Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……13………………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ
На 21.01. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ……………………….
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР
НЕНЧЕВ в. гр. д . № 35 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване
действията на съдебния изпълнител.
І.Развитие на изпълнителното производство .
Изпълнително дело
№ 20199040400731 по описа на ЧСИ х.п. , рег. № 904, с район на действие Окръжен съд
Пазарджик , е образувано с взискател
Н.С.Ш. , гражданин на Руската федерация ,родена на ***г. в гр. Ижевск,
Русия и длъжник Д.П.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***.
С Разпореждане на ЧСИ
от 20. 11. 2019г. е насрочен опис на недвижим имот , собственост на длъжника.
Това
изпълнително действие се обжалва от
длъжника Д.П.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника на страната.В
жалбата са изложени съображения за
несеквестируемост на имуществото на длъжника,по отношение на което е
насочено принудителното изпълнение. Искането е да се отмени обжалваното
изпълнително действие. Прави се искане за спиране на принудителното изпълнение.
В
срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК против
жалбата е постъпило възражение от
взискателя в изпълнителното
производство Н.С.Ш.,чрез
пълномощника на страната. Във възражението се приема,че жалбата е
процесуално допустима,но по съществото
си е неоснователна. Развити са подробни съображения в подкрепа на
жалбата.Прави се искане жалбата да се отхвърли, като неоснователна. Прави се
искане за присъждане на сторените разноски в съдебното производство .
В
мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва жалбата , като
приема, че жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Излага
подробни съображение в подкрепа на становището си .
ІІ. Правни изводи .
Подадената жалба е процесуално допустима .
Жалбата
е подадена от активно легитимирана страна
(
длъжникът има право да обжалва насочването на изпълнение върху
имущество , което счита ,че е
несеквестируемо - чл. 435 ал. 2 т.2 от
ГПК ).
Жалбата
е подадена
в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК .
Обжалването
изпълнително действие подлежи на съдебен
контрол .
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по приложеното изпълнително дело се установява ,че
принудителното изпълнение е насочено
върху недвижимия имот, който е описан в нот. акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 34/ 26. 03. 2018г. От
съдържанието на нот. акт се установява ,че имота е собственост на
длъжника Д.П.Г..
С
Постановление изх. № 16222/28. 08. 2019г. ЧСИ е наложил „възбрана „ върху имота
.
С
Разпореждане от 20. 11. 2019г. ЧСИ е
насрочил „опис“ на имота на 18.12.
2019г.от 11,00ч. Предмет на обжалване е насрочването на опис на имота.
В жалбата се твърди ,че изпълнението е насочено върху единственото
жилище на длъжника ,поради което на основание чл. 444 т.
7 от ГПК то е несеквестируемо .
Основните
разрешения във връзка с насочване на принудителното изпълнение върху
несеквестируемо имущество са дадени
в т. 1 на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното изпълнение. В
мотивите на ТР е посочено ,че по смисъла на чл. 435 ал.2 от ГПК изпълнителните действия
като запор ,възбрана , опис ,оценка ,назначаването на пазач ,насрочване на п. и
разпределението на постъпили суми не подлежат на самостоятелно обжалване от
длъжника. Преценката за
законосъобразността на оспорените действия се извършва във връзка с преценката
за несеквестируемост на имуществото
,върху което е насочено принудителното изпълнение. Ако приеме наличието на
несеквестируемост съдът отменя всички изпълнителни
действия , които нарушават несеквестиреумостта и без да е отправено изрично искане .По такава жалба
съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имуществения обект.
В
текста на чл. 444 т.7 от ГПК е посочено при какви условия следва да се приеме
несеквестируемост на жилището на длъжника.Приема се ,че жилището на
длъжника ще бъде несеквестируемо ,ако той и членовете на семейството му, с
които живее заедно нямат друго жилище
,независимо от това дали длъжника живее в
единственото жилище .Ако жилището надхвърля жилищните нужди на
длъжника и на членовете на семейството
му,определени с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му,приета с ПМС № 31/2008г. ,надвишаващата част от него се продава , ако са налице условията по чл.
39 ал. 2 от ЗС.
На първо място , е неоснователно
възражението в жалбата за това ,че
лицата , които са посочени в жалбата и
за които са представени писмени доказателства
са членове на семейството на длъжника.
В
параграф 1 от ДР на СК е дадено легално
определение на понятието“ семейно жилище „
, а именно – жилището , което се обитава от двамата съпрузи и от техните ненавършили пълнолетие деца . Съдебната практика приема също така ,че осиновените деца се приравняват на
биологичните деца .
По
делото е установено ,че длъжника е разведен ,като от брака си няма ненавършили пълнолетие деца . В жалбата
е посочено ,че с лицето Р.В.А. длъжника живее на семейни начала , а лицата Т.Т.Б.
и С.Т.Б. са нейни непълнолетни деца. Следователно
, тези лица не са членове на семейството на длъжника. Семейството на длъжника
се състои от него самия .
Неоснователно е възражението на взискателя за това ,че длъжника има друго жилище , с което може да
задоволи жилищните си нужди.
Възражението
се обосновава с факта,че по силата
на нот. акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 149/04. 10. 2013г.
,длъжника в качеството му на продавач по договора е запазил за себе си правото
на ползване на една стая и сервизните помещения на втория етаж от жилищната
сграда, докато е жив.Текстът на чл. 444 т. 7 от ГПК е пределно ясен и не
подлежи на разширително тълкуване , каквото се прави във възражението на
взискателя. За да се приеме ,че жилището
на длъжника е секвестируемо , трябва той и членовете на семейството му , с
които живее заедно в едно домакинство да не притежават друго собствено жилище,
с което могат да задоволят жилищните си нужди .
Ограничените вещни права , каквото е правото на ползване, нямат правно
значение.Правно значение има единствено собствеността върху имота.
От
доказателствата по делото следва извода ,че жилището ,върху което ЧСИ е насочил
принудителното изпълнение представлява единствено жилище на длъжника,поради
което е несеквестируемо.
Жалбата е неоснователна ,поради
разрешенията , които са дадени в мотивите
и диспозитива на т. 1 на ТР №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на
принудителното изпълнение.
Приема
се ,че когато
изпълнението е насочено върху непотребима несеквестиреума вещ, изпълнителните
действия ,като налагане на запор ,
налагане на възбрана и опис на
вещта ,като елемент от фактическия състав на запора,представляват допустими
изпълнителни действия и не са несъвместими с несеквестируемостта. Недопустимо
изпълнително действие,което нарушава несеквестируемостта е осребряването на
вещта(продажбата на вещта ) . Запорът и възбраната представляват допустими
изпълнителни действия ,тъй като имат за цел да задържат имота в патримониума на
длъжника.
Недвижимият
имот , който е предмет на нот. акт № 34/
26. 03. 2018г. представлява непотребима вещ.
Съдът счита ,че на този етап от изпълнителното производство
не следва да се произнася по възражението за частичната секвестируемост на
процесната жилищна сграда.Това възражение следва да се разгледа от ЧСИ при
осребряване на имуществото ( публичната п. на имота ).
Както
бе посочено по – горе, семейството на
длъжника се състои от него самия . Съгласно чл. 2 ал. 1 т.1 от Наредбата за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство,необходимата
жилищна площ при насочено принудително изпълнение върху жилището на длъжника , при едночленно семейство е 25 кв.
м. Жилищната сграда , която е предмет на принудително изпълнение надхвърля
многократно тази жилищна площ. За да се насочи обаче принудително изпълнение
върху останалата част от имота трябва да
има техническа възможност за обособяване на самостоятелни жилища за длъжника и
от частта ,надхвърляща жилищните нужди на длъжника,без значителни преустройства
и без неудобства ,по- големи от обикновените- чл. 39 ал. 2 от ЗС. Тази
преценка следва да се извърши от ЧСИ преди обявяване на публичната п., въз
основа на становище от компетентните технически органи и одобряване на
съответните строителни книжа.
По
изложените съображения обжалваното изпълнително действие ще следва да се
потвърди ,като правилно и
законосъобразно . Това води до неоснователност
на искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнителното производство
.
С
оглед изхода на спора пред съда не следва да се
присъждат разноски в полза на взискателя, тъй като не са представени
доказателства за направени разноски във връзка с обжалване действието на ЧСИ.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане на ЧСИ х.п.
, рег. № 904, с район на действие
Окръжен съд Пазарджик, от
20. 11. 2019г. , с което е насрочен опис на недвижим имот , собственост на длъжника,
описан в нот. акт № 34/ 26. 03. 2018г. , на 18.12. 2019г.от 11,00ч.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за спиране на изпълнителното
производство .
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :