Р Е Ш Е Н И Е
№ 88/13.7.2020 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, І касационен състав, в публично
заседание на втори юли 2020г. в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2.ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретар Д. Димитрова
прокурор
Р. ЛЕФТЕРОВА
Като разгледа докладваното от съдия В.
Драганов КАНД №
81 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Касационно анд № 81/2020г. е образувано по жалба на Г.И.К. с ЕГН **********,*** против Решение № 5/09.03.2020г., постановено по анд № 259/2019г. на Елховския районен съд.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19 – 0261 – 000152 от 17.05.2019 година на началник РУ – Елхово към ОДМВР -Ямбол, с което на Г.И.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата не е
конкретизирано кое касационно отменително основание
по чл. 348, ал.1 от НПК е налице. Прави се искане за отмяна на оспореното
решение и отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно-
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, но
изпраща процесуален представител, който поддържа направеното искане. Сочи, че
служителите на МВР констатирали нарушението не са се намирали на разпореденото с писмена заповед място за извършване на
контрол.
Ответната страна - ОД на МВР гр.Ямбол
не изпраща процесуален представител и не
изразява становище по жалбата.
Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба и счита, че решението на ЕРС е законосъобразно. Сочи, че административното нарушение е установено по безспорен начин и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
С Решение № 5/09.03.2020г. по анд № 259/2019г., ЕРС е потвърдил Наказателно постановление №19 – 0261 – 000152 от 17.05.2019 година на началник РУ – Елхово към ОДМВР -Ямбол, с което на Г.И.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
За да постанови своя съдебен акт ЕРС, въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че на 10.03.2019 г. около 00.15 часа разпитаните по делото като свидетели С. М. и А.Д. и двамата на длъжност “мл. автоконтрольор“ в ОД на МВР гр.Ямбол се намирали на кръстовище на улиците „**“ и „**“ в гр. *, където спрели за проверка лек автомобил „**“ с рег. № ******, управляван Г.И.К.,***. В хода на проверката последния бил поканен до полицейския автомобил за извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Водачът отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. № АRDN – 0093, поради което му бил издаден и връчен в 01,00 часа талон за изследване № 000936 от 10.03.2019 г. с указание, че следва да се яви в ЦСМП – Елхово до 45 минути от връчване на талона. На мястото на проверката съставили против Г.И.К. АУАН № 165 от 10.03.2019 г., в който отразили направените констатации и въз основа на който впоследствие е издадено оспореното НП. В последното освен отказа на К. да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство е отразено и неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване.
При така установена фактическа обстановка ЕРС е
счел от процесуално правна страна, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване на
процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН,
включително и достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на нарушението
с неговите обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба.
От материалноправна страна ЕРС е приел за безспорно установено от приложените по делото доказателства, че на посочената в НП дата и час жалбоподателя е допуснал нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДП, поради което правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност по този текст. Наложените наказания са императивно определени от законодателя и не могат да бъдат намалявани от съда.
Решението е правилно.
Първоинстанционният
съд е събрал и коментирал относимите към казуса
доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за
правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти
от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за
които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат
дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК. Първоинстанционния съдебен акт е изключително подробно
мотивиран, както от фактическа, така и от правна страна.
Съобразно чл.218, ал.1 от АПК в касационното производство, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В случая в касационната жалба се твърди, че полицейските служители констатирали нарушението е следвало да се намират на друго кръстовище към този час, съгласно изготвения план на разстановка във връзка с провежданата СПО, а не на мястото посочено в АУАН и НП. Това твърдение, дори и да се приеме за вярно, е ирелевантно обстоятелство за законосъобразността на издаденото НП. По делото е безспорно установено, че и двамата свидетели С. М. и А.Д. заемат длъжност “мл. автоконтрольор“ в ОД на МВР гр.Ямбол, т.е. същите са органи за контрол по смисъла на ЗДвП, а от представената и приета Заповед № 570 от 08.03.2019 г. на директора на ОД на МВР – Ямбол е видно, че е разпоредено провеждането на СПО на ротационен принцип по метода „размяна на екипите по територия“ за времето от 23.00 часа на 09.03.2019 година до 03.00 часа на 10.03.2019 г. между нарядите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -Ямбол и РУ – Елхово, като двамата е следвало да изпълняват служебните си задължения за контрол на пътното движение на територията на РУ – Елхово по маршрут и точки за контрол, определени от началника на РУ – Елхово, което всъщност са и сторили.
С оглед изложеното ЯАС счита, че не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, а подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5/09.03.2020г., постановено по анд № 259/2019г. на Елховския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете