РЕШЕНИЕ
№ 14288
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело №
20221110161012 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Х. В., В. В. К., В. В. Й., К. Й. С., Д.
С. С., И. С. П., С. С. С., Р. И. В., Н. Т. Л., Л. Т. З., Н. Г. Н., П. Г. С., Н. Р. П. и М. Р. Д., с
която срещу ********* са предявени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ********* не е
собственик на поземлен имот с идентификатор ************ съгласно КККР на гр. С.,
одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК,
находящ се в землището на ***********, с площ от 221 кв.м., трайно предназначение
на територията: незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план: ***,
кв. **. парцел при съседи поземлени имоти с идентификатори: ************,
*************, ************, ************, ************.
Ищците сочат, че са придобили по давност правото на собственост върху
посочения имот, тъй като установили фактическа власт върху него през 1992 г., чрез
упражняване на непрекъснато, необезпокоявано и явно владение до настоящия
момент. Посочват, че имотът не е имал собственик. Владението се осъществявало от
Б. С. С. /починала на 05.03.2002 г./ и от В. С. В. /починала на 16.05.2007 г./, а
впоследствие от техните наследници. Наследници на Б. С. били: С. Н. В. /починала на
27.01.2019 г./ , М. Н. П. /починала на 19.06.2014 г./, К. Н. К. /починала на 07.03.2021
г./., Г. Н. С. /починал на 09.02.1991 г./. Частта, принадлежаща на С. Н. В., твърдят да се
разделя между двамата й сина – С. И. С. /починал на 05.04.2020 г./ и Р. И. В.. С. И. С.
бил наследен от съпругата си Д. С. С., дъщеря си И. С. П. и сина си С. С. С.. М. Н. П. е
наследена от двете си дъщери – Н. Т. Л. и Л. Т. З.. Г. Н. С. е бил наследен от двамата си
сина – Н. Г. Н. и П. Г. С.. К. Н. К. е била наследена от двете си дъщери – Н. Р. П. и М.
Р. Д.. В. В. се наследила от двете си деца – В. Й. В. /починал на 15.04.2014 г./ и К. Й.
С.. В. В. след смъртта си бил наследен между съпругата му – Р. Х. В. и дъщерите му В.
1
В. К. и В. В. Й.. Посочва се, че към началния момент на установяване на фактическа
власт върху имота, същият не е принадлежал на никого. Имотът се е използвал за
засаждане и отглеждане на картофи, боб, тикви и други плодове и зеленчуци, като
никой не е оспорвал владението на наследодателите на ищците. Двете сестри
обработвали процесния имот със съзнанието, че те са по право собственици. През 2020
г. ищците направили опит да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост
по обстоятелствена проверка, като се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
След като подали молба-декларация за признаване правото на собственост,
узнали, че от ********* е съставен Акт№ ****/08.11.2018 г. за частна общинска
собственост на имота за реална част с площ от 12 кв.м. на основание чл. 2, ал. 1, т. 1
ЗОС и Акт № ****/08.11.2018 г. по чл. 2, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС за
реална част с площ от 209 кв.м. от имот с идентификатор ***********. Ищците
считат, че актът общинска собственост удостоверява несъществуващо право, тъй като
същото не било придобито по никой от способите за придобиване на права от страна
на общината. Молят да се уважат предявените отрицателни установителни искове.
В срока по чл. *** ГПК, ответникът ********* е подал в законоустановения
срок отговор, с който оспорва исковете. Ответникът ********* е подал в
законоустановения срок отговор, с който оспорва исковете. Признава, че през 2020 г. в
********** е депозирано заявление от една от ищците – В. В. Й., относно заверка на
молба-декларация за признаване правото на собственост чрез извършване на
обстоятелствена проверка за процесния имот, с посочено придобивно основание
„придобит по наследство, който имот се владее повече от 20 г.“. Молбата-декларация
била заверена от администрацията, като на втория лист и в удостоверението към нея,
било отбелязано наличието на акт за общинска собственост. От кмета на ********** е
било изпратено писмо до В. Й., да посочи имена и ЕГН на наследодателите за
извършване на необходимите справки, но отговор не постъпил. Ответникът поддържа,
че за имота е съставен надлежно акт за частна и публична общинска собственост /за
реална част от имот, попадаща в уличната регулация по действащия регулационен
план на **********, като дори и да се приеме, че ищците са ползвали имота за
селскостопански нужди, това е било без правно основание. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се, че ********* е издала Акт № ****/08.11.2018 г. за частна
общинска собственост за реална част с площ от 12 кв.м. от незастроен имот с
идентификатор № *********** на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС , попадаща както
следва УПИIX-***, ***, *** в кв. **.– 4 кв.м. и УПИ Х – ***, *** , кв. **.– 8 кв.м. по
действащия регулационен план на **********, одобрен със Заповед № РД –
******/14.01.1991 г. на председателя на ВРИК на ОБНС *******. Съгласно Акт №
****/08.11.2018 г., същият е издадена на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 2,
т. 1 от ЗОС за реална част с площ от 209 кв.м. имот с идентификатор ***********,
попадаща в улична регулация от о.т. *** до о.т. *** от действащия регулационен план
на ********** , одобрен със Заповед № РД-******/14.01.1991 г. на Председателя на
ВРИК на ОбНС „*******“.
Не е отбелязано за имота да са били съставяни по-рано актове за държавна или
общинска собственост. Такива твърдения не са наведени в производството от страна на
ответника.
Съгласно удостоверение, изх. № *********/19.06.2020 г., издадено от Областна
2
дирекция „Земеделие“, поземленият имот не попада в територията на стопански двор и
за същия няма съставен акт за държавна собственост по искане на Областна дирекция
„Земеделие“ *******.
Не е спорно между страните, че през 2020 г. В. В. Й. и Н. Г. Н. са подали чрез
кмета на ********** молба-декларация във връзка с извършване на обстоятелствена
проверка, както и че през 2021 г. върху молбата от страна на районната администрация
е направено отбелязване, че за имотите няма съставен акт за държавна собственост до
01.06.1996 г., но има съставени през 2018 г. акт за публична и частна общинска
собственост за имота.
Установява се от приетите по делото удостоверения за наследници, издадени от
*********, ********** следното: В. С. В. е починала като вдовица на 16.05.2007 г. и е
оставила за свои наследници по закон синовете си В. Й. В. и К. Й. С.. В. В. е починал
на 15.04.2014 г. и е оставил за свои наследници ищците Р. Х. В. (съпруга), В. В. К.
(дъщеря), и В. В. Й. (дъщеря). Б. С. С. е починала като вдовица на 05.03.2002 г.
Наследена е била от низходящите си от първи ред - дъщерите си С. Н. В./ починала
2019 г./, М. Н. П./ починала 19.06.2014 г./, К. Н. К. /починала 07.03.2021г., а по правото
на заместване, доколкото синът й Г. Н. С. е починал преди нея (на 09.02.1991 г.),
неговата част от наследството е преминала към низходящите му Н. Г. Н. и П. Г. С..
След смъртта на С. Н. В. , същата е наследена от синовете си Р. И. В. и С. И. С.,
починал на 05.04.2020 г., наследен от Д. С. С., И. С. П. и С. С. С.. М. Н. П. е починала
на 19.06.2014 г. като вдовица и е оставила за свои наследници по закон дъщерите си Н.
Т. Л. и Л. Т. З.. К. Н. К. е починала на 07.03.2021 г. като вдовица и е оставила за свои
наследници по закон дъщерите си Н. Р. П. и М. Р. Д..х Следователно и съдът приема,
че процесуалната легитимация на ищците в производството е установена въз основа на
представените удостоверения за наследници.
Между страните е отделено за безспорно обстоятелството в първо съдебно
заседание, че е налице идентичност между недвижимия имот, описан в исковата молба
и имота, за който са съставени актове за частна и публична общинска собственост от
страна на ответника през 2018 г.
От събраните хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция гласни
доказателствени средства чрез разпитите на свидетелите В. П. и Л. Й., които съдът
кредитира като логични , последователни и взаимно допълващи се от събрания по
делото доказателствен материал се установява, че сестрите В. В. и Б. С. са живеели в
*********** от началото на 60-те години на миналия век. Свидетелите познавали
двете сестри от квартала и семействата им, като свидетелят П. е израснал с децата им,
а свидетелят Й. е кръстен от В.- сина на В.. Двамата свидетели помагали на чичо Й. и
синовете му В. и К. в обработката на земеделска земя над 3 дка, южно от центъра на
**********. Свидетелят Й. ходел с В. на мястото, слагал ограда два пъти, садили
картофи, царевица, зеле. Мястото било оградено, но сега били останали само колове.
Наследниците ходели да почистват имота от време на време. За последно, миналото
лято свидетелят Й. организирал почистването на имота по д ръководството на Р., която
била трудно подвижна. На мястото ходел с В. и В. след смъртта на В.. Парцелът от 3
дка продължавал да се използва за земеделски нужди.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което настоящият състав приема за
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, както и от комбинирана скица за
идентичност се установява, че съгласно действащия регулационен план на местност
**********, одобрен със заповед № РД -****** от 14.01.1991 г. на председателя на
ВРИК на ОБНС *******, поземлен имот с идентификатор № ************ попада с
209 кв.м. от площта си на тротоара на улица между осови точки *** и ***, с кв. м. от
площта си в УПИ Х-***, *** от квартал **.и с 4 кв.м. от площта си в УПИ IX .***,
3
***, *** от квартал **. Не са известни последващи изменения в регулацията , засягащи
процесния имот. С действащия регулационен план от 14.01.1991 г. е предвидена улица
между осови точки *** и *** с широчина на пътното платно 6 м. и широчина на
северния тротоар (в който попада имота) 9 м. При извършения оглед на място вещото
лице установява следното: предвидената по регулация улица между осови точки *** и
*** е реализирана частично и не засяга имота – изградена е асфалтирана улица с
широчина между 3,8 – 4,0 м. пред имота, южно от проектната осова линия между
точки *** и ***. Предвиденият по регулация тротоар не е изграден. Не са представени
документи относно отчуждаване на имота и изплащане на обезщетения.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
За уважаване на предявените отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищците по същите е да докажат твърденията,
с които обосновават правния си интерес - наличието на свое защитимо право,
засегнато от правния спор, като докажат фактите, от които то произтича, а именно, че
са упражнявали фактическа власт върху имота непрекъснато, спокойно и явно върху
вещта за посочения период, /включително присъединяване на владението им към това
на наследодателите/, както и манифестиране на намерението за своене върху вещта
спрямо нейния собственик. В тежест на ответника е да установи, че са били налице
предпоставките за актуване на процесния имот, т.е. че същият е собственост на
общината на посоченото в акта за общинска собственост основание.
При съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства,
съдът приема, че ищците са установили правния си интерес от предявяване на
отрицателни установителни искове срещу ответната община, съставила актовете за
общинска собственост. В случая по несъмнен начин по делото е установено, че
наследодателите на ищците са упражнявали фактическа власт върху процесния
недвижим имот в продължителен период от време, а след смъртта им владението е
упражнявано от техните наследници. Намерението за своене се установява от
свидетелските показания на разпитаните пред съда свидетели, които съдът кредитира,
като обективни, безпристрастни, последователни и пресъздаващи спомените на
разпитаните лица, че владението върху имота, упражнявано от семействата на двете
сестри В. В. и Б. С., впоследствие и техните наследници, като са го обработвали,
почиствали и засаждали. Не е установено владението да е отнето или да е изоставено,
доколкото и миналата година, мястото било окосено и почистено. Ето защо, съдът
намира, че правният интерес на ищците от този вид защита (предявяване на
отрицателни установителни искове) е доказан в производството, доколкото се
установява, че ответникът е издал актове за общинска собственост за имота и е
отказал да завери подадената от тях молба за извършване на обстоятелствена
проверка.
Ответникът се позовава, че е собственик на процесния имот съгласно съставени
акт за частна и публична общинска собственост. По въпроса за действието и
доказателствената сила на актовете за държавна и общинска собственост е налице
константна практика на ВКС, с която е възприето разрешението, че актовете за
държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени от
длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването,
изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската собственост.
Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и
основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал
държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна
/общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират
4
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи за придобиване правото на
собственост. Основанията за придобиване от държавата и общината на право на
собственост следва да бъдат посочени в АДС, респ. в АОС. В акта следва да се посочи
и фактическото основание освен правното. АДС и АОС се ползват с доказателствена
сила, съгл. чл. 5, ал. 2 от ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да бъде опровергана,
защото самият акт не създава права за държавата, респ. за общината - чл. 5, ал. 3 от
ЗОС. Правото на собственост за тях възниква с реализиране на фактическото и правно
основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на
доказване от държавата, респ. от общината. В този смисъл практиката на ВКС,
обективирана в решение № 321/14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на ВКС, I
Гражданско отделение, решение № 269/03.08.2012 г. по гр.д. № 643/2011 г., I
Гражданско отделение. Така Решение № 321 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1167/2010 г., I г. о., ГК.
В представения по делото акт за общинска собственост № ****/2018 г. е
посочено, че имотът се актува на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС, а съгласно акт за
публична общинска собственост № ****/08.11.2018 г., като правно основание за
актуване на имота е посочено чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС. Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон,
а съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС публична общинска собственост са имоти и вещи,
определени със закон. Ответникът не установява конкретна правна норма от закон, въз
основа на който се предвижда имотът да придобие статут на частна и публична
общинска собственост. Следователно и отразеното в съставените актове основание не
само не е доказано, но и се явява опровергано, доколкото не се установява конкретно
правно съществуващо основание за актуването му. По отношение на акта за публична
общинска собственост не се установява да е настъпило и вещнопрехвърлителното
действие в полза на ответника, доколкото предвидената по регулация улица между
осови точки *** и *** е реализирана частично и не засяга имота с идентификатор
************, т.е. не е приложена /видно от СТЕ и гласните доказателства – „ все още
имотът се ползва за земеделски нужди“/. Доколкото са предявени отрицателни
установителни искове, предмет на делото е дали в патримониума на ответника
съществува правото на собственост върху конкретния недвижим имот, каквото не е
установено. Съдът не дължи да изследва правата на ищците и техния размер според
настъпилото наследствено правоприемство. Ето защо, не е доказано основанието на
което имотът е придобит от Общината. Доказателствената тежест е право и
задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се
приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/.
Предявените отрицателни установителни искове следва да се уважат, като се
признае за установено, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат ищците. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да им се присъдят внесената държавна такса /50 лева/, таксите за
издаване на съдебни удостоверения /10 лева/ и заплатеното в полза на адвоката им
възнаграждение в размер на 600 лева съгласно списък по чл. 80 ГПК, в който е
обективирана разписка за получаване на сумата. Ето защо и в тежест на ответника
следва да се възложи сумата от общо 660 лева – разноските, сторени от ищците в
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. Х. В., ЕГН **********,
В. В. К., ЕГН **********, В. В. Й., ЕГН **********, К. Й. С., ЕГН **********, Д. С.
С., ЕГН **********, И. С. П., ЕГН **********, С. С. С., ЕГН **********, Р. И. В.,
ЕГН **********, Н. Т. Л., ЕГН **********, Л. Т. З., ЕГН **********, Н. Г. Н., ЕГН
**********, П. Г. С., ЕГН **********, Н. Р. П., ЕГН ********** и М. Р. Д., ЕГН
**********, всички със съдебен адрес: /адрес/, срещу *********, ЕИК ********,
/адрес/ отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
*********, ЕИК *******.7 не е собственик на поземлен имот с идентификатор
************ съгласно КККР на гр. *****, одобрени със Заповед № РД-18-
61/27.09.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в землището на
***********, с площ от 221 кв.м., трайно предназначение на територията: незастроен
имот за жилищни нужди, номер по предходен план: ***, кв. **. парцел, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори № ************, № *************, №
************, № *************, № *************, за който е съставен акт за частна
общинска собственост № ****/08.11.2018 г. и акт за публична общинска собственост
№ ****/08.11.2018 г.
ОСЪЖДА *********, ЕИК ********, чрез **********, с адрес: /адрес/*, *** да
заплати на Р. Х. В., ЕГН **********, В. В. К., ЕГН **********, В. В. Й., ЕГН
**********, К. Й. С., ЕГН **********, Д. С. С., ЕГН **********, И. С. П., ЕГН
**********, С. С. С., ЕГН **********, Р. И. В., ЕГН **********, Н. Т. Л., ЕГН
**********, Л. Т. З., ЕГН **********, Н. Г. Н., ЕГН **********, П. Г. С., ЕГН
**********, Н. Р. П., ЕГН ********** и М. Р. Д., ЕГН **********, всички със съдебен
адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 660 лева – разноски за
исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6