О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………
гр.Шумен, 27.10.2023г.
Административен съд- град Шумен в закрито заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 268 по описа
за 2023г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.166 ал.4 от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.27 ал.2 изр. първо от ЗУСЕФСУ.
Административното дело е образувано по жалба на „С.д.п.“ДП-гр.Шумен,
представлявано от Директора инж.С.Д., чрез адв.Г. от ШАК срещу Решение за определяне
на финансова корекция от 28.09.2023г. на
Ръководител на УО на ОПОС към Министерство на околната среда и водите, с което
е определена финансова корекция от стойността на разходите, признати за
допустими по финансиране по ОПОС 2014-2020, представляващи средства от ЕФСУ по
сключени договори по пет обособени позиции.
Ведно с жалбата срещу решението, е депозирано искане по чл.166 ал.4 от АПК,
във връзка с чл.27 ал.2 изр.първо от ЗУСЕФСУ за постановяване на спиране на
предварителното изпълнение на обжалваното решение до приключване на съдебния
спор. Същото е мотивирано с аргументите, че ДП не разполага с наличен финансов
ресурс, който да използва в разплащането си с контрагенти на стопанството,
извън предвидените бюджетни разходи. Определената финансова корекция е
значителна по размер и обосновава обективна възможност за настъпване на
неблагоприятни имуществени последици, които могат да се квалифицират като
трудно поправими вреди по смисъла вложен от законодателя. Не се представят
доказателства.
В придружителното си писмо ответната страна- Ръководител на УО на ОПОС
оспорва искането, като сочи, че на предприятието е бил предоставен аванс в
размер на 2 251 291, 91лв. и същото разполага с наличен финансов
ресурс.
Съдът като взе предвид, че на днешна дата е изправена констатираната
нередовност свързана с липса на внесена държавна такса и приложените в делото
доказателства, прие за установено следното:
С Решение за определяне на финансова корекция от 28.09.2023г. на
Ръководител на УО на ОПОС към Министерство на околната среда и водите, на
държавното предприятие- жалбоподател е определена финансова корекция от
стойността на разходите, признати за допустими по финансиране по ОПОС
2014-2020, представляващи средства от ЕФСУ по сключени договори по пет
обособени позиции в размер на 117 512,28лв., поради установени
нарушения на ЗОП.
Общото правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен
ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането
на предварително изпълнение на акта със закон или с разпореждане на
административен орган, каквото в случая няма поради изискването на закона. Съгласно
чл.27 ал.2 изр.първо от ЗУСЕФСУ оспорването на индивидуалните административни
актове не спира тяхното изпълнение. Следователно, налице е допуснато по силата
на закона предварително изпълнение. Когато не се предвижда изрична забрана за
съдебен контрол, предварителното изпълнение може по искане на оспорващия да
бъде спряно от съда при всяко положение на делото до влизането в сила на
решението по искане на оспорващия, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само
въз основа на нови обстоятелства.
Забрана за съдебен контрол, по отношение на предварителното изпълнение на решението,
в ЗУСЕФСУ не е уредена. Налице е и оспорване на законосъобразността на
административния акт, за който специалния закон допуска предварително
изпълнение. Следователно, искането за спиране на предварителното изпълнение на
ПАМ е допустимо. Разгледано по
същество същото е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. на ОС на Върховния
административен съд при допуснато по силата на специален закон предварително
изпълнение на административен акт /какъвто е процесният случай/, приложим при
съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл.166 ал.2 от АПК. От анализа на посочената разпоредба следва, че в тежест на жалбоподателя,
поискал спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за
причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда. Според
правната теория, за значителни се преценяват вреди, които имат посочено
материално изражение, а като трудно поправими вреди, тези, които касаят
ценности като живот и здраве. Необходимо е да се докаже и високата вероятност
за тяхното настъпване в патримониума на молителя.
В подадената жалба се сочат трудно поправими вреди, свързани с липса на
финансов ресурс за разплащане на договори с изпълнители. Не се представят никакви
писмени доказателства за липса на средства и за договори, по които е налице
необходимост от изпълнение на възложителя за плащане. Вредите, чието
предотвратяване се иска чрез спиране на изпълнението на решението, не са
конкретизирани, а и не са доказани по чл.154 ал.1 от ГПК във вр. чл.144 от АПК.
Тези вреди не могат да се предполагат, нито да се извеждат само от характера на
издадения акт, т.е. не съществува процесуално задължение на съда да предполага
хипотетичното им настъпване. Изложените твърдения за вреди, понеже предприятието
превежда 100% от печалбата си на държавата и средствата по проекта не били предвидени
в бюджета му противоречат на посоченото от административния орган за осъществен
авансов превод по проекта. Дори хипотетично да се предположи, че на
жалбоподателя ще се нанесат вреди от предварителното изпълнение на решението
при постановяването на съдебно решение, с което евентуално бъде отменен този
административен акт, тези вреди са изцяло поправими. Следователно, не са налице
доказателства за вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или
трудно поправима вреда от наложената финансова корекция. Произтичащите от предварителното
изпълнение на решението последици за жалбоподателя, не са противопоставими на
защитения с предварителното изпълнение по чл.27 ал.2 от ЗУСЕФСУ обществен
интерес.
От жалбоподателя не се твърдят нови обстоятелства, които да обосноват
спирането на предварителното изпълнение на решението. Изрично следва да бъде
посочено, че всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или
които са се съществували и при издаването на акта са ирелевантни за основателността
на искането. В този смисъл е практиката на ВАС- Определение № 2683 от
22.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2447/2022 г., V о. и др.
Към настоящия момент на преценка на предпоставките на чл.166 ал.2 от АПК за
спиране на предварително изпълнение на оспорения административен акт, съдът не
намира наличието на такива.
При съобразяване на горните факти и обстоятелства се налага извод за неоснователност
на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта и същото
следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран и на основание чл.166 ал.3
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на „С.д.п.“ДП-гр.Шумен, представлявано от Директора инж.С.Д. за спиране на предварителното изпълнение на
Решение за определяне на финансова корекция
от 28.09.2023г. на Ръководител на УО на ОПОС към Министерство на
околната среда и водите, с което е определена финансова корекция от стойността
на разходите, признати за допустими по финансиране по ОПОС 2014-2020, представляващи
средства от ЕФСУ по сключени договори по пет обособени позиции.
Определението
подлежи на обжалване в седемдневен срок от получаване на съобщението пред
Върховния административен съд.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните по реда на чл.138 ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
Съдия: