РЕШЕНИЕ
№.........../............2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на
двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1860 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Д.И.Н. срещу заповед № 2390(2-3)/03.07.2020 г. на кмета на община
Варна, с която на жалбоподателя в качеството на собственик на самостоятелни
обекти 2 и 3 с обща застроена площ 140, 23 кв. м., находящи се в подлез с
идентификатор 10135.2563.248.1, е наредено в 6-месечен срок от получаването на
заповедта да извърши за своя сметка ремонтни и възстановителни дейности за поправянето
им при спазване на общите правила на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, състоящи се в ремонтиране на прилежащите в площта на обектите стоманобетонови
греди над тях, както и в привеждането на обектите в съответствие с основните
изисквания за хигиена, здраве и околна среда съгласно чл. 169 ал. 1 т. 3 ЗУТ.
В жалбата са изложени съображения
за нищожност на заповедта поради:
1/ издаването й от некомпетентен
орган;
2/ в противоречие с влязлото в
законна сила решение по адм. дело № 2050/2018 г. на Адм. съд Варна;
3/разпореденото извършване на
фактически и технически невъзможни и неизпълними действия предвид обстоятелството,
че от текста на заповедта не става ясно нито какво се разбира под
стоманобетонни греди в прилежащата площ на обекта, нито какви точно СМР трябва
да се извършат, както и защото наредените ремонти работи в обекта не биха могли
да се извършат преди община Варна да изпълни предписанията, дадени й с т. 2 и 3 на Констативен протокол от
14.05.2020 г., а също и поради обстоятелството, че община Варна е ограничила
достъпа до обектите посредством трайно прикрепени към тавана и пода на подлеза
метални ограждения.
Въз основа на всичко това се иска
заповедта да бъде обявена от съда за нищожна.
В отношение на евентуалност
/неправилно посочено в жалбата „в отношение на алтернативност“/ се иска
заповедта да бъде отменена от съда поради наличието на пороци, обуславящи
нейната унищожаемост, а именно:
1/ нарушение на въведеното с чл.
196 ал. 2 ЗУТ изискване за изслушване на заинтересуваните лица от комисията по
чл. 196 ал. 1 преди да отправи до кмета предложение за вземането на конкретни
мерки спрямо обследвания строеж. Според жалбоподателя допуснатият пропуск
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е довело до лишаването
му от възможност за участие в административното производство, което е нарушило правото
му на защита.
2/ липса на мотиви в констативния
протокол от 14.05.2020 г. и в издадената въз основа на него заповед по чл. 195
ал. 4 ЗУТ, като по твърдения на жалбоподателя в констативния протокол се
преповтарят констатациите от констативен протокол от 19.03.2018 г., въз основа
на който е била издадена прогласената за нищожна от съда заповед №
2293/20.06.2018 г. с решението по адм. дело № 2050/2018 г. по описа на Адм. съд
Варна.
3/ допуснати нарушения на
материалноправните разпоредби, предвид обстоятелството, че не е налице нито
една от визираните в чл. 195 ал. 4 ЗУТ хипотези, при които собственикът да бъде
задължен да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за
поправяне или заздравяване на обектите.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбата се поддържа изцяло чрез пълномощника на жалбоподателя
адвокат А., който в пледоарията по съществото на спора в с. з. на 24.02.2021 г.
претендира при уважаването й в полза на доверителя му да бъдат присъдени и
направените съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Кметът на община Варна, ответник
по делото, оспорва изцяло жалбата чрез пълномощниците си юрисконсулт Д. и
юрисконсулт П., която в с.з. на 24.02.2021 г. в пледоарията по съществото на
спора моли оспорването да се отхвърли и на община Варна да се присъдят разноски
за юрисконсулт в минимално предвидения нормативен размер. Предявява и
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на
жалбоподателя.
Като прецени процесуалната
допустимост на жалбата съдът прие за установено следното по нейната
основателност:
По фактите:
С издадена на основание чл. 195
ал. 4 и чл. 196 ал. 1 ЗУТ заповед № 2390(2-3)/03.07.2020 г. на кмета на община
Варна на жалбоподателя Д.И.Н. е наредено в качеството му на собственик на
самостоятелни обекти 2 и 3 с обща застроена площ 140, 23 кв. м., находящи се в пешеходен
подлез с идентификатор 10135.2563.248.1, да извърши за своя сметка в 6-месечен
срок от получаването на заповедта ремонтни и възстановителни дейности за
поправянето им при спазване на общите правила на ЗУТ и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, състоящи се в ремонтиране на прилежащите в площта на
обектите стоманобетонови греди над тях, както и в привеждането на обектите в
съответствие с основните изисквания за хигиена, здраве и околна среда съгласно
чл. 169 ал. 1 т. 3 ЗУТ /л. 293 и 294 от адм. преписка/. Скица на пешеходния
подлез, находящ се на административен адрес гр. Варна, район „Приморски“, бул.
„Васил Левски“, заснет по КККР на гр. Варна с идентификатор 10135.2563.248.1 със
застроена площ 1783 кв. м., със записано предназначение сграда на транспорта и собственик
община Варна е приложена на л. 205 от преписката.
Заповедта е издадена в условията на заместване
на кмета на община Варна съгласно издадената и отбелязана под съдържанието й заповед
за заместване № К-024/02.07.2020 г.
Заповед № К-024/02.07.2020 г. е
приложена в заверено с оригинала копие на л. 30 от делото като видно от
съдържанието й, с нея кметът на община Варна е наредил на основание чл. 39 ал.
2 ЗМСМА, във връзка с ползването на платен годишен отпуск, функциите му на кмет
на датата 03.07.2020 г. да се изпълняват от заместник-кмета на община Варна П.Х.П.
с всички произтичащи от това права и задължения. В изпълнение на дадените от
съда в с. з. на 04.11.2020 г. указания по разпределяне на доказателствената
тежест пълномощникът на ответника е представил по делото с молба с. д. №
1409/27.01.2021 г. допълнителни писмени доказателства /л. 96 – 100/ за
установяване на факта, че на посочената в заповед № К-024/02.07.2020 г. дата
03.07.2020 г. кметът на община Варна действително е ползвал платен годишен
отпуск, което е наложило издаването на заповедта за заместване, а именно: заверени копия на фиш за заплата на кмета на
община Варна за м. юли 2020 г., според начисленията в който през месец юли той е
ползвал общо четири дни платен годишен отпуск, и три броя заповеди за
заместване /№ К-025/08.07.2020 г.; № К-026/08.07.2020 г. и № К-027/14.07.2020
г. за заместването на кмета съответно на датите 09.07.2020 г., 10.07.2020 г. и
15.07.2020 г./, които заедно с приложената на л. 30 от делото заповед №
К-024/02.07.2020 г. за заместването му на 03.07.2020 г., съответстват точно на
ползваните през месец юли 2020 г. четири дни платен годишен отпуск.
Според мотивите на обжалваната по
делото заповед № 2390(2-3)/03.07.2020 г. процесните обекти
2 и 3 с обща застроена площ 140, 23 кв. м. се намират в актуван с Акт за частна
общинска собственост № 823/1998 г. и приет с решение № 1950-3-1/1999 г. на ОбС
Варна като публична общинска собственост пешеходен подлез с идентификатор 10135.2563.248.1,
находящ се в гр. Варна, бул. „Васил Левски“, до Стадион Варна.
АЧОС № 823/14.09.1998 г. с направената
върху него забележка, че съгласно решение № 1950-3-1/17.03.1999 г. на ОбС Варна
актуваният имот – пешеходен площ със застроена площ 1783 кв.м., е публична
общинска собственост е приложен на л. 157 от административната преписка.
Според заповедта обекти 2 и 3 в
подлеза са придобити от жалбоподателя Д.И.Н. с покупко-продажба по нот. акт №
164, том LXІX, нот. дело № 18637/1997 г. на
ВН, което обстоятелство се потвърждава от приложения на л. 159 от преписката
нотариален акт 164/12.11.1997 г. на ВН, с който ТПК „Мултиарт“ е продала на
купувача Д.И.Н. процесните обекти в пешеходния подлез на бул. „Васил Левски“,
ж. к. „Чайка“, състоящи се от помещение, входно антре, два магазина и склад, с
обща застроена площ 140, 23 кв. м., както и 12, 1704 % ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж. Продавачът по сделката ТПК “Мултиарт“ се е
легитимирал като собственик на обектите, предмет на разпоредителната сделка, с нот.
акт № 17, т. І, дело 131/1993 г. на ВН, с който на основание заповед за отстъпено
право на строеж № 2/4.01.1991 г. на председателя на ИК на ОНС Варна, договор №
850/17.01.1991 г. между председателя на ИК на ОНС Варна и председателя на ТПК „Мултиарт“,
разрешение за строеж № 10/17.04.1991 г. на КТСУС при ОНС Варна и одобрен архитектурен
проект от 12.03.1991 г. е признат за собственик на Търговски комплекс в ж.к. „Чайка“
– гр. Варна, 19-ти подрайон, в пешеходен подлез на бул. „В. Левски“ пред
Стадион „Варна“, бивш Стадион „Ю. Гагарин“, състоящ се от 10 самостоятелни
обекта /магазини/ и 8 общи помещения с обща застроена площ 1299, 50 кв. м.,
между които и процесните обекти 2 и 3 /л. 158 от преписката/.
Административният орган е
обосновал разпореденото със заповедта задължение за собственика на обекти 2 и 3
с посоченото в мотивите на акта наличие на предпоставките по чл. 195 ал. 4 ЗУТ,
който извод е аргументирал с обследваното от назначената от него със заповед №
0475/05.02.2020 г. /л. 324 и 325 от преписката/ комисия по чл. 196 ал. 1 ЗУТ фактическо
състояние на подлеза и на изградените в него самостоятелни обекти на основание Разрешение
за строеж № 10/17.04.1991 г. Разрешението за строеж е приложено на л. 286 от
преписката като с него главният архитект на община Варна е разрешил на ТПК „Мултиарт“
да изгради Търговски комплекс в подлез пред стадион „Ю. Гагарин“ на бул. „В.
Левски“, съгласно одобрените проекти от 12.03.1991 г. с протокол на СТУСА №
36/11.10.1990 г.
Констатациите от работата на
комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ се съдържат в изготвения от нея, подписан от
членовете й и цитиран в обжалваната заповед Констативен протокол от 14.05.2020
г. /л. 254 – 257 от преписката/. В раздел ІІ на протокола – „Състояние на
строежа“, са обективирани констатациите на комисията от огледа на място на
обекта /подлез с идентификатор 10135.2563.248.1 с общо 12 самостоятелни обекта
в него, собственост на различни ФЛ и ЮЛ според изложеното в раздел І/. Посочено
е, че подлезът е с общо четири входа като осъществява пешеходната връзка между
кв. „Чайка“ и Стадион „Варна“. Достъпът до него от юг се осъществява чрез
рампа, настилката по която е силно компрометирана с пукнатини по надлъжно и
напречно направление, деформации и дупки с различен размер. Останалите подходи
към подлеза са изпълнени със стълби, западните от които са в лошо техническо
състояние /с начупени стъпала и чела/. Констатирано е, че на нивото на тротоара
до източния вход на подлеза е монтиран кабелен шкаф, от който излизат гофрирани
тръби с електрически проводници, монтирани по стените на подхода на подлеза.
Установено е наличието на обилни течове по тавана и по стените на подлеза със
силно компрометирана мазилка по тях; нарушено бетонно покритие на някои от
гредите със силно корозирала на места армировка; монтирани на тавана на
съоръжението луминисцентни лампи без капаци /някои от които провиснали/;
свободно положени и провиснали в голямата си част проводници; монтирани улуци и
ламаринени обшивки по тавана на подлеза, които на места са корозирали,
деформирани и частично демонтирани.
Относно самостоятелните обекти в
подлеза в раздел ІІ на протокола като цяло е констатирано, че са в лошо техническо
състояние като са неизползваеми и изоставени; с неограничен достъп до част от
тях поради липсващо или начупено остъкление на дограмата; с налични следи от
течове, влага, плесен и мухъл по стените и по тавана на част от тях; с компрометирани
окачени тавани в помещенията им и на много места с висящи от тях електрически
проводници. Констатации по отделни обекти не са направени.
В резултат на тези установявания в
раздел ІІ на протокола е изведено крайно заключение, че подлезът и самостоятелните
обекти в него не са поддържани в техническо състояние, отговарящо на
съществените изисквания по чл. 169 ал. 1 и 3 ЗУТ, като поради недостатъчното
грижи и естествената амортизация са негодни за ползване и опасни за здравето и
живота на преминаващите хора.
С т. І от крайното си решение комисията
по чл. 196 ал. 1 ЗУТ е освидетелствала подлеза, ведно с изградените в него общо 12 самостоятелни
обекта, като: 1/ застрашени от самосрутване – посочено е, че поради сериозни
конструктивни дефекти и естествената им амортизация могат да предизвикат
самосрутване/; 2/ вредни в санитарно-хигиенно отношение – поради непрекъснатото
овлажняване и наличието на влага, без проветряване и достъп на слънце,
обхванати от мухъл и плесен/; 3/ негодни за ползване – поради естествено
износване и недостатъчно положени грижи; 4/ създаващи условия за възникване на
пожар – поради наличието на големи количества битови отпадъци; 5/ опасни за
здравето и живота на преминаващите хора – поради състоянието, в което се
намират и материалите, от които са изградени.
С т. ІІ на решението комисията е
предложила на кмета на община Варна да нареди срочното извършване на ремонт на
подлеза и изготвянето на технически паспорт с конструктивно обследване съгласно
Наредба № 5/2006 г. на МРРБ, а с т. ІІІ – да нареди, на основание чл. 195 ал. 4
и чл. 196 ал. 3 ЗУТ, на собствениците на всеки от 12-те самостоятелни обекта да
извършат за тяхна сметка, срочно и след съгласуване с главния архитект на
община Варна на проектните части и строителните дейности, незабавни действия за
отстраняването на причинените увреждания и възстановяването на обектите, като
за целта извършат необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправянето
или заздравяването на обектите в обема на одобрения за тях архитектурен проект
от 12.03.1991 г. Какви по-точно трябва да бъдат тези СМР, общо или по отделни обекти,
не е посочено.
Във връзка с изготвения от
комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ Констативен протокол от 14.05.2020 г. по
преписката са приложени:
- писмо рег. № ИИБ20001057ВН_018ВН/13.04.2020
г. от директора на Дирекция „ИИБ“ в община Варна, с което Д.И.Н. е уведомен за
започването на процедурата по чл. 195 и чл. 196 ЗУТ за обследване състоянието
на подлез с идентификатор 10135.2563.248.1 и на самостоятелните обекти в него
като е поканен да осигури достъп до собствените си обекти /л. 236/ и
- писмо рег. № ИИБ20001057ВН_030ВН/22.05.2020
г. от директора на Дирекция „ИИБ“ в община Варна, с което на Д.И.Н. е изпратено
копие на изготвения от комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ Констативен протокол от
14.05.2020 г. с указание за възможността в 7-дневен срок от получаването да
подаде писмено възражение срещу него /л. 270/.
Приложените на л. 235 и 269 от
преписката известия за доставяне на двете писма са неподписани от получател.
Приемайки въз основа на
неподписаните за получател известия за доставяне, че Д.Н. не е уведомен за
Констативния протокол от 14.05.2020 г., общинската администрация е пристъпила
направо към съобщаването му по реда на пар. 4 ал. 2 изр. второ и трето ДР ЗУТ
като на 27.05.2020 г. е публикувала на интернет-страницата на общината и на
информационното й табло изготвеното до Н. и до останалите неоткрити на адресите
им собственици на самостоятелни обекти съобщение за протокола с указание
относно възможността за подаването на възражения и становища по него. Съгласно
данните по преписката на същата дата 27.05.2020 г. съобщението е залепено и на
самостоятелните обекти в подлеза. Извършените по реда на пар. 4 ал. 2 изр.
второ и трето ДР ЗУТ действия по съобщаването са удостоверени с изготвени за
целта констативни протоколи, всеки от които подписан от двама служители от
Дирекция „ИИБ“ на община Варна /л. 279 – 282 от преписката/. Отново с изготвени
и подписани от двама служители от Дирекция „ИИБ“ констативни протоколи,
съответно от 10.06.2020 г. и 11.06.2020 г., е удостоверен и моментът на сваляне
на съобщението от информационното табло на общината и от интернет-страницата й
/л. 287 и 288 от преписката/.
В мотивите на обжалваната по
делото заповед № 2390(2-3)/03.07.2020 г. кметът на община
Варна, освен че се е позовал на изготвения от комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ
Констативен протокол от 14.05.2020 г. като го е одобрил изрично в частта,
относима към освидетелстването на обекти 2 и 3 като вредни в санитарно-хигиенно
отношение, негодни за ползване и създаващи условия за възникването на пожар, но
е проследил хронологично и постъпилите през годините сигнали, жалби и останала
натрупана документация във връзка със състоянието на подлеза и на обектите в
него, собственост на различни ФЛ и ЮЛ, съгласно приложените от л. 158 до л. 175
от преписката нотариални актове.
От цитираните в тази връзка в
мотивите на заповедта документи се установява следната фактическа обстановка,
относима към насложилия се през годините проблем:
През 2016 г. кметът на район
„Приморски“ – община Варна е изпратил до директора на Дирекция „Общинска
собственост, икономика и стопански дейности“ и до директора на Дирекция
“Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ в община Варна писмо рег. №
ИИБ16002708ПР_001ПР/24.10.2016 г. /л. 193 и 194 от преписката/, с което им е
препратил получено от началника на Второ РУ при ОД на МВР – Варна Сигнално писмо
рег. № ИИБ16002708ПР/04.10.2016 г. /л. 184 от преписката/ относно лошото
състояние на подлеза при Стадион „Варна“ на бул. „Васил Левски“ в ж. к. „Чайка“
като ги е информирал, че посоченото в сигналното писмо отговаря на истината,
тъй като при оглед на място от служители в район „Приморски“ е установено, че
обособените в подлеза магазини и заведения не се използват и са в изключително
лошо състояние – с разбити врати, счупени прозоречни витрини и боклуци в тях,
като таванът на подлеза е с паднала мазилка и оголена армировка, отводнителните
шахти на входа от страната на стадиона са затлачени, стълбите от същата страна
са обрушени като в тях е прораснала растителност.
Отново през 2016 г. родители на
ученици от Математическа гимназия подават до председателя на ОбС Варна и до
кмета на община Варна Заявление рег. № РД16025137ВН/22.11.2016 г. относно
осигуряването на условия за безопасно пресичане на бул. „Васил Левски“ в района
на автобусна спирка „Спортист“ и Стадион „Варна“ /с приложена подписка към
него/, в което наред с останалите притеснения, свързани с неосигурените условия
за безопасното пресичане на ученици, сочат, че подлезът до спирка „Стадион
Варна“ е с изпочупени стъкла, ронещи се мазилки, не е почистван редовно като в
него има и изоставени неосветени павилиони /л. 186
– 192 от преписката/. В заявлението е посочено, че към него се прилагат
подписите на над 650 родители на ученици.
През 2017 г. в община Варна е
входирана Подписка рег. № РД17020919ВН/26.10.2017 г. от живущите и работещите в
района на Стадион „Варна“ с искане за осигуряване на безопасното пресичане на
бул. Левски“, в която е посочено, че в участъка на бул. „Левски“ от спирка
„Спортист“ до спирка „Средношколска“ има четири подлеза които са проходими, но
в лошо състояние, като най-лошо е това на подлеза при спирка „Стадиона“, където
пресичат учениците от Спортно училище. Посочено е, че е належащо да се подобри
състоянието на подлезите и да се постави ограда, препятстваща директното
пресичане на булеварда, като през последните 15 години в района са налице множество
пътни инциденти /л. 180 и 181 от преписката/.
През 2017 г. председателят на ПК
„Благоустройство и комунални дейности“ в ОбС Варна изпраща до директора на
Дирекция “Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ и до кмета на район „Приморски“
в община Варна писмо рег. № РД17020919ВН_001ВН_001ПР/27.11.2017 г., с което ги
информира, че ПК „Благоустройство и комунални дейности“ е разгледала на свое
заседание от 17.11.2017 г. постъпила подписка от Светлана Димитрова- гражданин,
с искане за безопасното пресичане на бул. „Васил Левски“ като след проведени
дебати комисията е решила да препрати подписката за действия по компетентност
към Дирекция “Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ и към район
„Приморски“ /л. 179 от преписката/.
В отговор кметът на район
„Приморски“ е изпратил до председателя на ПК „Благоустройство и комунални
дейности“ в ОбС Варна и до директора на Дирекция “Инженерна инфраструктура и
благоустрояване“ в община Варна писмо рег. №
РД17020919ВН_001ВН_002ПР/19.12.2017 г., в което ги е информирал, че многократно
район „Приморски“ е поставял проблема пред община Варна, цитирайки последните
изпратени в тази връзка писма - писмо изх. № РД15025492ПР-001ПР/26.10.2015 г. и
писмо изх. № ИИБ16000018ПР-001ПР/29.01.2016 г. до заместник-кмета Тодор И. като
председател на „Общинска комисия по безопасност на движението по пътищата в
община Варна“ и писмо изх. № ИИБ16002708ПР-001ПР/24.10.2016 г. до Дирекция
„Общинска собственост, икономика и стопанска дейност“ и до Дирекция “Инженерна
инфраструктура и благоустрояване“, във връзка с което в район „Приморски“ е получено
копие на писмо изх. № ИИБ16002708ПР-003ВН/22.11.2016 г. от директора на
Дирекция „ОСИСД“ до директора на ОП „Инвестиционна политика“ с молба за
изготвянето на количествено-стойностна сметка за извършването на СМР за подобряване
на състоянието на подлеза при Стадион „Варна“, без повече информация за предприети
последващи действия. В същото писмо рег. № РД17020919ВН_001ВН_002ПР/19.12.2017
г. кметът на район „Приморски“ е посочил, че на подлезите по бул. „Левски“ е
извършен оглед от специалисти от районната администрация, при който е
установено, че пешеходните съоръжения се нуждаят от спешен ремонт /л. 177 и 178
от преписката/.
През 2019 г. в район „Приморски“
на община Варна е получено на електронна поща сигнално писмо вх. №
СИГ19002330ПР/08.07.2019 г. от Гергана Казанлиева, с което същата е информирала
за опасно пресичане в кв. „Чайка“ при спирка „Стадион Варна“ като е посочила, че
подлезът там е непроходим, затворен е от няколко страни и е опасен, което
принуждава пешеходците да пресичат през платното. Отправеното с писмото искане
е общината да предприеме спешни обезопасителни мерки и ремонтиране на подлеза
преди да е загинал някой човек /л. 197 от преписката/.
С писмо рег. № СИГ19002330ПР_002ПР/01.08.2019
г. кметът на район „Приморски“ е препратил полученото сигнално писмо до
директора на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ в община
Варна с молба за отговор възможен ли е ремонт на пешеходния подлез в ж.к.
„Чайка“ при спирка „Стадион Варна“, предвид смесената му собственост /л. 196 от
преписката/. Данни за получен отговор на така изпратеното писмо не се съдържат
по преписката.
Информация и за други подадени
през годините сигнали до район „Приморски“ относно състоянието на пешеходния подлез
на бул. „Васил Левски“ до стадион „Варна“ и на обектите в него се съдържа в
изпратено от кмета на район „Приморски“ до заместник-кмета на община Варна и до
директора на Дирекция „ИИБ“ писмо рег. № ОСИСД17004675ВН_024ВН_002ПР/02.03.2018
г. /л. 198 от преписката/.
Според писмо на кмета на район
„Приморски“ до директора на Дирекция „ИИБ“ в община Варна, регистрирано в
общината под № ИИБ20001057ВН_002ВН_001ПР_002ВН/02.04.2020 г., по данни от НБД
„Население“ адресно регистрираните лица в района, обслужван от процесния подлез
/това е районът на ж.к. „Чайка“ и ж. к. „Бриз-юг“/, са приблизително
13 000 /л. 195 от преписката/.
Според писмо рег. № ИИБ20001057ВН_006ВН/31.03.2020
г. на директора на Дирекция „Образование и младежки дейности“ до директора на
Дирекция „ИИБ“ в община Варна в района на подлез с идентификатор
10135.2563.248.1 се намират Математическа гимназия „Д-р Петър Берон“ с 1203
ученика; ОУ „Захари Стоянов“ с 976 ученика и Спортно училище „Георги Бенковски“
със 446 ученика /л. 11 от преписката/.
Проследявайки в мотивите на акта
цялата натрупана по случая документация, състояща се главно от жалби и от
сигнали за състоянието на пешеходния подлез, препятстващо безопасното му преминаване
и принуждаващо хората да пресичат направо през уличното платно,
административният орган се е позовал в заповедта и на заключението на
съдебно-техническата експертиза по адм. дело № 2050/2018 г. на Адм. съд Варна,
за да обоснове становището си, че процесните обекти 2 и 3 в подлеза и
прилежащите общи части към тях не се поддържат в съответствие с основните
изисквания по чл. 169 ал. 1 т. 3 ЗУТ за
хигиена, здраве и околна среда и че са вредни в санитарно-хигиенно отношение. Решението
по адм. дело № 2050/2018 г. по описа на Административен съд Варна е приложено в
копие на л. 12 – 15 от съдебното досие по настоящото дело като видно от
съдържанието му, с него поради липсата на компетентност на издателя й е
прогласена нищожността на заповед № 2293/20.06.2018 г. на изпълняващия
длъжността кмет на община Варна в частта, в която на основание чл. 195 ал. 6 ЗУТ е разпоредено премахването на обекти 2 и 3 в пешеходен подлез с
идентификатор 10135.2563.248.1. От справката в САС „Съдебно деловодство“ се
установява, че решението по адм. дело № 2050/2018 г. е влязло в законна сила на
17.05.2019 г.
По искане на жалбоподателя по
делото е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза със задача,
посочена в държаното от съда в с.з. на
04.11.2020 г. определение по доказателствата.
От приобщеното към
доказателствения материал в с.з. на 16.12.2020 г. заключение на съдебно-техническата
експертиза /л. 84 – 87/ се установяват следните относими към повдигнатия правен
спор факти:
Връхната конструкция на пешеходен
подлез с идентификатор 10135.2563.248.1 е изпълнена от удебелени в долната си
част коритообразни плочогредови стоманобетонови елементи /за краткост наричани
греди/, които в частта на процесните обекти 2 и 3 служат и за техен „покрив“.
Те обаче изпълняват носеща функция в цялото съоръжение /подлез/ и са част от
конструкцията му като от доброто им поддържане зависи носимоспособността и
дълготрайността на функционирането му. В този смисъл е отговорът на вещото лице
на въпрос 1 от поставената му задача. При отговора на въпрос 3 вещото лице е
посочило, че разпоредените със заповед № 2390(2-3)/03.07.2020 г. ремонтни работи в
обекти 2 и 3 би трябвало да се извършат едновременно с ремонтните работи на
подлеза като цяло под ръководството на техническо лице от оторизирана фирма за
ремонт на целия подлез и по технология, одобрена от общината. При изслушването
му в с.з. на 16.12.2020 г. вещото лице е потвърдило заключението си, че е
необходим цялостен ремонт на подлеза, а не частичен на отделни обекти като за
целта трябва да се направи проект за цялостен ремонт на съоръжението, тъй като
обследваните обекти не са отделена част от него, а таванът им се явява реално
конструкцията на самия подлез. Посочило е, че в преписката няма приложен проект
за ремонт на подлеза, а единствено предписание за извършването на ремонтни
дейности.
Въз основа на извършения оглед на
място в отговора на въпрос 2 от поставената задача вещото лице е посочило, че
обекти 2 и 3 в подлеза са в лошо състояние – с изпочупено и липсващо
остъкление; с разрушена електрическа инсталация /липсващо осветление и
провиснали кабели от тавана и от стените/; с олющена и на места паднала мазилка
на ограждащите зидове. Пояснило е, че под гредите на конструкцията на подлеза
са изградени инсталации, скрити в окачения таван на обектите, като
конструкцията на окачения таван и крепежите на инсталациите са анкерирани към
стоманобетонната конструкция на гредите. Това според вещото лице нарушава
бетоновото покритие на носещата армировка на гредите и създава опасност от
проникване на влага и корозиране на армировката. Същевременно пак в тази част
на заключението вещото лице е пояснило, че при огледа не се забелязани течове
по стените и по тавана на двата обекта. Не изключва обаче на места да
съществуват такива и да са останали незабелязани поради лошото осветление и окачения
таван, скриващ почти цялата плочогредова конструкция. Същевременно е посочило, че
към обекти 2 и 3 има сервизни помещения с участъци от комуникации и
тръбопроводи от градската инфраструктура като точно в тези помещения по стените
и по тавана има следи от течове и от кондензирала влага. В съдебно заседание на
16.12.2020 г. на въпроси на пълномощника на ответника вещото лице е пояснило,
че за да се спрат течовете, ремонтът трябва да се извърши от горната и външна
страна на съоръжението като е категорично, че ако има течове, те няма как да се
отстранят от долна страна. Относно ремонта от горна страна на подлеза с цел
спиране на течовете е пояснило, че е необходимо да се отнеме пътната настилка,
за да се достигне до хидроизолацията на съоръжението и да се направи нова
хидроизолация.
При изграждане на фактическите си
констатации съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно дадено, неоспорено от никоя от страните по делото и подкрепено
изцяло с разясненията и отговорите му на поставените от пълномощниците на
страните въпроси в съдебно заседание на 16.12.2020 г. Единствено в частта на
заключението, в която при отговора на въпрос 1 вещото лице е посочило, че тъй
като гредите изпълняват функция на покрив за въпросните обекти, те трябва да се
отремонтират от собственика, съдът не споделя заключението, тъй като вещото
лице е дало отговор на правен въпрос и по този начин е излязло извън предмета на
поставената му задача.
Така събраният по делото
доказателствен материал и изградените въз основа на него фактически констатации
дават основание на съда за следните правни изводи:
Обжалваната по делото заповед № 2390(2-3)/03.07.2020 г. е с посочено в
мотивите правно основание на издаването чл. 195 ал. 4 ЗУТ. Разпоредбата
разписва в правомощие на кмета на общината, в случай че обект по ал. 1 не се
поддържа в добро състояние или при възникването на обстоятелствата по ал. 3, да
издаде заповед, с която да задължи собственика да извърши в определен срок
необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправянето или
заздравяването му.
От отбелязването под текста на
заповед № 2390(2-3)/03.07.2020 и от доказателствата по делото се установява,
че тя не е издадена от кмета на община Варна, а от заместник-кмета П.П.
съгласно изрична заповед за заместване № К-024/02.07.2020 г. на кмета на
общината, относима за период на заместването 03.07.2020 г. Заповедта за
заместване е издадена на основание регламентираното изискване на чл. 39 ал. 2 ЗМСМА кметът на общината да определи със заповед при отсъствието си от нея
заместник-кмет, който да изпълнява функциите му. След като по делото са
представени достатъчно убедителни доказателства, от които с основание да се заключи,
че на 03.07.2020 г. кметът на община Варна действително е отсъствал от работа
поради ползването на платен годишен отпуск /заповед за ползването на отпуск от
кмета не се издава/, то се налага извод, че при изцяло изпълнен фактически
състав на заместването - обоснована необходимост от заместването поради
отсъствието на титуляра на длъжността и своевременно издадена заповед за
заместване, заместващият кмета на община Варна е разполагал с компетентност да
издаде на 03.07.2020 г. обжалваната по делото заповед № 2390(2-3)/03.07.2020 г. Поради това не е
налице основание за оспорването й по чл. 146 т. 1 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ.
Съответно на задължително
необходимите по чл. 59 ал. 2 АПК елементи от съдържанието на издаваните в
писмена форма индивидуални административни актове, заповедта съдържа като
реквизити наименование на органа, който я е издал, адресат, фактически и правни
основания за издаването и разпоредителна част, поради което липсва основание за
оспорването й и по смисъла на чл. 146 т. 2 АПК.
В чл. 196 ал. 1 и 2 ЗУТ са нормативно
разписани процедурните изисквания, предшестващи издаването на заповедите за
поправяне, заздравяване или премахване на строежите. В категорията на обхванатите
от разпоредбата индивидуални административни актове попадат и заповедите по чл.
195 ал. 4 ЗУТ, с които при наличието на регламентираните предпоставки се
разпорежда извършване на необходимите ремонтни и възстановителни дейности за
поправяне или заздравяване на строеж. Поради това издаването им при всички
положения трябва да се предхожда от обследване на строежа от назначена за целта
от кмета на общината комисия от общинската администрация, която в съставен за
работата си протокол следва да обективира констатациите си за състоянието на
строежа и да посочи какви точно ремонтни и възстановителни дейности е
необходимо да се извършат за поправянето или заздравяването му. С протокола на
комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ, която съгласно изричното предписание на закона
може да действа както служебно, така и по искане на заинтересуваните лица, се поставя
началото на административното производство, приключващо със заповедта по чл.
195 ал. 4 ЗУТ.
Формално погледнато, процедурното
изискване на чл. 196 ал. 1 и 2 ЗУТ в случая изглежда спазено като се има
предвид, че от доказателствата по делото се установява, че назначената с
кметска заповед № 0475/05.02.2020 г. осемчленна комисия по чл. 196 ал. 1 ЗУТ е
извършила оглед на място на процесния строеж – пешеходен подлез с изградените
12 самостоятелни обекта в него и е обективирала констатациите си в нарочен
протокол от 14.05.2020 г. Като се има предвид обаче, че според данните по
преписката този протокол е послужил като основание за издаването на отделни
заповеди по чл. 195 ал. 4 ЗУТ за изградените самостоятелни обекти в подлеза, включително
и на процесната по делото заповед № 2390(2-3)/03.07.2020 г., съдът намира, че
в него е следвало да намерят място поотделно констатации за състоянието на
всеки един от обектите. От съдържанието на протокола се установява обаче, че в
раздел ІІ „Състояние на строежа“, за изградените в подлеза 12 самостоятелни
обекта е отделен точно един абзац на стр. 4, в който установяванията за тях са
от порядъка на „…достъпът до част от тях не е ограничен…; в част от обектите по
стените и тавана са налични следи от течове, влага, плесен и мухъл……. в част от
обектите са налични битови и строителни отпадъци“. Подобни констатации по
никакъв начин не дават яснота в кой самостоятелен обект, включително и в
процесните по делото обекти 2 и 3, какви точно несъответствия с изискванията на
чл. 169 ал. 1 и 3 ЗУТ са открити, които да обуславят необходимост от
привеждането им в добро състояние чрез извършване на ремонтни и възстановителни
работи за поправянето или заздравяването им. Извършеното в решаващата част на
протокола освидетелстване на самостоятелните обекти, съставляващи търговската част
на подлеза, също е следвало да се направи за всеки от тях поотделно, а не с общо
заключение. Отсъствието на яснота за състоянието на всеки отделен обект, включително
и за процесните по делото обекти 2 и 3, е довело до нарушаване и на другото
въведено с чл. 196 ал. 1 ЗУТ изискване към работата на комисията - да установи
с протокола конкретно необходимите за извършване ремонтни и възстановителни
дейности във всеки от обектите /конкретно в случая в обекти 2 и 3/. В т. 3 от
решението си комисията е направила общо предложение към кмета, че следва да
нареди на собствениците, на основание чл. 195 ал. 4 и чл. 196 ал. 3 ЗУТ, да извършат
необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване
на самостоятелните обекти в обема на одобрения за тях архитектурен проект от
12.03.1991 г. Използването на лексиката на закона чрез буквалното приповтаряне
на част от текста на чл. 195 ал. 4 ЗУТ по никакъв начин не създава яснота какви
всъщност трябва да са тези ремонтни и възстановителни дейности, включително и в
частта на процесните по делото обекти 2 и 3.
Чисто формалното спазване на чл.
196 ал. 1 ЗУТ при съставянето на протокола от работата на комисията, без той да
отразява нужните установявания при обследването според изрично въведените за тях
нормативни изисквания, сочи на допуснато процесуално нарушение при издаването
на финализиращата административното производство заповед по чл. 195 ал. 4 ЗУТ,
което следва да се определи като съществено като се има предвид, че именно въз
основа на направените най-общи констатации и най-общи предписания на комисията за
поправяне или заздравяване на обектите чрез предприемане на неясно какви
ремонтни и възстановителни работи по тях кметът на община Варна е издал
обжалваната по делото заповед № 2390(2-3)/03.07.2020 г. Позоваването му в мотивите на приобщеното към
доказателствения материал по приключило административно дело № 2050/2018 г. на
Адм. съд Варна заключение на съдебно-техническа експертиза по никакъв начин не
може да замести липсата на обстойно обследване от комисията на процесните обекти
2 и 3, след като самият закон разписва като задължително необходима предпоставка
за издаването на заповедта по чл. 195 ал. 4 ЗУТ извършването на предварителна
преценка от комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ на състоянието на обектите и на
нужните за заздравяването им ремонти и възстановителни дейности. Подобно
законодателно разрешение е напълно обосновано като се има предвид, че за
преценката на състоянието на един обект и на ремонтно-възстановителните дейности,
които следва да се извършат по него, са нужни специални познания. Всякаква
друга информация извън протокола по чл. 196 ал. 1 ЗУТ, още по-малко пък взета
наготово от експертиза по приключило съдебно производство, развило се във
връзка с обжалването на друга заповед, макар и за същите обекти, е изцяло неотносима
и не може да послужи като основание за издаването на процесната по делото заповед
по чл. 195 ал. 4 ЗУТ и на разпоредените с нея дейности. Това се отнася и до
извършеното със заповедта позоваване на постъпилите през годините в район
„Приморски“ и в община Варна жалби и сигнали за състоянието на подлеза и на обектите
в него. Хронологично извършеното в заповедта цитиране на всички тези жалби и
сигнали заедно с разменената във връзка с тях документация между районната и
общинската администрация свидетелства единствено за факта, че проблемът със
състоянието на подлеза и на обектите в него стои неразрешен от години и се
прехвърля от администрация на администрация за сметка на безопасността на
пресичащите в този район пешеходци.
В съвкупността си изложеното сочи
на наличието на основание по смисъла на чл. 146 т. 3 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ
за оспорване на обжалвания индивидуален административен акт по чл. 214 т. 1 ЗУТ.
За пълнота на изложението в тази
част на мотивите съдът само ще отбележи, че не споделя оплакването в жалбата,
че неспазването на изискването за изслушване на жалбоподателя от комисията по
чл. 196 ал. 1 ЗУТ представлява съществено процесуално нарушение в производството
по издаване на заповедта по чл. 195 ал. 4 ЗУТ.
Действително, чл. 196 ал. 2 ЗУТ регламентира, че при работата си
комисията, освен че събира всички необходими данни за вида и състоянието на
строежа, трябва и да изслуша заинтересуваните лица, каквото качество
жалбоподателят безсъмнено притежава в производството по издаване на заповедта
по чл. 195 ал. 4 ЗУТ като се има предвид, че е собственик на два от освидетелстваните
обекти. Съдът намира, че пристъпвайки към уведомяването на жалбоподателя по
реда на пар. 4 ал. 2 изр. второ и трето ДР ЗУТ за изготвения Констативен
протокол от 14.05.2020 г., общинската администрация не е спазила въведеното със
същата правна норма изискване, представляващо предпоставка за преминаване към
този особен ред на съобщаване, фактът, че лицето не е намерено на адреса си, да
бъде удостоверен с подписите на две длъжностни лица. По преписката са налични
данни, че до жалбоподателя е изпратено и е останало неполучено съобщение за
началото на административното производство и за издадения Констативен протокол от
14.05.2020 г. с указване на възможността му за възражения по него. За тези
обстоятелства може да се отсъди от приложените на л. 235 и 269 от преписката и
неподписани от получател известия за доставяне на уведомителните писма до Д.И.Н..
Неподписването на известията от получател не е достатъчно основание за
преминаването към реда за съобщаване по пар. 4 ал. 2 изр. второ и трето ДР ЗУТ,
след като законът въвежда допълнителни изисквания за удостоверяването на факта,
че лицето не е намерено на адреса. По
преписката дори не се съдържа писмото от пощенската станция с указване на
причините, поради които пощенските пратки са останали неполучени /поради това,
че са непотърсени от адресата, че той е неизвестен на адреса, че го е напуснал
или поради други обстоятелства/. Преминаването при това положение към реда за
съобщаване по пар. 4 ал. 2 изр. второ и трето ЗУТ е при недоказани предпоставки
за това. Нередовно извършеното съобщаване сочи на неосигурена в
административното производство процесуална възможност на жалбоподателя да бъде
изслушан от комисията, респективно да подаде възражения срещу изготвения от нея
констативен протокол по чл. 196 ал. 1 ЗУТ. Това обаче, макар да е процесуално
нарушение, не е съществено по характера си, защото всички възражения, които жалбоподателят
е могъл да направи пред комисията, впоследствие е имал възможността да заяви и
в жалбата си срещу заповедта по чл. 195 ал. 4 ЗУТ, в която са инкорпорирани
констатациите на помощния орган. В този смисъл е и константната съдебна
практика.
По материалната законосъобразност
на заповедта:
Съгласно чл. 195 ал. 4 ЗУТ, ако
обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на
обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава
собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни
дейности за поправяне или заздравяване. Ал. 1 на чл. 195 ЗУТ регламентира
задължение на собствениците на строежи да ги поддържат в техническо състояние,
отговарящо на основните изисквания по чл. 169 ал. 1 и 3, да не извършват и да
не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до
влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или
за отделни негови характеристики.
Единственото по-конкретно
фактическо основание за издаване на процесната заповед № 2390(2-3)/03.07.2020 г. се съдържа на
втора страница от нея в мотивационната част, в която, обосновавайки крайното си
разпореждане, административният орган
се е позовал на обстоятелството, че обектът и прилежащите общи части към него
не са поддържани в съответствие с основните изисквания по чл. 169 ал. 1 т. 3 ЗУТ за хигиена, здраве и околна среда и са вредни в санитарно-хигиенно
отношение като е приел, че тези недостатъците могат да бъдат поправени. В
следващия абзац на заповедта е обосновал издаването й на основание чл. 195 ал.
4 вр. чл. 196 ал. 1 ЗУТ „с цел опазване и недопускане създаването на опасност
за здравето и живота на хората и поддържане на хигиенната среда и добрия
архитектурно-естетичен вид на града, осигуряване на пътната безопасност и
възможността за безопасно пресичане на пътното платно през пътно-транспортното
съоръжение „пешеходен подлез““. Така със словесна техника на обща фразеология
без посочване на каквито и да било конкретни факти, относими точно към обекти 2
и 3, от които да се заключи, че за тях действително са налице обстоятелства, сочещи
на нарушаване от собственика им на вмененото му с чл. 195 ал. 1 ЗУТ задължение
да ги поддържа в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по
чл. 169 ал. 1 ЗУТ, административният орган е наредил ремонтните и
възстановителни дейности за поправянето им. Липсата на извършено в заповедта
позоваване на конкретни факти за състоянието на двата обекта е логична и
закономерна последица от отсъствието на точни констатации за тях в съставения
от комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ Констативен протокол от 14.05.2020 г.,
послужил за издаването й.
От използваните в съдържанието на
заповедта общи фрази може все пак да се заключи, че материално-правното
основание, което е имал предвид административният орган, за да пристъпи към издаването
й, е свързано с неподдържането на обектите в добро техническо състояние, което
да отговаря на регламентираните с чл. 169 ал. 1 т. 3 и 4 ЗУТ основни изисквания
към строежите за хигиена, здраве и околна среда, а също и за достъпност и
безопасност при експлоатация. Следователно, заповедта е издадена на основание първата
от алтернативно регламентираните в чл. 195 ал. 4 ЗУТ материално-правни
предпоставки – когато обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние.
От извършеното и приобщено към
доказателствения материал по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза с основание може да се заключи, че по отношение на обследваните от
вещото лице обекти 2 и 3 в пешеходен подлез с идентификатор 10135.2563.248.1 тази
материално-правна предпоставка действително е налице.
Изпочупеното и липсващо
остъкление на двата обекта; разрушената им електрическа инсталация с провиснали кабели от
тавана и от стените; олющената и на места паднала мазилка на ограждащите им зидове;
следите от течове и от кондензирала влага по стените и по тавана на сервизните
помещения към тях недвусмислено сочат на нарушаване на изискването на чл. 195
ал. 1 ЗУТ за поддържането им в състояние, отговарящо на основните изисквания по
чл. 169 ал. 1 т. 3 и 4 ЗУТ за хигиена,
здраве и околна среда и за достъпност и безопасност при експлоатация. Нарушеното
бетоново покритие на носещата армировка на гредите на подлеза в участъка на двата
обекта поради изградените инсталации в окачения им таван, крепежите на които са
анкерирани към стоманобетонната конструкция на гредите, създаващо според вещото
лице опасност от проникването на влага и корозиране на армировката, също
свидетелства за нарушаването на чл. 195 ал. 1 ЗУТ вр. чл. 169 ал. 1 т. 4 ЗУТ.
Това фактическо състояние на
обектите открива пред административния орган не възможността, а задължението да
разпореди привеждането им в съответствие с изискванията на чл. 169 ал. 1 ЗУТ като
издаде предвидения в чл. 195 ал. 4 ЗУТ индивидуален административен акт. Изводът,
че става въпрос за задължение, а не само за правна възможност на кмета следва
от лексическото тълкуване на чл. 195 ал. 4 ЗУТ, в който не случайно след
регламентирането на предпоставките, обуславящи издаването на заповедта, е
записано, че кметът издава, а не че може да я издаде.
Правната норма определя какво трябва
да бъде съдържанието на разпоредителната част на заповедта – административният
орган да задължи собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни
и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на обекта. Какви точно
трябва да са тези дейности зависи от всеки конкретен случай като само с
изричното им посочване в разпоредителната част на акта може да се постигне
целта на закона – обектът да се приведе в състояние, съответстващо на основните
изисквания по чл. 169 ал. 1 ЗУТ и по този начин да се осигури както безопасното
му използване, така и естетична градска среда.
От разпореденото в заповедта задължение
за привеждане на обекти 2 и 3 в съответствие с основните изисквания за хигиена,
здраве и околна среда съгласно чл. 169 ал. 1 т. 3 ЗУТ не става ясно обаче каква
точно ремонтна и възстановителна дейност визира административният орган, за да отговорят
обектите на нормативноустановените изисквания. При подобно разписване на
задължения заповедта на практика е неизпълнима поради липсата на каквато и да
било конкретика в разпоредителната й част. Поради това в тази част заповедта
противоречи на материално-правната норма на чл. 195 ал. 4 ЗУТ, изискваща да се посочат
необходимите за извършване ремонтни и възстановителни дейности за поправянето или
заздравяването на обследвания обект. Неясната разпоредителна част на акта в
тази част, явяваща се последица от отсъстващата яснота и конкретика за обекти 2
и 3 и в констативния протокол по чл. 196 ал. 1 ЗУТ, въз основа на който е издадена
заповедта, е пречка за постигането на целения от закона краен резултат.
В частта на разпоредената ремонтно-възстановителна
дейност, състояща се във възложеното в задължение на собственика на обектите ремонтиране
на стоманобетоновите греди над тях, които са в прилежащата им площ, заповедта
също е издадена в противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на
закона, но по други съображения.
Видно от заключението на
извършената по делото съдебно-техническа експертиза, приобщено към
доказателствения материал без възражение от страните, тези греди изпълняват
носеща функция в цялото транспортно съоръжение /подлез/ като са част от
конструкцията му, поради което от доброто им поддържане зависи
носимоспособността и дълготрайността на функционирането му. Съобразявайки това,
по-нататък в заключението си вещото лице е посочило, че ремонтните работи в процесните
обекти 2 и 3 трябва да се извършат едновременно с ремонтните работи на подлеза
като цяло и под ръководството на техническо лице от оторизирана фирма за ремонт
на целия подлез по одобрена от общината технология. При изслушването му в с.з.
на 16.12.2020 г. експертът е потвърдил необходимостта от извършване на цялостен
ремонт на подлеза, а не частичен на отделните обекти в него, като е посочил, че
за целта трябва да се направи проект за цялостен ремонт на съоръжението,
какъвто по преписката липсва.
Съгласно чл. 64 ал. 1 т. 1 ЗУТ подлезът
е елемент на техническата инфраструктура като представлява съоръжение на
транспортната техническа инфраструктура. Чл. 64 ал. 3 ЗУТ изрично разписва, че
проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат
и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните
експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. Според
съставения за пешеходен подлез с идентификатор 10135.2563.248.1 АЧОС № 823/1998
г. със забележката към него, този подлез е публична общинска собственост,
съгласно решение № 1950-3-1/17.03.1999 г. на ОбС Варна. Така определеният му
вещноправен статут съответства на чл. 3 ал. 2 т. 3 ЗОбС, според който публична
общинска собственост са и определените от Общинския съвет имоти, предназначени
за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. След като
подлез с идентификатор 10135.2563.248.1 е собственост на община Варна, то на
основание чл. 64 ал. 3 ЗУТ е нейно задължението да го поддържа и ремонтира за
своя сметка като съгласно чл. 195 ал. 1 ЗУТ носи отговорността да го поддържа в
техническо състояние, което да отговаря на регламентираните в чл. 169 ал. 1 и 3 ЗУТ основни изисквания към строежите, какъвто е подлезът по смисъла на пар. 4 т. 38 ДР ЗУТ. При
положение, че стоманобетоновите греди, които са в прилежащата площ на обекти 2
и 3, освен че се явяват покрив на тези обекти, са и част от конструкцията на самия
подлез като изпълняват носеща функция по отношение на този строеж, то по силата
на чл. 64 ал. 3 ЗУТ и на чл. 195 ал. 1 ЗУТ задължение на общината е да ги
ремонтира и поддържа, така че строежът като цяло да отговаря на изискванията на
чл. 169 ал. 1 и 3 ЗУТ. С частични ремонти или казано другояче с ремонти „на
парче“ на гредите единствено в прилежащата им част към обектите от търговския
комплекс в подлеза не би могло да се изпълни заложеното в чл. 75 ал. 3 ЗУТ
изискване транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-добри
условия за безопасен транспорт на пътници и товари.
В целостта си изложеното обуславя
извод за основателност на жалбата, поради което оспорената с нея заповед № 2390(2-3)/03.07.2020 г. следва да се
отмени от съда, на основание чл. 172 ал. 2 предл. второ АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ.
Предвид изхода на правния спор и
своевременно заявеното в с.з. на 24.02.2021 г. искане от пълномощника на
жалбоподателя за разпределянето на отговорността за разноски, община Варна
следва да бъде осъдена да заплати на Д.И.Н. направените по делото разноски в
общ размер на 2160 /две хиляди сто и шестдесет/ лева, съгласно приложените на
л. 39, 73, 95-гръб, 104 и 105 от делото документи за направените от
жалбоподателя разходи за заплащане на държавна такса за предявяване на жалбата,
за възнаграждение на вещото лице по извършената СТЕ и за оказаната му
адвокатска защита. При изчисляването на размера на дължимите на жалбоподателя
разноски за овъзмездяване съдът не включва и посочените 720 лв. в приложените
на л. 102 и 103 от делото фактура № 941/10.08.2020 г. и преводно нареждане от
12.08.2020 г., които според отбелязаното във фактурата са заплатени на доставчика
на услугата Адвокатско дружество „Б. и Д.“ за подготовката на жалба срещу
заповед на кмета на община Варна. От фактурата не става ясно как точно фактурираната
сума от 720 лв. трябва да се обвърже с подготовката на жалба конкретно срещу
процесната по делото заповед на кмета на община Варна, след като дори и от
съдържанието на самата жалба не може да се отсъди, че тя е изготвена от
упълномощеното по делото Адвокатско дружество.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на Д.И.Н. заповед
№ 2390(2-3)/03.07.2020 г. на кмета на община
Варна, с която на жалбоподателя в качеството на собственик на самостоятелни
обекти 2 и 3 с обща застроена площ 140, 23 кв. м., находящи се в подлез с
идентификатор 10135.2563.248.1, е наредено в 6-месечен срок от получаването на
заповедта да извърши за своя сметка ремонтни и възстановителни дейности за поправянето
им при спазване на общите правила на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, състоящи се в ремонтиране на прилежащите в площта на обектите стоманобетонови
греди над тях, както и в привеждането на обектите в съответствие с основните
изисквания за хигиена, здраве и околна среда съгласно чл. 169 ал. 1 т. 3 ЗУТ.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на
Д.И.Н., ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер на 2160 /две хиляди сто и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: