№ 1788
гр. Варна, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Д.
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Д. Гражданско дело №
20243110100173 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
А. Д. А., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Варна, ул. „****" №34, ет.4,
ап. 5, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „****" №5- чрез адв. А. А. Г., ВАК,
заместен в хода на производството на осн.чл.227 ГПК от своята майка М. В.
А.-Х., ЕГН:********** с постоянен адрес гр.Варна, ж.к.“****“ №74, ет.8,
ап.37, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на
****, ЕИК ****, че е собственик на ****, кв.8 по плана на с. ****, общ. ****,
обл. Варна с площ от 973 кв.м. при граници: **** и улица, въз основа на
придобитото право на собственост чрез упражнявано владение през периода
от 10.07.1990 до датата на завеждане на иска- 29.06.2022.
В исковата молба се твърди, че наследодателят на първоначалния ищец
**** e упражнявала фактическа власт с намерението, че е собственик относно
УПИ № **** от 1957г до 10.07.1990г., когато предала владението му на
първоначалния ищец. Твърди се, че УПИ № **** и съседните му парцели са
оградени от една обща ограда, съществуваща от 1957г. Твърди се, че с
нот.акт. ****, том X, дело ****г. на нотариус при Варненски народен съд,
**** е призната за собственик по давностно владение и наследяване на
няколко имота, сред които е и процесния парцел. На 17.02.1988г. с решение
по ГД №****/1987г. на ВРС от 17.02.1988г. със съдебна делба между **** и
1
Държавата, горепосочения парцел е поставен в дял на Държавата, като се
твърди, че Държавата никога не е установявала владение върху парцела.
Твърди се, че за парцел № **** е съществувал АДС №****г. на ОНС-****,
като със заповед №****. на областен управител на област с административен
център Варна имотът, като незастроен и отреден за жилищно строителство, е
отписан от актовите книги за държавна собственост и по силата на закона е
преминал в общинска собственост. Твърди се, че в периода от 01.06.1996г. до
31.05.2006г. е текла придобивна давност в полза на първоначалния ищец,
докато със законодателно изменение- ЗДЗС с ДВ бр. 46/2006г., считано от
31.05.2006г., е било въведено спиране на давността, а впоследствие с
обявяване на §1 и 1 §2 от ЗР на ЗИЗС за противоконституционни, изтичането
на давност за придобиване на имоти общинска собственост е било
възстановено.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор, с който ответника оспорва иска. Посочва, че Държавата е придобила
правото за собственост върху процесния имот съгласно съдебно решение от
17.02.1988г., постановено по ГД №****/1987г. по описа на ВРС, с което е
извършена делба между наследодателя на първоначалния ищец - ****, и
Държавата, като в дял на последната е поставен процесния парцел. Приема се,
че Решението е задължително и за правоприемника на **** – първоначалния
и заместилия го ищец в настоящото производство, съобразно императивната
разпоредба на чл. 298, ал.2 ГПК. В отговора се сочи още, че съгл. §42 от ПЗР
към ЗИД на ЗОС, застроените и незастроените парцели и имоти,
представляващи частна държавна или общинска собственост, отредени за
жилищно строителство и благоустройствени мероприятия на общините,
съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на
горепосочения закон ПУП, преминават в собственост на общините като
настъпва трансформация на частната държавна собственост в частна
общинска собственост. Предвид факта, че процесният парцел отговаря на
горепосочените изисквания на закона същият е преминал в собственост на
Общината по реда §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, тъй като към момента на
влизане в сила на горецитираните разпоредби процесният УПИ **** е бил
държавна собственост с предназначение за жилищно строителство. С оглед на
това се сочи, че първоначалния и заместилия го ищец не биха могли да
придобие по давност имота, тъй като давност в тяхна полза е възможно да е
2
текла единствено в периода 31.12.2017г. до 19.01.2018г. Приема се, че ищецът
не е представил доказателства относно това да е противопоставял на
Държавата или общината владение, което да го прави собственик, а самият
факт на съставяне на Акт за частна общинска собственост като титул за
собственост, сам по себе си смущава осъществяваното от ищеца владение.
Изтъква се, че първоначалния ищец е признал правото на собственост на
****, подавайки молби за закупуване на процесния парцел с вх. № **** и вх.
№ ****., като с тези свои действия не е противопоставил свои права, а
напротив е изразил желание за закупуване на притежаван от **** имот.
Твърди се, че по отношение на процесния имот, първоначалния ищец не е
осъществявал владение, а само държание и то не за себе си, а за ****, тъй
като липсват действия от негова страна, които да навеждат на осъществяване
на владение. Сочи се, че междувременно Общината е манифестирала правото
си на собственост върху парцел № ****, като в изминалите години е
извършвала проверка на място, искала е отписването му като държавна
собственост, а от Общински съвет- **** са вземани различни решения,
свързани с него - пр. откриване на процедура за провеждане на търг с тайно
наддаване за продажба на процесния имот, което е инициирано във връзка с
подадената от първоначалния ищец молба с вх. ****/17.10.2010г. за
закупуване на имота.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: нотариален акт ****, том XII, дело № 3601/10.07.1990г. на
нотариус при ВРС, скица от 10.10.2008г. на парцел ****; решение от
17.02.1988г. по гр.д.№ ****/1987г. на ВРС; заключение по гр.д. №
****/1987г.;скица по делба от 18.06.1987г. с удостоверение за идентичност на
парцел **** по плана от 1931г. на парцели **** I и **** по плана от 1977г. на
с. ****; нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност ****,
том X, дело № 4106/18.09.1967г. на нотариус при Варненски народен съд;
скица от 1968г. на парцел II-76, кв. 21 по плана на с. ****; скица от
30.04.1971г. на ****, кв. 21по плана на с. ****; нотариален акт ****, том
XCIII, дело № 24459/22.12.1997г. на ВН –за собственост на съседни на
процесния имот парцели IV-195 и III-195, кв. 8 по плана от 1977г. на с. ****;
нотариален ****, том V, дело № 920 от 05.02.2009г. за собственост на
3
съседните имоти –УПИ № XXVIII****, УПИ №XXIX****, ****, УПИ
№XXX-****, идентични на парцели IV -195 и III-195, кв. 8 по плана от 1977г.
на с. ****; извадка от действащия план с изображения на процесния **** и
съседните имоти УПИ № XXVIII455, УПИ №XXIX****, ****, УПИ №XXX-
****; АДС ****0 от 30.03.1988г. на ОНС – ****; Заповед № АО -1- 773/436/
от 11.08.2003г. на Областен управител на област с административен център
Варна; пълномощно; представените с молба с вх.№ 48180 от 14.07.2022г.
заверени за вярност писмени доказателства както следва: удостоверение за
данъчна оценка № **** от 11.07.2022г. на ****; скица № 677/983 от
11.07.2022г. на ****; акт за общинска собственост № 659 от 01.10.2003г.; акт
за държавна собственост № ****г.; съдебно решение от 17.02.1988г.
постановено. по гр.д. № ****/1987г. по описа на ВРС , 7-ми състав; Заповед
№ ****. на областен управител на област Варна; скица ****2002г. за
деактуване; писмо изх. № ****/42/19.11.2002г. от Зам. Областен управител на
Варна; писмо изх. № РД-0603/156/03.07.2002г. на кмета на ****; констативен
протокол от 12.07.2022г. ведно със снимков материал към него; Молба с вх.
№ ****/17.10.2018г. от А. Д. А. за закупуване на процесния имот; справка за
молба с вх. № ****/17.10.2018г. от А. Д. А. за закупуване на процесния имот
от деловодната програма на Община ****; решение № 40314/16.02.2011г. по
протокол № 40 от 16.02.2011г.; решение № 34316/11.12.2013г. по протокол №
34 от 11.12.2013г. Заповед №****17.11.1977г. на Председателя, на ОНС –
Варна за одобряване на действащия план на с. ****, общ. ****; извадка –
копие от действащия план на с. ****, общ. ****, в частта на процесния имот;
извадка-копие от регистъра към действащия план на с. ****, общ.****, в
частта на процесния имот; Заповед за заместване №703/05.09.2022г. на кмета
на община ****.
От приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност ****, том X, дело № 4106/18.09.1967г. на нотариус при
Варненски народен съд; скица от 1968г. на парцел II-76, кв. 21 по плана на с.
****; скица от 30.04.1971г. на парцел III-76, кв. 21 по плана на с. ****, се
установява, че: **** е призната за собственик по давностно владение и
наследяване на дворно място пл. № 76, кв. 21 включено в парцел III-76 с
площ 3370 кв.м. и парцел II-76 с площ 2780 кв.м. по плана на с. ****.
От приложеното решение от 17.02.1988г. по гр.д. № ****/1987г. на
4
ВРС; СТЕ по гр.д. № ****/1987г.; скица по делба от 18.06.1987г. с
удостоверение за идентичност на парцел; нотариален акт ****, том XII, дело
№ 3601/10.07.1990г. на нотариус при ВРС, скица от 10.10.2008г. на парцел
****; нотариален акт №110, том XCIII, н. Дело № 24459/22.12.1997г. на
ВРС; нотариален ****, том V, дело № 920 от 05.02.2009г.; АДС ****0 от
30.03.1988г. на ОНС - ****; Заповед № АО -1-773/436/ от 11.08.2003г. на
Областен управител на област с административен център Варна със скица
****2002г. за деактуване; акт за общинска собственост № 659 от 01.10.2003г.,
Заповед №****17.11.1977г. на Председателя на ОНС -Варна за одобряване на
регулационен план на с. ****, общ. **** с извадка - копие от плана и
регистъра към него; удостоверение за данъчна оценка № **** от 11.07.2022г.
на ****; скица №7/П7/03.02.2011г. на УПИ ****, кв. 8 по РП на с. ****, общ.
****, обл. Варна; скица № 677/983 от 11.07.2022г. на ****, се установява, че:
на 17.02.1988г. със съдебно решение е извършена делба между **** и
Държавата относно бивш парцел № III-76 в кв. 21, съвпадащ с парцели **** и
Х-194 по РП от 1977г., като в дял на Държавата е поставен парцел ****, а в
дял на Желязкова парцел Х-194, който на 10.06.1990г. бил дарен от нея на
внука й А. А.. На 22.12.1997г. той закупил от Милена Радкова и М. А.
парцели IV-195 и III-195, кв. 8 по плана от 1977г. на с. ****, а на 04.02.2009г.
бил признат за собственик от нотариус на УПИ № XXVIII****, УПИ
№XXIX****, ****, УПИ №XXX-****, идентични на парцели IV-195 и III-
195, кв. 8 по плана от 1977г. на с. ****. На 30.03.1988г. за парцел **** бил
издаден АдС №1100 на ОНС - ****, като със заповед №****. на областен
управител на област с административен център Варна, имотът бил отписан от
актовите книги за държавна собственост, тъй като представлява незастроен
имот, отреден за жилищно строителство, а на 01.10.2003г. за него бил
съставен акт за общинска собственост от ****.
От приложени по делото молби с вх. № УТ-70-А/6/15.05.2008г., от
28.06.2010г. и с вх. № ОС91- 230/17.10.2018г. със справка; решение №
40314/1б.02.2011г. по протокол № 40 от 16.02.2011г.; решение №
34316/11.12.2013г. по протокол № 34 от 11.12.2013г.; молба от 03.12.2008г. по
гр.д.№ ****/1987г. на ВРС, се установява, че на 15.05.2008г., 28.06.2010г. и
17.10.2018г. А. Д. А. отправял искания до **** да се разпореди в негова полза
чрез продажба или друг способ с УПИ **** в кв. 8 на с. ****. На 04.12.2008г.
на А. Д. А. било разрешено да направи справка и евентуално копие по гр.д.№
5
****/1987г. на ВРС.
От приложени по делото молба от ****, декларация от **** от
26.04.1988г.; заповед № 1534/29.12.1988г., на ОбНС ****, скица №
1578/24.10.1988г. изд. от ОбНС ****; договор № 55 от 28.04.1989г. за
отстъпено право на строеж, се установява, че на 28.04.1988г. ОНС ****
отстъпил на **** право на строеж върху държавен парцел № **** в с. ****.
Приетите като доказателства - копие на гр.дело № ****/1987г. на ВРС
съдържащо: искова молба от **** от ХГ1987г., схема на парцел п III 76 в
кв.21 по стария план идентичен на п. Х-194 и пЛХ-194 по рег.план одобрен
със зап. № ****17.ХИ977г., удостоверение Ш/39/27.10.1987г., №
523/27.10.1987г., III/38/ 27.10.1987г., акт № 2970/23ЛУ1959г. за държавна
собственост на недвижим имот, протокол от 25.11.1987г. по дело №
****/1987г. ВРС, решение от 02.12.1987 г. по дело № ****/1987г на ВРС.,
молба от С. Граматикова - адвокат-повереник на **** по гр.д. № ****/1987г.
VII състав, ВРС, заключение от инж. Йордан Ив.Вучков- вещо лице по гр.д.№
****/1987г., протокол от заседание, проведено на 22.01.1988 г. по гр.д.№
****/1987г., декларация от 28.01.1988 г., декларация от Султана Дорева
Желязкова, протокол от заседание, проведено на 10.02.1988 г. по гр.д.№
****/1987 г., решение от 17.02.1988 г. на ВРС по гр.д.№ ****/1987г., молба от
**** по гр.д.№ ****/1987 г.; молба №УД-94-С (85)/28.03.1988 г.;
изпълнителен лист от 14.03.1988г. по гр.д.№****/1987г. на ВРС, препис от
решение от 17.02.1988г. по гр.д.№ ****/1987г. по описа на ВРС, скица от
24.10.1988г. за УПИ - ****, кв.8, с. ****, протокол на комисията по чл.265 от
ППЗТСУ от 30.11.1988г.; писмо изх. № аО-1-0807/42/19.11.2002г. от Зам.
Областен управител на Варна; писмо изх. № РД-0603/156/03.07.2002г. на
кмета на ****; констативен протокол, съдът намира, че не следва да се
обсъждат, тъй като част от тях са неотносими към предмета на делото, а
други са били вече приети и респ. обсъдени по-горе.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд,
като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е положителен установителен с правно основание чл.
124 ГПК.
Предвид посочената правна квалификация, предмет на настоящото дело
е установяване по отношение на ответника, че ищецът, заместен в хода на
6
производство на осн.чл.227 ГПК от своята майка М. В. А.-Х., притежава
правото на собственост върху процесния недвижим имот към момента на
предявяване на иска. Правните основания, на които се позовава ищеца за
придобиването на имота може да бъдат са деривативни - по силата на сделка,
и оригинерни - по регулация и/или изтекла в негова полза придобивна
давност по чл. 79 ал. 1 вр. чл. 77 пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗС.
За да се придобие право на собственост по давностно владение,
позоваващият се на него /в случая ищеца/ следва да установи, чрез главно и
пълно доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на чл.
79, ал. 1 или ал. 2 ЗС, като липсата на категоричност, за която и да е от
законовите материалноправни предпоставки изключва този придобивен
способ. Съобразно установената практика на ВКС самата придобивна
давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на
чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5
години. От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на
термина „владение“ - това е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно се
акцентира върху две обстоятелства - това са т.нар. „фактическа власт“ и
факта, че веща се държи „като своя“. Презумпцията относно субективния
елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е
въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му
качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва
осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС
следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване.
Горното означава, че в настоящия процес в тежест на ищцовата страна е
да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобила по
оригинерен /по силата на закона/ или деривативен /от праводател/ способ
право на собственост върху парцел № **** по плана на с. ****, общ. ****,
обл. Варна, вкл. твърдяните в случая законоустановени предпоставки и
твърденията си за осъществяваната лично явна и необезпокоявана фактическа
власт върху имота в периода от 10.07.1990 до понастоящем. Респ. ответникът
следва да докаже с оглед направените възражения, придобитото от него по
7
оригинерен или деривативен способ право на собственост върху
горецитирания парцел № **** и факта на осъществяване на фактическа власт
върху имота.
Предвид гореобсъдените доказателства и разпределението на
доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът не доказа придобито от
него право на собственост върху спорния имот на твърдяното от него
оригинерно основание - чл. 79 ал. 1 ЗС, чрез непрекъснато владение през
периода от 12.01.1990г. до предявяване на иска.
В случая не се спори, че процесният имот е бил предмет на съдебна
делба със страни праводателя на ищеца и държавата, като праводател на
ответника, приключила през 1988г., като към тази дата със СПН е прието
между тях, че собственик на имота е държавата. От това следва, че е
ирелевантно кой е осъщствявал фактическа власт върху имота в периода до
предявяване на иска за делба, тъй като именно в производството по него е
следвало да бъде въведено и разгледано евентуално твърдение за
придобиването му по давност от страна на праводателя на ищеца, като след
това позоваването на придобивна давност за период преди преди предявяване
на иска, е преклудирано.
По силата на чл. 86 от ЗС /в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г.,
действала до 1996г./, съществува законова забрана за придобиване по давност
на държавна, респективно общинска собственост. Считано от 01.06.1996г. по
аргумент на противното на забраната на чл. 86 от ЗС /редакция ДВ,
бр.33/1996г./ да се придобива по давност публична държавна и общинска
собственост, следва, че може да се придобиват имоти частна държавна и
общинска собственост. На основание § 1 ал. 1 от ЗД на ЗС /Обн., ДВ, бр.46 от
6.06.2006г., в сила от 1.06.2006 г.; изм., бр. 105 от 22.12.2006 г., бр. 113 от
28.12.2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 23.12.2008 г., в сила от
31.12.2008 г., бр. 105 от 29.12.2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр.
107 от 24.12.2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм.,бр.7 от 19.01.2018 г., в сила
от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 28.02.2020 г., изм., Решение №3/24.02.2022г.
на Конституционния съд на РБ - бр. 18 от 4.03.2022г./ е наложен мораториум
и давността за придобиване на държавни или общински имоти спира да тече,
като последният срок въведен с нормата обн.в ДВ бр.107/2014г. е до
31.12.2017г. Съгласно изменение на визираната правна норма, обнародвано в
8
ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г., в сила от 31.12.2017г., „Давността за придобиване
на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31
декември 2022г.“, която разпоредба е обявена за противоконституционна с
Решение №3/24.02.2022г. на Конституционния съд на РБ - бр. 18 от
4.03.2022г. Обн., ДВ, бр. 18 от 4.03.2022 г.
С обявяването на разпоредбата на §1 ал. 1 от ЗД на ЗС за
противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, като
съобразночл. 151 ал.2 изр. 3 от КРБ последиците от преустановяване на
мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в
сила.
Съдът намира, че дори да бъде прието, че за периода от 01.01.1996г. до
31.05.2006г. и от 07.03.2022г. до предявяване на иска, първоначалния ищец и
преди това неговия наследодател са упражнявали явна фактическа власт
върху имота, то не се установява последната предпоставка за уважавене на
иска, тъй като ответникът, съобразно гореизложените правни изводи,
установи липсата на анимус у ищеца /субективното убеждение, че държи
имота като негов собственик/. Този извод се обосновава от приложените три
броя молби, с които първоначалния ищец след 2006г. - през 2008г., 2010г. и
2018г., изразява убеждението си именно пред ответника, че не се счита за
собственик на имота, доколкото искането му в тези молби е Общината да се
разпореди с него в негова полза. В молбите от 2010г. и 2018г. е използван
израза -„моля да ми разрешите закупуването“ - противоречи на правната и
житейска логика лице, което се счита за собственик на дадена вещ, да отправя
искане за закупуването й именно до лицето, което оспорва правата му. Няма
дА. за друго манифестиране на собственическо намерение от страна на
ищеца, освен заграждането на имота - пр. засаждане на трайни насаждения,
изграждането на постройки, заплащането на данъци за него.
Предвид така изведените доводи, искът следва да бъде отхвърлен
изцяло.
При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъдят на
осн. чл. 78 ал. 3 ГПК сторените от него по делото съдебно - деловодни
разноски в размер от 150 лв. за настоящото производство, както и при
разглеждане на гр.дело №8298/2022г. на ВРС и въззивно гр.д.1886/2023г. на
ВОС, според представения списък по чл. 80 ГПК, за юрисконсултско
9
възнаграждение. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е неоснователно над размера от 150 лв. в съответствие с разпоредбата на чл.
78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ бр. 8 от 2017г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 ал.1 НЗПП
Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., фактическата и правна сложност на
спора.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. А., ЕГН **********, заместен в хода
на производството на осн.чл.227 ГПК от своята майка М. В. А.-Х.,
ЕГН:********** с постоянен адрес гр.Варна, ж.к.“****“ №74, ет.8, ап.37 иск
с правно основание чл. 124 ГПК да бъде прието за установено по отношение
на ****, ЕИК ****, ул. "****" 58б, че ищецът е собственик на ПИ с
идентификатор 21988.501.645 по КК и КР на с. ****, общ ****, обл. Варна с
площ ****, представляващ ****, кв.8 по плана на с. ****, общ. ****, обл.
Варна с площ от 973 кв.м. при граници: УПИ ****, УПИ XXIX****, ****,
УПИ ХХХ-****, УПИ V-192, УПИ VIII-193 и улица, въз основа на
придобитото право на собственост чрез упражнявано давностно владение през
периода от 10.07.1990г. до датата на завеждане на иска - 29.06.2022г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК М. В. А.-Х., ЕГН:********** с
постоянен адрес гр.Варна, ж.к.“****“ №74, ет.8, ап.37 да заплати на ****,
ЕИК **** сумата в общ размер от 450 лева, представляваща сторени по
делото съдебно - деловодни разноски за настоящото производство, както и за
производството по гр.дело №8298/2022г. на ВРС и въззивно гр.д.1886/2023г.
на ВОС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10