РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Пловдив, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600301 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения С. В. Д., депозирано чрез адв. Т. Й.,
за възобновяване на НОХД №5207/2021г. на Пловдивският районен съд,
присъдата по което е била проверена по ВНОХД № 1638/2023 г. по описа на
ОС- Пловдив. Заявено е искане за възобновяване на производството и отмяна
на постановената присъда, като не е формулирано искане дали да бъде
постановена оправдаваща подсъдимия такава или делото да бъде върнато за
ново разглеждане и в този случай- на кой съд.
В съдебно заседание пред настоящия съд осъденото лице С. В. Д. и
защитникът адв. Т. Й. поддържат искането изцяло, като заявяват и
необходимост делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
ОС-Пловдив.
Представителят на АП-Пловдив пледира за отхвърляне на претенцията
за възобновяване, като неоснователна.
1
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните
и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, намира за
установено следното:
С присъда №108 от 10.05.2023г. постановена по НОХД№5207/2021г.
Пловдивският районен съд-20 н.с. е признал подсъдимия С. В. Д. за виновен в
извършването на две престъпления, както следва:
1. За това, че на 08.06.2020г., в промишлена сграда, находяща се в гр. *,
бул. „*“ №*, е причинил на Г. О. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана на главата и сътресение на мозъка, довела до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като
деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл.54 от НК го е осъдил на една
година и четири месеца лишаване от свобода.
2. За това, че на 23.07.2020г., в двора на промишлена сграда, находяща се
в гр. *, бул. „*“ №*, е причинил на П. Х. А. лека телесна повреда,изразяваща
се в разкъсно-контузна рана и отоци на главата, повърхностни травми в други
части на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядания на шията, гръдния
кош и лявото бедро, контузия на раменния пояс и мишницата и охлузване на
двете колена, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди,поради което и
на основание чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК вр. чл. 54 от НК го е
осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Д. едно
общо най-тежко наказание в размер на една година и четири месеца лишаване
от свобода, изпълнението на коетопри условията на чл.66 ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На осн. чл. 59 от НК от наложеното общо най-тежко наказание лишаване
от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по
реда на ЗМВР .
Подсъдимият е осъден да заплати на всеки един от гражданските ищци и
частни обвинители Г. Г. и П. А., сумата от по 2000 лева, представляваща
2
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на увреждането до окончателното им
изплащане. За разликата от уважените размери до пълно предявените от 10
000 лв. за Г. и 8000лева за А., гражданските искове са отхвърлени като
недоказани.
Съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени
доказателства,както и с направените по делото разноски.
По жалби на подсъдимия Д. и на гр.ищци и частни обвинители Г. Г. и П.
А. присъдата е обжалвана изцяло- и в наказателната, и в гражданско-
осъдителната част.
Образувано е ВНОХД № 1638/2023 г. по описа на ОС- Пловдив, с
Решение № 56/ 05.02.2024 г. по което присъдата е изменена, като на
основание чл.67 ал.3 НК вр. чл.42а ал.2 т.2 от НК на подсъдимия Д. е
наложена пробационна мярка – Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години в отредения му по реда на чл. 66,
ал. 1 от НК изпитателен срок, увеличен е бил размерът на присъдените искове
за неимуществени вреди от по 2000лева на по 5000лева за всеки един от
гр.ищци, а в останалата част присъдата е потвърдена.
Искането за възобновяване на производството по делото е направено в
срок и е допустимо, тъй като е депозирано в законния шестмесечен срок, от
процесуално легитимиран субект и се отнася до съдебен акт, непроверен по
касационен ред.
Разгледано по същество, искането на осъденото лице за
възобновяване е неоснователно.
1. По възраженията за съществени нарушения на процесуалните
правила .
Най-важният довод, свързан с решението на второинстанционния съд,
обосновава оплакване за неотговаряне на този съдебен акт на разпоредбата на
чл. 339 от НПК, тъй като въззивният съд е възприел аргументацията на
първостепенния, не е направил пълен и самостоятелен анализ на
доказателствата и не е отговорил на аргументите, изложени във възивната
жалба. Изразява се несъгласие с оценъчната дейност на съда.
3
Внимателният преглед на въззивното решение и доказателствения
материал по делото не установява претендираните процесуални нарушения в
доказателствената дейност на ОС-Пловдив. В мотивите на въззивното
решение, които отговарят на изискванията на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК,
въззиивният съд е изложил подробни съображения защо се солидаризира с
първостепенния съд относно реализираното от подсъдимия поведение,
осъществяващо всички съставомерни признаци на престъпленията, за които е
ангажирана отговорността му.
Не е налице претендираната липса на мотиви във въззивния акт.
Процесът на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд е
проследим, ясни са мотивите му да не се съгласи с отправените упреци срещу
дейността на районния съд относно съставомерността на извършеното. На стр.
6-12 от второинстанционното производство е направен подробен анализ на
изводимото от доказателствената съвкупност. Трябва да се отбележи, че
действително ОС-Пловдив е възприел констатациите на първостепенния съд,
но той е втора първа инстанция и контролира вече постановен съдебен акт.
Съображенията на първоначалния решаващ съд са намерени за основателни,
доколкото са прецизни и законосъобразно изградени. Наведените срещу тях
възражения са намерили своя отговор в постановеното въззивно решение. Не
са допуснати нарушения, които да препятстват възприемането на
фактологическите изводи за престъпното поведение на осъдения. Обясненията
на последния са приети за защитна теза, като убедително са съпоставени с
изводимото от останалите доказателствени източници и при противоречието с
тях не са възприети.
Несъстоятелно е и възражението за неправилна оценка и превратно
тълкуване на доказателствената съвкупност.Въззивният съд е реализирал
необходимата и дължима проверка на правилността на оспорената пред него
присъда, като е осъществен цялостен контрол на фактическата и
юридическата нейна обоснованост. Настоящият състав не констатира
допуснати от окръжния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.
13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Въззивният съд, от една страна, е дал своята
оценка относно доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга -
е направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените
материали, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, като изключително
4
подробно и аргументирано е изложил крайните си изводи в мотивната част на
постановения съдебен акт.
2. По претендираното нарушение на материалния закон с признаването
на подсъдимия за виновен по предявените му обвинения.
При правилната фактическа установеност на деянието, изградена въз
основа на прецизен и верен анализ на изводимото от доказателствената
съвкупност, законосъобразно е прието, че подс. Д. е реализирал от обективна и
от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.131
ал.1 т.12 от НК, вр.чл.130, ал.1 от НК и в двата случая, за които е предаден на
съд:
2.1. На 08.06.2020 г., в гр.*, чрез целенасочени и активни действия,
нанасяйки удари с дървена бухалка по главата на пострадалия Г., подсъдимият
му е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата и сътресение на мозъка,
довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК,
като деянието е извършено по хулигански подбуди.
2.2. На 23.07.2020г., в гр.* нанасяйки удари с ръце и с телескопична
палка по главата на пострадалия П. Х. А., подсъдимият му е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана и отоци на главата,
повърхностни травми в други части на главата, сътресение на мозъка,
кръвонасядания на шията, гръдния кош и лявото бедро, контузия на раменния
пояс и мишницата и охлузване на двете колена, довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като деянието е извършено
по хулигански подбуди.
Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила
фактически положения, материалният закон е бил приложен правилно, поради
което не е налице и касационното основание по чл. 422, ал.1, т. 5, вр. с чл.
348, ал. 1, т.1 от НПК.
Не се оспорва извършването на действията от подсъдимия Д., с които е
прието от предходните съдилища да са реализирани процесните престъпления,
нито настъпилия за всеки един от двамата пострадали съставомерен резултат.
Навяват се доводи, че деянията не са извършени по хулигански подбуди и
приетата правна квалификация не е налице.
5
Въззивният съд е отхвърлил наведеното и пред него оплакване в същия
смисъл, като е изложил защо счита, че не намира опора в събраните по делото
доказателства. Споделяем е изводът му, че фактическата установеност на
извършеното, съответна на изводимото от доказателствеената съвкупност, не
позволява да се приеме наличието на „личен мотив“ за извършване на
процесните деяния. Следва да се констатира, че съдебната практика не приема
във всеки случай наличието на такъв мотив за препятстващо възможността
деянието да осъществява признаците на хулиганство, респ.- да е извършено по
хулигански подбуди. Следва да се отбележи, че агресивните действия на
подсъдимия спрямо на свидетелите Г. и А. не са били предизвикани по
никакъв начин от който и да е от пострадалите. Последните са били
изненадани и шокирани от поведението на Д.. Инкриминираните две прояви
са извършени на публично място и са станали достояние на множество лица
при втория инцидент на 23.07.2020г. Отсъстват доказателства някой от
двамата пострадали да е имал провокативно или негативно поведение спрямо
подсъдимия преди двете процесни дати. Отхвърлена, като оборена от
доказателствата по делото, е защитната версия на Д., че е имал пререкания със
св. Г. по повод жестоко негово отношение към куче. Както правилно е приел
окръжният съд, дори да се възприеме тезата му, то в деня на инцидента не е
имало никакво спречкване между тях по този повод. Соченият повод за втория
инцидент - паркирана кола на един от колегите на А. на място, където сам Д. е
смятал, че трябва да паркира собствената си, по никакъв начин не обосновава
допустимост на агресията и нападението на подсъдимия спрямо пострадалия.
Цялостното поведение на Д. и на двете дати сочи за грубо незачитане и
погазване на общоприетите норми на поведение в обществото ни, както и на
човешката личност, като част от това общество. Твърдата решимост и
непоколебимост в действията му да „накаже“ чрез побой всеки един от
пострадалите очертава ясно хулиганския мотив в действията му и при двата
инцидента, който е бил доминиращ, защото целта му е била да покаже
демонстративно и грубо незачитане на обществения ред и явно неуважение
към обществото. Въззивният съд е приел отсъствието на доказателства,
формиращи допустимо приложение на чл.12 от НК и чл.132 от НК и
аргументирано е отхвърлил направените в тази насока възражения във
въззивната жалба на подсъдимия. Приетото за субективната страна на
деянията, също се споделя изцяло от настоящата инстанция като задълбочено
6
и внимателно аргументирано.
3. По наведеното възражение относно наличието на касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
То също е неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че при индивидуализация на
наказанието предходните две инстанции правилно и законосъобразно са
отчели степента на обществена опасност на деянието, на автора на
престъпното посегателство, както и всички други обстоятелства, влияещи
върху отговорността. Индивидуализиращите отговорността на дееца
обстоятелства са правилно възприети от въззивния съд, който почти изцяло се
е солидаризирал със становището на първия съд. Като смекчаващо вината
обстоятелство и за двете престъпни прояви са намерени чистото съдебно
минало на подсъдимия- и от двата съдебни състава, а въззивният съд е отчел
допълнително и трудовата му ангажираност, за която има данни по делото,
както и изминалия период от време от извършване на деянията.
Като обстоятелства с отегчаващ потенциал и за двете престъпления за
взети предвид броя, силата, интензитета на нанесените удари към особено
уязвима част от човешкото тяло – главата, както и оръдието,с което е
извършено престъпното посегателство – в първия случай с дървена бухалка, а
във втория с телескопична палка. Като отегчаващи вината обстоятелства за
първото престъпление, реализирано спрямо пострадалия свидетел Г. са
отчетени и последващите действия на подсъдимия, свързани с рязане на части
от брадата на пострадалия, който се е намирал окървавен и в безпомощно
състояние. Като такова обстоятелство окръжният съд е намерил и че
нападението е било осъществено спрямо този пострадал напълно
изненадващо, докато е бил в тоалетната,както и че от нанесените удари са му
били причинени наранявания, всяко едно, от които самостоятелно покриващо
състава на чл.130 ал.1 от НК. Като отегчаващо вината обстоятелство за
второто престъпление въззивнният съд е отчел още и множеството лица,
които са станали свидетели на агресивното поведение на подсъдимия,
демонстративното паркиране на автомобила пред вратата на фургона, в който
е имало работещи хора.
Възраженията срещу възприетите и от районния, и от окръжния съд
индивидуализиращи отговорността на дееца обстоятелства, са неоснователни.
7
Такива са и възраженията за неправилно отреден размер на наложените
поотделно наказания, както и на определеното по реда на чл. 23 от НК общо
най- тежко такова. И окръжният съд е намерил за справедливо отреденото от
районния съд при условията на чл.54 от НК наказание в размер от по една
година и четири месеца лишаване от свобода за всяко едно престъпленията
поотделно. Приел е, че в този размер то се явява справедливо и адекватно на
степента на обществена опасност на деянията и дееца и индивидуализиращите
отговорността на последния обстоятелства. И според настоящия съд в сочения
размер наказанията са съответни на установеното по делото за обществената
опасност на деянията и дееца, на индивидуализиращите отговорността на
последния обстоятелства и годни да обезпечат целите по чл. 36 от НК. Н а
осн. чл. 23, ал. 1 от НК е наложено общо наказание от една година и четири
месеца лишаване от свобода.
При наличието на формалните предпоставки за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК е прието наличието и на специалната такава. Определеното общо
наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода е отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Не е налице нарушение на материалния закон с направения от
окръжния съд извод за необходимост от допълнително въздействие върху
подсъдимия, чрез определяне на пробационна мярка в рамките на определения
изпитателен срок по чл. 66, ал.1 от НК.
Убедително и със споделяеми мотиви въззивният съд е изложил
виждането си, че в рамките на този срок по отношение на подсъдимия Д.
следва да се постанови и пробационна мярка по чл.67 ал.3 от НК вр. чл.42а от
НК, което ще послужи като по-висока гаранция за възпитателното действие
на отложеното наказание. Необходимостта от прилагането й е изведена от
реализираните по сходен начин в кратък времеви период две еднотипни
деяния и необходимостта чрез така определената мярка задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години да се
постигне в пълен обем необходимия поправителен и превъзпитателен ефект.
Воден от горното и след като установи, че не са налице предпоставките
на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК, Пловдивският апелативен съд,
8
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. В. Д. за
възобновяване на НОХД№5207/2021г. на Пловдивският районен съд и на
ВНОХД № 1638/2023 г. по описа на ОС- Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9