РЕШЕНИЕ
№ 1223
гр. Бургас, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20222100501496 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивната жалба на О. А.
В., ЕГН: ********** и М. А. В., ЕГН: **********, двете с адрес ***, действаща лично и със
съгласието на майка си - О. В. В., чрез адв. Петър Атанасов, против Решение № 128
/09.05.2022 г. постановено по гр.д.994/2021 г. на Районен съд - Несебър, поправено с
Решение № 271 от 05.08.2022г. постановено по гр.д. № 994/2021г., с което съдът е допуснал
извършването на съдебна делба между съсобствениците М. О. Т., гражданин на ***, родена
на **********г. в ***, с адрес в ***, А. А. П., гражданин на ***, родена на **********г.
в***, с адрес ***, О. А. В., ЕГН: ********** и М. А. В., ЕГН: **********, действаща лично
и със съгласието на майка си - О. В. В., двете с адрес ***, на следния имот:
Апартамент № *** с идентификатор 51500.502.422.1.53 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Несебър, със застроена площ от 82.84 кв.м., прилежащи части
2.48 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 15.07 кв.м., ниво: 1, с адрес в ***,
предназначение на самостоятелния обект: “жилище, апартамент”, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 51500.502.422.1.54, 51500.502.422.1.52, над
обекта:51500.502.422.1.45,
51500.502.422.1.46,под обекта:51500.502.422.1.58, 51500.502.422.1.57, при следните дялове:
-за М. О. Т. - 1/10 ид.ч.,
- за А. А. П. - 1/10 ид.ч.,
- за М. А. В. - 4/10 ид.ч. и
-за О. В. В. - 4/10 ид.ч.
С въззивната жалба решението на първоинстанционния съд се атакува като
неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния
1
закон. Твърди се, че съдът е решил делото, формирайки правните си изводи на негодни
доказателствени средства, както и не е приложил правилно материалния закон. Релевира се
оплакване, че правните изводи на съда са необосновани и не кореспондират на релевантния
доказателствен материал.Въззивниците споделят извода на съда, че по отношение
наследствените отношения между наследниците следва да намери приложение българското
законодателство на основание чл.32, т.2- ра от Договора от 19.02.1975г. между СССР и НРБ,
но оспорват материалноправната легитимация на ищците. В тази връзка твърдят, че
единствения релевантен документ, установяващ кои се явяват наследници на наследодателя
А. П. е представеното на л.77 от делото Удостоверение за наследници, издадено от Община
Несебър, в който документ не фигурират имената на ищците. Застъпват тезата, че произхода
на ищците не може да бъде установен посредством свидетелствата за раждане, подадените
заявление до руски нотариус, както и образуваните дела за наследство, тъй като същите не
са годни доказателства за наследствени правоотношения. Сочат, че още с отговора на
исковата молба са навели твърдения за това, че единствения легитимен документ съгласно
руското законодателство се явява издаденото от руски нотариус Свидетелство за правата на
наследство.Релевира се оплакването, че мотивите на съда са обусловени от съдебно
решение, невлязло в законна сила, което е правно нищо и въз основа на същото не би могло
да бъдат формирани изводи. Оспорват като необосновано тълкуването на съда относно
обстоятелството, дали съпрузите преди смъртта на наследодателя са имали обичайно
местожителство на територията на Република България, респ. извода му, че приложение по
делото следва да намери руското законодателство. Твърди се, че съдът не е отчел правилно
значението на представените от тях документи, установяващи, че обичайното им
местожителство е било в България, както и многобройните епикризи и медицинска
документация на наследодателя П., издадени през различни периоди от време от български
здравни заведения.Оспорват се като необосновани и изводите на съда досежно
трансформацията на имуществото като се твърди, че съдът не е извършил анализ на всички
представени по делото доказателства. С нарочна молба са изпълнени указанията на съда по
формулиране на петитум по въззивната жалба: претендира се постановяване на решение, с
което първоинстанционното решение бъде отменено и като неправилно- постановено при
нарушение на материалния и на процесуалния закон,и да се постанови вместо друго
решение, с което се отхвърли изцяло предявеният иск за делба като недопустим и
неоснователен.
Няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирани лица, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
В срока по чл.263 ГПК, против въззивната жалба е постъпил писмен отговор, подаден
от въззиваемите М. О. Т., гражданин на ***, родена на **********г. в ***, А. А. П.,
гражданин на ***, родена на **********г. в ***, с адрес ***, който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна.
Оспорват се като неоснователни възраженията на ответниците срещу
материалноправната легитимация на ищците. Въззиваемите твърдят, че качеството им на
наследници се установява от представените нотариално заверени преписи от удостоверения
за раждане, които не били оспорени, поради което следвало да се приеме за безспорно, че са
дъщери от втория брак на наследодателя. Отделно от това, съдът правилно приел, че след
като няма разлика между правната уредба на българското и руското законодателство по
отношение на правната уредба на кръга от наследници по закон, то за чуждия гражданин П.,
който е нямал обичайно местопребиваване на територията на РБ, не е бил длъжен да вписва
дъщерите от първия си брак, които също са чужди граждани и нямат обичайно
местопребиваване на територията на РБ в регистъра на населението. Затова и считат, че
представеното удостоверение от Община Несебър няма как да бъде възприето като
2
едиствения релевантен документ каквито твърдения се изнасят във въззивната жалба. В
допълнение на това, въззиваемите сочат, че с молбата си от 11.02.2022г. изрично са
оспорили представеното от ищците удостоверение, издадено от Община несебър като
непълно. Оспорват се като неверни твърденията, че свидетелството за правата на наследство
е единствения легитимен документ, установяваш кръга от наследници. Излагат, че това е
документ, който се издава от руски нотариус при поискване и касае правата върху конкретно
имущество и не е идентичен по съдържание с издаваното в България удостоверение за
наследници. В подкрепа на твърденията си се позовават на удостоверение за право на
наследство по закон 50 А В 5290699/22.02.2022г. издадено от нотариус М. Крестинская,
нотариус в Апрелевска, Наро - Фомински нотариален район на Московска област. Твърди
се, че същото е нововъзникнало, издадено на 22.02.2022г. след първото съдебно заседание,
което се състояло на 15.02.2022г. От него било видно, че не съдържа информация за кръга
от наследници, а единствено информация за размер на дела на лицата, които са заявили
издаването му, в конкретно имущество, което в случая представлявало МПС. В случай, че
съдът намери същото за относимо, молят по негова преценка да го приобщи.Оспорва се като
неоснователно и оплакването, че съдът неправилно бил преценил останалите доказателства
като неустановяващи обичайно местоживеене в България. По отношение на представените с
исковата молба документи, касаещи здравословното състояние на наследодателя П.,
въззиваемите застъпват становище, че прегледите са извършвани в ***. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради
което същата е допустима.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият
съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е
необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 341 ГПК,
предявен от М. Ж. и А. П., против О. В. и М. В. за допускане до делба на следния недвижим
имот: апартамент № *** с идентификатор 51500.502.422.1.53 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Несебър, със застроена площ от 82,84 кв. м., прилежащи части
2,48 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 15,07 кв. м., ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 51500.502.422.1.54, 51500.502.422.1.52,
над обекта: 51500.502.422.1.45, 51500.502.422.1.46, под обекта: 51500.502.422.1.58,
51500.502.422.1.57, при квоти: за М. О. Т. - 1/10 ид.ч.; за А. А. П. - 1/10 ид.ч.; за М. А. В. -
4/10 ид.ч. и за О. В. В. - 4/10 ид.ч.
Ищците твърдят, че са наследници-дъщери на А. П., гражданин на ***, а двете
ответници са също негови ответници от последващ брак на наследодателя А. П. с О. В. В..
Сключеният брак между О. В. В. и наследодателят А. П. се установява от представена
справка за сключване на брак № А-00578 на органа в град Орехово-Зуево, Московско област
(с превод на л. 10 от делото на НРС ) .
3
На ***г. в град Наро-Фоминск, Московска област, Руска Федерация, А. П. е
починал, видно от удостоверение за смърт от 28.04.2020г. /л.8-9 от делото на НРС/.
От нотариален акт № 127, том V, рег. № 5192, дело № 794 от 27.12.2010г. на нотариус
Линка Чуткина с рег. № 600 на НК (на л. 4 - л. 5 от делото на НРС ) се установява, че О. В.,
родена на ***г. (по време на действието на сключения брак между нея и П.) придобила
собствеността върху апартамент № *** с идентификатор 51500.502.422.1.53 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър.
Първото възражение на въззивниците във въззивната жалба,заявено и пред
първоинстанционния съд, е за липса на качеството на „наследник“ на ищците-въззиваеми М.
Ж. и А. П., на наследодателя А. П.. В тази връзка ответниците-въззивници се позовават на
представено по делото удостоверение за наследници изх.№ 185/11.08.2020г. на Община-
Несебър, в което като наследници на А. П. са вписани само двете ответници и съпругата му
О. В..
Настоящият въззивен съд намира това възражение за неоснователно. От ответната
страна не се оспорва факта, че ищците са дъщери на наследодателя А. П., което
обстоятелство безспорно се установява от представените по делото доказателства както
следва: свидетелство за раждане (с превод на л. 170 от делото), от което е видно, че първата
ищца М. П. (към момента Ж. според свидетелство за промяна на име с превод на л. 168 от
делото) е родена на **********г. с баща А. П.. Втората ищца А. П. е родена на
**********г. с баща - отново А. П. (свидетелство за раждане на л. 172 от делото). От
ответната страна не се твърди и не се установява първите ищци да са недостойни да
наследяват своя баща А. П., по смисъла на чл.3 ЗН.
От своя страна от удостоверение за наследници на Община-Несебър (на л. 77 от
делото на НРС ) се установява, че А. П., починал на ***г., е оставил наследници - О. В.
Съпруга, О. В. - дъщеря и М. В. - дъщеря. Неоснователно е твърдението на въззивниците, че
само удостоверението за наследници,издадено от Община-Несебър, посочвало наследниците
на А. П., а в него двете ищци не били вписани. В случая, видно от удостоверение за смърт,
издадено в Руската федерация, /л.8-9 от делото на НРС/, смъртта на А. П. е настъпила в
град Наро-Фоминск, Московска област, Руска Федерация,за което е съставен „запис на акт
за смърт с № 170209500011600427002 „ издаден от Отдел №6 на Наро-Фоминското
управление на Служба за регистрация на актове за гражданско състояние, което
обстоятелство обаче не е отразено в издаденото от Община-Несебър удостоверение за
наследници,противно на разпоредбата на чл.13 от Договор между Народна Република
България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по
граждански, семейни и наказателни дела, уреждаща издаването на актове за гражданско
състояние на граждани на двете договарящи държави.
Съгласно чл.32,пар. 2 от Договор между Народна република България и Съюза на
съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и
наказателни дела/ Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г. - ДВ, бр.
ЗЗ от 25.04.1975 г., обн., бр. 12 от 10.02.1976 г., в сила от 18.01.1976 г. - попр., бр. 17 от
28.02.2014 г. /.,правото на наследяване върху недвижимо имущество се урежда от
законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира недвижимото
имущество/.В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от КМЧП.
Следователно, след като се касае за наследство върху недвижим имот в
РБългария,приложимо към наследяване по закон е правото на РБългария. Крайният извод на
съда е,че след смъртта на А. П., негови наследници по закон са съпругата му и четирите му
деца, като на основание чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от Закон за наследството съпругът и
4
децата наследяват равни части от имуществото на починалия.Настоящият състав намира за
необходимо да отбележи за правилни изводите, които районният съд е направил при
съпоставка разпоредбите за наследяването съгласно Гражданския кодекс на Руската
федерация/ чл. 1141 и чл. 1142 –вж. л. 164 от делото на НРС ) и чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от
ЗН.
Съгласно чл.23,ал.1 от Договор между Народна Република България и Съюза на
съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и
наказателни дела,“личните и имуществените правоотношения между съпрузи, които са
граждани на едната договаряща страна, но имат постоянно местожителство на територията
на другата договаряща страна, се уреждат от законодателството на страната, където те имат
постоянно местожителство.“
Следователно, от значение за определяне на приложимото право при уреждане на
имуществените отношения между съпрузи върху недвижимо имущество в РБългария,
придобито по време на брака им, прекратен със смъртта на единия съпруг, е къде е било
тяхното постоянно местожителство/пребиваване - в Русия или в България. Настоящият
съдебен състав изцяло споделя мотивите и аргументите на районния съд, изложени в
обжалваното решение за това, че по делото не е установено обичайното местожителство
/местопребиваване на наследодателя А. П., да е било в България,каквото е твърдението на
въззивниците-ответници. Това е така, тъй като правният резултат от регистрирането на А.
П. в консулството на Руската федерация /което се установява от Справка от 17.01.2014г./л.
141-142 от делото на НРС/ няма значението на регистриране на постоянен адрес на
територията на Република България. Обстоятелството, че на П. е било признато от МОН на
РБългария завършено средно образование/ вж. л. 151 от делото на НРС/ следва да се цени
във връзка с отразеното в същото уверение-че то е било необходимо за да послужи при
придобиване на правоспособност за управление на МПС. Представената медицинска
документация на А. П. установява извършване на прегледи в медицински заведения в
РБългария предимно през летния сезон и на прегледи, респ.хоспитализиране в медицински
заведения в Руската федерация, през есента,респ. останалото време на годината и съща не е
индиция за постоянно установяване и местоживеене в България. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че едва след смъртта на наследодателя П. на неговата съпруга О. В. е било
издадено разрешение за постоянно пребиваване в РБългария/ на 21.08.2020г./,макар че това
разрешение за пребиваване също не представлява документ, удостоверяващ постоянно
местожителство в РБългария.Следователно, постоянното местожителство на наследодателя
А. П. е било на територията на Руската федерация, а не на територията на РБългария.
С така изложените доводи, присъединявайки към своите и аргументите на районния
съд , настоящият съдебен състав намира за изцяло неоснователни бланкетно отправените
твърдения на въззивниците в жалбата им: за неправилна и необоснована преценка на
писмените доказателства, представени от ответниците пред съда за доказване на твърдяно
обичайно местожителство на наследодателя А. П. на територията на РБългария.
По тези съображения правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния
съд за това, че имуществените отношения относно придобития по време на брака на П. и О.
В. недвижим имот следва да се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 33, т. 1, чл. 34, т. 1 и
чл. 39, т. 1 от Семейния кодекс на Руската федерация - по време на брак между съпрузи,
граждани на ***, същите придобиват съвместно имущество и при прекратяване на
имуществената общност дяловете им са равни (сходно на разпоредбите от СК на Република
България - чл. 21, ал. 1 и чл. 28 СК).
5
Следователно, категоричният извод, който се налага е , че процесният недвижим имот,
придобит чрез покупко-продажба на 27.12.2010г. от наследодателя А. П. със съпругата му
О. В.,представлява тяхна съвместна общност,която след смъртта на П. се е прекратила и е
довела до трансформиране право на собственост на преживелия съпруг О. В. върху ½
идеална част от нея.
При това положение, след смъртта на А. П. неговите наследници са притежавали
следните права на собственост върху процесния недвижим имот: Притежаваната от А. П. ½
идеална част е била наследена по равно-т.е. всяко от четирите му деца М. Ж., А. П., О. В.
(родена на ***г.), О. В. (родена на ***г.) и М. В. (родена на ***г., са получили по 1/10
идеална част,както и 1/10 идеална част е получила по наследство и съпругата му О. В.,
родена ***г.; последната освен наследствения си дял от 1/10 ид.ч. притежава и 5/10
идеални части в резултат на прекратената съвместна общност-т.е. преживялата съпруга О.
В. притежава общо 6/10 идеални части.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том I, рег. № 598, дело № 66
от 15.02.2021г. на помощник нотариус по заместване на нотариус Линка Чуткина (на л. 6 от
делото) се установява, че О. В. (родена на ***г.) дарила на двете си дъщери О. В. (родена на
***г.) и М. В. (родена на ***г.) собствеността върху върху апартамент № *** с
идентификатор 51500.502.422.1.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър - при равни квоти за всяка. Както се посочи обаче по-горе, О. В. (р.***г.) е
притежавала 6/10 идеални части от правото на собственост върху този имот, поради което
договорът за дарение е породил действие само за притежаваните от нея части от
собствеността върху имота. По тези съображения всяка от двете ответници-въззивници О.
В. (родена на ***г.) и М. В. (родена на ***г.),са придобили по силата на договора за дарение
по 3/10 идеални части от имота. Към този момент всяка от тях е притежавала и по 1/10
идеална част по наследство, поради което всяка от тях към момента е собственик на 4/10
идални части от имота, а всяка от ищците - на по 1/10 идална част.
Неоснователни са изложените от въззивниците доводи за това, че
първоинстанционният съд се позовал в решението си на негодни доказателства, каквото
било невлязло в сила съдебно решение на съд на Руската федерация за разрешаване на
делбен спор относно недвижими имоти на наследодателя А. П., придобити в ***. От
мотивите на районния съд става ясно, че твърдението на ответната страна за личен принос
при придобиване на недвижимия имот в България само от преживялата съпруга О. В.
/р.***г./ е било заявено и пред руския съд за обосноваване на изцяло личен принос за
придобиване в *** на множество недвижими имоти, като е било подкрепено със същите
тези писмени доказателства, каквито са били представени и пред настоящия български
съд.От това безспорно се налага извода, че няма как тези доказателства да бъдат
категорично отнесени към закупения в *** процесен недвижим имот,след като със същите твърдения
са представени пред руски съд във връзка с други недвижими имоти, придобити по време на брака с А.
П..
По изложените съображения и като изцяло споделя мотивите на районния съд, към
които на основание чл.272 ГПК Бургаският Окръжен съд препраща,настоящият въззивен
съд намира жалбата за неоснователна, което налага обжалваното първоинстанционно
решение, като правилно и законосъобразно, да се потвърди.
6
Съдът не присъжда съдебно-деловодни разноски в полза на въззиваемите за настоящата
инстанция, тъй като такива не е доказано да са направени пред БОС.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 128 /09.05.2022 г. постановено по гр.д.994/2021 г. на
Районен съд - Несебър, поправено с Решение № 271 от 05.08.2022г. постановено по гр.д. №
994/2021г. на Районен съд-Несебър.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7