съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и за поправяне на подс.И. не е наложително определеното наказание да се изтърпява ефективно.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
По ДП и настоящето НОХД не са направени разноски, за
да следва съдът да ги присъжда съгласно чл.189, ал.3 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: