МОТИВИ ПО НОХД №1310/2016 година
по описа на РС Л. VІІІ - ми наказателен
състав
Срещу подсъдимият Г.Ц.Г. били
предявени обвинения за престъпления, както следва:
По чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК, за това, че на 03.08.2016г., в гр. Ловеч, ул. „Баховско шосе", без
надлежно разрешително по чл. 16 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, държал у себе си високорисково наркотично вещество - коноп
/марихуана/ с тегло 0.077
грама, активен компонент /тетрахидроканабинол/ 11%, на
стойност 0.462 лева, включено в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета с ПМС
№293/27.10.11/ - Списък №1 „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарна медицина".
И по чл.343б, ал.3 от НК, за
това, че на 03.08.2016г., в гр. Ловеч, по ул. „Баховско шосе", управлявал
МПС - л.а „Фолксваген Голф" peг. OB 5179 АК, след употреба на наркотични
вещества - комбинирана употреба на амфетамин, метамфетамин и
тетрахидроканабинол.
Представителят на Районна
прокуратура - Л. в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимия Г.
така както е внесено с обвинителния акт. Излага, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, както и от заключението на реализираните в хода
на ДП експертизи фактите изложени в
обвинителния акт се доказвали по категоричен и несъмнен начин. Излага, че
извършената на подсъдимия проверка не е била, при която са установени и двете
престъпления, предмет на настоящето дело не е била рутинна, а е била по получен
неофициален сигнал, че подсъдимия пътува към гр. Л. от с. Б. , където бил предлагал
наркотични вещества. Излага, че поведението на подсъдимия по време на
извършената му проверка усъмнило същите, че подсъдимия е под влияние на
наркотични вещества и това ги накарало да пристъпят към действия, а именно
извършване на обиск при който в десния джоб на панталоните на подсъдимия била
открита суха тревиста маса под формата на топче, наподобяваща на външен вид
наркотично вещество - марихуана. Излага, че на подсъдимия пристигналия по
сигнал на място свид. К., който е служител на Сектор „ПП”, извършил орален тест
на подс. Г., който е отчел наличието на наркотични вещества в слюнката му. Излага,
че в последствие подсъдимия бил задържан в
РУ гр. Ловеч, като същия по собствено желание дал кръвна проба, която била
обект на комплекса и токсикологична химическа експертиза и по която от
заключението на вещите лица категорично се установявало, че в кръвта на подс. Г.
са открити три наркотични вещества –амфетамин, метамфетамин и
тетрахидроканабинол, което е активното вещество на марихуаната. Излага, че
относно сферичното топче тревиста маса в панталоните на подсъдимия била изготвена
физико - химическа експертиза, според заключението на която същото представлява
наркотичен коноп или марихуана със съдържание на активния компонент
тетрахидроканабинол 11 % и тегло 0.077 гр. Излага, че тези доказателства се установяват
по категоричен начин от показанията на свидетелите по Р., Ц. и К., както и от
показанията на свидетелите, които били в автомобила управляван от подсъдимия Г.Г..
Излага, че свидетелите Д.Б.Д. и Ц.М.С. били дали подробни показания относно
обстоятелството, че в момента на проверка всички са били изведени на вън, били
са разделени на голямо разстояние и съответно
полицейските служители не им били позволили да влизат в словесен контакт,
за да могат да извършат проверката. Моли да не се кредитират свидетелските
показания на св. Н.Д. от съдебното следствие, които изграждали защитната теза
на подсъдимия, тъй като същите били вътрешно противоречиви, а освен това
коренно се различавали от показанията дадени от същия свидетел в хода на ДП. Моли за престъплението по чл.343б, ал.3 от НК на
подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, което да изтърпи в затвор и наказание „глоба“ в размер на 1500 лв., а
за престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, което да изтърпи в затвор и глоба в размер
на 1500 лв. Моли за престъплението по чл.
343в, ал.3 от НК на осн. 343г от НК да се наложи на подсъдимия и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и
шест месеца, считано от датата на отнемане на СУМП по административен ред. Моли
да се приложи разпоредбата на чл.23 от НК, както и тази на чл.68, ал.1 от НК,
предвид обстоятелството, че настоящите деяния се явявали извършени в
изпитателния срок на наложено на подсъдимия наказание лишаване от свобода по
НОХД №16/2016 год. по описа на РС Ловеч, изпълнението на което е било отложено с
тригодишен изпитателен срок. Излага, че разноските следва да се възложат на
подс. Г.Ц.Г., а веществените доказателства 1 бр. орален тест „Drug Check
3000" и обект 2, представляващ
опаковки към ХЕ Н-217/10.08.2016 год. на БНТЛ Плевен, да бъдат унищожени.
В с.з.
подс. Г.Ц.Г. се явява лично и с адв. В. от САК. Подсъдимият в с.з. дава
подробни обяснения по делото, като отрича да е употребявал наркотични вещества,
отрича да е знаел, че в дрехите му, както и в управлявания от него л.а. е имало
наркотично вещество. Твърди, че през процесния ден бил в компанията на
свидетелите Д.Д., Н.Д. и Ц.С., и че дядо му който живеел в с. Б. го помолил да отиде до селото, за да му
помогне да пренесат някаква вещ. Твърди, че Д.Д. и Ц.С. му казали, че и те имат
работа в с. Б. , от където трябвало да вземат някакви пари. Твърди, че той и
тримата свидетели с неговия автомобил потеглили за с. Б. към 16.00 – 17.00 часа. Твърди, че в с. Б. оставил л.а. на центъра на селото, за да отиде
и помогне на дядо си, като свидетелите Д.Д., Н.Д. и Ц.С. останали при
автомобила. Твърди, че връщайки се 15-20 минути по – късно, установил, че в
л.а. е „пушено трева” при което се ядосал и им се „развикал”. Твърди, че непосредствено
след това тръгнали четиримата обратно за гр. Ловеч, като автомобила отново
управлявал той, и че по пътя били спрели от полицейски служители и им била
извършена проверка. Твърди, че докато пътували св. Д.Д. се опитал да му помогне
да си постави колана при което почувствал, че същия го докосва по крака, но
тогава не обърнал внимание, като предполага, че по този начин същия бил
поставил намереното в него при обиска наркотично вещество. Предполага, че
установеното при извършената му проба с орален тест, а в последствие и в
кръвната проба наркотично вещество се дължало на вдишания от него в л.а. въздух
от дима на пушената от спътниците му в л.а. „трева”. Твърди, че когато при
обиска открили в него наркотично вещество, се почувствал зле, като не си
спомнял дали св. С. или някой от полицейските служители му подал да пие вода от
намираща се в л.а. бутилка с вода. Категорично заявява, че били спрени и проверени
от полицейските служители, около 18 ч., като обяснява това с факта, че майка
му, която работела в Италия и по това време се намирала в България му звъннала
и го помолила да се прибере към 18.30 ч., за да вечерят. Защитникът му адв. В.
излага, че за да е съставомерно деянието по чл.343б, ал.3 от НК било необходимо
от обективна страна да се установи по безспорен и категоричен начин, че дееца е
управлявал МПС след употреба наркотични вещества и техните аналози, а от
субективна страна същия да е осъзнавал, че е употребил такива вещества и че управлява
автомобил под тяхното въздействие. Излага, че нямало спор, че подсъдимия е
управлявал л.а., но оспорвали факта към колко часа е управлявал л.а. и кога е
бил спрян за проверка. Излага, че освен това липсвали годни и убедителни
доказателства, че същия е осъществил тази дейност по управление на МПС след
като е употребил наркотични вещества. И че установените от свидетелите Ц. и Р. разширени
зеници у подсъдимия, и излъчване което им говорело за употреба на наркотични
вещества можело да се обясни с това, че спътниците му, които бил оставил за 10-15
мин. в с. Б. пушили процесното вещество,
като същото било установено с направеният му орален тест. Излага, че
подсъдимия нямал умисъл за извършеното деяние. Излага, че в случая бил нарушен
реда, който установявал употребата на упойващо
вещество визиран в Наредба №30/27.06.2001 год., като по дознанието липсвала
представена заповед, че при извършване на надлежната проверка с използвания уред
имало издадена заповед от Министъра на вътрешните работи и одобрена от ИА по
лекарствата към Министерство на
здравеопазването. Счита, че имало нарушение и на начина на взимане на кръвната
проба. Излага, че от отразеното от лекаря в присъствието на който била взета
кръвната проба се установявало, че липсвало отразяване подсъдимия да е бил повлиян
от наркотично вещество. Излага, че от разпита на в.л. се установило, че наркотичните
вещества е можело да са употребени половин или един час преди вземане на
кръвната проба, като това по никакъв начин не можело да се установи. Излага, че
протокола за извършена проверка за употреба на упойващи и наркотични вещества
не бил към момента на управление на МПС, а в 20.46 часа, което било много време
след управлението на МПС. Излага, че от показанията на разпитаните свидетели се
установило, че подсъдимия бил задържан между 18.00 часа - 18.30 часа до 19.00
часа, а тестването с Дрегера дори да се приемело, че е извършено съгласно Наредбата
било извършено в 20.46 часа. Излага, че липсата на законно установен
количествен критерии в разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК обуславяла извода,
че това престъпление ще бъде осъществено само в случаите когато субекта на
престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК не само управлява МПС след като
употребил упойващи вещества, или техните аналози, но е и под въздействието на
така употребените наркотични вещества. Излага, че дори да се приеме, че
подсъдимия към момента на спирането е бил под въздействието на наркотично
вещество то е било само на вдишания
въздух в колата. Счита, че отразеното от д-р К. състояние в описания
протокол при вземане на кръвна проба било равносилно на съдебно-психиатрична
експертиза при условия на чл.282, ал.3 от НПК и моли съдът да приеме същата като
такава съдебно - психиатрична експертиза, както и извода й, че към момента на
изследване психичното състояние на подсъдимия е отразено като неповлияно от
наркотично вещество. Счита, че св. Д.Д., бил изкривил показанията си относно
обстоятелствата, които биха го уличили в извършване на престъпление. Моли съда
да вземе под внимание факта, че на една от снимките на л.а. имало шише с вода,
което водило до извода, че употребата на наркотичното вещество е станало по
начина описан от св. Н.Д.. Излага, че в настоящето производство нямало ясни,
точни и годни доказателства, които да определят към кой момент е било взето
наркотичното вещество, дали преди управлението на МПС или след управлението, и
че не се изключвала възможността полицаите Р., Ц. и К. да са били в извънредна
смяна, да са замествали техен колега или се било случило нещо което да не било известно
на съдебния състав. Излага, че били представили доказателства от които се
установявало, че майката на подсъдимия работела в Италия, и че по време на проверката
същата била в България, с оглед на което звучало логично обяснението на
подсъдимия, че е трябвало да се прибере в домът си към 18.30 часа, но не бил
успял. По отношение на деянието по чл.354а, ал.3 от НК, излага, че от
показанията на свидетелите Ц.С., Н.Д. и Д.Д.
се установявало, че деянията били
извършени от самите тях обвинявайки се един друг и опитвайки се да спасят себе
си изкривявайки действията си в този период от време. Излага, че подсъдимия бил обяснил логично и
последователно механизма по който същия предполагал, че намереното в десния му
джоб наркотично вещество било попаднало в него, и че това било в момента в
който си бил слагал колана и усетил нещо Излага, че на следващо място стойността
на откритото вещество било 0.46 ст., с оглед на което можело спокойно да се
приложи разпоредбата на ал.5, дори съдът да приеме, че деянието е извършено
виновно от обективна и субективна страна. С оглед на гореизложеното моли съдът
да признае подзащитният й за невиновен.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, от показанията на
разпитаните по делото свидетели Д. Б. Д., Д.Д.Ц., Н.М.Д., П.Ц.Р., Е.П.К., Ц.М.С.,
К. В.К. и Т. С. М.. От приобщените по реда на чл.281, ал.4 във вр. с чл.281,
ал.1, т.2 от НПК показания на св. Д. Б. Д., от приобщените по реда на чл.281,
ал.4 във вр. с чл.281, ал.1, т.1 от НПК показания на св. Ц.М.С., от приобщените
по реда на чл.281, ал.5 във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на св. Н.М.Д.,
от дадените от подсъдимия обяснения, от веществените доказателства по делото, и
заключенията на изготвените в хода на ДП физико - химична и оценителна експертиза и съдебномедицинска – химическа експертиза, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.Ц.Г., ЕГН **********
е роден на *** ***. Български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан,
безработен. Живее на адрес: гр. Л., ул. „………." …….
Свидетелите П.Р. и Д.Ц. били
служители на РУ на МВР – Ловеч, като св. П.Р. бил младши инспектор в сектор
„Охранителна полиция", а св. Д.Ц. - старши полицай. И двамата живеели в
гр. Ловеч.
За времето от 20,00ч. на
03.08.2016 г. до 08,00ч. на 04.08.2016г. свидетелите Р. и Ц. били на работа,
като двамата съвместно изпълнявали служебните си задължения на територията на
гр. Ловеч. Около 20,00ч. на 03.08.2016 г., в началото на смяната им, двамата
свидетели получили оперативна информация, че подсъдимият Г.Ц.Г. ***, на други
лица наркотични вещества, и че в момента същия с автомобил „Фолксваген
Голф" с peг. №ОВ 5179 АК се движел обратно към гр. Ловеч.
За да проверят достоверността на
получената информация свидетелите Р. и Ц. потеглили със служебен автомобил в
посока с. Б. , като намерението им било да пресрещнат автомобила, в който
пътувал обвиняемия, и да извършат проверка. След няколко минути в землището на
гр. Ловеч, на ул. „Баховско шосе", двамата видели лекия автомобил
„Фолксваген Голф" peг. №ОВ 5179 АК, който се движел в посока гр. Л. и го
спрели за проверка. В хода на проверката установили, че автомобилът се
управлява от подсъдимия Г.. В купето освен него били свидетелите Н.Д., който
седял на предната дясна седалка, и Ц.С. и Д.Д., които седели на задната седалка
на автомобила.
В хода на извършената проверка
свидетелите Р. и Ц. установили, че подсъдимия разполага с валидно СУМПС. На двамата
свидетели им направило впечатление, че движенията на подсъдимия му били
забавени, очите му били зачервени, а зениците разширени. С оглед на това, а и
предвид оперативната информация с която разполагали, че подсъдимият предлага в
с. Б. наркотични вещества, свидетелят Д.Ц.
пристъпил към действия по чл.212, ал.2 НПК. При извършения на подсъдимия обиск в
десния джоб на панталоните му била намерена суха тревиста маса със сферична
форма (топче) имаща вид на наркотичното вещество марихуана.
За оказване на съдействие и установяване
на обстоятелството употребил ли е подсъдимия Г. наркотични вещества,
свидетелите Ц. и Р. уведомили сектор „Пътна полиция" към ОД МВР – Ловеч. В
тази връзка на мястото пристигнал свидетелят Е.К., който работел като младши
автоконтрольор в сектор „ПП" при ОД на МВР Ловеч. Св. К. тествал подсъдимия
с орален тест „Drug Check 3000", който реагирал положително - отчел
наличие в слюнката на обвиняемия на наркотичните вещества амфетамин и
метамфетамин. За констатираното обстоятелство свидетелят К. съставил АУАН
№479608/03.08.2016 г. и издал талон за медицинско изследване.
Следствие на установеното подсъдимия
Г. бил задържан по реда на ЗМВР, като в 22,30 ч. на 03.08.2016 г. същия бил заведен
от служители на РУ МВР - Л. в ЦСМП - Ловеч, където му взети проби от кръв и
урина.
В хода на досъдебното
производство била изготвена комплексна химическа и токсикологична експертиза, с
обект на научно изследване пробите от кръв и урина дадени от подсъдимия, от заключението
на която се установява, че при подсъдимия е налице комбинирана употреба на три
наркотични вещества - амфетамин, метамфетамин и тетрахидроканабинол.
В хода на досъдебното
производство била изготвена и физико - химическа експертиза с обект на научно
изследване тревистата маса, която била намерена при извършения от свидетеля Ц.
обиск в джоба на панталона на подсъдимия. От заключението на същата се
установява, че тревистата маса представлява коноп (марихуана) с тегло 0,077гр.
и съдържание на активния компонент (тетрахидроканабинол) 11%.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подс. Г.Ц.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.354а, ал.3,
т.1, пр.1 от НК, като на 03.08.2016г., в гр. Ловеч, ул. „Баховско шосе", без
надлежно разрешително по чл.16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите, държал у себе си високорисково наркотично вещество - коноп
/марихуана/ с тегло 0.077
грама, активен компонент /тетрахидроканабинол/ 11%, на
стойност 0.462 лева, включено в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета с ПМС
№293/27.10.11/ - Списък №1 „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарна медицина".
Горната фактическа обстановка се
установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели,
приложените писмени доказателства и заключенията на изготвената по делото
физико - химическа оценителна експертиза. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите
Д.Ц., Е.К. и П.Р. и на приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на
свидетелите Д.Д., Н.Д. и Ц.С., тъй като те кореспондират помежду си, както и със
събраните писмени доказателства и заключението на изготвената по делото физико
- химическа оценителна експертиза и образуват една логическа цялост.
От обективна страна подс. Г.Ц.Г. е
извършил деянието, като без надлежно разрешително по чл.16 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите на 03.08.2016г. държал у себе си /в десния джоб на панталоните си/ високорисково наркотично вещество - коноп
/марихуана/ с тегло 0.077
грама, активен компонент /тетрахидроканабинол/ 11%, на
стойност 0.462 лева, включено в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета с ПМС
№293/27.10.11/ - Списък №1 „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарна медицина".
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че подс. Г., на посочената в
обвинителния акт дата е осъществил в гр. Л. една от формите на изпълнителното деяние
на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, а именно – посоченото в цитираната
норма - „държи“, което се установява от показанията на свидетелите Р. и Ц. и
приложения по делото Протокол за обиск и изземване в неотложни случай с
последващо съдебно одобрение, одобрен с Определение №549/04.08.2016г. по НЧД
№913/2016г. по описа на РС Ловеч.
Безспорно от
събраните по делото доказателства се установява, че подс. Г. не разполага с
надлежно разрешение за държането на описаното вещество. Предмета на
престъплението е категорично установен, чрез цитираната физико - химическа оценителна
експертиза, от която е видно, че намерения при обиск
на подс. Г. обект, представлява „коноп /марихуана/ с тегло 0.077 грама, активен
компонент /тетрахидроканабинол/ 11%, на стойност 0.462 лева”.
Марихуаната е
наркотично вещество, което е включено в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за класифициране
на растенията и веществата като наркотични /приета с ПМС №293/27.10.11/ -
Списък №1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманитарната и ветеринарна медицина".
От субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл като форма па вината по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент деецът е
пълнолетно и психически здраво лице. Същият е съзнавал общественоопаспия
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици. Подсъдимият Г.
е извършил престъплението при пряк умисъл, тъй като същият добре е съзнавал, че
упражнява фактическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание,
описани по - горе, както и че не разполага с надлежно разрешение за това.
Деянието не представлява
маловажен случай по см. на чл.93, т.9 от НК, и не може да се преквалифицира по
чл. 354а, ал.5 във връзка с ал.3, т.1 от НК, както и като маловажен случай по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като последното се квалифицира като такова,
само когато по степен на обществена опасност и укоримост е по - леко от
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. По - ниската обществена
опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца. От
значение е дали е налице продължавано престъпление или повторност, способа и
начина по които е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и
подбудите, от които се е ръководил при извършване на престъплението и др. В
настоящия случай, с оглед високата обществена опасност на подсъдимия, видно от
справката за съдимост същия е освобождаван два пъти от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК за
престъпления по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК и един път е осъждан за
престъпления по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и по чл.354в, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК,
за които при условията на чл.23, ал.1 от НК му е било определено едно общо най
– тежко наказание в размер на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години,
като настоящето деяния, се явява извършено в изпитателния срок на предходното
осъждане, от друга страна освен, в случая са били установени и е внесен
обвинителен акт освен за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК и по
чл.343б, ал.3 от НК, ето защо съдът прие, че случаят не може да се квалифицира
като маловажен, както по см. на чл.93, т.9 от НК, за да се преквалифицира по
чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3, т.1 от НК, така и по см. на чл.9, ал.2 от НК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подс. Г.Ц.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, като на 03.08.2016г., в гр. Ловеч, по ул. „Баховско шосе", управлявал
МПС- л.а. „Фолксваген Голф" с peг. OB 5179 АК, след употреба на наркотични
вещества - комбинирана употреба на амфетамин, метамфетамин и
тетрахидроканабинол.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние като на посочената в обвинителния акт дата, е
управлявал моторно превозно средство - л.а „Фолксваген Голф" с peг. OB
5179 АК, след употреба на наркотични вещества - комбинирана употреба на
амфетамин, метамфетамин и тетрахидроканабинол, установено със съдебно -
химическа /токсикологична/ експертиза изх. № 11-7093/18.08.2016г. на ВМА София.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Съдът
намира, че и обвинението за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК срещу подс. Г.
е доказано по безспорен и несъмнен
начин, и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключението на в.л. по реализираната в хода на ДП съдебно - химическа
/токсилогична/ експертиза може да се
направи категоричен извод, че подс. Г. е автор на престъплението за
което е предаден на съд, поради което направените в тази връзка възражения от
същия и неговия защитник касаещи
участието на подсъдимия в извършването на престъплението за което е предаден на
съд са неоснователни.
Съдът
намира, дадените от подс. Г. обяснения, видно от които последния отрича да е
употребявал наркотични вещества в деня на проверката, както и че не е държал в
себе си откритото в него при обиск високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ с
тегло 0.077 грама,
активен компонент /тетрахидроканабинол/ 11%, за негова защитна
теза, и не кредитира тези негови обяснения, тъй като цялостния доказателствен
материал и обективните данни по делото опровергават категорично обясненията на подсъдимия
и доказват приетата по - горе фактическа обстановка. Съдът стигна до този извод
съпоставяйки обясненията на подс. Г. със събраните по делото писмени
доказателства и с показанията на свидетелите Д.Ц., Е.К. и П.Р., както и с приобщените по реда
на чл.281 от НПК показания на свидетелите Д. Добре, Н.Д. и Ц.С., които
са непротиворечиви, логични и убедителни, и които съответстват на събраните по
делото писмени доказателства, както и на заключенията на в.л. по изготвените съдебно - химическа
/токсилогична/ експертиза и физико - химическа оценителна експертиза.
Отчасти
от обяснението на подсъдимия, и от показанията на свидетелите Д.Ц., Е.К. и П.Р. и приобщените
по реда на чл.281 от НПК показания на свидетелите Д. Добре, Н.Д. и Ц.С. се установява, че на процесната
дата свидетелите Д.Ц. и П.Р.,*** били на работа за времето от 20.00 часа
на 03.08.2016г. до 08.00 часа на 04.08.2016г. Установява се, че в началото на
дежурството им получили оперативна информация, че подсъдимия Г. предлага за продажба
наркотични вещества на лица в с. Б. ,
обл. Ловеч, и че в момента се движи с л.а. „Фолксваген Голф” с рег. №ОВ 5179 АК
обратно към гр. Ловеч. Установява се, че свидетелите Ц. и Р. тръгнали със
служебния автомобил, за да проверят достоверността на сигнала, като на ул.
„Баховско шосе”, в землището на гр. Л. възприели въпросния л.а. и го спрели за
проверка. Установява се, че в автомобила освен подсъдимия Г., се намирали още свидетелите Н.Д., който седял
на предна дясна седалка, и Д.Д. и Ц.С., които се намирали на задната седалка на
автомобила. След като била извършена документална проверка на водача, при която
се установило, че документите на същия, и на л.а. са изрядни, на проверяващите
направило впечатление, че зениците на подсъдимия са разширени и зачервени, а
движенията му забавени. С оглед на тази констатация и предвид оперативната
информация, с която разполагали, св. Ц. извършил обиск на обвиняемия, при който
намерил в десния джоб на панталона му суха тревиста маса със сферична форма
/топче/ имаща вид на наркотично вещество марихуана. Установява се от
показанията на свидетелите Ц. и Р., че поискали съдействие от колегите си от
сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, с оглед на което на сигнала им се отзовал св. К.,
който поканил подсъдимия да го изпробва за алкохол с техническо средство и тест
за употреба на наркотици, при което последният доброволно се съгласил да му
бъде извършена проверка. Установява си, че св. К. извършил необходимите проби,
като за алкохол използваното техническо средство отчело 0.00 промила в
издишания въздух, а за наркотици теста отчел наличие на амфетамин и
метамфетамин. Установява се, че св. К. съставил на подсъдимия Г. АУАН за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на същия бил издаден и талон за
медицинско изследване. В тази връзка са и свидетелските показания на свидетелят
К., от които се установява, че въпросния ден колегите му от автопатрула Ц. и Р.
го извикали за съдействие на ул. „Баховско шосе” в землището на гр. Ловеч. Установява се, че при отиването му на място колегите му
били спрели л.а., като същите имали съмнение, че водача е употребил наркотици.
Установява се, че същия с необходимите за целта технически средства направил
проба за алкохол, която се указала отрицателна и тест за наркотици, който отчел
наличие на наркотично вещество. С оглед на констатираното св. К. съставил АУАН
и издал талон за медицинско изследване. В тази връзка са и приобщените по реда
на чл.281 от НПК показания на свидетелите Д.Д., Н.Д. и Ц.С., от които се
установява изложената по – горе фактическа обстановка. Безспорно от събраните
по делото писмени доказателства, се установява, че подсъдимия Г. ***, в
указаното в издадения му талон за медицинско изследване време, като на същия
била взета кръв за изследване и урина. Действително в хода на съдебното
следствие свидетелят Д.Д. не си спомни подробности за извършената на подсъдимия
проверка, при която са били установени деянията предмет на настоящето дело, поради
което показанията му дадени в хода на ДП бяха прочетени на основание чл.281,
ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК, като след прочитането им св. Д.Д. заяви, че
поддържа така прочетените му показания, който изцяло кореспондират с описаната
по – горе фактическа обстановка. В хода
на съдебното следствие, съдът констатира противоречия в показанията на св. С.,
което наложи прочитането им при
условията на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК, и на св. Н.Д., което
наложи прочитането им при условията на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.1 от НПК,
като съдът съпоставяйки останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства кредитира именно приобщените по реда на чл.281 от НПК показания
на св. С. и св. Н.Д. дадени в хода на ДП, а не тези дадени от тях в хода на
съдебното следствие, тъй като именно показанията на последните двама свидетели
дадени в хода на ДП съответстват на останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства. Поведението на св. С. и св. Н.Д. в с.з. при даване на
показанията им, държанието им, колебливите и противоречиви отговори на поставените им въпроси в с.з.,
дадоха основания на съда да приеме, че именно в хода на съдебното следствие
същите дават недостоверни показания с цел подпомагане на подсъдимия да изгради
защитната си теза. Съдът не кредитира показанията на св. С. и на св. Н.Д. от
хода на съдебното производство, както и обяснението на подсъдимия Г., и в
частта, в която същите заявяват, че са били спрени за проверка от двамата
полицейски служители – Р. и Ц., около 18 ч., тъй като така дадените показания и
обяснение на подсъдимия противоречат на останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства, включително и на приобщените по реда на чл.281 от НПК
показания на двамата свидетели от ДП, като съдът цени същите, като опит за
подпомагане на защитната теза на подсъдимия. В подкрепа на кредитираните от
съда показания на свидетелите по делото е и съставения в хода на ДП АУАН с бл.
№479608 от 03.08.2016г., от който е видно, че на 03.08.2016г. св. К., в
присъствието на св. Р. и св. Ц. съставил на подс. Г. цитирания по – горе АУАН
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП извършено на същата дата около 20.45
часа. Видно от съставения АУАН подс. Г. е вписал в графа възражения „Нищо не
съм употребявал”, но това негово възражение, поддържано и в съдебно заседание,
категорично се опровергава от заключението на вещите лица по назначената и
реализирана в хода на ДП съдебно -
химическа /токсилогична/ експертиза с изх. № 11-7093/18.08.2016г. на ВМА София,
от която се установява, че при изследване на кръвната проба и урина взети от
подс. Г. е установена комбинирана употреба на амфетамин, метамфетамин и
тетрахидроканабинол. С оглед на което съдът цени така даденото от подсъдимия
обяснение като негова защитна теза. Опит да изгради защитната си теза се явява
и заявеното от подсъдимия, че е бил спрян от полицейските служители, около 18ч.
В хода на съдебното производство, освен гласните доказателства, в тази връзка
на свидетелите Р., Ц., К. и приобщените по реда на чл.281 от НПК показанията на
св. С., Н.Д. и Д.Д., както и съставения АУАН, са и изисканите и приети като
доказателства по делото съпроводително писмо с УРИ 176200-8549/12.10.2017г. на
РУ Ловеч, ведно с приложена ежедневна ведомост №1762р-13812/2016 г. за периода
03.08.2016г., седмичен график на група „ООР” при РУ Л. №1762р-15989/2016г. за
периода 01.08.2016г. до 07.08.2016г. и съпроводително писмо с рег.
№906000-8012/13.10.2017г. на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, ведно с приложено
удостоверение УРИ №295р-11504/12.10.2017г. от които по безспорен начин се
установява, че свидетелите Р., Ц. и К. са били на работа от 20.00 часа на
03.08.2016г. до 08.00 часа на 04.08.2016г., като направените в тази връзка от
адв. В. възражения се явяват неоснователни и непочиващи на цитираните по – горе
писмени доказателства, от които по един безспорен и несъмнен начин се
установява, кога тримата свидетели са били на работа, и съответно обективно в колко
часа е могло да бъде извършена проверката. Ето защо съдът съпоставяйки
събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които може да се направи
несъмнен извод, че проверката на подсъдимия Г. е била извършена след 20.00 часа
на 03.08.2016г. цени даденото от подсъдимия обяснение, че му е била извършена
проверка към 18.00 часа на 03.08.2016г. като негова защитна теза.
Съдът кредитира изцяло заключенията
на съдебно - химическа /токсилогична/ експертиза и физико - химическа
оценителна експертиза за достоверни при изграждане на становището си, както за
авторството на инкриминираните деяния, така и за правната квалификация на същите,
обсъдени сами по себе си и въз основа на свидетелските показания и конкретно
установените по делото факти и обстоятелства. Касае се за експертизи извършени
компетентно и обективно въз основа на обективни дадености – проби кръв и урина,
взети от подс. Г. след деянието и намереното при обиск на подсъдимия наркотично
вещество. Не на последно място и двете страни приеха заключенията и не ги
оспориха.
Съдът намира, че за състава на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е без значение обстоятелството, кога
точно е употребено упойващото вещество от водачите на МПС. В разпоредбата на
закона не се сочи и минимален праг на концентрацията, както е при управлението
след употреба на алкохол. Достатъчно е употребата на наркотични вещества да е
установена по съответния ред – този по Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства. Субективната преценка на дееца,
дали все още се намира под въздействието на наркотика, или според него това
въздействие е преминало, е без значение за наказателното производство.
Управлението на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества е наказуемо
именно по тази причина, тъй като деецът има ограничена възможност за реакция и
нереална преценка, както за заобикалящата го действителност, така и за
собствените си възприятия. Това го поставя в невъзможност да управлява МПС по
безопасен начин, като направените в тази връзка възражения от подсъдимия и
неговия защитник, се явяват неоснователни. Неоснователно е и направеното от
защитата на подсъдимия възражение, че в случая не е изпълнен състава на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК от обективна и субективна страна.
Безспорно от доказателствата по делото, се установява, че при подсъдимия е била
установена комбинирана употреба на амфетамин, метамфетамин и
тетрахидроканабинол. Обстоятелството, кога точно са взети упойващите вещества,
дали непосредствено преди деянието или преди това е без значение за състава на
престъплението за което подсъдимия е предаден на съд. Обстоятелството, че
подсъдимия не се е чувствал под влиянието на наркотика по никакъв начин не
изключва липсата на пряк умисъл за осъществяване на деянието. Още повече, че в
случая е установено комбинирана употреба на упойващи наркотични вещества - амфетамин,
метамфетамин и тетрахидроканабинол. Законодателят изисква упойващо вещество в
кръвта да бъде установено по надлежния ред. В случая това е редът, установен в
Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
съгласно чл.1, ал.2 на която употребата на алкохол или друго упойващо вещество
се установява посредством използване на съответни технически средства и/или
чрез медицински и лабораторни изследвания. Както е посочено и по – горе в хода
на ДП е назначена и реализирана съдебно - химическа /токсилогична/ експертиза с
изх. № 11-7093/18.08.2016г. на ВМА София, която по безспорен начин установява
употребата на упойващи вещества от подсъдимия.
Неоснователни са и възраженията
на защитата на подс. Г., че за да е налице изпълнен състава по чл.343б, ал.3 от НК, следва подсъдимия видимо да е бил повлиян от наркотичното вещество, и употребата
на веществото, да е създала опасност за движението, както и да е налице
застрашаване живота на лицето и останалите участници в движението.
Неоснователно е и възражението, че закона позволява дори и в случаите на
употреба на алкохол да се управлява МПС, което означавало, че от практическа
гледна точка било установено, че до такава концентрация не са налице промени в
реакциите на водача и това нямало да създаде опасност за движението.
Неоснователни са и възраженията, че в настоящия случай не било установено
отклонение в реакциите, неадекватно поведение или нарушение в координацията на
лицето, което би създало опасност за движението. Разпоредбата на чл.343б, ал.3
от НК не включва признак относно наличната концентрация на употребеното
наркотично вещество /за разлика например от разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК/, поради което и възражението на защитата, че тази разпоредба може да се
приложи само при доказана висока концентрация на наркотични или упойващи
вещества е неоснователно. Съдът намира, че в разпоредбата на закона липсва
изискване подс. Г. да е бил повлиян от употребата, поради което и не е събирал
доказателства в тази насока, чрез назначаване на съдебно - медицинска психиатрична
експертиза, тъй като е преценил, че това е безпредметно. Освен това, в закона
няма изискване да бъде изследвано влиянието на наркотичното вещество върху
конкретния извършител, при конкретните условия, и до каква степен това се е
отразило на способността му да шофира. Аргумент за това е самата разпоредба на
чл.343б, ал.3 от НК, която по безспорен начин вменява, че наказателна
отговорност носи този, който управлява МПС след употреба на наркотични
вещества. Няма условие в какъв период преди управлението следва да е употребен
наркотика. Не се сочи и минимален праг на концентрацията, както е при
управлението след употреба на алкохол. Достатъчно е употребата на наркотични
вещества да е установена по съответния ред – този по Наредба №30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства, което обстоятелство в случая
е на лице.
Обясненията на подсъдимия Г. и
направените в тази връзка възражения от защитата му, които са насочени към
пълното оневиняване на подсъдимия чрез изтъкване на доводи както досежно
липсата на обективната страна, така и относно умисъла за извършване на
престъпленията за които е предаден на съд, съдът счита, че те са неубедителни,
противоречат на формалната логика и събраните доказателства. За
разлика от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в
наказателния процес с оглед възможната наказателна отговорност по чл.290 НК,
обясненията на подсъдимия са освен средство за защита /по арг. от чл.55 от НПК/, но и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се
предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от
съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал. В тази насока,
при пълно съобразяване с процесуалните правила, визирани в чл.14 и чл.107, ал.5
от НПК съдът счита, че обясненията на подсъдимия са неубедителни, поради, което
ги приема само като защитна версия /позиция/, която може да реализира от избран
от него начин /в т. см. р.№ 478/04.11.2008 г. по н.д.№ 514/2008 г. І н.о. ВКС/
и не ги поставя в основата на присъдата. В този контекст съдът намира за
неоснователно твърдението на подсъдимия и защитата му, че наличието на
наркотично вещество, което било установено при проверката на същия се дължало
на факта, че в управлявания от подсъдимия л.а. малко преди тръгването им от с. Б.
за гр. Ловеч, в отсъствие на подсъдимия,
намиращите се в автомобила свидетели Д.Д., Н.Д. и Ц.С., пушили марихуана, като
вдишания в последствие от подсъдимия дим от същата довела до това при
извършената му проверка да бъде установено наличие на наркотично вещество.
Безспорно от показанията на свидетелите Д.Д., Н.Д. и Ц.С., се установява, че в
процесния ден никой не е пушил марихуана в автомобила на подсъдимия, както и
извън него, като в тази връзка са и резултата от оралния тест „Drug Check
3000", който е реагирал положително, като е отчел наличие в слюнката на
обвиняемия не на едно, а на две наркотични вещества, а именно амфетамин и
метамфетамин, както и заключението на съдебно - химическа /токсикологична/
експертиза изх. № 11-7093/18.08.2016г. на ВМА София, която е отчела комбинирана
употреба на амфетамин, метамфетамин и тетрахидроканабинол. Неоснователно е и
възражението, че ако подсъдимия е употребил наркотично вещество това е станало
след спирането му за проверка, когато на същия било подадена намираща се в л.а.
бутилка с вода, в която по предположения на подсъдимия имало наркотично
вещество, тъй като от показанията на всички разпитани по делото свидетели се
установява, че докато е траела проверката, никой от намиращи се в л.а. лица не
е имал достъп един до друг, и че не им е било разрешено да пият вода и да
пушат, с оглед на което обяснението на подсъдимия се явява изолирано и не кореспондиращо
на останалите събрани писмени и гласни доказателства по делото.
Неоснователно се явява и
възражението на адв. В., че е бил нарушен
реда, който установявал употребата на упойващо вещество визиран в Наредба
№30/27.06.2001 год., тъй като по дознанието липсвала представена заповед, че
при извършване на надлежната проверка с използвания уред имало издадена заповед
от Министъра на вътрешните работи и одобрена от ИА по лекарствата към Министерство на здравеопазването. Съгласно
чл.1, ал.2 от Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от министъра
на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява
посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и
лабораторни изследвания. Действително в кориците на делото не се съдържа цитираната
от адв. В. заповед, за която е направено възражение едва в хода на делото по
същество, но в случая предвид факта, че в
случая за установяване употребата на упойващо вещество е взето предвид заключението
на съдебно - химическа /токсикологична/ експертиза изх. № 11-7093/18.08.2016г.
на ВМА София, а не резултата от оралния тест, съдът намира, че липсата на
цитираната заповед не води до нарушаване на реда на установяване на упойващо
вещество.
Неоснователни са и направените от
адв. В. възражения, касаещи негодност на взетата от подсъдимия кръвна проба. В
хода на съдебното производство по искане на защитата на подсъдимия, бяха
разпитани свидетелите Д-р Кипиров, в присъствието на когото е била взета
кръвната проба и Т.М., която е извършила манипулацията по вземане на кръвта, от
показанията на които се установява, че при вземане на кръвната проба от подс. Г.
са били спазени изискванията на Наредба №30/27.06.2001г. /изм. ДВ бр.23/2006г./.
Не на последно място в обстоятелствената част на изготвената съдебно –
химическа /токсикологична/ експертиза /л.62 от ДП/ изрично е посочено, че
пробите кръв и урина отговарят на изискванията за токсикологично изследване в
ТХЛ – ВМА.
Предвид
на така изложените съображения, съдът квалифицира деянията, призна подсъдимият
за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка, приета
за установена, се изяснява от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.
Б. Д., Д.Д.Ц., Н.М.Д., П.Ц.Р., Е.П.К., Ц.М.С., К. В.К. и Т. С. М.. От
приобщените по реда на чл.281, ал.4 във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК
показания на св. Д. Б. Д., от приобщените по реда на чл.281, ал.4 във вр. с
чл.281, ал.1, т.1 от НПК показания на св. Ц.М.С., от приобщените по реда на
чл.281, ал.5 във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на св. Н.М.Д., от
дадените от подсъдимия обяснения, от веществените доказателства по делото, и
заключенията на изготвените в хода на ДП физико - химична и оценителна експертиза и съдебномедицинска – химическа експертиза.
Причини за извършване на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, съдът намира в нежеланието на подсъдимия
да се съобразява със законоустановената забрана за управление на МПС след
употреба на наркотични вещества, както и в подценяването от негова страна на
обществено опасните последици от това му противоправно поведение.
Причини за извършване
на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК, съдът намира, в незачитането
на законовите разпоредби, свързани с контрола и разпространението на наркотични
вещества.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия Г. за престъплението по
чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК, съдът взе в предвид обществената
опасност на дееца и деянието, съдебното минало на същия, който към момента на
извършване на деянието е бил осъждан, и към момента не е реабилитиран,
процесуалното му поведение, както и начина на извършване на деянието.
Ето защо настоящия
състав призна подсъдимия Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК, като при условията
на чл.54, ал.1 от НК, го осъди на 1 /една/ година лишаване от свобода, което
наказание да изтърпи при първоначален общ режим, както и на глоба в размер на
2000,00 /две хиляди/ лева, които да заплати в полза на държавата по сметка на
бюджета на съдебната власт. Налагайки посочените по – горе наказания съдът взе
предвид завишената степен на обществена опасност на извършеното,
обуславяща се от характера на засегнатите обществени отношения, свързани с
опазване на общественото здраве и здравето на подрастващите, високата динамика
на този вид деяния понастоящем в страната, както и завишената степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия, който въпреки младата си
възраст, към момента на извършване на деянието е бил освобождаван два
пъти от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл.78а от НК за престъпления по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК и един път е осъждан за престъпления по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и по
чл.354в, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, за които при условията на чл.23, ал.1 от НК
му е било определено едно общо най – тежко наказание в размер на 3 /три/ месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е
било отложено за срок от три години, като настоящето деяния, се явява извършено
в изпитателния срок на предходното осъждане, което
осъждане очевидно, не е оказало необходимото поправително и възпиращо
въздействие върху личността му, с оглед на което намери, че спрямо подсъдимия
не е оправдано определяне на по-леки наказания.
Съдът наложи именно такива
наказания “Лишаване от свобода“ и „Глоба”, в посочения размер,
вземайки предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът не намери за необходимо да
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 т.1 от НК, тъй като не намери нито
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключително такова, както и
не приложи разпоредбата на чл.55 ал.3 НК с оглед обществената
опасност на деянието и на дееца, поради което намери, че не прилагането на тези
разпоредби би изиграло съществено превантивно действие върху подсъдимия.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия Г. за престъплението по
чл.343б, ал.3 от НК, съдът взе в предвид обществената опасност на дееца
и деянието, съдебното минало на същия, който към момента на извършване на
деянието е бил осъждан, и към момента не е реабилитиран, процесуалното му
поведение, наличието на наркотични вещества
- комбинирана употреба на амфетамин, метамфетамин и тетрахидроканабинол в
кръвта му, както и начина на извършване на деянието.
Ето защо настоящия
състав призна подсъдимия Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като при условията на чл.54,
ал.1 от НК, го осъди на 1 /една/ година лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи при първоначален общ режим, както и
на глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева, които да заплати в полза
на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.
На
основание чл.343г във вр. с чл. 343б, ал.3 във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК,
съдът лиши подс. Г. от право да
управлява МПС за срок от 1 /една/ година, считано от датата на отнемане на
свидетелството за управление на МПС.
Съдът наложи именно такива
наказания “Лишаване от свобода“, „Глоба” и „Лишаване от право да управлява МПС”,
в посочения размер, вземайки предвид всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Налагайки посочените по – горе наказания съдът взе предвид завишената степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия, който към момента на извършване на деянието е бил освобождаван
два пъти от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл.78а от НК за престъпления по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК и един път е осъждан за престъпления по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и по
чл.354в, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, за които при условията на чл.23, ал.1 от НК
му е било определено едно общо най – тежко наказание в размер на 3 /три/ месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е
било отложено за срок от три години, като настоящето деяния, се явява извършено
в изпитателния срок на предходното осъждане, което
осъждане очевидно, не е оказало необходимото поправително и възпиращо
въздействие върху личността му, с оглед на което намери, че спрямо подсъдимия
не е оправдано определяне на по - леки наказания.
Съдът не намери за необходимо да
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 т.1 от НК, тъй като не намери нито
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключително такова, както и
не приложи разпоредбата на чл.55 ал.3 НК с оглед съдебното минало на
подсъдимия и установената комбинирана употреба на амфетамин, метамфетамин и
тетрахидроканабинол, поради което намери, че не прилагането на тази разпоредба
би изиграло съществено превантивно действие върху подсъдимия.
Съдът намира, че така наложените наказания
на подс. Г. са справедливи, и че съответстват на обществената опасност на
деянието и на автора му и чрез тях ще се постигнат целите на наказанието
визирани в чл. 36 от НК.
Тъй като
двете деяния са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да
е от тях, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК, определи на подсъдимия Г. едно
общо най – тежко наказание 1 /една/ година лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.23, ал.3 от НК, съдът
присъедини към определеното общо най – тежко наказание наказанието глоба в
размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, които подсъдимия да заплати в полза на
държавата по сметка на бюджета на съдебната власт. На основание чл.23, ал.2 от НК, съдът присъедини към определеното общо най – тежко наказание лишаването от право подсъдимия Г. да управлява МПС за срок от 1 /една/ година,
считано от датата на отнемане на свидетелството за управление на МПС.
Съдът на основание
чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, приспадна от така определеното общо най – тежко
наказание, времето през което подс. Г. е бил задържан за 24 часа със Заповед с
рег. № 1762зз - 199/03.08.2016 год. за задържане на лице, считано от 20.00 часа
на 03.08.2016г., както и времето през което подсъдимия Г. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, считано от 29.03.2017г. до освобождаването
му от Затвора Ловеч, след като с Определение №258/03.04.2017г. по настоящето
дело е била изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Г. от „Задържане под
стража” в „Подписка”.
Тъй като
деянията, за които беше определено общо – най тежко наказание, се явяват
извършени в изпитателния срок на наложеното на подс. Г. със Споразумение
№2/12.01.2016г. по НОХД №16/2016г. по описа на РС Ловеч, в сила от 12.01.2016г.
общо най – тежко наказание в размер на 3 /три/ месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е било отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК за
срок от 3 /три/ години, съдът присъди на основание чл.68, ал.1 от НК,
подсъдимия да изтърпи това наказание при първоначален общ режим.
Веществените
доказателства по делото - 1 брой орален тест
„Drug Check 3000" и обект 2, представляващ опаковки към ХЕ
Н-217/10.08.2016 год. на БНТЛ Плевен, съдът присъди да останат за послужване по
делото.
При този изход на процеса, съдът
осъди подсъдимия Г. да заплати на ВМА София сумата от 378,23 лв.,
представляващи разноски за експертизи.
При този изход на процеса, съдът
осъди подсъдимия Г. *** сумата от 132,00 лева, представляващи разноски за в.л.
и свидетели.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в
този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: