Р Е Ш Е Н И Е
Номер 24.04.2019г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 26.03. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1073 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1378/28.12.2018г. постановено по гр.д. № 1886/2018г. по описа
на Районен съд – гр.С.З., с което е признато за установено по отношение на С. Ф.
М., че същия дължи на “В.” ЕООД следните суми: сумата от 367, 74 лв. -
главница, представляваща цената на доставената за периода от 03.07.2017г. до
24.10.2017г. питейна и отведена канална вода по партида № 654838 за имот,
находящ се в гр. С.З., ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.01.2018г. до изплащането й, както и сумата от 9,88 лв. – мораторна лихва за
периода от 31.08.2017г. до 11.01.2018г.,
за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 396/2018г. по описа на Районен съд – С.З.
и С. Ф. М. е осъдено да заплати на “В.” ЕООД направените по делото и по ч.гр.д.
№ 396/2018г. по описа на Районен съд - С.З. разноски в размер на 1 050 лв..
Постъпила е въззивна жалба от особен
представител на С. Ф. М. – адв.Е.П., в която се излагат съображения за
неправилност на решението. Направено е искане да бъде отменено обжалваното
решение и да се отхвърлят предявените искове.
В законния срок е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който се оспорва въззивната жалба и се прави искане да се
остави в сила първоинстанционното решение.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и
чл.86 ЗЗД.
Ищецът „В.“ ЕООД твърди в исковата си молба, че на името
на С. Ф. М. има открита партида във „В.” ЕООД гр. С.З., район С.З. с номер
654838 за имот, находящ се в гр.С.З., ***.
Партидата се открива по заявено желание от абоната и с откриването й между
експлоатационното предприятие и абоната възникват договорни отношения, по
силата на които „В.” ЕООД се задължава да доставя питейна вода и да отвежда и
пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да
заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този
на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния
ред както от длъжностните лица на дружеството, така и са задължени с чл. 33,
ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В. услуги на потребителите от В.
оператор. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба
№ 4 от 19.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Посочва, че за периода от 03.07.2017 г. до 24.10.2017 г. ответникът дължал
на дружеството сума в размер на 367.74 лв., представляваща изконсумираната от
домакинството му вода за горепосочения период от време. Поради закъснялото
плащане ответникът дължал и мораторна лихва за периода от 31.08.2017 г. до
11.01.2018 г. в размер на 9.88 лв.
Твърди, че поради обстоятелството, че в срока определен в чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В. услуги на потребителите от В.
оператор – 30 дни от датата на изготвяне на фактурата за задължението,
ответникът не бил заплатил задълженията си, ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Образувано е ч.г.р.д № 396/2018 г.,
по описа на РС – С.З. и е издадена заповед № 237 за изпълнение на паричното
задължение по чл. 410 от ГПК на 19.01.2018 г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
ответникът подал до РС – С.З.
възражение, в което посочил, че не дължал изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение, но не посочил причини за това си възражение.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 367.74 лв., представляваща цената
на доставената и изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена отпадна
вода по партида № 654838 за имот, находящ се в гр. С.З., ***, за периода от
03.07.2017 г. до 24.10.2017 г., както и законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане. Да признае за установено, че
ответникът дължи и сумата от 9.88 лв., представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на паричното му задължение за периода от 31.08.2017 г. до 11.01.2018
г. Претендират за разноските по заповедното производство и по настоящето
производство.
Ответникът С. Ф. М.,
чрез назначения му особен представител представя писмен отговор, в който счита,
че исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение. Видно от
изложеното в исковата молба и приложените към нея доказателства, претенцията на
ищеца била за съществуването на периодични задължения, които не били уточнени
нито като размер, нито като период, за който се претендирало плащане. Не било
посочено как било изчислено обезщетението за забавено изпълнение и това не
можело да бъде установено и от приложения лихвен лист, където липсвал
приложения лихвен процент, липсвали и указания за периодите от време, за които
били изчислявани. Изчислени били според лихвения лист три отделни обезщетения,
които обаче се претендирали като обща сума и за общ период.
Твърди, че исковете са неоснователни и недоказани, както
по основание, така и по размер.
Оспорва твърдението на ищеца, че са налице облигационни
отношения между дружеството и С.М.. Не се установявало от доказателствата,
приложени към исковата молба, ответникът в действителност да е сключвал договор
с ищеца, нито се установявало да е имал качеството потребител по смисъла на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Извън твърденията, изложени в исковата молба, липсвали
каквито и да било данни и доказателства, обективно да били предоставени на
ответника или в обект, негова собственост, услугите, за които се претендирали
цена и обезщетение за забавено изпълнение. ЗРВКУ уреждал начина, по който се
формирали и одобрявали цените на услугите, предоставяни от „В.” ЕООД, но в
настоящия случай не се установявало и по какъв начин били определени
претендиралите от ищеца цени.
Моли съда да отхвърли предявените от „В." ЕООД
искове против С. Ф. М., с които се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати 367,74 лв., представляваща цената за доставена и изконсумирана питейна
вода и отведена и пречистена отпадна вода за периода от 03.07.2017 г. до
24.10.2017 г., както и обезщетение за забавено изпълнение на задължението в
размер на 9,88 лв. за периода от 31.08.2017 г. до 11.01.2018 г.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 396/2018г. по описа на
Районен съд - С.З. се установява, че съдът е издал заповед за изпълнение №
237/19.01.2018г., съгласно която длъжникът С. Ф. М. следва да заплати на
кредитора „В.” ЕООД С.З. сумата от 367,74лв. за главница за периода от
03.07.2017г. до 24.10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
17.01.2018г. до изплащането й, както и сумата от 9,88 лв. – мораторна лихва за
периода от 31.08.2017г. до 11.01.2018г., представляваща неизплатено задължение
за доставка на питейна и отведена канална вода по партида № 654838, както и сумата
от 265 лв. - разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответникът е
възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. В указания
срок В.” ЕООД е предявил иск относно вземането си, предмет на настоящото
производство.
Ползването на В. услуги е регламентирано в Наредба № 4 от
14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия за
предоставяне на В. услуги на потребителите на „В.“ ЕООД гр.С.З., одобрени от
ДКЕВР и публично обявени в пресата и на сайта на дружеството.
От заключението на назначената по делото съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че към датата на проверката при ищеца е
имало открита партида № 654838 с титуляр ответника – С. Ф. М. за обект с адрес:
*** Отец Паисий № 38. За отчетния период от 03.07.2017г. до 31.10.2017г. „В.“
ЕООД гр.С.З. е издал следните фактури на С. Ф. М.: **********/31.08.2017г.,
**********/26.09.2017г., **********/24.10.2017г. Същите са осчетоводени в
счетоводството на „В.“ ЕООД гр.С.З. в месеца, за който са издадени, като по тях
няма осчетоводени плащания. Общото задължение по тях е 367,74 лв. Размерът на
мораторната лихва по издадените фактури е общо в размер на 9,88 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
Безспорно
е, че “В.” ЕООД е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това
си качество доставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на
В. услуги на територията на гр. С.З. по силата
на общи условия за предоставяне на В. услуги на потребителите от В.
оператор „В.“ ЕООД, гр.С.З., одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР. Няма
данни ответникът да е възразил срещу общите условия в срока по чл.8, ал.4
от Наредба № 4 от 14.09.2004г. (чл. 8,
ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.), поради което те го обвързват и
без изричното им приемане. Поради това съдът приема, че между страните е
сключен договор за доставка на питейна и отвеждане на канална вода. По силата
на този договор, ищецът има задължението да доставя питейна вода и пречистване
на отпадна вода. Съгласно нормата на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2014 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи услугите В. се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Основно задължение на потребителите е да заплащат ползваните В. услуги в 30 –
дневен срок след датата на фактуриране – чл. 6, т. 2 и чл. 31, ал. 2 от Общите
условия. В настоящия случай от страна на ответника, чиято е доказателствената
тежест, не са представени доказателства, че е изпълнил задължението си за
заплащане на доставената вода. Ето защо предявеният иск за главница в размер на
367,74 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
Съгласно
чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. при неспазване на сроковете за
плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и
договорите, се заплаща законна лихва по реда на ЗЗД. От заключението на съдебно
– счетоводна експертиза е видно, че обезщетение за забава по чл.86, ал. 1 от ЗЗД е в размер на 9,88 лв. за периода от 31.08.2017г. до 11.01.2018г., поради
което съдът приема, че и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказана
и следва да бъде уважен.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Жалбата
на въззивника С. Ф. М. е неоснователна, поради
което съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, въззивникът следва да
бъде осъден на основание чл. 261, т. 4 ГПК да заплати по сметка на Окръжен съд – С.З. държавна такса по
въззивната му жалба в размер на 50 лв.
Въззивникът
С. Ф. М. следва да заплати на “В.” ЕООД
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1378/28.12.2018г.
постановено по гр.д. № 1886/2018г. по описа на Районен съд – гр.С.З..
ОСЪЖДА С. Ф. М., ЕГН **********,да
заплати по сметка на
Окръжен съд – С.З. държавна такса по въззивната му жалба в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА
С. Ф. М., ЕГН **********,*** да заплати на “В.” ЕООД с ЕИК **, гр.С.З., направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Решението
е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.