Определение по дело №541/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.220, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 44 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза /Регламент 952/2013/.

Образувано е по жалба на „ТМ Лоджистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], представлявано от управителя си М. Т. Ч., против решение рег. №32-889981 от 12.06.2024 г., издадено от директора на Териториална дирекция Митница Варна /ТД Митница - Варна/, с което на основание чл. 79, § 3, б. “а” във връзка с чл. 84 от Регламент 952/2013 и чл. 83, ал. 2 от ЗДДС, за отклонение на стоки по неприключила транзитна операция по митническа декларация за режим транзит Т1 с MRN 23BG002002051425К0/12.09.2023 г., спрямо дружеството-жалбоподател, в качеството му на солидарен длъжник с отговорното по транзита лице – „Tobb Und Logistik Yatirim Anonim SI”, със седалище и адрес на управление Dumlupinar Bulvari NO.252 C Blok K: Ankara, Turkiye, e установено вносно митно задължение в размер на 5 749.00 лв. и задължение за ДДС в размер на 16 080.00 лв., ведно с лихвите за забава, съгласно чл. 114 от Регламент 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение по съображения за постановяването му в нарушение на изискванията за форма и съдържание на административните актове, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. На първо място се твърди, че липсва точен адресат на акта, като не ставало ясно кой в действителност следвало да изпълни установеното от митническите органи задължение и по какъв начин това следва да стане, като в тази връзка не била налице и ясно изразена разпоредителна част. В подкрепа на тези си твърдения жалбоподателят сочи, че в крайна сметка отговорното по транзита лице е представило обезпечение, под формата на банкова гаранция, по повод евентуалното възникване на държавни вземания във връзка с декларираната по транзита стока. Отделно от това в решението липсвало ясно и безпротиворечиво изложение на правните и фактически съображения на административния орган, послужили до формиране на решаващия му извод. В тази връзка не ставало ясно каква е ролята на митническа декларация с MRN №23BG00200205142K1, какво е естеството на стоките – съюзни или не, какъв вид е декларираният транзит, има ли разрешение за „вдигане на стоките“, по коя декларация е то и какво отношение има последното във връзка с операциите по приключване на режима транзит, т. е. налице е разминаване между изложените в решението фактически установявания и формираните въз основа на тях правни изводи. Жалбоподателят твърди, че при издаване на административния акт органът не е положил достатъчно усилия да изясни в максимална степен всички относими за случая факти обстоятелства и да събере необходимите доказателства преди да издаде акта си. В тази връзка се сочи, че по никакъв начин не е изследвано участието на жалбоподателя в декларирания транзит в т. ч. и дали стоката е превозена и доставена в приемащото митническо учреждение или др. такова, както и не са установени негови конкретни действия, довели пряко или косвено до незавършване на транзита. Това нарушение се отразявало и на липсата на конкретни мотиви във връзка с ангажираната отговорност на дружеството. Оспорва се и приложението на материалния закон с оглед разпоредбата на чл. 79 от Регламент 952/2013, като се твърди, че с предвид доставянето на стоката в Турция не следвало спрямо жалбоподателя да се определят митнически задължения. От решението не ставало ясно също, по какъв начин митническите органи са определили и размера на възникналото държавно вземане. По така изложените съображения се иска отмяна на решение рег. №32-889981 от 12.06.2024 год. Чрез допълнително представени по делото писмени молби, изхождащи от пълномощника на жалбоподателя - адв. Т. Н. от АК-Хасково, депозираната пред съда жалба се поддържа изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.

Ответникът – директор на ТД „Митница – Варна“, при Агенция „Митници“, чрез представени от страна на процесуалния си представител по делото писмени становища, подадената жалба се оспорва като неоснователна. Детайлно и изчерпателно се представя фактическата обстановка по повод постановеното и обжалвано понастоящем решение и предприетите от административния орган действия по установяване на относимите за случая факти и обстоятелства в т. ч. проведената кореспонденция с титуляра на транзитния режим и компетентните митнически органи в Република Турция. Излага се конкретно становище във връзка с допълнително представените от страна на „Tobb Und Logistik Yatirim Anonim SI” митнически декларации, като се излагат допълнителни спрямо издаденото решение правни и фактически съображения. Посочва се, че в крайна сметка разрешение за „вдигане на стоките“ е дадено единствено по отношение на МД с MRN 23BG002002051425К0/12.09.2023 г., но от представените в допълнение МД не можело да се направи извод за пълна идентификация на стоките, което водело и до заключението за незавършен транзит, съответно до възникването на задължения за вносно мито и ДДС спрямо жалбоподателя и отговорното турско дружество. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение по отношение размера на претендираното за присъждане от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.

С допълнително постъпило в съда писмо с вх. №6239 от 23.12.2024 год., процесуалният представител на ответника, заявява, че задълженията установени с решение рег. №32-889981 от 12.06.2024 год., издадено от директора на ТД Митница – Варна са погасени изцяло от страна на отговорното по транзита лице – „Tobb Und Logistik Yatirim Anonim SI” и в този смисъл същите се явяват погасени и спрямо солидарния длъжник и жалбоподател по настоящото дело „ТМ Лоджистик“ ЕООД, като предвид последното са налице и предпоставките за прекратяване на делото, поради отпаднал правен интерес. Прилагат се доказателства за извършеното плащане на митническото задължение.

Заинтересованата по делото страна - „Tobb Und Logistik Yatirim Anonim SI”, в представено писмено становище, оспорва жалбата, като заявява, че от една страна е представила пред административния орган доказателства за приключване на транзитния режим по декларация с MRN 23BG002002051425К0/12.09.2023 год., а от друга твърди, че на 11.10.2024 год. е заплатила сумата от 11 200.00 евро, предмет на искането за плащане, обективирано в оспореното пред съда решение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С оспореното понастоящем решение рег. №32-889981 от 12.06.2024 г. /л. 22-23/ на основание чл. 79, §2, б. „а“, във връзка с чл. 233 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и чл. 19, ал. 7 от ЗМ, във връзка с чл. 29 от Регламент /ЕС/ 952/2013, във връзка с чл. 101, §1 и чл. 102, във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент /ЕС/ 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1, чл. 55, чл. 56 и чл. 83, ал. 2 от ЗДДС директорът на ТД „Митница – Варна“ е решил: 1. За стока по митническа декларация за режим транзит Т1 с MRN 23BG002002051425К0/12.09.2023 г. възникват държавни вземания в общ размер на 21 829.00 лв., от които мито в размер на 5749.00 лв. и ДДС в размер на 16 080.00 лв., ведно с лихвата за забава, съгласно чл. 114 от Регламент /ЕС/ 952/2013и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС; 2. Да се вземе под отчет начисленият с настоящото решение размер на държавните вземания на основание чл. 105, §1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и чл. 56 от ЗДДС; 3 На основание чл. 79, §2, б. „а“ във връзка с чл. 85, §2 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС за дата на възникване на митническото задължение е определена – 01.10.2023 г.; 4 На основание чл. 79, §3, б. „а“ във връзка с чл. 84 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и на основание чл. 83, ал. 2 от ЗДДС за длъжници са определени: „Tobb Und Logistik Yatirim Anonim SI” – в качеството му на отговорно лице и „ТМ Лоджистик“ ЕООД в качеството му на превозвач, които са солидарно отговорни за заплащането му. В решението е посочено също, че при представяне на обезпечение в размер на главницата и лихвите, изпълнението може да бъде спряно.

Посочва се, че в указания срок стоките по митническа декларация за режим транзит Т1 с MRN 23BG002002051425К0/12.09.2023 г. не са били представени в ПМУ, като в тази връзка били задействани съответните механизми за обмен на информация, като в резултат на това не е настъпила промяна в състоянието на митническата декларация. Била предприета процедура по издирване на основание чл. 310 от Регламент /ЕС/ №2015/2447. В тази връзка е изпратено известие за издирване – ТС20 /л. 38 – 39/ до ПМУ, като след получаването му отново липсват действия по завършване на транзитната операция.

По отношение заявеното от „Tobb Und Logistik Yatirim Anonim SI” дублиране на декларации, чрез изпращането на информация за тях, ответникът посочва в решението си, че след извършена проверка данните в двете декларации в действителност били идентични, но разрешение за вдигане на стоките било дадено само по МД с MRN 23BG002002051425К0/12.09.2023 г., докато другата МД с MRN №23BG00200205142K1 е доведена до състояние „Неприето обезпечение“, поради което същата е отхвърлена. При тези установявания, представените доказателства не отговаряли на изискванията на чл. 51 от Допълнение №I на Конвенцията от 20.05.1987 г. за общ транзитен режим и чл. 312 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 и същите не можело да се считат за алтернативни такива за приключване на режима.

В решението органът се е позовал на разпоредбата от чл. 233, §1 и §2 от Регламент /ЕС/ 952/2013, според която титулярят на режим съюзен транзит е отговорен за всяко едно от следните: 1. представянето на стоките в непроменено състояние и на изискваната информация на получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за идентифициране на стоките; 2. спазването на митническите разпоредби за режима; 3. предоставяне на обезпечение с цел осигуряване плащането на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническо задължение или на други вземания, предвидени в други действащи разпоредби, които биха могли да възникнат за стоките, освен ако разпоредбите на митническото законодателство предвиждат друго, като задълженията на титуляря на режима са изпълнени и режимът транзит завършва, когато стоките, поставени под режима, и изискваната информация са на разположение в получаващото митническо учреждение в съответствие с митническото законодателство. Посочено, че с оглед установената фактическа обстановка в случая липсвало доказателство за завършването, респективно приключването на транзитната операция, като съобразно чл. 79, §1, б. „а“ във връзка с чл. 233, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, предвид констатираното неизпълнение на задълженията за поставените под транзитен режим стоки от МД с MRN 23BG002002051425К0/12.09.2023 г. е възникнало задължение за заплащане на посочената сума. Посочено е също, че съгласно чл. 233, §3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 Превозвач или получател на стоки, който приема стоки и знае, че те се придвижват под режим съюзен транзит, също така е отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние на получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране.

В решението е отбелязано, че за мотивите на органа, които ще послужат за издаването на акта титулярът на транзитния режим и превозвачът на стоките били уведомени с нарочно писмо /това с рег. №32-778621 от 15.03.2024 г./, като в указания им срок становища от тях не са изразени.

Решение рег. №32-889981 от 12.06.2024 г. е получено от „ТМ Лоджистик“ ЕООД на 14.06.2024 год., видно от представената на л. 59 от делото обратна разписка, а от „Tobb Und Logistik Yatirim Anonim SI”, по твърдения на ответника в представеното от него по делото становище, на 18.07.20204 год.

Съобразно изисканата от съда допълнително и представена по делото информация– л. 95 и сл., Решение рег. №32-889981 от 12.06.2024 год. е оспорено по административен ред от страна на „Tobb Und Logistik Yatirim Anonim SI” пред по-горестоящия административен орган - директора на Агенция „Митници“, като произнасяне по същество, по така подадената жалба не е налице, доколкото е осъществена хипотезата на чл. 87, ал. 3 от АПК и поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности на жалбата, същата, ведно с приложенията към нея са върнати на подателя й.

След преглед на материалите по делото, които всъщност представляват в целостта си и административната преписка, по повод приемане на оспореното решение, съдът намира, че жалбата е недопустима по следните съображения:

Преди всичко следва да се посочи, че Директорът на ТД „Митница-Варна“ е компетентният административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от ЗМ във връзка с разпоредбата на чл.29 от Регламент /ЕС/ №952/2013, доколкото решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Решението е подписано в хипотезата на заместване от лице, на което съобразно представената по делото заповед №ЗТД-2000-257 от 10.06.2024 год. на Директорът на ТД „Митница-Варна“ /л. 127/ надлежно е възложено временното изпълнение на функциите, присъщи на титуляра на длъжността.

Съгласно член 79, §1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ №952/2013 митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, тяхното отклоняване от митнически надзор. § 2, б. „а“ от същата разпоредба определя, че митническото задължение възниква в момента, в който изискването, чието неизпълнение поражда митническото задължение, не се изпълнява или престава да се изпълнява. В § 2, б. а е определено, че длъжникът е лицето, което е трябвало да изпълни съответното задължение.

В чл. 233, § 1, б. "а" от Регламент /ЕС/ №952/2013 е предвидено, че титулярят на режим съюзен транзит е отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние и на изискваната информация на получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за идентифициране на стоките. Съгласно §2 задълженията на титуляря на режима са изпълнени и режимът транзит завършва, когато стоките, поставени под режима, и изискваната информация са на разположение в получаващото митническо учреждение в съответствие с митническото законодателство. Съгласно чл. 233, §3 от регламента превозвач или получател на стоки, който приема стоки и знае, че те се придвижват под режим съюзен транзит, също така е отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние на получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране. Съгласно чл. 215, § 2 от Регламент /ЕС/ №952/2013 режим транзит се приключва от митническите органи, когато те са в състояние да установят, сравнявайки данните, с които разполага отправното митническо учреждение, и данните, с които разполага получаващото митническо учреждение, че режимът е завършил коректно. Съгласно чл. 312, §1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, режимът съюзен транзит се счита за правилно завършен, когато титулярят на режима представи пред митническия орган на отправната държава членка един от следните приемливи за митническия орган документи за идентификация на стоките: документ, заверен от митническия орган на получаващата държава членка, с който се идентифицират стоките и се удостоверява, че те са били представени пред получаващото митническо учреждение или са били доставени на одобрен получател по член 233, § 4, буква б) от Кодекса; документ или извлечение от митническите регистри, заверен(о) от митническия орган на държава членка, с който/което се удостоверява, че стоките са напуснали физически митническата територия на Съюза; митнически документ, издаден в трета държава, където стоките са поставени под митнически режим; документ, който е издаден в трета държава и подпечатан или заверен по друг начин от митническия орган на тази държава и с който се удостоверява, че стоките се смятат за намиращи се в свободно обращение в тази държава. Съгласно §2 от цитираната разпоредба, вместо документите по § 1 като доказателство може да се представят техни копия, чиято вярност е заверена от организацията, заверила оригиналните документи, от органа на съответната трета държава или от орган на държава членка.

Съгласно чл. 5, т. 35 от Регламент /ЕС/ №952/2013, „титуляр на режима“ е а) лицето, което подава митническата декларация или от името на което се подава тази декларация; или б) лицето, на което са прехвърлени правата и задълженията по отношение на определен митнически режим, а съгласно т. 40 превозвач лицето, което въвежда стоките или което поема отговорност за превозването на стоките на митническата територия на Съюза.

Превозът на стоките, поставени под митнически надзор, се извършва под отговорността на превозвача, който има задължението да предаде стоките в получаващата митница по аргумент от чл. 135, §3 от Регламент /ЕС/ №952/2013, а именно: да представи стоките в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение и в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране.

В конкретния случай, за субект на нарушението, свързано с неприключване на транзитния режим е определен и настоящия жалбоподател - „ТМ Лоджистик“ЕООД, в качеството му на превозвач на стоките, съобразно хипотезата на чл. 233, §3 от Регламент /ЕС/ №952/2013, като солидарната му отговорност за заплащане на определеното държавно вземане е ангажирана съгласно чл. 84 от Регламент /ЕС/ №952/2013 и чл. 83, ал. 2 от ЗДДС.

Съгласно чл. 84 от Регламент /ЕС/ №952/2013, когато по митническо задължение, каквото се твърди за установено в настоящия случай, има няколко съдлъжници, те са солидарно отговорни за неговото плащане.

Според член 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност "При ситуациите, посочени в членове от 193—200 и членове 202, 203 и 204, държавите членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето — платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС".

Отговорността е съвместна и солидарна по естеството си /вж. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД/. В тази връзка следва да се посочи, че от самото естество на солидарната отговорност следва, че всеки длъжник е отговорен за цялата сума на дълга и че кредиторът по принцип е свободен да поиска плащането на този дълг от един или от повече длъжници по свой избор. Така, в случай на заплащане на митническото задължение от единия от солидарните длъжници се реализира претенцията на държавата и всяко друго действие, целящо търсене на същото и от другия длъжник, се явява изцяло незаконосъобразно.

Очевидно е, че правото на „Tobb Und Logistik Yatirim Anonim SI” за оспорване на решение рег. №32-889981 от 12.06.2024 год. е погасено по аргумент на чл. 87, ал. 3 във връзка с чл.148, ал.1 от АПК, във връзка с чл.200, ал.1 и 2 от ЗМ и спрямо дружеството е възникнало изискуемо и ликвидно държавно вземане за мито и ДДС в качеството му на солидарен длъжник, т. е. държавата, на законово основание може да насочи претенциите си за заплащане на определения в решението дълг изцяло към него.

Видно от писменото изявление на ответника, подкрепено съответно и с относими за това доказателства е, че „Tobb Und Logistik Yatirim Anonim SI”, в качеството си на солидарен длъжник, е заплатил установените с решение рег. №32-889981 от 12.06.2024 год. задължения, с което действие де факто са удовлетворени вземанията на държавата в лицето на Агенция „Митници“. С плащане на задължението от страна на титуляра на транзитния режим, задължението вече не съществува, като то не може да се вмени и търси за събиране и от солидарния длъжник „ТМ Лоджистик“ ЕООД – жалбоподател в настоящото производство, поради което за последния не е налице правен интерес от обжалване на процесното решение.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за чието съществуване съдът следи служебно. Съответно неговата липса в случая обосновава извод за недопустимост на търсената съдебна защита, поради което жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.

Наведените възражения в жалбата са по същество на спора, с оглед на което не следва да бъдат обсъждани.

По отношение направеното от жалбоподателя искане за осъждане на ответника да заплати сторените по делото разноски, представляващи в случая заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат в общ размер от 950.00 лв., съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:

Общият принцип, на който се основава правната регламентация на отговорността за разноски на страните в процеса, е че разноските се възлагат в тежест на страната, която с поведението си е дала повод за завеждане на делото. В случая не се наблюдават действия, с които ответникът да е станал причина за водене на съдебното производство, още повече, че както вече бе изяснено жалбоподателят няма правен интерес от обжалване на административния акт. В този смисъл жалбоподателят сам се е поставил в положение да сезира съда с недопустима жалба, поради което тежестта на направените в това производство разходи следва да остане за него, а не да се вменяват на ответния административен орган, който не е предизвикал правния спор. Противен извод не се следва и от разпоредбите на чл.143 от АПК, чиито отделни хипотези изрично регламентират случаите, при които на страните се присъждат разноски по делото, като настоящият случай не попада измежду тях. С оглед последното и съобразно извода, че делото следва да бъде прекратено на основание чл.159, т.4 от АПК, претендираните от жалбоподателя разноски не следва да бъдат присъждани.

Същевременно и доколкото ответникът отправя своевременно искане по делото за присъждане на юрисконсултско възнагражед, предвид разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК същото следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя се възложи заплащането на подобно възнаграждение в размер на 100.00 лв., определено на основание чл.143, ал.3 във връзка с чл.144 от АПК, чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 159, т. 4 във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ТМ Лоджистик“ ЕООД против решение рег. №32-889981 от 12.06.2024 год., издадено от директора на Териториална дирекция Митница Варна, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №541/2024 год., по описа на Административен съд-Стара Загора.

ОСЪЖДА „ТМ Лоджистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], представлявано от управителя си М. Т. Ч. да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.