№ 144
гр. Варна, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20233000500223 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на В. Б. И. срещу
решение № 1532 от 30.11.2022г. год. на ОС - Варна, постановено по гр. дело
№ 2288 по описа за 2020г., с което е отхвърлен предявения от него срещу
Община Варна иск за заплащане на сумата от 25 001лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени негативни емоции, стрес, безсъние, чувство за безпомощност,
накърняване на достойнството му в качеството му на собственик на жилищна
сграда и гараж в ПИ 10135.5506.182 по КК на гр.Варна, в следствие на
бездействие на служители на Община Варна да предотвратят и санкционират
незаконни строежи, находящи се в 29 подрайон на кв.“Аспарухово“, с което е
нарушена площта на хигиенизиращата зона на гробищен парк – Аспарухово,
да предотвратят отнемането на реална част с площ от 123,73 кв.м. от
ползвания от ищеца имот и превръщането й в незаконен път до съседните
имоти, в които има незаконни постройки, ведно със законното лихва, считано
от датата на предявяване на иска, на основание чл.49, вр. Чл.45 ЗЗД и чл.86
ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение и
нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Излагат
се твърдения, че изводите на съда не кореспондират с установените от
събраните по делото доказателства факти и обстоятелства. Съдът не е
обсъдени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
1
като неправилно е интерпретирал писмените доказателства и заключението
на СТЕ. Оспорва като необосновани и неправилни изводите, че от
ангажираните по делото доказателства не се установява поведение от страна
на ответника, които да представлява деликт и не е налице отнемане на част от
ПИ10135.5506.182, а пътят е част от имота. Счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установяват твърдените увреждания, наличието
на всички предпоставки на чл.45 и чл.49 ЗЗД за ангажирането на
отговорността на ответника за претърпените от въззивника вреди. По
подробно изложени в жалбата доводи и съображения по същество на спора е
отправено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
исковете да бъдат уважени в предявените размери.
Подадена е и частна жалба от В. Б. И. срещу постановеното по реда на
чл.248 ГПК определение № 1161/21.03.2023г., с което е оставена без уважение
подадената от него молба за изменение на решението в частта за разноските.
Въззиваемата страна Община Варна, в депозирания отговор в срока по
чл.263, ал.1 ГПК, чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. и в хода на
производството поддържа становище за неоснователността на въззивната
жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
С писмен отговор Община Варна е изразила становище за
неоснователност на частната жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от въззивника
срещу Община Варна иск с правно основание чл.49, вр. Чл.45 ЗЗД.
Наведените в исковата молба фактически основания на претенцията са,
че въззивникът е собственик на недвижим имот-жилищна сграда и гараж в
гр.Варна, ул.“Кирил и Методий“ № **, съгласно НА № 8/2005г. Постройката
била изградена от наследодателя на ищеца, негов баща – Б. И., а през 1977г.
ищецът извършил основен ремонт и преустройство. Земята на който са
изградени постройките е частна държавна собственост. След като Общината
го обявила за общинска собственост, прокарала път. С решение по адм.д. №
811/2015г. по описа на АС Варна е възстановено собствеността върху имота
на Държавата, но незаконния път не бил премахнат от Община Варна.
Твърди, че през 1977г. със строително разрешение №70/1976г. е построил
гараж с площ от 22 кв.м., а по предписание на Община Варна е изградил
подпорна стена. Изграденото било отразена в удостоверение №
АО0494006/15.04.2005г. на Областен управител – Варна. Твърди, че при
прокарването на незаконния път били съборени гаража, оградата и
подпорната стена, като ищецът не бил обезщетен за тези вреди. Излага също,
че живее в имота от 1949г./ от раждането си/. Твърди също, че в разрез с
разпоредбите на действащите нормативни актове, длъжностни лица в Община
Варна проявяват търпимост към незаконно изградени постройки в имоти в 29
подрайон, като постройките са опасни за живота и здравето на живущите в
2
района; имотите попадат в хигиенно-защитната зона на гробищен парк-
Аспарухово, в която е забранено изграждане на жилищни постройки и
въвеждането им в експлоатация; издавани били разрешения за строеж без
основание и при нарушение на изискванията за височина на сградите и без
геоложки проучвания; при нарушаване на изискванията на Наредба № 21 за
хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове и
Наредба №7 на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната
среда.
В следствие на поведението на ответника изразяващо се действия и
бездействия, свързани с изпълнение на публично-административните му
функции: издаване на разрешения за строеж в зона, в която е забранено
строителство на жилищни сгради, неосъществяване на контрол за извършено
незаконно строителство, неподаване на сигнали до ДНСК за премахване на
незаконно изградени строежи ищецът е претърпял вреди изразяващи се в:
отнемане на част от имота, чиито ползвател е, за нуждите на съседни парцели,
като по този начин ищецът е лишен от възможност да ползва цялата площ на
имота; разрушен е гаража и част от оградата; ищецът е принуден да живее в
нездравословна среда, в следствие презастрояването на района; системно му
се налага да влиза в конфликти със съседите, които нерегламентирано
преминават с МПС през имота, който той ползва и му оказват психически
тормоз; изпитвал стрес, безсъние и се чувствал безпомощен и с накърнено
достойнство. Предвид изложеното и с оглед на обстоятелствата, че по
въпросите относно законността на строежите, премахването на незаконно
строителство, издаване на строителни разрешения е компетентна Община
варна, която е бездействала, поради което и следва да носи отговорност за
причинените вреди е предявил и искането за заплащане на обезщетение за
така претърпените от него неимуществени вреди в размер на сумата от
25 001лв.
В предвидения в закона срок за отговор искът е оспорен като
неоснователен с твърдения, че ищецът ползва ПИ № 2266, който е идентичен
с ПИ 10135.5506.182 по КК на гр.Варна с площ от 517 кв.м., за който е
съставен АДС №5518/01.02.2005г. и АОЧС № 9785/10.10.2014г.. С влязло в
сила решение е отхвърлен иска на ищеца В. Б. И. и съпругата му срещу
Държавата и Община Варна с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че И.и са собственици на ПИ № 10135.5506.182 по
КК на гр. Варна. Оспорва и, че ищецът е собственик на построените в имота
сгради, тъй като същите са незаконно изградени в чужд имот.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не е спорно, а и от представените доказателства се
установява, че ищецът ползва имот № 2266, идентичен с имот с
идентификатор 10135.5506.182 с площ от 517 кв.м. по КККР на гр. Варна, с
административен адрес гр. Варна, кв.“Аспарухово“, ул. “Св.Св. Кирил и
3
Методий“ №87. За имота е съставен АЧДС № 5518/2005г.
Съгласно представената скица № 15-412117-22.08.2016г. на ПИ
10135.5506.182 по КККР на гр. Варна, въз основа на заповед № РД-18-
73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, за собственици на имота са записани Община
Варна, на основание АОС № 159/17.10.2014г. и Държавата на основание
АДС№19/23.02.2005г.
С влязло в сила решение № 2144/25.05.2017г., постановено по гр. д. №
8408/2016г. по описа на ВРС е отхвърлен предявеният от В. Б. И. и С.Т.И. за
признаване за установено по отношение на Държавата и Община Варна, че
ищците са придобили по давност собствеността върху ПИ 10135.5506.182 по
КК на гр. Варна.
Видно от представеното разрешение за строеж №70/01.10.1976г., на
наследодателя на ищеца е разрешено да изгради в имота „клозет“ с размери
1,5/1,5 м.
По делото не се спори и, че ищецът е придобил собственост върху
изградените от него в държавно дворно място гараж с площ от 22 кв.м. и
жилище с площ от 85 кв.м.
Съгласно приетите по делото заключения по допуснатите първоначална
и допълнителна комплексна съдебно –техническа експертиза, процесният
имот е ограден от всички страни с полумасивна ограда; от северната страна
оградата е изградена върху бетонна подпорна стена; за изграждането на
същата не са открити строителни книжа и документи; В АДС № 8015/1965г. е
описано държавно дворно място от 400 кв.м., неурегулиран парцел в кв.
Аспарухово, в ляво от шосето за Бургас, с административен адрес Ул.“Кирил
и Методий“ №87. При поискване в община Варна, район Аспарухово, на
вещите лица не е представен документ за отстъпване на право на строеж
върху имота; в имота са изградени: жилищна сграда е с идентификатор
10135.5506.182.1 с площ от 107 кв.м., застроена по границата със съседния
парцел и стопанска постройка с идентификатор 10135.5506.182.2, с площ от
22 кв.м., записани в КККР на С.Т.И. и В. Б. И. на основание НА № 34/2005г.;
описания в исковата молба гараж не съществува на място; при извършените
проверки експертите не са открили документи за издадено разрешение за
строеж, декларация за съгласие от собственика на съседния имот;
разположението на сграда с идентификатор 10135.5506.182.2 не съответства
на разположението и площта на сградата, предвидена за изграждане с
издаденото разрешение за строеж №70/01.10.1976г. сграда с площ от 2,5
кв.м.; видно от удостоверение от 25.02.2005г., издадено от Община Варна,
ищецът е съборил старата сграда и е изградил нова на нейно място, като е
достроил стая и входно антре; по повод завишения размер на изграденото има
издадено наказателно постановление; не са открити данни за подавани
заявления за издаване на акт за узаконяване по реда на §184 ПР на ЗИДЗУТ.
Вещите лица са посочили, че изградения път не засяга процесния имот, както
и имот 2266/ записан в КП на Б. И./, а представлява негова граница.
4
Хигиенно-защитната зона Гробищен парк Аспарухово се намира на 200-300м.
околовръстно около гробището, като имотът попада в тези 200м. Съгласно
ОУП на гр. Варна от 2012г. имотът попада в територия за озеленяване- терен
отреден за озеленяване и улици, реки, дерета и други открити водни течения.
В допълнителното заключение вещите лица са посочили, че за Гробищен
парк Аспарухово няма влязъл в сила ПУП, поради което и не е определена
хигиенно-защитна зона по смисъла на Наредба №2/21.04.2011г. и Наредба
№7/2003г. Съгласно ОГП/1982г. имотът попада извън регулацията на гр.
Варна, а съгласно предвижданията на ТУП, одобрен с решение
№32/27.05.1998г., имотът попада в „жилищна зона в регулация“.
Съдът, въз основа на така установената фактическа обстановка, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗДД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно причинил другиму. Съгласно разпоредбата на чл.49
ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него по повод изпълнението на тази работа и за
вредите настъпили от бездействието на възложителя или изпълнителя, когато
е следвало да бъдат осъществени конкретни, нормативно предписани
действия. И двете разпоредби уреждат института на непозволеното
увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип „не вреди другиму“.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която
произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се
обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността
на възложителя е гаранционно обезпечителна и безвиновна – той отговаря за
действията и бездействията на своите работници и служители, на които е
възложил работата или в чиито задължения се изпълнение на определени,
нормативно регламентирани задължения.
За да бъде осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл.49
ЗДД е необходимо да е осъществен фактическия състав на разпоредбата на
чл.45 ЗЗД, като вредите следва да са причинени от изпълнителя при и по
повод изпълнение на възложената работа или от бездействието на
изпълнителя, когато е следвало да се осъществят определени действия. За
възникването на отговорността, необходимо е кумулативното наличие на
предвидените в тези две норми предпоставки, а именно: да е осъществено
деяние – действие или бездействие; деянието да е противоправно; от него да
са причинени вреди, които да са в причинно следствено връзка с
противоправното деяние; деянието да е извършено виновно, като деецът е
лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод на която са
причинени така установените вреди.
В настоящия случай от представените по делото доказателства не се
установява наличието на нито една от посочените предпоставки за
ангажирането на отговорността на ответника – Община Варна при условията
на чл.49, вр. Чл.45 ЗЗД.
5
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
претендиращият обезщетение следва да проведе пълно и главно доказване на
обстоятелствата, че е претърпял вреди, т.е. засягане на негови права, блага и
интереси, интензитет и продължителност на вредите, както и, че същите са
настъпили в резултат на противоправно поведение на служители на
ответника. Изхождайки от горното и анализа на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че същият не е провел такова доказване.
Ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установява наличието
на твърдените в исковата молба неимуществени вреди – негативни
изживявания, стрес, безсъние, чувство за безпомощност, накърняване на
достойнството, в резултата на действия и бездействия от страна на служители
на ответника.
Не се установява и противоправно поведение на служители на
ответника, изразяващо се в допускане на незаконно строителство и
несанкциониране на строежи изградени, в близост да гробищен парк. От
доказателствата по делото се установява, че ищецът е ползвател на сграда,
изградена незаконно / без издадено разрешение за строеж/ в чужд имот, който
попада в зоната от 200м. до гробищен парк в парцел предвиден за
озеленяване. Имотът е бил държавна собственост, а понастоящем общинска
собственост, като от ангажираните по делото доказателства не се установява
в полза на ищеца или на неговия наследодател да е било учредено право на
строеж, както и да е издадено разрешение за строеж за изградените в имота
сгради или на акт за узаконяване на същите. Предвид факта, че ищецът е
ползвател на сграда, изградена незаконно в чужд имот, същият не може да
черпи права, произтичащи от собственото си или на наследодателя му
незаконосъобразно поведение, като ангажира отговорността на ответника за
това, че с бездействие е позволил изграждане на незаконни строежи, както и
че не санкционирал лицата, които са ги извършили, включително и самия
ищец.
От доказателствата по делото не се установява и противоправно деяние
от страна на ответника във връзка с изграждане на път и отнемане на части от
процесния имот. От приетите по делото заключения на КСТЕ и допълнителна
СТЕ се установява, че изградения път ПИ 10135.5506.197 не засяга имота, а
същият представлява негова граница. Проследявайки действалите за
територията, в която попада имота, вещите лица са дали категорично
заключение, че липсва отнемане на част от ползвания от ищеца имот.
Предвид липсата на отнемане на част от имота, неоснователни и
недоказани са твърденията в исковата молба за противоправно действие от
страна на ответника, изразяващо се в прокарване без основание на път през
имота, ползван ищеца и незаконност на същия. Ищецът, в чиято тежест е да
докаже всички твърдени от него факти, включително в какво се изразява
противоправността, т.е. на кои правни норми не отговаря изградения път, не е
провел доказване в посочения смисъл.
6
По отношение на твърдяното бездействие на служители на ответника
във връзка с опазването на хигиенозащитната зона на парк Аспарухово: от
ангажираните по делото доказателства не се установява да е налице такава
зона. От писмо вх.№ 17711/21.07.2022г. от Главен държавен здравен
инспектор, се установява, че към настоящия момент не са налице нормативни
изисквания за съществуване на хигиенно-защитни зони към гробищните
паркове. Такива задължителни отстояния са били определени в Наредба
№7/1992г./ отм. ДВ, бр.38/2011г./ Тези защитни зони от 300м. са били
регламентирани императивно в т.363 от наредбата, като определените
отстояния е следвало да се спазват от компетентните органи при процедурите
по устройство на територията, вкл. При изготвяне и приемане на общи и
подробни устройствени планове на територията на съответната община.
Аналогична е и уредбата по Наредба №21/1984г. за хигиенните изисквания за
изграждане и поддържане на гробищни паркове – осигуряване на хигиенно –
защитна зона от 300м. действащата към настоящия момент Наредба 0 2 от
2011г. за здравните изисквания към гробищните паркове, не регламентира
задължителни отстояния / хигиенно защитни зони/ между обекти подлежащи
на здравна защита и производствени и други обекти и дейности, потенциални
източници на вредности в околната среда над допустимите здравни норми.
Поради това и при провеждане на процедурите по устройство на територията,
изготвяне е приемане на общи и подробни устройствени планове,
разрешаване на строежи по отношение на общините не съществува
нормативно изискване за предвиждане на отстояние сградите от гробищните
паркове. В случая по делото неса представени доказателства и не се
установява издаване на разрешения за строеж в зоната от 300м. от гробищен
парк Аспарухово, но дори да е било издадено такова, това действие на
служителите на Община Варна не е противоправно.
Гореизложеното относно неустановяването на настъпване на вреди за
ищеца в резултата на противоправно поведение от страна на ответника
обуславя и крайния извод, че предявеният иск е неоснователен.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Решението е правилно и в частта за разноските.
Правилно, предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сторените в производството разноски от ответника са възложени в тежест на
ищеца. Освобождаването на ищеца от задължението за предварително
заплащане на такси и разноски, които се дължат към бюджета на съдебната
власт по реда на чл.83, ал.2 ГПК, не се отнася за разноските, които е сторил
ответника при разглеждане на делото. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3
ГПК, при отхвърляне на иска, тези ищци на общо основание дължат
заплащането на всички разноски, направени от насрещната страна по делото.
Размерът на присъдените разноски е определен въз основа на представените
доказателства за извършването им и списък по чл.80 ГПК, същият не е
7
прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и
осъществените от ответната страна процесуални действия по защита в
производството.
Предвид изложеното, частната жалба срещу определение №
1161/21.03.2023г., с което е оставена без уважение молбата на В. Б. И. за
изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и същото
следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото, направеното искане, представения списък по
чл.80 ГПК и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна разноски за въззивното производство, в
размер на 250 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1532 от 30.11.2022 година на ІХ състав на
Окръжен съд – Варна, постановено по гражд. дело № 2288 по описа за 2020г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1161/21.03.2023 година на ІХ състав
на Окръжен съд – Варна, постановено по гражд. дело № 2288 по описа за
2020г.
ОСЪЖДА В. Б. И., ЕГН **********,гр.Варна, кв.“Аспарухово“, ул.“Св.
Св. Кирил и Методий“ № **, да заплати на Община Варна, БУЛСТАТ
*********, сумата от 250лв., представляваща съдебни разноски, сторени пред
въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8