РЕШЕНИЕ
№ 10012
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20201110144429 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба на Д. Ж. ОВЧ., ЕГН **********, срещу ЦВ. ИВ. Л., ЕГН
**********, която се поддържа и в съдебно заседание. Предявен е иск с правна квалификация чл.
49, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), обективно съединен с небрачен иск по чл. 56, ал. 1 СК
(производството в частта относно предявената насрещна претенция, обективирана в отговора на
исковата молба, е прекратено с влязло в сила на 24.11.2021 г. протоколно определение от
04.11.2021 г.)
В молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 27.01.1990 г., от който имат
един син - Даниел Димитров Желязков, който към датата на подаване на исковата молба е
навършил пълнолетие. Поддържа се, че след сключване на брака отношенията между страните се
влошили, че настъпило отчуждение и охлаждане на брачната връзка. Сочи се като причина за това
настъпилите усложнения в поведението и характера на ответницата. Ищецът моли съда да
прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
Претендира ползването на семейното жилище. В съдебно заседание поддържа исковата молба.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответницата. Оспорват се изцяло
твърденията в исковата молба относно причината за настъпилото разстройство на брака, като
самият иск за развод не се оспорва. Поддържа се, че страните не живеят заедно от 2012 г., когато
ищецът е напуснал семейното жилище. Излагат се твърдения, че ищецът не полагал грижи за дома
и семейството си, а грижи за благополучието на семейството полагала единствено ответницата,
което се сочи и като причина за настъпилото отчуждение помежду им. Твърди се, че грижи за
отглеждането и възпитанието на детето на страните, което понастоящем е пълнолетно, са полагани
единствено от ответницата, а ищецът съзнателно се дезинтересирал от детето и семейството си. В
съдебно заседание не се явява.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
1
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
фактически и правни изводи:
Относно иска за развод
Страните са съпрузи от 27.01.1990 г., което се установява от представеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак, като при сключване на брака съпругата е променила
фамилното си име от „Лозанова“ на „Лозанова – О.а“ (дубликат от удостоверение за сключен
граждански брак, издаден от СО, район „Триадица“ на 11.12.2019 г.). Същите имат родено от
брака едно дете - Даниел Димитров Желязков, ЕГН **********, пълнолетен към датата на
подаване на исковата молба (дубликат от удостоверение за раждане, издаден от СО, район
„Лозенец“ на 10.12.2019 г.).
От показанията на разпитания по делото свидетел Валентин Василев, без родство със
страните, се установява по безспорен начин, че страните са във фактическа раздяла от около десет
години, когато ищецът напуснал семейното жилище. Същият свидетелства, че преди ищецът да
напусне семейното жилище, е спял на пода в хола. Заявява също, че е осигурявал изцяло
издръжката на семейството, както и поддръжката на семейното жилище. От показанията на
свидетеля се установява също и че след като ищецът напуснал семейното жилище, там останали да
живеят ответницата и техния син, който понастоящем живее и учи в чужбина. Свидетелят сочи, че
между съпрузите има голяма нетърпимост, както и че същите не поддържат отношения помежду
си. Споделя за случай, в който е водил ищеца за преглед и освидетелстване на нараняванията,
които последният е имал след семеен скандал.
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на свидетеля като обективни,
вътрешно непротиворечиви, логични и последователни.
Като взе предвид гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай е налице дълбоко и
непоправимо брачно разстройство, намиращо израз в обстоятелството, че съпрузите не живеят
заедно близо от десет години (л. 34 от делото), обитават различни жилища и не поддържат
съпружески отношения помежду си (гласни доказателства). В този ред на мисли бракът
съществува съвсем формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено е неоправдан,
поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1 СК се явява изцяло основателен и като
такъв, следва да бъде уважен.
Нито една от страните не е поискала съдът да се произнесе по вината за настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брака, поради което и съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Относно ползването на семейното жилище
Претенция за ползване на семейното жилище има предявена от ищеца. Съгласно §1 СК
семейно жилище е жилището, обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. По делото безспорно се установи, че семейното жилище е с адрес: гр. София, ул.
„Бунтовник“ № 19-21, вх. „Б“, ет. 1, ап. 4, че същото се обитава от ответницата и че ищецът не
живее там. Същото, видно от представените по делото писмени доказателства: удостоверение за
наследници на Желязко Димитров О., Нотариален акт за собственост върху жилище, построено
върху държавно място от ЖСК „Балканкаримпекс-3“, м. Лозенец, гр. София, № 130 от 17.02.1994
г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 136, том I, рег. № 7912, дело № 98 от 2000 г.,
е лична собственост на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни изложените в отговора на исковата
молба доводи на ответницата защо ползването на семейното жилище не следва да бъде
предоставено на ищеца, а на нея. Обстоятелствата чия е вината за разтрогване на брака, колко
дълго ответницата е живяла в процесното жилище, че в същото се намират многобройни нейни
лични вещи, както и че в него е изградила инфраструктура, необходима за упражняване на
професията й, са неотносими към спора за ползване на семейното жилище. Неотносими са и
обстоятелствата, че синът на страните е роден и израснал в жилището, със свой труд е помагал за
неговата поддръжка, че няма друго жилище, автомобил или спестявания, че е привързан към
жилището, както и че в същото се намират много негови лични вещи. Не се спори между страните,
2
а и от събраните по делото доказателства се установи, че същият е пълнолетен (удостоверение за
раждане) и учи в чужбина (показанията на св. Василев). Видно от представеното по делото
писмено доказателство - договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за
държавните имоти от 02.11.1990г., ответницата притежава недвижим имот - апартамент № 31,
находящ се в гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър“, бл. 95, вх. „Б“, със застроена площ от 46,30 кв.м.,
поради което жилищните нужди на ответницата биха били задоволени. Твърдението й, че
посоченият недвижим имот е предоставен за ползване на нейния брат, както и че в същия са
започнати и не са довършени ремонтни дейности, което прави имота необитаем, са недоказани, а и
неотносими към спора за ползването на семейното жилище. Обстоятелството, че вещите на
ответницата не биха се побрали в собствения й апартамент също е неотносимо към
основателността на претенцията за предоставяне на ползването на семейното жилище. Съдът
намира за неоснователни и твърденията й, че ищецът няма нужда от семейното жилище,
доколкото по делото липсват доказателства ищецът да притежава друг жилищен недвижим имот.
Съдът намира за изцяло неотносимо и наведеното от ответната страна възражение, че ищецът
подпомогнал финансово брат си при закупуването на жилище, както и че се е разпоредил с
наследствените му имоти в с. Рударци, с което се твърди, че ищецът е ощетил семейството.
Ето защо претенцията на ищеца за предоставяне ползването на семейното жилище следва да
бъде уважена, като след прекратяване на брака ползването му следва да бъде предоставено на него.
Относно фамилното име
Съгласно чл. 326 ГПК с решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса
за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. В настоящия случай при
сключване на брака ответницата към фамилното име преди брака е добавила фамилното име на
съпруга си. Претенция за промяна на името от страна на ответницата не е предявена (още повече
същата заявява, че желае да продължи да носи брачното фамилно име). Ето защо следва да бъде
постановено след прекратяване на брака ответницата да брачното си фамилно име – Л..
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на направените по делото разноски няма. С оглед липсата на
искане за произнасяне относно вината за дълбокото и непоправимо разстройството на брака и на
основание чл. 329, ал. 1, изречение второ ГПК, разноските остават за страните така, както са
направени. Окончателната държавна такса дължима за развода е в размер на 50,00 лева съгласно
чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като на
основание чл. 329, ал. 1, изречение второ ГПК, като същата следва да бъде заплатена поравно от
двете страни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА , сключен в гр. София, с акт за граждански брак № 0055 от
27.01.1990 г. на Столична община, район „Триадица“, между Д. Ж. ОВЧ., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Младост 4“, бл. 428, вх. „Б“, ап. 53, и ЦВ. ИВ. Л., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. „Бунтовник“ № 19-21, вх. „Б“, ет. 1, ап. 4, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 СК ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ, находящо се на адрес: гр. София, ул. „Бунтовник“ № 19-21, вх. „Б“, ет. 1, ап. 4, на Д.
Ж. ОВЧ., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 326 ГПК след прекратяване на брака ЦВ. ИВ. Л., ЕГН
**********, да носи брачното фамилно име – Л..
ОСЪЖДА ЦВ. ИВ. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Бунтовник“ № 19-21, вх.
„Б“, ет. 1, ап. 4, да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 25,00 (двадесет и пет)
лева, представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл.
329, ал. 1, изречение второ ГПК.
3
ОСЪЖДА Д. Ж. ОВЧ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 4“, бл. 428, вх.
„Б“, ап. 53, да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева,
представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329,
ал. 1, изречение второ ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4