Решение по дело №2485/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 14, ал. 3, изр. последно от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, във връзка с § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г.; изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.).

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Т.А.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Решение № 3232 от 09.10.2022 г. по административно дело № 7367 по описа за 2021 г. на Районен съд – Пловдив, Х гр.с., с което е обявено за нищожно Решение по Протокол № Т139С от 06.04.2021 г. на Общинска служба земеделие „Родопи“ – Пловдив по оспорването, заявено с жалба на Т.Й.А., с ЕГН **********, с адрес ***. Със същото решение Общинска служба земеделие „Родопи“ – Пловдив е осъдена да заплати на Т.Й.А. сумата от 412,50 лв., представляваща извършени деловодни разноски.

Твърдението на касационния жалбоподател е, че решението на районния съд неправилно, незаконосъобразно и неоснователно. Така заявените бланкетни възражения, следва да се разбират в смисъл, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, като правните изводи на решаващия съд не са основани на установените по делото факти и обстоятелства.

Изложените в жалбата и поддържани в пледоарията по същество твърдения се концентрират в разбирането на Т., че процесният имот, съставляващ земеделска земя с площ от 23,100 дка. в землището на с. Марково, местност „Метериза (Фиданлъка)“ е бил собственост на К. А. С.; Т.С. и Д.К.. Въпреки това, касационната жалбоподателка, поддържа искане да бъде отменено първоинстанционното съдебно решение, с което е обявено за нищожно Решение по Протокол № Т139С от 06.04.2021 г. на Общинска служба земеделие „Родопи“ – Пловдив, с което пък правото на собственост върху имота от 23,100 дка. е възстановена на наследници на общия наследодател Ф. Я. Ш. .

Иска се обжалваното решение да бъде отменено, като се присъдят сторените разноски по производството.

3. Ответникът по касационната жалба – Т.Й.А.,***, чрез процесуалния представител адв. П. в представен по делото писмен отговор и пледоарията по същество е на становище, че касационната жалба е недопустима, съответно неоснователна по същество.

Недопустимостта на жалбата се основава на твърдението, че тя е подадена след изтичане на срока за това.

По същество на спора се поддържат изцяло фактическите констатации и правните изводи формирани от първоинстанционния съд и изложени в обжалваното решение.

Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, като се присъдят сторените разноски по производството.

4. Ответникът по касационната жалба – Общинска служба по земеделие Родопи, обл. Пловдивска, чрез началника на службата К. К.  не взема конкретно становище по жалбата.

5. Заинтересованите лица Г.Д.М., М.Г.С., Т.А., С., П.Т.С., С.Т.С., Е.Г.К., М.К.П., Е.К.К., Г.С.К., Е.Т.М.,***, Е.Г. ***, Т.С.Т.,***, К.Д.К., Й.Н.Б., А.Н.Б.,***, К.А.С.,***, Т.Ф.С., Н.Ф.Т., Й.В.А.,***, Д.В.А.,***, Д.Й.К.,***, Д.Т.Ф., Г.Т.Ф.,***, не вземат конкретно становище по жалбата.

6. Заинтересованата страна Н. А.Д. е на становище, че жалбата е недопустима, респективно неоснователна по същество.

7. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

8. Обжалваното съдебно решение е съобщено лично на Т. на 31.01.2023 г., а жалбата е регистрирана в деловодството на съда на 14.02.2023 г. Действително, по делото е приложено съобщение за изготвяне на съдебното решение, адресирано до К.С. и Т.Т., което е връчено на пълномощника им адв. М. на 06.01.2023 г. С последваща молба обаче, адв. М. е уведомила съда, че няма връзка с клиентите си, поради което следва на същите да се изпрати съобщение на домашните им адреси. Това именно е сторено, като съобщението е получено от Т. на 31.01.2023 г., както се посочи.

При това положение и с оглед правото на страната на участие и защита в процеса, следва да се приеме, че касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

9. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Т.Й.А. срещу Протоколно решение № Т139С от 06.04.2021 г. на Общинска служба по земеделие Родопи, обл. Пловдивска. С въпросното решение, административният орган признава и определя за възстановяване правото на наследници на Ф. Я. Ш.  на собственост върху земеделска земя с план за земеразделяне, както следва: земеделска земя с площ от 23,100 дка. в землището но с. Марково, местност „Метериза“.

Според данните, съдържащи се в приложените по делото документи, въпросният имот е бил обект освен на искането за възстановяване на собствеността на наследници на Ф. Я. Ш.  и на още три реституционни претенции, като по всички тях, общинската служба се е произнесла както следва :

• С Решение № 1964 от 22.06.1999 г., по преписка № Т196 от 18.09.1991 г., на наследници на Т. Иванов С., въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне е възстановена собствеността върху нива от 6,130 дка., в землището на с. Марково, местност „Фиданлъка“, съставляваща имот № 031037 по плана;

• С Решение № 11494 от 22.06.1999 г., по преписка № 1149 от 25.02.1992 г., на наследници на К. А. С., въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне е възстановена собствеността върху нива от 6,600 дка., в землището на с. Марково, местност „Фиданлъка“, съставляваща имот № 031019 по плана;

• С Решение № 185-4 от 22.06.1999 г., по преписка № 185 от 04.09.1991 г., на наследници на Д.Н.К., въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне е възстановена собствеността върху нива от 5,279 дка., в землището на с. Марково, местност „Фиданлъка“, съставляваща имот № 031030 по плана;

• С Протоколно решение № Т139 от 06.02.2001 г., по преписка № Т139 от 04.01.2001 г., на наследници на Ф. Я. Ш. , на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, както следва: имот с площ от 23,100 дка. в землището на с. Марково, местност „Метериза“.

С последващо Решение № 139-8 от 01.06.2001 г., по преписка № Т139 от 04.01.2001 г., на наследници на Ф. Я. Ш. , въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне е възстановена собствеността върху нива от 4,421 дка., в землището на с. Марково, местност „Фиданлъка“, съставляваща имот № 031004 по плана и нива от 16,379 дка., в землището на с. Марково, местност „Фиданлъка“, съставляваща имот № 031005 по плана.

Коригираният план за земеразделяне на землището на с. Марково е одобрен и обнародван в ДВ бр. 51 от 04.06.1999 г. Според заявеното в писмо № 16-00-4567 от 05.11.2015 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ Пловдив, имоти № 031004 и № 031005, не съществуват в одобрения план за земеразделяне на землището на с. Марково, нито с тази номерация, нито като конфигурация и площ.

10. По Сигнал № 343 от 21.04.2011 г. на и.д. началник Общинска служба земеделие Родопи, Пловдив, Районна прокуратура Пловдив е предявила протест от 27.13.2007 г. до Районен съд Пловдив с искане Решение № 139-8 от 01.06.2001 г., на Поземлена комисия Пловдив, по преписка № Т139 от 04.01.2001 г., с което на наследници на Ф. Я. Ш. , въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне е възстановена собствеността върху нива от 4,421 дка., в землището на с. Марково, местност „Фиданлъка“, съставляваща имот № 031004 по плана и нива от 16,379 дка., в землището на с. Марково, местност „Фиданлъка“, съставляваща имот № 031005 по плана да бъде обявено за нищожно.

По така заявения протест на прокуратурата, с Решение № 1633 от 19.06.2009 г., постановено по адм. дело № 74 по описа на Районен съд Пловдив за 2008 г., Решение № 139-8 от 01.06.2001 г., на Поземлена комисия Пловдив е обявено за нищожно. Съдебното решение е влязло в сила на 04.09.2009 г.

Според заявеното в Сигнал № 343 от 21.04.2011 г. на и.д. началник Общинска служба земеделие Родопи, Пловдив, преписка № Т139 от 04.01.2001 г., по заявление на К.Д.К., за възстановяване на собствеността на наследници на Ф. Я. Ш.  върху имот от 23,100 дка. в землището на с. Марково, обл. Пловдив, не съществува на хартиен носител, а информация за нея се съдържа единствено в базата данни на общинската служба по земеделие. Заявено е още, че не са налице данни за предявяване на установителен иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ от наследниците на Ш. .

11. С Решение № 2879 от 17.07.2018 г., постановено по гр. дело № 10440 по описа на Районен съд Пловдив за 2016 г., по предявен установителен иск с правно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е признато за установено между всички наследници на Ф. Я. Ш. , че към момента на образуване на ТКСЗ, недвижим имот - нива с площ от 23.100 дка, находяща се в местността „Метериза“, в землището на с. Марково при съседи: Т. Р. и от трите страни път е била собственост на наследниците на Ф. Я. Ш. , б.ж. на с. Извор, починал на 23.05.1936 г.

Решението е влязло в сила ва 30.12.2020 г. След влизането на съдебния акт в сила е прието процесното Протоколно решение № Т139С от 06.04.2021 г., с което Общинска служба по земеделие Родопи, обл. Пловдивска е признала и определила за възстановяване правото на наследници на Ф. Я. Ш.  на собственост върху земеделска земя с план за земеразделяне, както следва: земеделска земя с площ от 23,100 дка. в землището но с. Марково, местност „Метериза“

12. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че когато в процедура по възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ е налице влязло в сила решение на поземлена комисия, то съставлява стабилен административен акт. Стабилният административен акт не би могъл да бъде изменен или отменен от органа който го е постановил. Според решаващия съд, това е така, защото нито нормите на ЗСПЗЗ, нито тези на АПК му предоставят подобни правомощия. При това положение е формиран изводът, че липсва компетентност за поземлената комисия да издава втори акт за възстановяване на собствеността върху имот, по отношение на който вече се е произнесла с влязло в сила решение. Тоест, оспореният акт е издаден при липса на материална компетентност, поради което е нищожен.

IV. За правото:

13. Според чл. 14, ал. 1, т. 2, изр. първо и второ от ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие се произнася с решение за: възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне. В решението се посочват размерът и категориите на земеделските земи и местността на землището, в която са се намирали.

Съответно, според чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, в случаите, когато правото на собственост се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, общинската служба по земеделие постановява решение, с което определя размера, категориите и ако е известна, местността, в която са се намирали земеделските земи, на които има право заявителят.

14. В рамките на тази материалноправна уредба, първоинстанционният съд е постановил един правилен в същността си резултат.

Действително, постановеното и влязло в сила Протоколно решение № Т139 от 06.02.2001 г., по преписка № Т139 от 04.01.2001 г., на наследници на Ф. Я. Ш.  е проявен юридически факт. То не е отменяно, изменяно или обявявано за нищожно, включително и с процесното Протоколно решение № Т139С от 06.04.2021 г. На практика, последно посоченото решение на административния орган, повтаря дословно волеизявлението обективирано в предходното Протоколно решение № Т139 от 06.02.2001 г., като единственото което е добавено е посочването на „…Решение на ПРС № 2879 от 17.07.2018 г. на ПРС…“. При това положение, простото повтаряне на волеизявлението, което вече е постановено с Протоколно решение № Т139 от 06.02.2001 г. е очевидно лишено от всякакво фактическо и правно основание, което обуславя нищожността на по-късно постановения административен акт.

15. С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се отговори на въпроса, дали Решение № 2879 от 17.07.2018 г., постановено по гр. дело № 10440 по описа на Районен съд Пловдив за 2016 г., само по себе си е основание за издаване на второто Протоколно решение № Т139С от 06.04.2021 г., в което е възпроизведено волеизявлението, вече постановено в предходно решение на административния орган?

Според чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред. Спор за материално право е налице, когато две или повече лица са заявили взаимно изключващи се реституционни претенции по отношение на един и същи земеделски имот или имоти, като твърдят, че те или техните наследодатели са били собственици на имота към момента на обобществяването му в ТКЗС. Тоест, материалноправният спор по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се разрешава посредством предявяването пред съда на установителен иск с предмет констатиране и признаване на принадлежността на спорното вещно право, към един минал момент. Разрешаването на този спор с влязъл в сила съдебен акт е задължително, както за страните по него, така и за административния орган.

Това налага, общинската служба по земеделие да разреши заявените пред нея искания за реституиране на собствеността върху земеделските земи съобразно представените пред нея документи, включително и съобразно разрешения от съда материалноправен спор.

16. Ясно е, че правото на собственост върху земеделските земи не е било отчуждавано по силата на изрично приет административен или нормативен акт. Това право е било фактически отнето от неговите титуляри, чрез обобществяването на полските имоти в ТКЗС, ДЗС и прочее организации от този тип, като посредством премахването на границите, които индивидуализират отделния имот е заличен обектът – негов носител. Ето защо, крайната цел на административните процедури установени в ЗСПЗЗ и правилника за приложението му е да се възстанови този обект, като се индивидуализира с неговите граници, площ, категория, местност, землище и по този начин се възстанови самото отнето вещно право.

Казано с други думи, възстановяването на поземлената собственост е възможно да стане: при определяне на нови реални граници посредством план за земеразделяне; при установяване на съществуващите реални граници по смисъла на чл.18а от ППЗСПЗЗ или възстановяване на старите реални граници по смисъла на чл.18б от ППЗСПЗЗ; посредством изработването на карта и регистър на имотите на съществуващи стари реални граници, както и карта и регистър на имотите във възстановими стари реални граници по реда на чл. 18д от ППЗСПЗЗ.

17. В случая каза се, е налице влязъл в сила план за земеразделяне, съобразно който процесното право на възстановяване на собствеността върху бившия имот от 23,100 дка. в местността „Метериза“ е обективирано върху имоти № 031037, № 031019 и № 031030 по плана.

Съобразно така възстановената собственост върху имота, представените по четирите преписки документи и постановеното от съда решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие следва да разреши административния въпрос, с който е сезирана като конкретно определи обекта на възстановената собственост и лицата, по отношение на които тази собственост следва да бъде възстановена, включително при условията на чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ, според която, заинтересуваните лица имат право при условията и по реда на ал. 7 да поискат от общинската служба по земеделие да промени лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението й.

Разбира се, с оглед липсата на подадено пред комисията писмено заявление от наследниците на Ф. Я. Ш.  и датата, която се сочи като момента на неговото подаване, преди всичко следва да бъдат установени заинтересованите лица, тоест тези, които са страни в административното производство, включително като се съобрази правилото на чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, според което, подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници. Впрочем, приложението именно на това правило изключи необходимостта от конституиране в настоящото касационно производство на лице, което не е било конституирано и съответно не е било страна в първоинстанционното такова.

В контекста на изложените до тук фактически и правни съображения е явно, че издаването на последващо Протоколно решение № Т139С от 06.04.2021 г., което просто възпроизвежда текста на вече постановеното Протоколно решение № Т139 от 06.02.2001 г. е не само фактически и правно неосновано, но не дава отговор на нито един от посочените въпроси, разрешаването на които е безусловно необходимо, за да се възстанови собствеността върху процесния земеделски имот по отношение на титулярите на това право, при спазване на нормативните изисквания за това.

IV. За разноските:

18. С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на ответника Т.А. се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 800,00 лв. платено в брой възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3232 от 09.10.2022 г. по административно дело № 7367 по описа за 2021 г. на Районен съд – Пловдив, Х гр.с.

ОСЪЖДА Т.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Т.Й.А.,***, сумата в размер на 800,00 (осемстотин) лв., представляваща заплатено от последния адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: