Протокол по дело №155/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 2061
Дата: 6 ноември 2024 г. (в сила от 6 ноември 2024 г.)
Съдия: Мира Мирчева
Дело: 20245220100155
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 2061
гр. Пазарджик, 01.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Мирослава Савова
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220100155 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:26 часа се явиха:
Ищцата Б. С. М. - редовно призована, не се явява За нея се явява
пълномощникът адв. С. М. от АК - Пазарджик- надлежно упълномощен с
представено по делото пълномощно.
Ответникът „Сити кеш“ ООД- редовно призовани чрез процесуалния си
представител, не изпращат представител.
АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ.М.: Поддържам исковата молба.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК, СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е образувано по ИМ от Б. С. М. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Пазарджик у********, представлявана от адв. С. М. от
АК-Пазарджик, против „ Сити Кеш“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр.София ул.“ Славянска“ № 29 ет.7 представлявано от Н.П.П., в
1
обстоятелствената част на която се твърди,че на 25.04.2023 г. Б. С. М. с ЕГН:
********** е сключила договор за потребителски кредит (ДПК) със „Сити
Кеш“ ООД. с ЕИК: ********* в размер на кредита: 1000 лв„ размер на
погасителната вноска: 5 х 37.08 лв. и 7 х 164.82 лв., брой вноски: 12, ГПР:
54.45 %. фиксиран лихвен процент: 44.50 %. дължима сума по кредита:
1339.14 дв. Съгласно погасителния план до момента доверителката е
заплатила осем вноски, всяка по 216.00 лв., в общ размер на погасени те
задължения - 1512.00 лв. Съгласно чл. 5 от ДПК, договорът следвало да бъде
обезпечен с банкова гаранция или поръчители, които трябвало да отговарят на
множество посочени в договора условия. Като съгласно чл. 11 от договора ако
доверителката не предостави договореното обезпечение или то не отговаря на
условията ще дължи неустойка в размер на 1252.86 лв. Въпреки формално
предоставения, тридневен срок за осигуряване па обезпечение, още със
сключването на договора била начислена неустойка за непредоставяне на
обезпечението и същата била включена в погасителния план. Уговорената
между страните в чл. 11 от договора за потребителски кредит неустойка е за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на
кредитора обезпечение на дълга.
Считам се, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е
следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването й заобикаля
изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я
прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК.
Твърди се,че клаузата противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26.
ал.1пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143. ал. 2. т. 5, тъй като
задължава при неизпълнение на нейните задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
На основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК се
счита,че целият договор за потребителски кредит за недействителен, тъй като
не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Посочени са съображения поради, които се счита, че договора не
отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на
2
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.
Счита се,че целият договор за потребителски кредит е нищожен поради
противоречие на закона.
Иска се "Сити Кеш" ООД с ЕИК ********* да им заплати сумата в
размер на 296.00 лв. поради връщане на платеното в същия размер поради
начална липса на основание.
Иска се кумулативно съдът да обяви за нищожна клаузата по чл. 11, ал. 1
от договор за потребителски кредит сключен на 25.04.2023 г. между Б. С. М. с
ЕГН: ********** и "Сити Кеш" ООД с ЕИК ********* предвиждаща
заплащане на неустойка в размер па 1252.86 лв. при непредоставяне на
уговореното в договора обезпечение в тридневен срок от сключване на
договора,-поради заобикаляне на закона - чл. 26. ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка
с чл. 11. ал.1,т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави - чл. 26.
ал. 1. пр. 3 от ЗЗД и неравноправност - чл. 143. ал. 2. т. 5 от ЗЗП във връзка с
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и да се обяви целият договор за потребителски
кредит за нищожен поради противоречие на закона — чл. 26 от ЗЗД във връзка
с чл. 11, ал. 1. т. 10 и чл. 22 от ЗПК. Като в условията на евентуалност ако се
обяви целият договор за потребителски кредит за недействителен,да се осъди
"Сити Кеш" ООД на основание чл. 55. ал. 1. изр. 1 от ЗЗД да заплати на Б. С.
М. сумата в размер на 296.00 лв. като недължимо платено. Претендират се
разноски.
По делото е постъпила уточнителна молба с вх. № 2346/29.01.2024г. от
адв. С. М., пълномощник на ищцата Б. М., в която във връзка с разпореждане
Разпореждане № 575 от 18.01.2024 г. по гражданско дело № 155 от 2024 г. на
Районен съд - гр. Пазарджик , в която се изразява становище,че исковете, с
които се иска да бъде прогласена нищожността на процесния договор за
потребителски кредит и нищожността на клаузата за заплащане на неустойка
са предявени в условията на евентуалност. Искът за нищожност на целия
договор за потребителски кредит е главен спрямо иска за нищожност на
клаузата за заплащане на неустойка, който е евентуален.
Представена е вноска бележка за доплатена държавна такса.
По делото в срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил ОИМ с вх. №
6911/15.03.2024г. от „Сити Кеш“ ООД, представлявано от адв. Х. М., в която е
изложено становище, че предявената искова молба не отговаря на
3
изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК - ищецът е предявил иск за парично
вземане, но не е посочил банкова сметка и начин на плащане.
Неоснователни са претенциите на ищеца за обявяване нищожност на
договора, за недействителност на неустоечната клауза, както и осъдителните
претенции за връщане на дадено без основание.
Не е налице недействителност на договора за потребителски кредит.
Действителността на процесния договор за потребителски кредит, както
и на отделните му клаузи е обусловена от това, че са покрити всички
изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т 7 - 12 и 20 и
ал. 2 ЗПК.
По отношение на годишния процент на разходите са спазени всички
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 изисквания. Съгласно ЗПК кредитодателят е
длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на
договора. Както в договора за потребителски кредит, така и в Стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се
формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определена с Постановление на МС на РБ.“ При допустима норма от 62,35 %,
ГПР към дата на сключване на договора в настоящия случай е определен на
54,45 %, от което е видно, че в случая годишният процент на разходите не
надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава.
Счита се,че са неоснователни и доводите за нищожност на договора във
връзка с уговорената неустойка и ГПР. Посочено е, че нищожността на
отделна клауза не влече след себе си нищожност на целия договор, доколкото
същият може да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не е част от
съществените параметри на договора за заем, тя самата е договорена между
страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.
Съгласно ЗПК кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му
към датата на сключване на договора. Неустойката е проявление на свободата
на договаряне между страните, като в настоящия случай страните са я
уговорили като плащане, което да бъде извършено в случай че
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на
4
кредитодателя след сключване на договора.
В настоящия случай се сочи, освен че неустойката е дължима от
потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е
уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с
размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението,
което обезпечава. Твърдението на ищеца, че уговорената между страните
неустойка представлява лихва, която следва да бъде включено в ГПР е
неоснователно и противоречи на действителните уговорки между страните.
От клаузите на договора е напълно ясно, че неустойката не представлява
разход по кредита, който следва да бъде включван в ГПР. Разходите, които се
включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на
сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално
договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема -
такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че
заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към
датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне
основание за плащане на неустоечната сума. Въпреки това търговецът е
внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в договора за кредит,
представен от ищцата, в имплементирания погасителен план е посочена
възможна вноска за неустойка за целия период на погасяване.
Обстоятелството, че се дължи само при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за погасяване, като в
6-та и 7-та колона от него с знак „*“ и съответната бележка след плана е
изрично посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на
задълженията по чл. 5 от договора за заем. Ясно и точно са посочени
размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва
и главница към всеки един падеж. Смисълът да бъдат посочени сумите е
именно да бъде информиран потребителя за задължението си към търговеца
при всяко възможно развитие на правоотношението им. Противно на
твърденията в исковата молба, посочването на възможните вноски при
условие, че потребителят не предостави обезпечение, не означава, че
неустойката е начислена още със сключването на договора.
Взето е становище за годишния лихвен процент
В настоящия случай лихвата е фиксирано уговорена за целия срок на
5
договора, а именно 44,5 %, като при това обстоятелство „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК *********, не си е запазило правото да променя едностранно същата.
Между страните е уговорено, че договорената лихва ще се разпределя във
всяка една от вноските по кредита, а няма да се заплаща на кредитодателя
еднократно в пълен размер. Иска се да се има предвид,че в чл. 3, т 1, т 7, т 12
от изготвения договор за потребителски кредит и в т 6 Част II от европейски
формуляр са посочени размерът на заемната сума, размерът на фиксираната
възнаградителна лихва и размерът на общата сума, която следва да бъде
изплатена на кредитодателя, като по този начин кредитополучателят е бил
напълно информиран за условията, при които сключва процесния договор.
Погасителният план е неразделна част от договора - Приложение 1 и в него се
съдържа цялостна информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски.
Твърденията, че уговорения в договора за потребителски кредит
фиксиран лихвен процент в размер на 44,5 % е в противоречие с добрите
нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва са
неправилни и необосновани.. На следващо място, възнаградителната лихва е
част от ГПР, в същото време в закона е установен максималният размер на
ГПР, който към датата на сключване на договора е 62,35%. От това следва, че
максималният възможен размер на договорната лихва е нормативно
регулиран, макар и опосредено. В настоящия случай лихвата по кредита е
почти 18 пункта по ниска от максимално допустимата.
Твърди се, че договорните клаузи са индивидуално договорени, ясно и
точно описани в договора и потребителят е бил наясно с всички аспекти на
финансовото си задължение към търговеца, както при сключване на
процесния договор, така и преди това. В Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити също са посочени
разходите по кредита, както и размера на неустойката, уговорена впоследствие
в договора за кредит.
Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за
неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с
подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне
едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ
на посочените в чл. 5. условия. Съгласно чл. 11, т 18 ЗПК предоставянето на
6
обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона
практика, която не води задължително до неравновесие в правата и
задълженията на страните: представляваното от мен дружество е
предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е
задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за
потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищецът, която е
попълнила искане за сключване на договор за кредит, получила е подробна
информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен
европейски формуляр и е имала пълното право да се съгласи или не с отделни
клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е
могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на
чл. 5 и чл. 11 и след сключването на договора, дори след изтичането на
тридневния срок, да е осъзнала, че е неспособна да се справи с това да
представи поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на
съответните условия на кредитора, кредитополучателят е разполагала с цели
14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора,
предвидено в чл. 7, без да е обвързана по никакъв начин от спорната
неустойка, както и без никакви други отрицателни последици за нея -
заплащане на обезщетения или такси. Друга възможност за
кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез
предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на
различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед
например или друго. Твърди се, че от фактическата обстановка на казуса става
ясно обаче, че ищецът изобщо не е имала намерение да предоставя
обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целяла да се обогати
неоснователно от кредитодателя си, като заведе в условията на злоупотреба с
право неоснователен иск за недействителност на целия договор за
потребителски кредит и в условията на евентуалност на неустоечната клауза.
Очевидно е, че същата е договаряла недобросъвестно в нарушение на
изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не
може да черпи права от неправомерното си поведение.
Сочи се,че при сключване на процесния договор Б. С. М., ЕГН
**********, не е предоставила обезпечение, което да гарантира интереса на
кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това,
а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от
7
липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането,
калкулирайки я в неустойката по чл. 11, като е дал възможност и
допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно
да не плаща неустойката. В настоящия случай неустойката е уговорена за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при
забавено изпълнение на потребителя.
Сочи се,че всички твърдения за нищожност на процесната клауза за
неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни.
Счита се, че ищецът е била информирана за условията за ползване на
продукта на търговеца предварително - да представи обезпечение, като има
право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи, да плати неустойка
в точен и индивидуално определен размер. Това изключва възможността да не
е била предварително наясно с икономическите последици от сключвания
договор за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП.
Твърди се ,че са неоснователни твърденията за заблуждаваща търговска
практика, липса на информация за всички разходи по връщане на
предоставения кредит, както и на ясен и разбираем език на договорните
клаузи, в частност тази предвиждаща неустойка. В договора и в представения
Стандартен европейски формуляр са записани ясно и точно всички параметри
и условия по кредита. Неустоечната клауза е съставена на ясен и разбираем
език, размерът на неустойката е посочен в общ конкретен размер чрез цифрова
стойност, не в процент, предпоставките при които се дължи неустойката са
точно и изчерпателно изброени, както и начинът на плащане - срок и размер
на всяко едно отделно плащане до крайния падеж на договора.
Твърдени се ,че процесната клауза за неустойка напълно отговаря на
изискванията на Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в
потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС,
както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице
действителност на клаузата, уговорена с потребител, а именно: да бъде
индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин.
Твърди се ,че ищеца е била наясно с всички последици от сключване на
договора, с механизма на неготово отпускане и с условията за издължаването.
Посочено е,че от неоснователността на установителния иск за обявяване
на нищожност на договора в цялост следва и неоснователността на иска за
8
връщане на даденото по него. Съгласно валидно сключения договор за кредит
по съображенията, изложени по-горе, основните му параметри са: 1000 лева -
главница и 339,14 лихва. Отделно от тях, ищецът не е изпълнил задължението
за предоставяне на обезпечение, поради което в сила е влязла и клаузата за
неустойка. Твърди се ,че кондикционният иск е неоснователен, тъй като
ищецът дължи сумата от 296 лева на кредитора си и последният я е получил
на валидно правно основание.
Направено е искане съдът да отхвърли предявените от Б. С. М., ЕГН
**********, претенции като неоснователни и присъждане на извършените в
хода настоящото производство разноски от ответното дружество, за което
допълнително ще представят списък по чл. 80 от ГПК.
АДВ. М.: Поддържам така подадената ИМ, с която искаме на първо
място да бъде погасена нищожността на целия договор за потребителски
кредит и да се осъди „Сити Кеш“ да заплати сумата в размер на 296 лв., като
недължимо платена. Искаме, ако не се приеме договора за нищожен, да бъде
обявена за нищожна неустоечната клаузата на договора в чл.11. Нямам
възражения по доклада.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА изготвения проекто-доклад за окончателен по
делото.
СЪДЪТ е приел представените от страните писмени доказателства с
Определение № 2460/26.08.2024г.
Съдът докладва постъпило писмо с вх. № 26892/30.10.2024г. от адв. Х.
М. процесуален представител на ответното дружество, с която се иска
откритото съдебно заседание да се гледа в тяхно отсъствие. Не възразяват да
се даде ход на делото.
Сочи се, че поддържат отговора по чл. 131 ГПК, както и представените с
него доказателства.
Иска се на основание чл. 238, ал. 2 ГПК постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, в случай че същият не се яви на
откритото съдебно заседание, не вземе становище по отговора на исковата
молба и не поиска разглеждане на делото в негово отсъствие. При преценка на
съда, че не са налице предпоставките по чл. 239 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, се иска да прекрати делото на основание чл. 238, ал.
2 ГПК, предл. първо.
9
Изложено е становище по съществото на спора.
Сочи се, че по делото няма представен договор за правна помощ и
списък по чл. 80 ГПК, въз основа на които да се претендират разноски, респ.
такива не се дължат.
В случай че бъде представен договор по чл. 38, ал. 1, т 2 ЗАдв, оспорват
с нарочно възражение предпоставките за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение по представения договор за безплатна правна
помощ, с което опровергавам с доказателства твърдението, че ищецът е
материално затруднено лице. Представени са доказателства

АДВ.М.: Моля да остави тези доказателствени искания като
неоснователни, тъй като процесуалното представителство по делото не е
извършено в хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Б. М. ми е
заплатила адвокатско възнаграждение, което след това ние ще искаме да бъде
възстановено. Считам за безпредметно да доказваме дали тя е материално
затруднено лице, тъй като предвид, че не претендираме адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, тези доказателствени
искания са неотносими.
Представям списък с разноските и договор за правна зашита и
съдействие, от който е видно, че ни е заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът с оглед изявлението и представения договор за правна помощ с
удостоверено плащане счита, че остава безпредметно събирането на
доказателства за доходите на ищцата, тъй като те се правят само с оглед липса
до момента на представен договор за правна помощ и за случай, че
представителството е по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, какъвто
случаят се оказва, че не е. Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото списък с разноски и договор за правна
зашита и съдействие.
ОСТАВЯ без уважение доказателствените искания за събиране на данни
за имущественото състояние на Б. М..

АДВ. М.: Нямам искания по доказателствата. Считам делото за изяснено
10
от фактическа страна. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: Уважаема госпожо съдия, съгласно чл.5 от процесния договор
за потребителски кредит, доверителка ми е следвало да представи
обезпечение- банкова гаранция или поръчители, които е следвало да отговарят
на множество условия сочени в договора. Съгласно чл.11 от договора, ако
доверителката ми не представи тези обезпечения, тя следва да дължи
неустойка в размер на 1252,86 лв., която неустойка веднага е начислена в
погасителния план, а при сключването на договора не е предоставена изобщо
възможност на доверителката ми да предостави тези обезпечения, поради
което считам, че така уговорената месечна вноска за неустойка, която е
веднага включена в погасителния план и е платима заедно с дължимата
главница и лихва не може да бъде квалифицираната като неустойка по
смисъла на закона, тъй като не притежава и не носи белезите присъщи на
обезпечение и обезпечителната функция. Единствено е формулирана като
неустойка, но всъщност е едно допълнително възнаграждение, което цели да
си осигури „ Сити Кеш“ по настоящия договор, в което обаче допълнително
възнаграждение не е включено и изчислено в годишният процент на
разходите. Поради което годишният процент на разходите е значително по-
висок от така посочения в договора. Общоизвестно е, че при включване на
неустойката в размер на 1252,86 лв. към годишния процент на разходите, той
ще бъде значително по-голям от посочения в договора. В този смисъл има и
практика на Районен съд- Пазарджик- Решение № 745 по гр.д. №54/2024г. и
Решение № 685 гр.д. №65/2024г. на РС-Пазарджик с обявени за нищожни на
потребителски кредити на „Сити Кеш“- решенията са влезли в сила. Съгласно
чл.23 от Закона за потребителския кредит Б. М. е длъжна да върне само това,
което е получила по кредита в размер на 1 000 лв. и всичко друго заплатено
над посоченото се явява без основание. Представили сме по делото
документ, който е издаден от офиса на ответното дружество, от който се
установява, че е платила по процесния договор 1296, което считаме за
установено по безспорен и несъмнен начин извършеното плащане по
11
процесния договор. Самият документ не е оспорен от ответната страна,
считаме, че следва да му се даде вяра и е годно доказателствено средство да
установи заплащанията в размер на 1296лв.
Предвид това, моля, да погасите нищожността на процесния договор за
потребителски кредит и да осъдите “Сити Кеш“ да заплати на Б. М. сумата от
296 като недължимо платена.
С оглед на искането за нищожност на целият договор, моля, да
признаете за нищожна неустоечната клауза от чл.11 от договора.
Моля да осъдите „Сити Кеш“ да заплати направените по делото
разноски и да ми дадете възможност да представя и писмена защита по
делото, в която да изложа доказателствено-правен по направените искания.
СЪДЪТ предоставя 2- СЕДМИЧЕН срок за представяне на писмени
бележки.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:36
часа
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12