РЕШЕНИЕ
№ 2606
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110150309 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
250635/11.09.2023 г. от П. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С----- чрез
процесуален представител адв. А. Д., със съдебен адрес и адрес за
призоваване: гр. С-, тел. --, със съдебен електронен адрес за призоваване: -----
-срещу "-" АД, ЕИК: -, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. С--
-, телефон: -, Факс: -, адрес на електронна поща: *****@*.***, представлявано
от Г- и А-, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 410.80 лева,
представляваща дадено без основание, ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба (11.09.2023 г.) да окончателното й
изплащане
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит, съгласно който ищецът се е задължил да
предостави обезепечение за кредита – банкова гаранция или поръчител.
Твърди се, че обезпечението е под формата на поръчителство, за което
ищецът се е съгласил да заплати допълнително възнаграждение на
поръчителя – трето лице „-“ ЕООД. Сочи, че това възнаграждение било
разсрочено във времето на равни погасителни вноски. Същите били включени
към погасителния план по договора за банков кредит. Твърди се, че клаузата
за поръчителство е недействителна, тъй като по този начин се увеличива ГПР
1
на кредита, заобикаля се закона, изискват се такси, които са елемент от
договора, не е ясен как се сформира ГПР на договора, накърнява добрите
нрави. Като основание твърди, че поръчителят е свързано с ищеца лице, тъй
като заемодателят – ответник и поръчителят имат един и същ управител.
Твърди се, че включвайки се възнаграждението за поръчителство в договора
за потребителски кредит, води до незаконно оскъпяване на кредита. Твърди
се, че ищецът е платил всичко по договора – главница, лихви и
възнаграждение за поръчител. Излага доводи, че след като клаузата за
поръчителство е нищожна, заплатеното възнаграждение е получено без
правно основание. Затова предявява настощия иск и иска връщане на сумата,
която представлява заплатено възнаграждение за поръчителство.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски с ДДС.
С допълнителна молба с вх. № 345190/30.11.2023 г., ищецът уточнява,
че договорът е недействителен на основание чл.23 ЗПК и по точно чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Твърди, че ищцата е заплатила сумата от 1660.86 лева, което
означава че разликата до 1250 лева е 410.80 лева. С молбата твърди, че не
поддържа искането за ССчЕ, като счита, че не са необходими специални
знания, за да се установи, че договорът е недействителен. Посочва банкова
сметка: IBAN: -
В срока по чл.131 ответникът не подава отговор на искова молба.
С допълнителна молба с вх. № 369690/21.12.2023 г. заявява, че чистата
стойност на кредита е 1250.00 лева, а дължимата сума е в размер на 1434.20
лева. Признава, че кредитът е погасен предсрочно, поради което дължимата
от ищеца сума е в размер на 1320.73 лева. Твърди, че ответникът е получил
сумата от 1320-73 лева – 1250 лева за погасяване на главницата по договор и
70.73 лева за погасяване на задължението за лихва. Излага подробно
становище, за това с кой е сключен договорът за поръчителство и дали
възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено в ГПР.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се представлява и не
изпраща представител. С две писмени молби прави искане делото да се гледа
в негово отсъствие. Поддържа иска и излага съображения по същността на
делото.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в
о.с.з. С допълнителна молба поддържа отговора на исковата молба. Представя
справка за всички плащания на ищеца, които възлизат в общ размер на
1320.73 лева.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
2
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
За да бъде уважен, следва да установят следните обстоятелства:
1. сключването на процесния договор за заем с ответника при твърдените
от него параметри
2. съдържание на договора, съгласно посоченото в исковата молба
3. клаузата за поръчителство е недействителна
4. плащането на сумите за възнаграждението за поръчителство
5. какво сума е платил по договор за кредит
За да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да установи:
1. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.
2. Основанието на което е получил сумите
С определение № 46026/28.12.2023 г. съдът е отделил като безспорно,
че между страните че са сключили договор за заем с посоченото в исковата
молба съдържание, клаузи и параметри. Не е спорно, че съществува клауза за
възнаграждение за поръчителство.
Спори се дали тази клауза е нищожна(недействителна) и дали ищецът е
платил по нея. Спори се дали целият договор за потребителски кредит е
недействителен. Спори се колко длъжникът е платил по договора за
потребителски кредит.
С определение № 46026/28.12.2023 г. съдът е допуснал ССчЕ, но
ищецът не е внесъл указания депозит в срок. Същият е предупреден за
последствията от това. Делото засяга потребителски кредит – изчисляване на
ГПР, чл.19 ЗПК, колко е платено, кога е платено. Това са знания необходими
от областта на счетоводството, поради което съдът служебно е допуснал
ССчЕ, на основание чл.195 ГПК. Тежестта за ангажиране на това
доказателствено средство е на ищеца. Същият не е изпълнил дадените
указания.
Съществува богата съдебна практика, че с допълнителни
възнаграждения се цели заобикаляне на закона, да се прикрие ГПР – чл.10а и
чл.19 ЗПК. Това е принципно становище.
По делото липсват събрани доказателства, дали възнаграждението е
3
включено в ГПР, как е сформирано то, какво представлява това
възнаграждение, колко е плащане на ответника от ищеца, как следва да се
извърши прихващане с неравноправни клаузи. В този насока не се събраха
доказателства. Ищецът не успя да докаже твърденията, че е договорът е
недействителен или съответната клауза. Преценката за тях се осъществява по
всяко отделно дело, защото е възможно в процесния договор
възнаграждението да е включено като разход в ГПР, и договорът да е
действителен. Без специалните знания, съдът не може да го установи.
Без специалните знания на ССчЕ съдът не може да реши делото, тъй
като не знае действителните стойности на параметрите, как е определено
възнаграждението по кредита, какви скрити разходи има, дали
възнаграждението попада в чл.10а ЗПК.
Напротив, двете страни признават, че има сключен договор за кредит с
посоченото съдържание. Следователно ответникът доказа, че е имал правно
основание да получи парите – налице е договор. Успял е да отхвърли
исковата претенция.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът не може да докаже, че
договорът е недействителен или негова клауза, нито размерът на вземанията.
Ответникът успя да докаже основанието, на което е получил сумата. Не се
спори, че сумата е получена от ответника чрез плащане от ищеца.
Ето защо следва да се отхвърли изцяло, предявения от П. Г. Н., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С----- чрез процесуален представител адв. А. Д., със
съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С-, тел. --, със съдебен електронен
адрес за призоваване: ---- срещу "-" АД, ЕИК: -, със седалище и адрес на
управление: гр. София, гр. С---, телефон: -, Факс: -, адрес на електронна поща:
*****@*.***, представлявано от Г- и А-, осъдителен иск с правна
квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 410.80
лева, представляваща дадено без основание, ведно със законна лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба (11.09.2023 г.) да окончателното й
изплащане, като неоснователен и недоказан.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК. Нито с отговора на исковата молба, нито с
допълнителната молба ответникът претендира разноски. Ето защо съдът не
следва да му присъжда.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от П. Г. Н., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С----- срещу "-" АД, ЕИК: -, със седалище и адрес на управление:
гр. С----, телефон: -, Факс: -, адрес на електронна поща: --@-.com, осъдителен
4
иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 410.80 лева, представляваща дадено без основание, ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (11.09.2023
г.) да окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5