Р Е Ш Е Н И Е
№ 53, 16.07.2019г., гр.Бургас
В ИМ Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС, гражданска колегия,
на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Албена Зъбова-Кочовска
Секретар Пенка Шивначева
Прокурор Жанет Красимирова
Като разгледа докладваното от съдия Т.
гр.д. № 169/2019 г. на Апелативен съд–Бургас,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. М. Г. от гр. С. против решение № 20/02.04.2019г., постановено по гр.д. № 539/2018г. на Сливенския окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени претенциите му до претендирания от него размер.
С жалбата се изразява недоволство от присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лв., което счита, че е недостатъчно с оглед местоработата му, възрастта, чистото му съдебно минало, характера му и интензитета на търпените от него отрицателни емоционални изживявания. Намира, че неправилно съдът е уважил искът му за присъждане обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, тъй като от представена разписка от 02.09.2013г. било видно, че то е заплатено в пълен размер от 500 лева. Твърди, че всички събрани по делото доказателства по безспорен начин доказвали, че исковите му претенции са основателни в пълен размер. Затова иска отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковете му в пълен размер.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответната страна по спора.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура Б. счита обжалваното решение в частта му, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за правилно и обосновано като при определяне на неговия размер съдът се е съобразил с всички факти и доказателства по делото. Подържа, че присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 лева е занижено, в която част моли за отмяна на решението и увеличаване размера на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения.
С определение в закрито заседание от 16.05.2019г. Бургаският апелативен съд е приел подадената въззивна жалба за процесуално допустима.
Постановеното от Бургаския окръжен съд решение, преценено съобразно изискванията на чл.269 ГПК, въззивната инстанция намира за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в законен състав, по надлежно предявен иск и редовно развило се допустимо исково производство.
Бургаският апелативен съд като взе предвид оплакванията и исканията в жалбата, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и като съобрази законовите разпоредби, приема следното:
Първоинстанционното производство има за предмет предявен от Д. М. Г. от гр. С. против П. на РБ-София иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно водено срещу него наказателно производство за престъпление по чл.234в, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, за което с присъда № 2 от 23.06.2014г. по внохд № 171/2014г. на Сливенския окръжен съд е признат за невиновен и оправдан, както и за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство в общ размер от 850 лева.
Не е спорно, че с Постановление от 07.05.2013г. на следовател при ОСО при Окръжна прокуратура С. по образувано ДП № 15/2013г. на ОСО при ОП С. ищецът Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.234в, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“.
От приложените материали е видно, че на 28.10.2013г. Районна прокуратура С. е внесла обвинителен акт в съда срещу ищеца и още две лица, по който е образувано нохд № 1821/2013г. Така образуваното производство е приключило с присъда № 75 от 13.03.2014г., с която Сливенският районен съд е признал ищецът за виновен в извършване на повдигнатото му обвинение и му е наложил съответно наказание. По жалба на ищеца е образувано внохд № 171/2014г., по което Сливенският окръжен съд с присъда № 2 от 23.06.2014г. е признал ищецът Д. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.234в, ал.1 НК. Срещу присъдата е бил подаден протест от прокуратурата, който поради нередовността му е бил върнат от ВКС с разпореждане от 25.08.2014г. Няма спор, че образуваното срещу ищеца наказателно производство е продължило 1 година 3 месеца и 18 дни.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че са налице предпоставките, визирани в чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на П. на РБ, от чиито действия са причинени вреди на ищеца Д. Г. – незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което той е бил оправдан. Тази отговорност е следствие от задължението на П. да повдига и подържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ. Отговорността й по тази законова норма е поставено единствено в зависимост от крайния акт, с който е приключило производството, а в случая този резултат е оправдаване на обвиненото лице – ищецът по делото. Когато основателността на обвинението не е доказана по предвидения за това ред и се стигне до оправдателна присъда, то тогава действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат незаконни, което е основание за търсене на обезщетение по този ред. Предвид, че само с постановената оправдателна присъда не може в достатъчна степен да се осигури справедливо удовлетворяване на понесените от ищеца неимуществени вреди, то тези вреди подлежат на обезщетяване от ответника П. на РБ на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 във вр. чл.4 ЗОДОВ.
С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел ищцовата претенция за присъждане обезщетение за неимуществени вреди за доказана по основание като спорният въпрос, останал за разрешаване във въззивното производство е свързан с размера на това обезщетение. При определяне размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът изхожда от понятието „неимуществени вреди“, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Обезщетението следва да е съобразено и с критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. В тази връзка, от съществено значение при определяне на това обезщетение е как обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания, други увреждания и неудобства.
От събраните по делото гласни доказателства се установяват отрицателните преживявания на ищеца, породени от образуваното срещу него наказателно производство. Разпитаните пред първата инстанция свидетели Д. и Т. обясняват, че по време на това производство ищецът бил изпаднал в депресия, особено след постановяване на осъдителната присъда. Свидетелите посочват, че през този период се развел и с втората си съпруга, затворил се, не искал да контактува с други хора, а колегите му от полицията, където работи започнали да го подиграват и обиждат.
Вещото лице М. по допуснатата пред първата инстанция психологична експертиза от проведената с ищеца среща не е отчела към момента на извършване на експертизата наличието на груби нарушения в неговата личност. Експертът-психолог посочва, че поради липса на обективни данни за психическото състояние на ищеца към момента на водене на наказателното производство не може да проследи дали е налице промяна на личността на ищеца преди и сега.
Наред с негативните изживявания на ищеца, установени от посочените свидетели следва да бъде взето предвид, че образуваното срещу ищеца наказателно производство е продължило за сравнително кратък период от време, била му взета и най-леката мярка за неотклонение, което само по себе си не обуславя по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Съобразявайки изложеното и с оглед характера на увреждането в личностната сфера на ищеца, свързано с периода на разследването и тежестта на престъплението, фактът, че ищецът не е осъждан, отзвука от това обстоятелство между неговите близки и колеги, както и че негативните емоции, които е изпитвал ищецът са в рамките на обичайните притеснения и неудобства и отчитайки обществено-икономическите условия през периода от време когато е траело образуваното срещу ищеца наказателно производство и при постановяване на настоящото решение, въззивният съд намира, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лева е справедливият размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди.
По изложените съображения, въззивната инстанция приема, че обжалваното решение в тази му част е постановено при обективно изяснена фактическа обстановка, обсъждане на всички релевантни за спора доказателства във връзка с доводите на страните и правилно приложение на материалния закон. Налице е съвпадане на решаващите изводи на двете съдебни инстанции по отношение ищцовата претенция за неимуществени вреди, поради което и атакувания съдебен акт в тази му част следва да бъде потвърден.
Въззивният съд намира за основателна жалбата на ищеца по отношение на присъденото му обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение в наказателното производство. В Наказателно - процесуалния кодекс не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ.
В случая, не е спорно, че по силата на Договор за правна защита съдействие от 29.05.2013г. адв. Д. е поел защитата на ищеца по сл.д. № 15/2013г. по описа на ОП С. като са се договорили ищецът да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, от което към този момент ищецът е заплатил сумата от 50 лева. От приложената към исковата молба разписка от 02.09.2013г., подписана от двамата е видно, че адв. Д. е получил от ищеца Д. Г. сумата от 450 лева, представляваща разликата от договореното между тях адвокатско възнаграждение. По образуваното срещу ищеца НОХД № 1821/2013г. същият е бил защитаван пред съда от адвокат Д. по сключен между тях Договор от 05.12.2013г., с договорено възнаграждение от 300 лева, заплатено напълно и в брой от ищеца при подписване на договора.
При тези данни, настоящата инстанция приема тази претенция на ищеца за основателна и доказана за сумата от 800 лева, който размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение е съобразено с предвидените размери в Наредба № 1/2004г. за МРАВ. Предвид, че с атакуваното решение съдът е присъдил от посочената сума част в размер на 50 лева, с настоящото решение съдът счита, че същото следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен искът на ищеца за присъждане обезщетение за имуществени вреди в размер на 750 лева - заплатено от него в наказателното производство адвокатско възнаграждение като същата му се присъди допълнително, ведно със законната лихва върху нея, считана от 28.09.2015г.
Съобразно така уважената част от тази претенция и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответната страна следва да заплати на адв. С. , осъществявал безплатна адвокатска помощ на ищеца съгласно чл.38 ЗА, допълнително адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер на 331.50 лева.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20/02.04.2019г., постановено по гр.д. № 539/2018г. на Сливенския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен искът на Д. М. Г. от гр. С. против П. на РБ за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 750 лева, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение в наказателното производство, завършило с оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение и вместо него постановява:
ОСЪЖДА
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/02.04.2019г., постановено по гр.д. № 539/2018г. на Сливенския окръжен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: