Решение по дело №98/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юни 2020 г. (в сила от 26 юни 2020 г.)
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20207220700098
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 117

 

гр. Сливен, 26.06.2020 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на петнадесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                      Ваня Костова                                                   и с участието на прокурора                                                                                                 като разгледа докладваното от                   съдията                административно  дело № 98  по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 124 от ЗДСл, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д.И.И. против Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-09-111/17.02.2020 г., издадена от Директора на РЗОК – Сливен, с която по отношение на д. Д.И.И. на длъжност Н. сектор „ДОКИБМП“ с код по НКПД ***в отдел „ДОКИМПДПАИО“ на РЗОК - Сливен на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл. 28 от Етичния кодекс № РД-16-51/14.12.2012 г. на служителите в Националната здравноосигурителна каса и Районните здравноосигурителни каси във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и при спазване изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е наложено наказание „отлагане на повишението в ранг с една година”.

В жалбата се твърди, че наложеното наказание е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, счита, че е целенасочено и необективно. Твърди, че не е извършила посочените в заповедта дисциплинарни нарушения. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание оспорващата лично и чрез п. си адв.П. поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директора на РЗОК - Сливен, чрез пълномощника си ст. юриск. Х. Д., оспорва жалбата. Заявява, че не оспорва жалбата във връзка с посоченото като нарушение на служебно задължение неизпълнение на възложените с писмо изх. № 20-00-63/07.02.2020 г. на управителя на НЗОК справки. Задължението за изготвянето на ежемесечните справки било съгласно т.5.5. от длъжностната характеристика и писмо изх. № 20-00-41 от 25.01.2019 г. на управителя на НЗОК. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира за юрисконсултско възнаграждание.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващата Д.И.И. заема длъжността н. сектор „ДОКИБМП" в отдел „ДОКИМПДПАИО" на РЗОК-Сливен считано от 02.06.2014 г.

С докладна записка с вх. № 93-02-83 от 10.02.2020 год. ИД н-к отдел „ДОКИМПДПАИО" И.К.е уведомила Директора на РЗОК - Сливен за допуснато нарушени от страна на Д.И., изразяващо се в о. да изпълни з. си относно изготвянето на справки за отчитане на контролната дейност на болнична медицинска помощ за периода м. януари 2020 год. (л.28)

С резолюция от 10.02.2020 год. Директорът на РЗОК - Сливен е изискал от Д.И. обяснения относно изложеното в докладна записка с вх. № 93-02-83 от 10.02.2020 год. в срок до 11.02.2020 год.;

На 11.02.2020 год. Д.И., в присъствието на зам.директора на РЗОК Сливен е изслушана от Директора на РЗОК Сливен, служителят като аргумент в полза на действията си извежда н. (според него) на изпълняващата длъжността н. отдел „ДОКИМПДПАИО", квалифицира като „у. н." действията на Директора на Р30K и отказал да даде обяснение във връзка с н. на служебните си задължения. Писмени обяснения не са представени.

На 17.02.2020 г. с процесната заповед на Директора на РЗОК - Сливен за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал.2, т. 1 и т.5 от ЗДСл, чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл. 28 от Етичния кодекс № РД-16-51 от 14.12.2012 год. на служителите в Националната осигурителна каса и Районните здравноосигурителни каси е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал.1, т. 3 от ЗДСл „отлагане на повишението в ранг с една година.

В заповедта е посочено, че до 10.02.2020 год. Д.И. не е изпълнила вмененото с т.5.5. от Длъжностната характеристика служебно задължение да изготви коректно ежемесечната справка, възложена от Управителя на НЗОК за извършената контролна дейност на сектора за м. януари 2020 год.; в периода 07.02. - 10.02.2020 год. служебното си задължение да изпълни резолюция на Директора на РЗОК - Сливен за изготвяне на възложените с писмо с изх. №20-00-63/07.02.2020 год. на Управителя на НЗОК справки за контролната дейност за м.януари 2020 год.; на 10.02.2020 год., в нарушение на служебното си задължение, е отказала да изпълни възложеното и от ИД н-к отдел „ДОКИМПДПАИО" изготвяне на текущите справки за контролната дейност на сектора за м. януари 2020 год.

Заповедта е връчена при отказ на оспорващата на 17.02.2020 г., видно от отбелязването върху самата заповед.

Видно от представените по делото б. л., оспорващата е била във в. н.  от 29.01. до 07.02.2020 г. (л.26-27)

 С писмо изх. №20-00-41/25.01.2019 год. на Управителя на НЗОК до директорите на РЗОК - на вниманието на началник дирекция/отдел "Контрол" е определено  ежемесечното отчитане на данните от извършените проверки в ЛЗБМП на територията на РЗОК през 2019 г. Във връзка с отчитане на контролната дейност, са изпратени на хартиен носител справки за отчитане на извършената контролна дейност на изпълнители на болнична помощ. В писмото е посочено, че месечните отчетни справки от РЗОК следва да бъдат изпращани до шестия работен ден на месеца, следващ отчетния месец. Това писмо е резюлирано до Д. И. на 25.01.2019 г.

Жалбата до Административен съд - Сливен е подадена на 02.03.2020 г.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване административен акт, от лице с правен интерес от обжалване (адресат на оспорения акт) и пред местно компетентния съд, и като такава, е допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на Д.И.И. е издадена от компетентен орган – Със заповед № РД-09-983 от 02.08.2018 год. Управителят на НЗОК, възлага на Директора на РЗОК - Сливен правомощията си на орган по назначаването, с изключение та назначаването, преместването по чл. 816 от ЗДСл, прекратяването на правоотношението, както и налагането на наказание по чл. 90, ал.1, т.5 от ЗДСл по отношение на служителите, работещи по служебно правоотношение в РЗОК;

Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изрично изброени в чл.97, ал.1 ЗДСл.

По делото обаче не е установено, че е спазен редът за налагане на дисциплинарни наказания, посочен в глава пета на ЗДСл. Действително с резолюция от 10.02.2020 год. Директорът на РЗОК - Сливен е изискал от Д.И. обяснения относно изложеното в докладна записка с вх. № 93-02-83 от 10.02.2020 год. в срок до 11.02.2020 год. По преписката липсват данни, че тази резолюция е достигнала до знанието на оспорващата и че същата е уведомена, за какво точно нарушение и се искат обяснения. В Заповедта е посочено, че на 11.02.2020 год. Д.И., в присъствието на зам.директора на РЗОК Сливен е изслушана от Директора на РЗОК Сливен, но отново няма данни по преписката, които да документират това изслушване и относно кое дисциплинарно нарушение е проведено същото. Изпълнението на задължението по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е следвало да бъде предприето от дисциплинарно наказващия орган след изясняване на обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение и преди налагане на наказанието. Това е ясно разписано в съдържанието на тази правна норма и в този смисъл е константната съдебна практика.

В Заповед № РД-09-111/17.02.2020 г., издадена от Директора на РЗОК – Сливен е записано, че на 11.02.2020 г. жалбоподателката е била изслушана, без това да е надлежно документирано по делото. Следователно, преки данни в тази насока липсват. Доколкото това изслушване е проведено с участието на директора на РЗОК Сливен, условно може да се приеме, че първото от двете кумулативни изисквания на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл вероятно е било изпълнено при проведената среща със служителката. Няма обаче никакви данни на И. да е бил даден срок за представяне на писмени обяснения (каквито не са и изготвени). Ето защо съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДСл заповедта подлежи на отмяна, без да се разглежда по същество. (В този смисъл Решение № 13001 от 21.12.2006 г. на ВАС по адм. д. № 7130/2006 г., V о.,

В случая обстоятелства по чл.93, ал.3 от ЗДСл, които да изключат прилагане на нормата на чл. 93, ал. 2 от закона, не са осъществени. Задължение на административно наказващия орган е да осигури обективно и безпристрастно провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, като се съобрази с всички процесуални изисквания, въведени в закона като гаранция за това. В този смисъл следва да се създадат условия за изслушване на служителя по начин, който не препятства защитата му по образуваното дисциплинарно производство. По преписката не са представени доказателства, че обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина и не са дадени в определения срок, доколкото липсват данни, че е уведомяван за такова изискване спрямо него.

Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл,  прогласява задължение на дисциплинарнонаказващият орган да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства, което е обвързано с единственото изискване да бъде изпълнено преди да бъде наложено дисциплинарното наказание. По делото не се установи тези изисквания да са спазени.

С оглед гореизложеното следва да се направи извода, че административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед – отменително основание по чл.146 т.3 от АПК, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора и при направено искане за това ответникът по оспорването следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Водим от горното, Сливенски административен съд, на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-09-111/17.02.2020 г., издадена от Директора на РЗОК – Сливен, с която по отношение на д. Д.И.И. на длъжност Н. сектор „ДОКИБМП“ с код по НКПД ***в отдел „ДОКИМПДПАИО“ на РЗОК – Сливен, на основание чл.90 ал.1 т.3 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг с една година”.

ОСЪЖДА РЗОК – Сливен да заплати на Д.И.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***  сумата от 400 лв. (четиристотин лева) направени по делото разноски.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.124 ал.1 изр.последно от ЗДСл.

Решението да се съобщи на страните на основание чл.138 ал.3 от АПК.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: