Определение по дело №8664/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262563
Дата: 19 октомври 2020 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Цветанка Тодорова Бенина
Дело: 20201100508664
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 19.10.2020 год.

 

В      И  М  Е   Т   О     Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                              Председател: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

                                     Членове: ЕЛЕНА РАДЕВА                                                                           ЦВЕТАНКА БЕНИНА

 

като разгледа докладваното от съдия Бенина ч. гр.д. № 8664 по описа за 2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от Р.П.В., ЕГН **********, подадена чрез назначения й особен представител адв. Д.К.срещу Постановлението за разноски по изпълнително дело  № 20198580400458 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, обективирано в съобщение изх. № 17129/06.07.2020 г., изпратено до длъжника по делото.

            В жалбата се излага, че по изпълнително дело № 20198580400458 по описа на ЧСИ У.Д. са приети разноски по изпълнението, в т.ч. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 1170,73 лв. Поддържа се, че така определените разноски са некоректно калкулирани и неоснователно са довели до увеличаване на дълга с 20 %, поради което същите следва да бъдат редуцирани. В тази връзка се иска намаляване на приетите разноски по изпълнителното производство поради прекомерност. Претендира се да бъде определено възнаграждение за особен представител за осъществено процесуално представителство в настоящото производство.

Взискателят по изпълнителното дело – „Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна. В тази връзка излага, че не е налице основание за намаляване на присъдените разноски по изпълнителното дело, тъй като същите са определени в минимален размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 100 лв. за образуване на изпълнително дело. В тази връзка моли съда да остави частната жалба без уважение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител ЧСИ У.Д. излага становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20198580400458 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 е образувано на 23.04.2019 г. по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД против длъжника Р.П.В. за събиране на сумите по издаден изпълнителен лист от 02.04.2019 г. по гр.д. № 17286/2018 г. от СРС, 49 с-в, ведно със законна лихва върху главницата и направените по изпълнителното дело разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на делото в размер на 100 лв. В молбата е възложено изцяло на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълнението.

Към молбата е приложен изпълнителен лист от 02.04.2019 г., издаден по гр.д. № 17286/2018 г. от СРС, 49 с-в, с който длъжникът Р.П.В. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 4391,55 лв. – представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 15.03.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва - 727,21 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 26.02.2018 г., сумата от 62,58 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 15.03.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 12,69 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 26.02.2018 г. и 153,88 лв. разноски по делото, от които: 103,88 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

До длъжника Р.П.В. е изпратено Съобщение за образуване на изпълнително дело с изх. № 11516/ 18.05.2019 г., с което на основание чл. 428, ал. 1 ГПК, същата е поканена доброволно да заплати задължението си по изпълнителното дело в общ размер на 6781,23 лв., включващо дължимите суми по изпълнителния лист, както и разноски по изпълнението в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 785,22 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ. Видно от приложените разписки, адресът е бил посетен на 01.06.2019 г., 13.06.2019 г. и 09.07.2019 г., като длъжникът не е бил открит, за което на 09.07.2019 г. е залепено уведомление. Поради неявяването на длъжника в законовоопределения срок за получаване на книжата, съдебният изпълнител е счел, че на 23.07.2019 г. същите са й редовно връчени на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед на това с Постановление от 21.05.2020 г., съдебният изпълнител е постановил на основание чл. 430 ГПК, взискателят да внесе по сметка на ЧСИ Димоларова авансово дължимото се по делото възнаграждение за особен представител в размер на 251,70 лв., определено по реда на чл. 10, т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

До длъжника Р.П.В. е изпратено Съобщение с изх. № 17129/06.07.2020 г., връчено на назначения й особен представител адв. Д.К.на 06.07.2020 г., в което съдебният изпълнител уведомява, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 7662,88 лв., от които: 4391,55 лв. – главница, ведно със законна лихва в размер на 1029,57 лв. за периода от 15.03.2018 г. – 06.07.2020 г., главница в размер на 62,58 лв. със законна лихва в размер на 14,67 лв. за периода от 15.03.2018 г. – 06.07.2020г., 739,90 лв. неолихвявеми вземания, 155,88 лв. присъдени разноски, както и 100 лв. разноски по изпълнителното дело, 1170,73 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Частна жалба от длъжника Р.П.В., чрез назначения й особен представител адв. Д.К.е депозирана на 20.07.2020 г. /видно от бланката за изпращането й по куриерска фирма Еконт/.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски.

По общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да възразява относно недължимостта на разноските по изпълнението, да направи искане за изменение на възложените в негова тежест разноски, както и за намаляване поради прекомерност на заплатеното от взискателя възнаграждение за адвокат и да иска определянето на по-нисък размер на разноските в тази част – чл. 78, ал. 5 ГПК, респ. за намаляване на определения размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение. Съответно нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респективно отказът му да ги намали или отказът му да се произнесе по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд.

Компетентен да се произнесе по така направените искания обаче е съдебният изпълнител, който е органът, разпределящ отговорността за направените от страните разноски в хода на изпълнителното дело. Едва след постановяването на изричен акт от съдебния изпълнител по искането за изменение на разноските и по възражението за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, респ. на определения размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение може да бъде осъществен такъв съдебен контрол.

В разглеждания случай ЧСИ У.Д. не се е произнесла по направеното искане на длъжника за намаляване на разноските по изпълнителното производство, в т. ч. тези на взискателя за юрисконсултско възнаграждение, както и на определените такси по изпълнителното дело.

По изложените съображения и доколкото искането за намаляване на разноските по изпълнението е направено за първи път с жалбата, настоящият състав намира, че производството по настоящото делото следва да бъде прекратено, в тази му част.

Делото следва да се върне на ЧСИ, който е компетентен да се произнесе по искането на длъжника, обективирано в жалбата за намаляване на разноските на взискателя по изпълнителното дело, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение, както и на определените такси по Тарифата към ЗЧСИ и едва след постановяване на изричен акт, в случай на подадена жалба срещу същия, съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл. 435 - 437 от ГПК ще извърши преценка за правилността на действията на ЧСИ.  

 

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

            

             ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 8664/2020 г. по описа на СГС, VI състав по жалбата на Р.П.В., ЕГН **********, подадена чрез назначения й особен представител адв. Д.К.срещу Постановлението за разноски по изпълнително дело  № 20198580400458 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, обективирано в Съобщение изх. № 17129/06.07.2020 г.

             ИЗПРАЩА жалбата на Р.П.В., ЕГН **********, подадена чрез назначения й особен представител адв. Д.К.за произнасяне по компетентност на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ по обективираното в нея искане за намаляване на разноските на взискателя по изпълнителното дело, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение, както и на определените такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.