Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 27.06.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

        СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публичното заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                      СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

 

при секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 1 094 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на ГПК – 1952 г. /отм./

        Предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД и искове с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът Н.М.Н. твърди, че е бивш административен ръководител на РП  и член на Националното ръководство на сериозна политическа партия. Той е юридически експерт към няколко правозащитни организации. Участвал е в разкриването на редица престъпни схеми на мафията в България, като е участвал в изключително сериозни разкрития за престъпната дейност на мафиотски структури, които овладели редица органи на съдебната власт. Работил е с няколко различни състава на Парламентарната комисия за борба с корупцията. Участвал е в редица „знакови” съдебни дела с голям обществен интерес, по които се разкриват множество корупционни схеми, престъпни обстоятелства и други злоупотреби на длъжностни лица.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че  в началото на месец януари 2007 г. участвал в конкурс за прокурор във ВКП и на 10.01.2007 г. се явил пред комисията на ВСС. Твърди се, че „явно притеснени” от тези обстоятелства българската мафия провокирала мафиотските структури и скалъпили срещу ищеца престъпна комбинация, неизвършвана и в „най-изостаналата и тиранична африканска държава”. Твърди се, че за целта били използвани, обвързани с мафията длъжностни лица от ОД на МВР – Ш.и следователят от ОСС – гр. Търговище Д.М.. За целта, в грубо нарушение на закона и без законно основание М. злоупотребявайки с властническите си правомощия издал и подписал постановление за принудително довеждане срещу ищеца. Твърди се, че „инфилтрирани от мафията” полицаи на ОД на МВР – Ш.обявили ищецът за общодържавно издирване, което било сторено с телеграма № 36577/2006 г. на ДНСП. В резултат на тези действия ищецът бил отвлечен и нападнат в съдебна зала на РС – Варна, където участвал като процесуален представител на страна в наказателно производство. С тези действия били унижени честта и достойнството му като срещу него били извършени многобройни издевателства и репресии. Твърди се, че от тези действия претърпял неимуществени вреди, състоящи се в оскърбителни действия, стресиране, физически и психически изтезания, унижение на човешкото му достойнство. Провалила се кандидатурата му за член на Европейския парламент, провалил се успешният му опит да кандидатства в конкурса за ВКП. Провалила се възможността да подготви и защити дипломна работа по магистърска програма „Европейски отношения” в СУ „Св. Климент Охридски”.

При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата 10 200 лв., изразяващи се в обезщетение за неимуществени вреди от опозоряване на доброто му име, частична претенция, при пълен заявен размер от 400 000 лв. и сумата от 300 лв. – обезщетение за накърняване на честта и достойнството му, частична претенция, при пълен заявен размер от 100 000 лв. Претендира се законна лихва върху сумите и сторените в производството разноски.

Ответникът М.НА В.Р., редовно уведомен, оспорва исковете.

Ответникът ОД на МВР - Ш., редовно уведомен, оспорва исковете.

Ответникът П. на РБ /конституиран на основание чл. 120 ГПК – отм. на мястото на ОСлСл – Търговище/, редовно уведомен, оспорва исковете.

Ответникът Д.И.М., редовно уведомен, не изразява становище.

Ответникът Държавата чрез МФ, редовно уведомен, не изразява становище.

Конституираният на основание чл. 117 ал.4 от ГПК /отм./ ответник В.И.А., редовно уведомен не изразява становище.

Конституираните на основание чл. 120 от ГПК /отм./ ответници – законни наследници на починалия в хода на производството конституиран на основание чл. 117 ал.4 от ГПК /отм./ ответник Н.И.Н. – Г.Н.И. и Г.Н.И., последната лично и като законен представител на малолетната Г.И., редовно уведомени не изразяват становище.

Конституираната на основание чл. 117 ал.4 от ГПК /отм./ ответница И.С.И., редовно уведомена не изразява становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 188 ал.1 от ГПК /отм./ установи следното от фактическа страна:

По делото е представено постановление за принудително довеждане от 08.08.2006 г. на ОСС – Търговище, изготвено от Д.М., от което се установява, че срещу Н.М.Н. е има образувано наказателно производство от РП – Ш.– ДП 6/2001 г.  и след като от месец февруари 2002 г. се правят опити да бъде редовно уведомен, не живее на посочения от него адрес като на адреса на адвокатската му кантора неговата майка или технически сътрудник отказват да получат изпратените призовки е постановено принудителното му довеждане в кабинет № 6 на ОСС – Търговище на 22.08.2006 г. в 13.00 часа.

Представена по делото е и телеграма за обявяване на общодържавно издирване от дата 29.08.2006 г. с № 36572, адресирана до всички заинтересувани служби на МВР по отношение Н.М.Н., обвиняем по следствено дело с мярка – „принудително довеждане”. Като основание за издирването е посочено „чл. 209 от НК – измама”.

Представено е и писмо до ОД „Полиция” – гр. Ш.от следовател – Д. М., от което се установява, че на 15.01.2007 г. в 20.15 ч. Н. е доведен в кабинета на следователя и са отпочнати следствени действия.

Представена е и телеграма за снемане на ОДИ № 1732 от 23.01.2007 г., от която се установява, че е прекратено общодържавното издирване на Н.М.Н. по причина – задържане.

Представено е удостоверение от СРС, НО, 6 състав по нохд 8157/10 г., от което се установява, че същото е срещу Н.М.Н. за престъпления по чл. 210 ал.1 т.5 и чл. 209 ал.1 пр.1 от НК.

Представени са и други писмени доказателства, установяващи участие на ищеца в конкурс пред ВСС, диплома за завършено висше юридическо образувание, както и такива, които настоящият съдебен състав намира за неотносими към предмета на доказване по отношение на претенциите на ищеца, с които е сезиран настоящия съдебен състав.

При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Заявените искове са неоснователни.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

Фактическият състав на непозволеното увреждане, по чл. 49 от ЗЗД, включва възлагане на работа, противоправно деяние, извършено при или по повод възложена работа, наличието на вреди, които са в причинна връзка с деянието, като отговорността на възложителя е обективна. Според разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД отговорността на прекия причинител на вредата е виновна, като вината се презюмира с оглед установената оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД. За да се уважи иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД трябва да е налице възлагане на работа, между едно лице възложител и друго лице деликвент, като вредите следва да са настъпили при или по повод осъществяването именно на възложената работа.

В настоящото производство, ищецът е заявил искове срещу П. на РБ, М.НА В.Р. на РБ, ОД на МВР като възложители на сочените от него деликвенти – ответниците физически лица. Сочените ответници физически лица са служители на МВР респ. следовател. В нормата на чл. 132 от Конституцията на Р България е установен функционалният имунитет на съдии, прокурори и следователи по повод осъществяване на служебните им задължения. Аналогичен имунитет е установен и по отношение на служителите на МВР по арг. чл. 243 ал. 2 от ЗМВР – отм. /аналогична е и разпоредбата на сега действащата разпоредба на чл. 216 ал. 2 от ЗМВР/. Поради което производството по отношение на ответниците – физически лица би било недопустимо поради липса на пасивна процесуална легитимация. В съдебно заседание от 08.11.2011 г. /стр. 325, том първи в делото/ обаче ищецът е заявил, че е привлякъл тези ответници за „лични виновни и неправомерни и вредоносни действия” т.е. същите са извън функционалния им имунитет, доколкото се твърди, че са извършени от тях в лично качество, а не като служители на ответниците – ЮЛ. След като се претендира репарация на вреди с твърдения, че същите са причинени от физически лица в лично качество, а не по повод изпълнение на възложени им служебни задължения по делото липсва елемент от фактическия състав на нормата на чл. 49 от ЗЗД – деянието да е при или по повод възложена работа, което прави исковете срещу ответниците – ЮЛ неоснователни поради липса на пасивна материалноправна легитимация.  Само за пълнота на мотивите дори за се приеме, че е налице възлагане по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД по делото не са установени противоправни действия. Постановлението за принудително довеждане няма данни да е отменено като незаконосъобразно.  Обяваването за общодържавно издирване е част от способите за оперативно-издирвателна дейност на МВР, посочени в чл. 140 от ЗМВР/отм/ и същото не може да се счете за неправомерна дейност. Противоправността на деянието по смисъла на чл. 45 от ЗЗД не може да се извежда от последиците на деянието /настъпилите вреди /, а същото само по себе си следва да бъде в нарушение на законови норми.

По отношение на ответниците физически лица – няма данни по делото, те в лично качество, а не при изпълнение на служебните си задължения да са извършили деяния от вида на описаните в обстоятелствената част на исковата молба и последващите уточнителни такива. При липса на една от кумулативно изискваните предпоставки, които обуславят реализирането на отговорността по чл. 45 ал.1 от ЗЗД, възпрепятства осъществяването и на останалите предпоставки необходими, за да е налице фактическия състав по тази разпоредба. Съобразно, което исковете спрямо ответниците – физически лица също са неоснователни.

При този изход на спора на ответниците П. на РБ и Държавата чрез МФ се следват разноски от по 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.М.Н., със съд. адрес *** – адв. М. срещу М.НА В.Р., с адрес: гр. С., ул. „*********, ОД на МВР - Ш., с адрес: гр. Ш., ул. „********, П. на РБ, с адрес: гр. С., бул. „******” № 2, Д.И.М., с адрес: ***, Държавата чрез МФ, с адрес: гр. С., ул. „********, В.И.А., с адрес: ***, Г.Н.И., чрез нейната майка и законен представител Г.Н.И., Г.Н.И., последните две на адрес: *** и И.С.И., с адрес: ***  с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 45 ал.1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 10 200 лв., изразяващи се в обезщетение за неимуществени вреди от опозоряване на доброто му име, частична претенция, при пълен заявен размер от 400 000 лв. и сумата от 300 лв. – обезщетение за накърняване на честта и достойнството му, частична претенция, при пълен заявен размер от 100 000 лв., вследствие издадено постановление за принудително довеждане от 08.08.2006 г. на ОСлСл – Търговище по ДП 6/2001 г.  и телеграма за обявяване на общодържавно издирване от дата 29.08.2006 г. с № 36572 като неоснователни.

ОСЪЖДА Н.М.Н., със съд. адрес *** – адв. М. да заплати на М.НА В.Р., с адрес: гр. С., ул. „*********, ОД на МВР - Ш., с адрес: гр. Ш., ул. „******** и на П. на РБ, с адрес: гр. С., бул. „******” № 2 сумата от по 300 лв. за всеки един – юрисконсултско възнаграждание.

Решението подлежи на обжалване пред САС в четиринадесет дневен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: