№ 207
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емил Дечев
Членове:А. Ангелов
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100601959 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по жалба на частния тъжител АТ. М. М., чрез адв. Е.И. от САК срещу
разпореждане от 20.01.2021 г., постановено по НЧХД № 13604/2020 г. по описа на СРС, НО,
129-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл.
250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
атакувания съдебен акт, като се иска последният да бъде отменен, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС. Поддържа се, че тъжителят е изпълнил изцяло
указанията на съда, дадени му с Разпореждане от 28.10.2020 г., но въпреки това СРС е
отказал провеждането на съдебно заседание по делото за събиране на доказателства и
изясняване на обективната истина, като по този начин са били потъпкани законни права на
детето и неговия родител. В тази връзка се настоява въззивният съд да предприеме
съответни действия срещу отказа на първия съд от правосъдие.
В жалбата не се сочи на необходимост от събиране на доказателства.
В закрито съдебно заседание въззивният съд, след като се запозна с жалбата,
атакуваното разпореждане, с приложените материали и извърши преценката по реда на
чл.327 от НПК установи, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на
нови доказателства, който извод бе застъпен и в публичното заседание, след изслушване
становищата на страните. Намери също така, че не се налага провеждането на въззивно
съдебно следствие за обезпечаване на правомощията по чл. 313 и чл. 314 от НПК.
В съдебно заседание пред въззивния съд, повереникът на ЧТ М. - адв. И. поддържа
1
депозираната въззивна жалба, по съображенията, изложени в същата. Счита, че указанията
на съда са били изпълнени, поради което моли за отмяна на атакуваното разпореждане и
връщане на делото на друг състав на съответния първоинстанционен съд.
Тъжителят А.М. счита, че в случая е налице липса на правосъдие по отношение на
дете, което е принудително лишено от баща. Иска отмяна на разпореждането и
продължаване на производството по делото.
Лицата, срещу които е подадена тъжбата – Д. К.а, П.К. и В.Н. /поотделно/ молят
въззивния съд да потвърди обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно.
Лицето, срещу което е насочена тъжбата – Н.Н., редовно призован, не се явява пред
въззивния съд и не изразява становище по основателността на подадената въззивна жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ХIV -ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното Разпореждане, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
В Софийски районен съд е депозирана частна тъжба от АТ. М. М. чрез
упълномощения му повереник – адв. Е.И. от САК, въз основа на която е образувано
наказателно дело от частен характер – НЧХД №13604/2020 г.
С разпореждане от 28.10.2020 г. съдия-докладчик при СРС, НО, 129-ти състав е
приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, и е дал указания на
тъжителя за отстраняване на констатирани недостатъци, свеждащи се до това, че: е налице
неяснота по въпроса дали А.М. депозира тъжбата в лично качество и с оглед защита на
негови лични права или е сторил това в качеството му на законен представител на
малолетния А. М. и с искане за защита на негови права; налице е неяснота и по отношение
на лицето, срещу което е насочена тъжбата – дали под „виновните лица“ се визират всички
упоменати в тъжбата лица или се повдига обвинение само срещу някои от тях, като се
посочат и пълните данни за съответното/те лице/лица – три имена, ЕГН и адрес; не са
изложени по ясен и недвусмислен начин обстоятелствата на твърдяното престъпление,
както и не е посочено в какво се е изразило претендираното осуетяване изпълнението на
съдебното решение; не става ясно кои конкретни действия и на кои лица са инкриминирани
в тъжбата; не става ясно в случай, че срещите между баща и син през последните 10 години,
са се осъществявали по начина описан в тъжбата, каква е била позицията на ЧТ М. – бил ли
е съгласен с това или е държал режима на лични отношения да се спазва стриктно,
съответно демонстрирал ли е несъгласие по някакъв начин. Със същото разпореждане е
указано на частния жалбоподател, че при неизпълнение указанията на съда, частната тъжба
ще бъде върната и производството по делото прекратено.
Указанията на съдията-докладчик са получени на 04.11.2020 г., лично от адвокат
Е.И., процесуален представител на частния тъжител А.М..
В дадения от съда 7-дневен срок за изпълнение на указанията, частният тъжител М. е
депозирал молба, в която е посочил, че депозира тъжбата в качеството на пострадало лице,
2
но и в качеството на родител и законен представител на сина си - А. М., за защита на
техните права. В същата молба, частният тъжител е уточнил, че повдига обвинение срещу
лицата Д. Н. – К.а, П.К., Н.Н. и В.Н., „които били на адрес: ж.к. **** през време на
неотменимо и подлежащо на изпълнение съдебно решение на процесната дата“. Посочил е,
че „препятстването“ изпълнението на съдебното решение се е изразило в това, че „по
решение на българския съд детето е трябвало да бъде с баща си, а тези лица не са
предоставили тази възможност, като са държали детето с тях в апартамента“, като по този
начин са осъществили състав на престъпление по НК. Разяснил е, че волята му през
последните 10 години е била насочена към спазване на установения със съдебното решение
режим на лични отношения, като несъгласието си с наложения „съкратен формат“ на
контакт със сина му е изразил на процесната дата пред компетентните служители, както и е
изразявал същото многократно през годините пред всички институции в Република
България.
С разпореждане от 20.01.2021 г. съдията-докладчик по НЧХД № 13604/2020 г. по
описа на СРС, НО, 129-ти състав е прекратил наказателното производство по делото на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 81, ал. 1 от НПК. За да прекрати
наказателното производство, съдията-докладчик е съобразил изложеното от частния
тъжител А.М. в депозираната от него молба по повод дадените му указания за отстраняване
на нередовности в тъжбата, с която се желае образуване на наказателно производство от
частен характер. В резултат на извършената проверка, съдията-докладчик е констатирал, че
указанията му не са изпълнени в цялост и нередовностите в тъжбата не са отстранени, с
което същата не е приведена в съответствие с изискванията за нея визирани в разпоредбата
на чл. 81, ал. 1 от НПК, поради което и не може да бъде годна да възбуди обвинение от
частен характер. Съдията-докладчик е посочил, че тъжителят не е изпълнил задължението
си да посочи конкретните действия на съпричастните към обвинението лица, с които се
осуетява или „препятства“ изпълнението на съдебното решение. В мотивната част на
атакуваното разпореждане е прието, че липсва изложение на обстоятелствата на твърдяното
в тъжбата прекъсване на контакта и общуване между тъжителя и сина му, както и не е
посочено резултат от действията на кое от лицата, срещу които е насочена тъжбата, се явява
същото. Отбелязано е, че в частната тъжба и допълнението към нея, не са посочени и
никакви конкретни действия, които да са извършени от лицето Н.Н.. Съдията-докладчик в
атакуваното разпореждане е приел, че в частната тъжба липсва твърдение в насока, че
лицата, срещу които е повдигнато обвинение физически са държали детето и не са го
пускали да тръгне с баща си, а се твърдяло, че тези лица са пребивавали в едно жилище със
сина на тъжителя във времето, когато същия е следвало да бъде с баща си по силата на
съдебното решение, чието осуетяване се претендира да е извършено. В заключение
първостепенният съд е приел, че в тъжбата не са описани конкретни действия или
бездействия на лицата, срещу които същата е насочена, които могат да покрият признаците
на изпълнителните деяния на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК – „неизпълнение“ или
„осуетяване“ изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с дете. Преценил е,
че въпреки предоставената възможност на частния тъжител да приведе тъжбата си в
съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, същият не го е сторил, поради което са
налице процесуални основания наказателното производство да бъде прекратено. В резултат
на тези свои изводи първостепенният съд е прекратил производството по делото на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК с разпореждане от
20.01.2021 г. (предмет на въззивната проверка).
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на СРС, досежно наличието на
прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от
НПК.
3
Тъжбата, въз основа на която е образувано НЧХД № 13604/2020 г. по описа на СРС,
НО, 129 състав, не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъй като в нея не са
посочени обстоятелствата на престъплението.
Тъжбата като способ за сезиране на съда с твърдения за извършено престъпление,
преследвано по частно-правен ред, е акта, с който се определя предмета на делото (фактите
и правната им квалификация ), а оттам и предмета на доказване по него, поради което
законът поставя изисквания към нейното съдържание, които са минимални, но
задължителни. Първото и основно изискване е тъжбата да съдържа всички факти и
обстоятелства, които индивидуализират престъплението, за което е повдигнато обвинение
срещу конкретни лица. Необходимо е да бъде описано времето, мястото на извършеното
престъпление, начина на извършване и поведението на участвалите в него лица. В
конкретния случай, на тъжителя М. е дадена възможност от съдията-докладчик, съгласно
разпореждането от 28.10.2020 г. да приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на чл.
81, ал. 1 от НПК. Въпреки постъпилото уточнение към тъжбата, обаче, не е изяснена
позицията на частния тъжител. Съдържанието на тъжбата е необходимо да бъде такова, от
което ясно да стават фактите при осъществяване на инкриминираното деяние, както и
лицата, които се твърди че са го извършили и чиято наказателна отговорност се претендира
да бъде ангажирана.
Въззивният съд изцяло споделя становището на първостепенния, че тъжбата
подадена по процесното дело, включително и след направеното на същата уточнение от
11.11.2020 г. не отговаря на изискванията на закона, тъй като изложените в нея твърдения са
непълни и неясни. Правилно съдията- докладчик от първостепенния съд е приел, че в
тъжбата и допълнението към нея липсва описание на конкретни престъпни действия от
страна на лицата, срещу които е подадена, чрез които е осъществено твърдяното осуетяване
или „препятстване“ изпълнението на съдебно решение. В случая от прочита на тъжбата е
видно, че липсват въведени факти относно претендираното „препятстване“ изпълнението на
съдебно решение - заявено е, че контакта и общуването на частния тъжител с детето е бил
прекъсван от лицата, срещу които е насочена тъжбата, като тези фактически твърдения са
недостатъчни, за да гарантират правото на защита на подсъдимите лица от една страна, а в
този си вид и тъжбата не може да изпълни основното си предназначение да определи
предмета на доказване по делото. При това положение законосъобразно СРС е дал указания
на тъжителя да отстрани нередовността на тъжбата, като те конкретно са посочени в
разпореждането от 28.10.2020 г. Въпреки тази конкретика на указанията, тъжителят с
молбата си от 11.11.2020 г. обективно не ги е изпълнил, тъй като е въвел най-общи
твърдения, че лицата, срещу които е подадена тъжбата, са се намирали на адреса в ж.к.
„Света Троица“ и не са предоставили възможност на частния тъжител да бъде с детето си.
Въззивният съд изцяло споделя становището на първостепенния, че от тъжбата и
уточняващата молба не става ясно какво е било противоправното поведение на предадените
на съд лица, тъй като в уточнението не са изложени каквито и да било факти и
обстоятелства от обективна и субективна страна на твърдяното престъпление, които да са
описани по начин, даващ възможност да се приеме какво се твърди във връзка с деец,
конкретни действия и начин на извършване. В случая, освен общи изявления за прекъсване
на контакта и общуването на тъжителя с неговия син, както и твърдения за непредоставяне
на възможност на тъжителя да бъде с детето си, не са налице каквито и да е данни относно -
конкретни действия, които са извършени на адреса в ж.к. „Света Троица“ респ. не е ясно кое
от четирите лица предадени на съд или и четирите заедно се твърди да са извършили нещо
конкретно, какво точно и спрямо кого точно. В тъжбата се сочи първоначално, че
подсъдимите лица са били заедно със сина на тъжителя на адреса в ж.к. „Света Троица“ и
„чрез тези си действия“ препятствали личния контакт между двамата. Очевидно е, че от така
посоченото не става ясно как точно посочените лица са препятствали контакта на тъжителя
4
с детето му – чрез простото им присъствие или чрез други техни действия. В тъжбата е
посочено само, че „бащата не е успял да вземе детето“, както и че „бащата е бил в
невъзможност да вземе детето си“, но не са изложени конкретните причини за това.
Твърденията, в уточняващата молба за „държане на детето в апартамента“, но без да е
уточнено кой е осъществил въпросното „държане“, чрез какви точно действия и в какво
точно са се изразили те, също няма как да бъдат разгледани от съда. Вярна е и констатацията
на съдията - докладчик, че от изложеното в молбата не може да бъде направен извод за това,
че детето е било физически държано от посочените лица, както и че последните не са го
пуснали да тръгне с баща си, доколкото липсват изрични изявления в тази насока.
Твърденията в допълнението към тъжбата, че „по решение на български съд детето е
трябвало да бъде с баща си“, а лицата срещу които е насочена тъжбата „не са предоставили
тази възможност“, но без да се посочват онези фактически обстоятелства, които да позволят
не само подсъдимите, но и съдът да прецени за какво престъпление става дума, каква е
неговата квалификация и дали същото се преследва по частен ред, кой, кога и как - чрез кои
свои действия е осуетил или „препятствал“ изпълнението на съдебното решение, не може да
се приеме за надлежно обвинение, съответно прави подадената тъжба нередовна, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК.
В обобщение, в тъжбата не се съдържат минимално изискуемите твърдения, които
да очертаят обективните и субективни предели на „частното обвинение“ и да позволят на
предадените на съд лица да упражнят правото си на защита по отношение на конкретно
изнесени в тъжбата твърдения, а на решаващия първоинстанционен съд - да очертае
предмета на доказване в производството.
Направеното в частната жалба искане за отмяна на разпореждането не може да бъде
удовлетворено, доколкото се установява законосъобразност на атакуваното съдебен акт.
Неизпълнението на указанията на съда от тъжителя обусловят правото на съдията -
докладчик да прекрати производството, като упражняването на посоченото правомощие от
съдия-докладчика е законосъобразно, тъй като гарантира правото на защита на подведеното
под наказателна отговорност лице, да разбере точно в какво се обвинява, въз основа на
какви доказателства, респ. да организира адекватно защита си. Коректно изложените факти
и обстоятелства, така както изисква чл. 81, ал. 1 от НПК не са самоцел, а са гаранция за
справедлив процес и изпълващи със съдържание основното право на лицето с наказателно
обвинение, визирано в чл. 55, ал. 1 от НПК - да научи за какво престъпление е привлечен в
това качество и въз основа на какви доказателства.
Поради изложеното съдът намира, че разглежданото разпореждане от 20.01.2021 г. е
правилно, което налага и неговото потвърждаване.
Така мотивиран и на основание чл.250, ал.4, вр.ал.1, т.1, вр.чл. 334, ал. 1, т. 6, вр. чл.
338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане от 20.01.2021 г. по НЧХД № 13604/2020 г.,
СРС, НО, 129 състав.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6