Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 16. 11. 2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на шести ноември
през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5228
по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Б.П.П.Ф.” ЕАД ***, в която
се твърди, че по силата на сключен договор за потребителски заем с номер *** от 20. 01. 2009 год. дружеството е
отпуснало на ответницата С.Й.Г. *** паричен кредит в размер на 7 000, 00 лв.,
както и закупуването на застраховка в размер на 1 258, 32 лв. Твърди се,
че сумата- предмет на договора е била предоставена лично на ответницата, а за последната
е възникнало задължението да погаси заема на 84 месечни вноски, всяка от които
по 171, 52 лв., включваща главница по заема и оскъпяването й, съгласно годишния
процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите на
договора. Ищецът твърди, че считано от 30. 03. 2011 год. ответницата не е
заплащала месечните вноски, като към тази дата са били погасени 25 месечни
вноски. Твърди се, че съгласно чл. 5 от сключения договор при забава на две или
повече месечни погасителни вноски вземането на кредитора става изискуемо в
пълен размер. Твърди се, че към настоящия момент задължението на ответницата
възлиза на 6 669, 70 лв. главница и 3 318, 47 лв. договорна възнаградителна
лихва. Твърди се, че отделно от тези суми ответницата дължи лихва за забава в
размер на 2 797, 07 лв. за периода от 29. 04. 2011 год. до 11. 05. 2017 год.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, но в определения от закона срок срещу издадената заповед е
постъпило възражение от ответницата. Поради това ищецът моли съда да постанови
решение, с което признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи
горните суми в общ размер на 12 785, 24 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимата сума. Претендира и присъждане на всички направени
съдебни разноски по делото.
Ответницата С.Й.Г. *** ангажира становище, че исковата
молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 3739/ 2017 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск
е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, искът се
явява основателен.
Вземането на ищеца „Б.П.П.Ф.”
ЕАД произтича от сключен договор за потребителски заем с номер *** от 20. 01. 2009 год. По силата на този договор ответницата С.Й.Г. като кредитополучател се е задължила да върне получения заем на 84
месечни вноски, всяка от които по 171, 52 лв. Не се спори между страните, че ответницата
е погасила изцяло 25 месечни вноски, като считано от 30. 03. 2011 год. е
преустановила плащанията. Съгласно разпоредбата
на чл. 5 от сключения договор при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост. При съобразяване на цитираната по-
горе разпоредба се налага изводът, че изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните, като кредиторът може да пристъпи към принудително събиране
на вземането си, като насочи изпълнението върху цялото имущество на
кредитополучателя по установения от закона ред. Отделно от това следва да се има предвид, че на 29.
01. 2016 год. е изтекъл и предвиденият в процесния договор срок за издължаване
на кредита, което потвърждава заключението, че във всички случаи задължението
на кредитополучателя е изискуемо и подлежи на изпълнение. Основното възражение
на ответницата за изтекла погасителна давност, направено за пръв път при съдебните
прения, е недопустимо и не следва да бъде разгледано по същество. Съгласно
разясненията, дадени в т. 4 на тълкувателно решение № 1 от 09. 12. 2013 год.,
ОСГТК, и т. 11а от тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 год., ОСГТК,
правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на
вземането, предмет на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на
исковата молба по чл. 131 ал. 1 от ГПК. Ако длъжникът в заповедното
производство и ответник по установителния иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се е позовал изрично на погасяване на вземането по давност във възражението
по чл. 414 ал. 1 от ГПК и
това възражение е приобщено към исковото производство, то съдът следва да се
произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на
исковата молба. В настоящия случай от приложеното ч. гр. дело № 3739/ 2017 год.
по описа на Плевенския районен съд се установява, че в депозираното възражение
по чл. 414 ал. 1 от ГПК ответницата С.Й.Г. не се е позовала
на изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. От друга
страна в рамките на установения от закона едномесечен срок ответницата не е
подала отговор на исковата молба, не е взела становище и не е направила възражения,
като не се твърди, че този процесуален пропуск се дължи на особени непредвидени
обстоятелства. При това положение се налага изводът, че е настъпила преклузия
на правото на ответницата да иска от съда зачитане на последиците от изтекъл
давностен срок и възражението в тази насока не следва да се разглежда.
Ответницата не е навеждала доводи, че е погасила задължението си към ищцовото
дружество за главница, възнаградителна и мораторна лихва, нито е оспорила
размера на последното.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че в полза на
ищеца съществува вземане срещу ответницата в размер на сумата от 12 785, 24 лв., от
които 6 669, 70 лв. представляващи главница, 3 318, 47 лв.
представляващи договорна възнаградителна лихва и 2 797, 07 лв. представляващи
лихва за забава. Горното позволява да се обобщи, че предявеният положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни
разноски в размер на 305, 70 лв., както и направените в настоящото исково
производство деловодни разноски в размер на 355, 71 лв. Претендираното от
процесуалния представител на ищеца юрисконсултско възнаграждение е в минималния
размер, поради което няма основание за намаляване на същото поради
прекомерност.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата С.Й.Г.
***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ж. к. „Младост
ОСЪЖДА С.Й.Г.
***, ЕГН **********, да заплати на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, ж. к. „Младост
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: