Р Е Ш Е Н И Е
№58
гр. Каварна
09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският
районен съд в публично заседание на девети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Елена Шопова и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 587 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, чрез адв. М.Г., срещу Е.И.И., иск с
правно основание чл. 500, ал.1,
т. 1 КЗ.
В исковата молба ищецът излага, че на 07.12.2017 г. в гр. Варна, в района на кръстовището
образувано от бул. „***” и ул. „***” било реализирано ПТП с участието на МПС
„Ситроен Берлинго” с рег. № ТХ ***, собственост на Е.И.И., управлявано от същия и МПС „Мицубиши
Каризма” с рег. № ***, собственост на С.Й.М.,
управлявано от Ю.Г.П.. От протокола за ПТП № 1661907/07.12.2017 г. съставен от
органите на КАТ е установено, че причините за произшествието се дължат на противоправно поведение на ответника И., който при
управление на автомобила си, при наличие на знак Б-2 не пропуска движещото се с
предимство МПС „Мицубиши Каризма”
с рег. № ***, удря го, с което му нанася материални щети и напуска мястото на
ПТП. Пострадалото МПС е било застраховано по застраховка „Гражданска
отговорност” в ЗД „Бул Инс” АД със застрахователна
полица № BG/02/117001507282, която е била валидна към
момента на събитието. В ищцовото дружество била заведена щета
под № ********** от С. И. М. – собственик на увреденото МПС. След направена
оценка на щетата на собственика било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 292.30 лв. за ремонт на увреденото МПС. От съставения от органите на
КАТ протокол за ПТП е установено, че ответникът е напуснал мястото на ПТП, в
следствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, поради което ищцовото дружество има право да претендира от него
платеното застрахователно обезщетение. Ищецът твърди, че е уведомил ответника
относно дължимостта на претендираната
сума, но същият до момента на подаване на исковата молба не я е изплатил.
Във връзка с
гореизложеното, за ищеца е налице правен интерес от завеждане на предявената
искова претенция, като се моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 307.30 лева, представляваща изплатеното от ЗД „Бул Инс”
АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размерна 15 лв.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
В предоставения му срок по
чл. 131 от ГПК, ответникът подава писмен отговор, с който моли производството
по делото да бъде прекратено, поради изплащане на претендираната
от ищца сума. Ответникът не оспорва възникването на ПТП на посочената в
исковата молба дата и МПС-та. Твърди, че в резултат на инцидента са настъпили
незначителни повреди по автомобила управляван от, която не е предявила
претенции към него и не е предложила да бъде съставен двустранен протокол за
ПТП, както и да бъде уведомен КАТ. По тези причини ответникът напуснал
местопроизшествието, като след около час и половина му се обадили от КАТ да се
яви на местопроизшествието, където му бил съставен протокол от служителите на
КАТ. Твърди, че до момента на получаване на исковата молба никой не го е търсил
по повод на този инцидент и не е предявявал никакви претенции спрямо него. Едва
след като получил исковата молба ответникът узнал, че собственикът на
пострадалото МПС е предявил претенция към застрахователя за заплащане на
причинени вреди. Твърди, че застрахователят не го е уведомявал нито за
предявените претенции за заплащане на щети, нито за това, че такива са изплатени.
Твърди, че от приложения към исковата молба документ за изпратена до него
покана не се установява какво съдържа пратката, както и по какъв начин
пощенският служител е установил, че се е преместил на друг адрес. Твърди, че
неговият постоянен адрес ***. След получаване на исковата молба и узнаване за
предявената претенция, е възстановил на ищеца претендираната
сума от 307,30 лева, преведена по посочената от него сметка. С оглед изложеното
ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на иска, като след получаване
на исковата молба явяваща се първа покана за плащане по смисъла на чл. 84, ал.
2 ЗЗД е заплатил исковата сума. Моли производството по делото да бъде
прекратено, с възлагане направените разноски върху ищеца на осн.
чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство по делото Протокол за
ПТП № 1661907 от 07.12.2017 г., се установява, че на същата дата в 07.20 ч. в
гр. Варна, бул. ***, ул. ***, водачът на
л.а. "Ситроен Берлинго" с рег. № ***, Е.И.И., при наличие на знак Б-2, не пропуска движещото се с
предимство МПС „Мицубиши Каризма”
с рег. № ***, удря го, с което му нанася материални щети и напуска мястото на
ПТП. По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ,
но на основание чл. 179, ал. 1 ГПК същият има обвързваща доказателствена
сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното
длъжностно лице /например за констатираното и възпроизведено в документа
положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след
настъпването му, за извършените от съставителя действия по вземане на проби за
алкохол, за извършената от него проверка на документи и пр./. Следователно за
самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият
принципно не се ползва с обвързваща доказателствена
сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя
на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР
на местопроизшествието винаги е последващо/. Въпреки
горното обаче, доколкото в конкретния случай протоколът е подписан от
ответника, настоящият съдебен състав приема, че същият обективира
негово извънсъдебно признание досежно обстоятелствата
и причините за настъпване на произшествието, с оглед на което и доколкото
фактите, с които ответникът се е съгласил, подписвайки протокола, са неизгодни за
него, като направеното извънсъдебно признание не противоречи на установени по
делото данни, поради което съдът приема за установено, че пътно-транспортното
произшествие е настъпило по посочената в протокола причина, а именно – при
несъобразяване с наличието на знак Б-2 и непропускане на движещото се с
предимство МПС, като след възникналото ПТП водачът е напуснал
местопроизшествието.
По делото е представена справка за сключена
застраховка "Гражданска отговорност", от която се установява, че
отговорността на водач на л.а. "Ситроен Берлинго"
с рег. № ***, собственост на Е.И.И., е застрахована
по договор с ищеца, валиден към момента на ПТП.
Установява се от представените писмени доказателства:
искане за оценка по застраховка „Гражданска отговорност”, доклад по щета №
**********/08.12.2017 г., калкулация на щета по полица BG/02/117001507282 и
платежно нареждане за кредитен превод, че "ЗД Бул Инс”
АД клон Велико Търново е превело на С.Й.М., на 02.02.2018 г. сумата от 292,30 лв. по щета **********, застрахователна
полица BG/02/117001507282.
Представено е регресна
покана с изх. № ОК-134801/02.03.2017 г. относно щета **********, адресирана до Е.И.И. с адрес ***, изпратена за връчване с куриерска служба Булпост. От приложената към същата обратна разписка е
видно, че поканата не е връчена на адресата, като е отбелязано от пощальона, че
получателят се е преместил на друг адрес.
От представеното копие от л.к. № ********* изд. от МВР
Добрич и от извършената служебна справка от НБД „Население” № 12378/02.08.2019
г., се установява, че регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответника Е.И.
***. На посочения адрес са връчени всички съобщения и призовки до ответника по
настоящото дело, които същият е получавал лично /л.29, л. 39, л. 46 от делото/.
В хода на производството
ответникът е платил процесната сума, с операционна бележка № 7/16.12.2019 г. /след получаване на
препис от исковата молба/. Посоченото
плащане е признато от ищеца, чрез пълномощника му юрк.
Георги И., който в депозираното по делото писмено становище е заявил, че
главницата по иска е изцяло погасена.
С извършеното в хода на
производството плащане ответникът е признал конклудентно
основанието и размера на иска, поради което се явява безпредметно обсъждането
на основателността му. С оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът е
длъжен да вземе предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Решението на съда следва да отразява фактическото положение към
момента на приключване на устните състезания, отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая плащането на процесната сума. Следователно, към приключване на съдебното
дирене процесната сумата не се дължи на ищеца, тъй
като му е платена. Съобразно изложеното,
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен в пълния
предявен размер, поради извършено в хода на делото плащане.
По разноските:
С исковата молба ищецът е
направил искане за присъждане на разноски по делото, размерът на които е
конкретизирал в допълнителна молба, в общ размер 150,00 лв., от които 50,00 лв.
заплатена държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Отговорността за разноските в гражданския процес се
определя в зависимост от изхода на спора и от поведението на ответника по
правилата на чл. 78, ал. 1
– ал. 4 ГПК
и поначало е обусловена от резултата от предявения иск, но и от установеното в чл. 3 ГПК
изискване за добросъвестно упражняване на процесуалните права на страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следва да се има
предвид, че страната в процеса дължи разноски, доколкото с контролирано от нея
необосновано от правна гледна точка поведение е станала причина насрещната
страна да понесе имуществена вреда. В този смисъл, подобно на утвърденото в чл.
51, ал. 2 ЗЗД правило, нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК освобождава ответника от
отговорност за разноски, когато в процеса се установи, че са предизвикани от
ненужно инициирана съдебна процедура. Едва бездействието по повод на поискано и
дължимо изпълнение обуславя защитим от правния ред интерес за кредитора да
потърси защита в съдебно производство, а следователно и ангажира отговорността
на ответника за наложените от това му поведение разноски. Настоящият съдебен
състав приема, че в случая не са налице необосновани правни действие от страна
на ответника, които да са дали повод за търсената от ищеца защита по исков ред.
Установи се от обсъдените по-горе доказателства, че до датата на получаване на
исковата молба ответникът не е бил известен по никакъв начин от ищеца, относно
съществуващо задължение по изплатено застрахователно обезщетение. Изпратената до ответника от страна на ищеца регресна покана е върната като неполучена, с отбелязване от
пощенския служител, че получателят е сменил адреса си, което обстоятелство бе опровергано
от представената адресна справка, а и от обстоятелството, че изпращаните по
настоящото производство съобщения и призовки са връчвани на ответника лично на
същия адрес. Горните факти потвърждават становището на ответника, че същият не
е променял адреса си, и че ищецът не е проявил достатъчна активност да го
уведоми за претенцията си преди сезиране на съда. С оглед доказаното плащане
изцяло на претендираната с иска сума, съдът намира,
че са налице и двете кумулативно дадени предпоставки в нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, за възлагане в тежест на ищеца на сторените в производството разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
против Е.И.И.,
с ЕГН **********, с постоянен е настоящ адрес ***, иск с правно основание чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ, за заплащане на
сумата 307.30 лева, представляваща изплатеното от ЗД „Бул Инс” АД застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено плащане на сумата в хода на
производството, като на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК възлага върху ищеца
направените от него разноски в процеса.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……………….