№ 469
гр. Благоевград, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анета Илинска
Членове:Милена Каменова
Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно
гражданско дело № 20231200500522 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е
образувано по въззивна жалба с вх. № 2865/04.04.2023 г., подадена от Р. Д.
Щ., чрез особен представител а. З., със съдебен адрес /адрес/, против Решение
№ 66/21.03.2023 г., постановено по гр. д. № 241/2022 г. по описа на РС – гр. С.
Във въззивната жалба се излагат съображения за недопустимост и
неправилност на Решение № 66/21.03.2023 г., постановено по гр. д. №
241/2022 г. по описа на РС – гр. С в осъдителната му част. Иска се от
въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати
производството по делото, поради изложени съображения за недопустимост
на атакуваното в настоящото производство решение. Алтернативно се иска
настоящата въззивна инстанция да отмени обжалваното решение и вместо
него да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД като
неоснователни.
Подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се излагат
съображения за неоснователност на последната. Иска се от съда да отхвърли
1
депозираната жалба и да остави в сила обжалваното решение.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание на
11.07.2023г., въззивникът чрез назначения му от съда особен представител
адв. З. поддържа въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което
обезсили атакуваното съдебно решение, алтернативно отхвърли изцяло
предявените искове по подробно изложените съображения във въззивната
жалба. За откритото по делото заседание пред въззивния съд въззиваемият е
депозирал писмена защита, изготвена чрез процесуалния му представител
адв. Х. И. от САК, в която поддържа отговора на въззивната жалба, излага
подробни съображения за неоснователността й, респ. валидността,
законността и правилността на атакуваното в настоящото производство
решение, прилага списък на разноските по чл. 80 ГПК и моли да се постанови
решение от въззивния съд, с което да се потвърди изцяло атакуваното
решение на първоинстанционния съд.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271,
ал. 1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по искове с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
предявени от банка” АД от гр. С, представлявано от ДБ.Ш. и м.И.В. срещу Р.
Д. Щ. от гр. С.
Ищецът сочи, че на 25.01.2018 г. между него и ответницата Щ. е бил
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който й е предоставил
заем от 25 000 лева срещу задължението й да го върне разсрочено, заедно с
уговорената лихва в срок до 14.01.2025 г. и съгласно погасителен план,
уговорен в договора. Посочва, че на 25.01.2018 г. кредитът е бил усвоен по
разплащателна сметка на ответницата. Посочва, че в договора е било
уговорено заплащане както на договорна лихва, така и на обезщетение за
забава в случай на забавено плащане на дължимите суми, както и че е било
уговорено и заплащането на такси за обслужване на разплащателната сметка
и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие,
съгласно Тарифата на банката. Ищецът твърди, че ответницата е изпаднала в
забава, не е погасила в срок погасителна вноска № 12 с падеж 14.01.2019 г.,
2
поради което твърди, че съгласно уговореното в договора е обявил кредита за
предсрочно изискуем и е уведомил ответницата за това на 27.10.2020 г.
Посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК срещу ответницата за дължими суми за главница,
договорна лихва, мораторни лихви и неплатени такси, че същото е било
уважено и че поради възражение от страна на ответницата, от съда му е било
указано за възможността от предявяване на иск за установяване на вземането,
поради което предявява настоящия иск. Допълнително в допълнителна молба
ищецът сочи, че заповедта за изпълнение е била обезсилена от заповедния
съд, поради което прави изменение на иска като вместо установителни
предявява осъдителни искове срещу ответницата.
С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на
16.02.2023 год. от първоинстанционния съд искането за изменение по реда на
чл. 214 ГПК е уважено, след което ищецът иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да му заплати общата сума от 27 400,
63 лева, от която сумата от 22 485, 90 лева, представляваща главница, ведно
със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 18.01.2021 год. до окончателното й изплащане, сумата от 3733, 49 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.01.2019 год. до
27.10.2020 год., сумата от 487 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 14.05.2020 год. до 1101.2021 год., сумата от 196 лева, такси за
периода от 14.02.2019 год. до 11.01.2021 год., сумата от 60 лева, нотариални
такси за периода от 19.11.2020 год. до 11.01.2021 год., както и направените по
настоящото дело разноски.
Ответницата чрез назначеният й от съда особен представител е
депозирала отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, в който
отговор оспорва исковете изцяло. Оспорва, че кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем, като твърди, че ответницата не е била надлежно
уведомена, тъй като уведомлението за предсрочно изискуемост от ЧСИ е
било връчено нередовно. На следващо място, на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 и
3 от ЗЗД и чл. 143 от Закона за защита на потребителите прави възражения за
нищожност на клаузата, уговорена в договора за заплащане на
възнаградителна лихва, на клаузата за заплащане на годишен процент на
разходите, поради противоречието със закона, добрите нрави и като
неравноправни, поради което твърди, че ответницата не дължи тези суми.
3
В производството пред районния съд са приети писмени доказателства -
Договор за потребителски кредит № FL890947 от 25.01.2018 г.,; Погасителен
план към Договор за потребителски кредит № FL890947 от 25.01.2018 г.;
Банково бордеро № 5715051 от 25.01.2018 г. за усвояване на кредита;
Извлечение от разплащателна сметка; Параметрична справка за движението
по кредитната сделка/ Справка „Транзакции“; Лихвен лист отразяващ
движението на лихвените нива по сделката; Покана с вх. № 03458/03.08.2020
г. на ЧСИ М.К. с per. № 891 и район на действие ОС - Благоевград; Банково
бордеро № BORD05750671/20.11.2020 г., от които писмени доказателства се
установяват изложените в исковата молба твърдения на ищеца за наличие на
облигационна връзка между него и ответника на основание посочения
Договор за потребителски кредит № FL890947 от 25.01.2018 г., както и
изправността на ищеца по договора.
На 03.08.2020 год. ищецът банка“ АД е депозирал до ЧСИ М.К. с рег. №
891 в КЧСИ покана за връчване до Р. Щ.. С поканата банката е уведомила
ответницата, че поради неиздължаване в уговорения срок на месечна вноска с
падеж на 14.01.2019 год., на основание чл. 14 от договора за потребителски
кредит и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, обявява цялото
задължение, възлизащо към 26.07.2020 год. в размер на 27 433, 22 лева за
изцяло изискуемо и дължимо без да се прекратява действието на договора. В
поканата е посочено, че считано от датата на получаване всички вземания по
договора стават предсрочно и незабавно изискуеми.
Видно е от констативен протокол, съставен от ЧСИ Кацарски на
26.10.2020 год., че поканата е била връчена на Щ. със залепване на
уведомление на настоящия й адрес в гр. С, адрес, като преди това съдебният
изпълнител е извършил служебна справка за адреса на ответницата и за
местоработата й, като е установил настоящия й адрес и липсата на действащ
трудов договор.
От разписка за връчване на поканата и уведомлението, изготвени от
ЧСИ се установява, че преди да залепи уведомлението на дата 21.09.2020 год.
връчителят М. – служител на ЧСИ, е посетил настоящия адрес на ответницата
на 18.08.2020 год., на 12.09.2020 год. (почивен ден) и на 21.09.2020 год. и не е
намерил ответницата и лице, което е съгласно да приеме книжата.
От констативния протокол се установява, че в указания двуседмичен
4
срок, който е изтекъл на 05.10.2020 год., ответницата не се е явила в
канцеларията на ЧСИ и не е получила книжата.
Преди връчването на настоящия адрес, банка“ АД, чрез нотариус М.Д. –
Савова с рег. № 621 е изпратило покана до ответницата и на адреса, който е
бил посочен от нея при сключването на договора за потребителски кредит,
находящ се в гр. С. ж.к. „*“ ***, който съвпада с постоянния й адрес.
От протокол за връчване на поканата, изготвен на 14.01.219 год. се
установява, че ответницата не е била намерена и на този адрес и връчването е
било извършено със залепване на уведомление на дата 18.12.2019 год. След
изтичане на указания срок ответницата не се е явила в канцеларията на
нотариуса и не е получила поканата.
На 15.01.2021 год. в РС - С банка” АД е предявило заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Р. Д.
Щ. за сумата от 27 400, 63 лева за вземане по договор за потребителски
кредит № FL890947 от 25.01.2018г., от която сума 22 485, 90 лева е главница;
3 733, 49 лева е възнаградителна лихва за периода от 14.01.2019г. до
27.10.2020г.; 487, 00 лева е мораторна лихва за периода от 14.01.2019г. до
12.03.2020г.; 438, 24 лева е мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до
11.01.2021г.; 196, 00 лева разноски по договора за периода от 14.02.2019г. до
11.01.2021г.; 60 лева за нотариални такси и за законната лихва от 15.01.2021г.
до изплащане на вземането, както и за разноските по делото. Към заявлението
е била представена счетоводна справка – извлечение от счетоводните книги
на банката, от което се установява, че на Р. Д. Щ. е бил предоставен кредитен
лимит от 25 000 лева и че на 14.01.2019 год. е изпаднала в забава за главница
и лихва и че към 26.10.2020 год. има 20 броя непогасени вноски за главница и
за лихва. Към заявлението са били представени и гореописаните покани за
предсрочна изискуемост.
По заявлението на ищеца е било образувано ч.гр.д. № 70/ 2021 година
по описа на РС - С. На 10.02.2021 год. съдът е издал срещу Р. Д. Щ. заповед №
900394 за изпълнение на парично задължение за следните суми: за сумата от
27 400, 63 лева за вземане по договор за потребителски кредит № FL890947
от 25.01.2018г., от която сума 22 485, 90 лева е главница; 3 733, 49 лева е
възнаградителна лихва за периода от 14.01.2019г. до 27.10.2020г.; 487, 00 лева
е мораторна лихва за периода от 14.01.2019г. до 12.03.2020г.; 438, 24 лева е
5
мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 11.01.2021г.; 196, 00 лева
разноски по договора за периода от 14.02.2019г. до 11.01.2021г., 60, 00 лева
за нотариални такси и за законната лихва от 15.01.2021г. до изплащане на
вземането, както и за направените разноски по делото за платена държавна
такса в размер на 548, 01 лева и за адвокатско възнаграждение в размерна 1
129, 21 лева. На същата дата в полза на банката е бил издаден и изпълнителен
лист. Заповедта за изпълнение е била връчена от ЧСИ В.Т. със залепване на
уведомление – по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Съгласно разпореждане, постановено от съда по горепосоченото ч.гр.д.
№ 70/ 2021 год. по описа на РС – С, на 31.01.2022 год. на банката – заявител и
ищец по настоящото дело е било връчено съобщение, че заповедта за
изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и може да предяви иск
за установяване на вземането по заповедта за изпълнение. С определение №
900025, постановено на 20.01.2021 год. по същото дело съдът е спрял
изпълнението на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
На 02.03.2022 год. с дата на пощенското клеймо 01.03.2022 год.
заявителят е представил пред заповедния съд копие на исковата молба по
настоящото дело с вх. № 1465 от 01.03.2022 год.
На 09.03.2022 год. с определение № 900076, постановено по ч.гр.д. №
70/2021 год., съдът е обезсилил издадените по делото заповед № 900394 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 10.02.2021 год.
и изпълнителния лист, поради непредставени доказателства от кредитора за
предявен иск в законния срок от един месец. Определението е влязло в
законна сила на 29.03.2022 год.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, приета от
първоинстанционния съд и неоспорена от страните се установява, че заемната
сума от 25 000 лева е била усвоена, като същата е била преведена по
банковата сметка, посочена в договора с титуляр ответницата на 25.01.2018
година. От заключението се установява още, че на 14.01.2019 год.
кредитополучателката е изпаднала в забава. Към тази дата направените от нея
вноски по договора според вещото лице са общо в размер на 4 508, 72 лева, с
които са били погасени главница в размер на 2 514, 10 лева и просрочени
лихви в размер на 1 911, 96 лева, 21, 00 лева за шест месечни такси за
обслужване на разплащателната сметка, както и 61, 66 лева за такси, за
6
ограничаване на негативни последици, съгласно раздел XIV, б.”В”, т. 10 от
Тарифата на банката. Към 18.01.2021 година размерът на неизплатеното
задължение за главница възлиза на 22 485, 90 лева, натрупаните договорни
лихви за периода от 14.01.2019 год. до 29.07.2020 год. възлизат на 3 733, 49
лева, мораторните лихви за периода от 14.01.2019 год. до 12.03.2020 год.
възлизат на 487, 00 лева и за периода от 14.05.2020 год. до 18.01.2021 год.
възлизат на 448, 13 лева, начислените такси за периода от 14.02.2019 год. до
18.01.2021 год. възлизат на 196 лева.
На 19.01.2020 год. банката е превела по сметка на ЧСИ М.К. сумата от
60, 00 лева за връчване на покана – видно от преводно нареждане за кредитен
превод (лист 26 от приложеното ч.гр.д. № 70/ 2021 год. по описа на РС – С
към гр.дело 241/2022г. по описа на РС - С).
При горната правилно установено от районния съд фактическа
обстановка, съдът е уважил предявените искове за главница, законна и
мораторна лихви, разноски и за част от претендираните такси от ищеца.
При горното, въззивният съд намира следното от правна страна:
По допустимостта на въззивната жалба:
Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261
ГПК, депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното
производство, с интерес от обжалването, съответно е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата като следи служебно за спазването на императивните
материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното
решение, съдът счита, че то е валидно, допустимо и правилно в проверяваната
част.
По доводите във въззивната жалба:
Уважаването на предявените осъдителни искове предполага наличието
на няколко предпоставки: сключен договор между страните за потребителски
7
кредит при описаните в исковата молба условия за заплащане на
възнаградителна лихва, мораторна лихва и уговорен погасителен план;
усвояване на посочената в исковата молба дата на сумата по кредита от
страна на ответницата, обявяване на кредита за предсрочно изискуем и
уведомяване за това на ответницата на датата, посочена в исковата молба;
доказване, че към датата на образуване на заповедното производство
претендираните главници, възнаградителни лихви, мораторни лихви са в
претендираните размери и че са и начислени такси, съгласно тарифата на
банката по точката, описана в исковата молба.
При доказване на горното от страна на ищеца, ответникът следва да
докаже плащане на претендираните от него суми, както и направените от него
възражения: правопогасяващи, правоунищожаващи, правоотлагащи,
правопрекратяващи.
Ответникът не твърди плащане на претендираните от него суми, а
прави възражения за недължимостта им, по които възражения, въззивният съд
намира следното:
По твърдението за недопустимост на атакуваното в настоящото
производство решение, поради непредявяване в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от
ищеца на установителните искове, по които е било образувано
производството пред РС - С:
Видно от протоколно определение, постановено по делото в откритото
съдебно заседание на 16.02.2023г. пред районния съд, съдът е допуснал на
основание чл. 214 ГПК преминаване на установителни към осъдителни на
предявените искове, при което въпросът за спазване на срока по чл. 415, ал. 4
ГПК не стои, поради което това възражение на ответника за недопустимост на
атакуваното в настоящото производство решение е неоснователно.
По твърдението на въззивника за недопустимост на атакуваното в
настоящото производство решение, поради недопустимост на изменение на
предявените искове от установителни в осъдителни на основание чл. 214, ал.
1 ГПК в отпочнато по реда на чл. 422 ГПК производсвто:
Въззивникът твърди, че решението, атакувано в настоящото
производство е недопустимо, тъй като в практиката си ВКС приема, че
предвид правната природа на заповедта на чл. 417 от ГПК и последиците от
влизането й в сила е недопустим осъдителен иск за отразеното в
8
съдържанието й вземане, както и преминаване от предявен по реда на чл. 422,
ал.1 от ГПК установителен иск за вземане към осъдителен иск за същото
вземане, а следвало банката – ищец да предяви претенциите си в условие на
евентуалност, което твърдение на въззивника не се споделя от въззивния съд,
по следните съображения:
В Решение № 1 от 10.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 335/2017 г., II т. о.,
ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, касационната инстанция е
продължила възприетата в годините практика по правния въпрос, по който
касационното обжалване е допуснато и е формирана практика на
касационната инстанция, която обективирана в постановените по реда на чл.
290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 141 от 06.11.2014 г., по т. д. № 2706/2013
г., № 41 от 08.04.2015 г., по т. д. № 653/2014 г. на II т. о.. № 168 от 01.10.2013
г., по т. д. № 1332/13 г. на II т. о., № 88 от 27.05.2011 г. по т. д. № 598/10 г. на
II т. о., № 78 от 16.05.2012 г., по т. д. № 511/2011 г. на II т. о. и др., и тази
практика е в смисъл, че правният интерес от предявен по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск би отпаднал само ако заповедта за изпълнение е
обезсилена в хипотезите на чл. 411, ал. 2, т. З и т. 4 ГПК, по чл. 415, ал. 2 ГПК
с актове на съда в заповедното производство, респ. на въззивния съд в
съответствие с разясненията в TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и за да са
налице предпоставките на чл. 214, ал. 1, пр. 3 ГПК за преминаване от
установителен към осъдителен иск, тези актове за обезсилване на издадената
заповед за изпълнение трябва да са влезли в сила до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция в производството по иска, основан на
чл. 422 ГПК. Следователно в исковото производство по чл. 422 ГПК е
недопустимо преминаване от установителен към осъдителен иск по реда на
чл. 214, ал. 1, пр. З ГПК, когато разпореждането за незабавно изпълнение е
отменено по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК и е обезсилен издадения въз основа на
него изпълнителен лист, тъй като те нямат за последица обезсилване на
заповедта за изпълнение. В този смисъл при издадена заповед за изпълнение,
която не е обезсилена, кредиторът няма право на избор относно вида на иска,
чрез който следва да защити вземането си, предмет на същата.
Съотнасянето на горното към установената по делото фактическа
обстановка показва, че заповедта за изпълнение и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист са обезсилени с определение, постановено по ч.гр.дело
№ 70/2021г. по описа на РС – С на 09.03.2022г. и влязло в сила на
9
29.03.2022г., т.е. преди датата на приключване на съдебното дирене в първата
инстанция в производството по иска ( 16.02.2023г.), поради което е
допустимо допуснатото от районния съд изменение на предявените искове по
реда на чл. 214 ГПК в случая съобразно цитираната по – горе практика на
ВКС и това възражение за недопустимост на атакуваното в настоящото
производство решение е неоснователно.
По оплакването на въззивника, касаещо неправилност на атакуваното
решение, тъй като банката - ищец /кредитор/ не е уведомила ответницата
/длъжник/, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем:
Въззивникът излага съображения в тази насока, а именно, че при
наличие на предвидени в договора конкретни способи за връчване на
кореспонденция между страните, редовността на връчване на уведомлението
на кредитора /ищец/ за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, се
преценява според клаузите на договора и кредиторът може да избере сам
способа за връчване на документи, но само ако не е уговорено в договора и
видно от приложения по делото договор за потребителски кредит е, че
страните са се съгласили, че всички уведомления и изявления във връзка с
договора ще се считат за получени, ако „по факс, чрез лично доставяне, по
пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронна
поща, достигнат до адресите на страните“ /т. 19 от договора/, като договорът
не съдържа уговорка за връчване на уведомления чрез частен съдебен
изпълнител. Отделно от това въззивникът намира, че волеизявлението на
банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа
ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 от ЗКРИ или на
обстоятелствата, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита и във всички
случаи волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост следва да е
изрично и недвусмислено, а видно от приложеното по делото уведомление,
връчено чрез залепване от служител на ЧСИ е, че от същото не става ясно
поради какви причини банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и
кога е сторила това.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение №
148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №
208/09.02.2018 г. по т. д. № 394/2017 г. на ВКС, ТК, 1 т. о., постановени по
10
реда на чл. 290 ГПК „начинът на удостоверяване на връчването на длъжника
на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по
договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от
избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по
установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК при оспорване на
удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на
връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни
възражения и при тълкуване на договорните клаузи. В посочените решения
съдебният състав на ВКС е приел, че предсрочната изискуемост на вземането
настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице
обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не
предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между
страните по договорните правоотношения, поради което кредиторът не е
ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. В решение №
148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. е посочено, че
начинът на удостоверяване на връчването на документа зависи от избрания от
кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в
сключения между страните договор. Разграничени са различни случаи на
удостоверяване: при липса на уговорка в договора относно връчването на
кореспонденцията; в случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на
длъжника чрез пощенска пратка; в случай, че в договора са предвидени
конкретни способи за връчване на кореспонденция. Ако в договора са
предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между
страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява съобразно
договорните клаузи. При необходимост от тълкуване на договора следва да се
приложат правилата на чл. 20 ЗЗД като се съобрази, че конкретната уговорка
относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата
на страната, която изпраща съобщение, и препятства евентуално
недобросъвестно поведение на получаващата страна. Изпращането на
съобщение не трябва да ограничава правата на получаващата страна,
поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя
да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител. В
цитираните решения на ВКС съдебните състави са посочили, че е допустимо
11
в договора да бъде предвидено, че изявлението на едната страна ще се счита
за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено.
Клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като
получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се
счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за
предаване на съобщението /на адрес или на адресат/ се приравнява на
фактическото му получаване. В случай, че в договора няма уговорки относно
връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена,
независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване
на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит не може да се
счита получено от длъжника. В случая съгласно чл. 19 от Договора страните
са приели клауза, съгласно която всички уведомления, извлечения, изявления,
съобщения и покани във връзка с договора за кредит трябва да бъдат
направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращането по пощата или по електронната поща,
достигнат до адресите за кореспонденция на страните посочени в Договора.
Допълнително в чл. 19 е посочено, че в случай, че някоя от страните промени
адреса си, посочен в началото на договора, то тя е длъжна да уведоми
писмено другата страна, като посочи новия си адрес, а до получаването на
такова уведомление всички съобщения достигнали до стария адрес ще се
считат за получени. Посочва се, че с тази клауза страните са договорили
начин на комуникация помежду си, очертавайки формата на уведомленията и
изявленията, извършвани по договора, както и правилата, според които те ще
се считат за получени, ако са изпратени и са достигнали на последния
известен адрес на всяка една от страните по него. Клаузите на чл. 19 от
процесния договор за кредит представляват договорно създадена фикция за
връчване на уведомления и изявления между страните. За осъществяването на
фактическия състав на тази фикция е необходимо реализирането на два
положителни факта и съществуването на един отрицателен. Първият
положителен факт е, че уведомленията и изявленията във връзка с процесния
договор за банков кредит трябва да са направени в писмена форма. Вторият е,
че те трябва да бъдат изпратени и да са достигнали на адресите на страните,
посочени в договора, като това може да стане алтернативно по факс, чрез
12
лично доставяне или чрез изпращането по пощата с обратна разписка, или с
препоръчана поща, или с телеграма. Отрицателният факт, за да се счете за
връчено уведомлението или изявлението, се състои в това насрещната страна
да не е уведомила писмено другата страна за промяна на адреса си, посочен в
началото на договора. Посочено е, че с реализацията на двата посочени
положителни факта и наличието на отрицателния факт, както е предвидено в
посочения чл. 19, всяко уведомление или изявление във връзка с договора за
кредит ще се счита за получено.
От събраните по делото доказателства е видно, че предсрочната
изискуемост е обявена чрез волеизявления, които са направени в писмена
форма и са подписани от адвокат, който е надлежно упълномощен и ищецът е
избрал да връчи уведомлението за обявена предсрочна изискуемост на
процесния кредит по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ и ЗННД. В този случай
връчването следва да бъде извършено по предвидения в ГПК ред. По делото
се установява, че служител на съдебния изпълнител е посетил адреса на
кредитополучателя, посочен от банката в поканата, който съвпада с
настоящия й адрес, но не я е открил, поради което е извършил връчване по
реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление. Отделно от това е
търсена ответницата и по реда на чл. 47 ГПК и от нотариус с район на
действие района на Софийски районен съд на адреса й по договора и също не
е намерена, като съдебният изпълнител и нотариусът са проверил не само
настоящия адрес, но и местоработата на ответницата, поради което съдът
приема, че съдебният изпълнител е връчил поканата – уведомлението за
предсрочна изискуемост на кредита при спазване на изискванията на чл. 47,
ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ГПК и приема връчването за редовно, а възражението на
въззивника за неоснователно, доколкото при това положение, ако длъжникът
е сменил фактически своето местопребиваване, то той не е уведомил банката
за тази промяна по реда на чл. 19 от процесния договор за банков кредит,
поради което процесното уведомление за предсрочна изискуемост следва да
бъде счетено за надлежно получено.
При изложеното по – горе решението, атакувано в настоящото
производство като валидно, допустимо и правилно следва да се потвърди в
обжалваната му част. В останалата част, в която съдът е отхвърлил иска за
заплащане на начислени такси за периода от 14.05.2019 год. до 11.01.2021
год. в частта му над уважения размер от 1, 34 (един лева и 34 ст.) до
13
претендирания размер от 196, 00 (сто деветдесет и шест) лева, като
неоснователен, решението е влязло в сила.
По разноските:
При този изход от делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия
се следват сторените по делото разноски за възнаграждение за особения
представител на въззивника по списък по реда на чл. 80 ГПК в размер на
1 347, 00 лева, като въззивникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на
ОС – Благоевград сумата в размер на 350, 39 лева, представляваща държавна
такса на основание чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият съдебен акт подлежи
на касационно обжалване.
На основание гореизложеното и чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66/21.03.2023 г., постановено по гр. д. №
241/2022 г. по описа на РС – С в обжалвана част, с което съдът е осъдил Р.
Д. Щ. с ЕГН **********, с настоящ адрес: в гр. С, ул. ‚адрес да заплати на
банка” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С,
адрес, представлявано от прокурист Д.Ш. и прокурист м.И.В. следните суми:
сумата от 22 485, 90 лева (двадесет и две хиляди четиристотин осемдесет и
пет лева и 90 ст.), представляваща главница по договор за потребителски
кредит № FL890947 от 25.01.2018г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 15.01.2021 год. до окончателното й изплащане; сумата от 3 733, 49
лева (три хиляди седемстотин тридесет и три лева и 49 ст.), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 14.01.2019г. до 27.10.2020г., сумата от
487, 00 (четиристотин осемдесет и седем) лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 14.01.2019г. до 12.03.2020г., сумата от 438, 24
(четиристотин тридесет и осем лева и 24 ст.), представляваща мораторна
14
лихва за периода от 14.05.2020г. до 11.01.2021г., сумата от 1, 34 лева (един
лев и 34 ст.), представляваща начислени такси за периода от 14.02.2019 год.
до 11.01.2021 год., сумата от 60, 00 (шестдесет) лева, представляващи разходи
за връчване на покана, сумата от 4 095, 86 лева (четири хиляди и деветдесет и
пет лева и 86 ст.) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Д. Щ. с ЕГН **********, с
настоящ адрес: в гр. С, ул. „адрес да заплати на банка” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. С, адрес, представлявано от
прокурист Д.Ш. и прокурист м.И.В. сторените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 1347, 00 лева, представляваща сума за възнаграждение
на особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 77 ГПК Р. Д. Щ. с ЕГН
**********, с настоящ адрес: в гр. С, ул. „адрес да внесе по сметка на ОС –
Благоевград сумата в размер на 350, 39 лева, представляваща държавна такса
на основание чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15