Решение по дело №314/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 180
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20214520200314
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Русе , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Денка Т. Веселинова
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20214520200314 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от КАОЛИН ЕАД против Наказателно постановление № 38- 0002229
от 10Л2.2020 г. на Директор РД „АА“ Русе, с което за две административни нарушения,
квалифицирани по чл.96 г ал.1 пр.1 от ЗАвПр, са наложени две административни наказания-
глоба в размер на 3000 лв„ на основание чл.96 г ал.1 пр.1 от ЗАвПр.Жалбоподателят моли
съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати съществени
процесуални нарушения, недоказаност на нарушенията и неправилно приложение на закона.
Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните
фактически обстоятелства:
На 02.11.2020 г., в гр.Русе била извършена комплексна проверка на жалбоподателя в
качеството му на транспортно предприятие, притежаващо Лиценз № 8464 за международен
обществен превоз на товари, валиден до 31.12.2026 г.От представените документи, в
частност- трудови договори, се установило, че в предприятието са назначени на длъжност
„шофьор“ лицата Н.Д. и А.Д., без същите да отговарят на изискванията за квалификация на
водача.Въз основа на тези констатации било прието, че от страна на дружеството
жалбоподател са осъществени административни нарушения по чл.96 г ал.1 пр.1 от ЗДвП
/две на брой/, за което бил съставен АУАН № 280707 от 03.11.2020 г. Актът е предявен и
връчен на пълномощник.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно
постановление.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- АУАН № 280707, документи на водачи на МПС, включително
удостоверения за психологическа помощ и карти за квалификация, трудови договори,
1
справки от регистрите на ИААА по отношение на водачите, пълномощно, издадено на П.П.,
удостоверение за професионална компетентност, приемо- предавателни протоколи, писмо-
искане, договори за обучение, протоколи за водачите.Приетите за установени факти се
потвърждават и от разпита на свидетелите А.К. и П.П..Съдът дава вяра на събраните гласни
доказателства, тъй като те кореспондират с писмения доказателствен материал.Съвкупният
анализ на доказателствата по делото налага следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, но неоснователна.
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание не са допуснати съществени процесуални
нарушения.Съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно постановление
съдържат всички изискуеми от закона реквизити.Дори да се приеме, че изрично не е
посочено мястото на нарушението, като то очевидно е там, където е предприятието, този
пропуск не може конкретно да се определи като съществено нарушение, водещ до
незаконосъобразност на акта или постановлението.Естеството на вменените неправомерни
действия е такова, че мястото на нарушението не е от съществено значение за изследване на
обективните и субективни признаци на нарушението, а касае основно компетентността на
наказващия орган /която е безспорна, преценена и от гледна точка на мястото на
установяване, и от гледна точка на мястото на предприятието, където жалбоподателят
осъществява дейността си/ или подсъдността- за която не е направено възражение с искане
за промяна.
Актът за нарушение е връчен на лице, оправомощено от жалбоподателя изрично и в
тази връзка няма допуснато нарушение и в процедурата.
Обстоятелствата на нарушението са достатъчно изчерпателно посочени, така че да се
обезпечи правото на защита от гледна точка на ясно формулиране на тезата на наказващия
орган.
По същество, съдът намира, че извършването на нарушението е правилно установено и
доказано.
Нормата на чл.96 г от ЗАвПр предвижда наказание глоба или имуществена санкция за
онзи, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени със закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари.
Наказанията са наложени на жалбоподателя за това, че през м.февруари 2020 г. е
назначил на работа две лица като шофьори на тежкотоварен автомобил, които не отговарят
на изискванията за квалификация на водача.
Тезата, че същите лица били назначени с цел да извършват курсове само в рамките на
кариера, стопанисвана от „Каолин“ и в този смисъл не извършвали обществен превоз на
товари, съдът приема за защитна.Видно от представените по делото доказателства, на по-
късен етап, след назначаването им, спрямо лицата А.Д. и Н.Д. са издадени удостоверения за
професионална компетентност за извършване на превоз на товари и същите са снабдени с
всички документи за законосъобразното упражняване на тази дейност.След извършеното
обучение и издадените удостоверения нито Д., нито Д. са преназначени в дружеството,
което обстоятелство доказва, че още с първоначалното сключване на трудовите договори,
лицата са наети за шофьори, в чиито функции ще влиза и обществения превоз на товари.Ако
се приемат твърденията на жалбоподателя, то следва да са налице и доказателства, че
трудовите правоотношения са измени след придобиването на съответната квалификация.
2
Ирелевантно е дали тези лица са извършвали конкретно превози или не, доколкото
обективните признаци на нарушението не касаят такива обстоятелства. Случаят не може да
бъде определен като маловажен, тъй като се касае до две нарушения, а естеството на същите
е такова, че се засягат в значителна степен обществените отношения.Упражняваната
транспортна дейност е свързана с интересите и на неограничен кръг трети лица и същата
следва да бъде максимално обезпечена от гледна точка на сигурност и безопасност.
Наложените административни наказания са правилно и законосъобразно
индивидуализирани по вид и размер.Предвиденото от закона наказание е глоба или
имуществена санкция от 3000 лева.Обжалваното постановление се явява обосновано и
законосъобразно, и следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 38- 0002229 от 10.12.2020 г. на Директор РД „АА“ Русе, с
което на КАОЛИН ЕАД, със седалище гр.Сеново, ул.“Дъбрава“ 8, БУЛСТАТ *********, за
нарушение по чл.96 г ал.1 пр.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева- по т.1 от НП и за нарушение по чл.96 г
ал.1 пр.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 3000 лева- по т.2 от НП.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му, пред
Административен съд- Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3