Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 10
гр. Пловдив, 13.02.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д.
№ 601 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на А. М.Ш. и К. М.Ш. - ирландски граждани, чрез пълномощника им
адв. К.В. против решение № 786/19.06.2019г., постановено по гр. д. № 961/2018
г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от
тях искове по чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД да се осъди ответното
дружество „А.“ ЕООД *** да им заплати сумата 16 000 евро,
частично предявена претенция от общо дължимата сума от 64 132 евро,
платена по сключен между страните предварителен договор от 07.07.2006 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент, подробно описан в
решението, подлежаща на връщане, поради разваляне на договора с исковата молба,
поради виновното неизпълнение на договора от страна на ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до
окончателното й изплащане. Решението е постановено при участието на третото
лице помагач на страната на ищците - Р.Г.Я. /преди Г./. По изложени съображения
се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважат
предявените искове. Претендират се разноски.
Към жалбата на
подпомаганата страна се е присъединило и третото лице помагач. Иска се отмяна
на решението и постановяване на ново, с което да се уважат исковете, като се
приеме, че има пълно плащане от страна на ищците, действащи чрез нея като техен
пълномощник.
Постъпил е отговор от
дружеството ответник по отношение на възивната жалба на М.Ш.. В съдебно
заседание се поддържа становище, че и двете жалби са неоснователни. Не се
претендират разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Между ищците, чрез
пълномощника им Р. Г.-адвокат, като „купувач-възложител“ от една страна и ответника „А.-Б.“ ООД, представляван от
управителя А.П.., като „продавач-изпълнител„ от друга страна на 07.07.2006 г. е
сключен предварителен договор. С него ответното дружество се е задължило да
извърши строителство и да прехвърли правото на собственост върху обект подробно
описан в договора и представляващ апартамент 124 в комплекс „***.
Строителството следвало да се извърши до 30.11.07 г. Договорената цена била
64 132 евро, платима по следния начин: 57 719 евро при подписване на
договора и последна вноска от 6 413 евро дължима в деня на нотариалното
прехвърляне на имота. Договорено е плащанията да се извършват в брой срещу
издаден приходен ордер в офисите на продавача или по банкова сметка. ***.2.3.
На 02.08.06г. ищците
в писмена форма са упълномощили адв. Р. Г. да извършва правни услуги в тяхна
полза,състоящи се от всички необходими и нужни правни и физически действия
относно закупуване на недвижими имоти в ***.
Ищците са сключили
и договор без дата от октомври 2006г.
като възложители с дружество “А.-***“ ООД като изпълнител с предмет
изпълнителят да приема и купува от тяхно име и за тяхна сметка правото на
собственост върху недвижим имот подробно описан и съвпадащ с този по
предварителния договор от 07.07.06г., а именно апартамент 124. Договорено е
възложителят да се представлява от адв. Г., като договорените суми ще се
прехвърлят на банковата сметка на адвоката, с изключение на резервационния депозит и първата вноска, които се прехвърлят
на клиентската банкова сметка ***. Представено е пълномощно в писмен вид, без
дата уреждащо отношенията на ищците с адв. Г. - трето лице помагач, във връзка
с процесния апартамент.
Приети са и копия от
платежни документи за извършени плащания по сметка на адв. Г.. На л.16 и 17 за
сумата 2 000 евро на 04.07.2006 г. Твърди се, че това е резервационен
депозит.; На л.20 и 21 за сумата
56 752 евро на дата 03.10.2006г., като се твърди, че това е първа вноска
от 56 302 лв. и 450 евро адвокатски хонорар. Не са представени
доказателства, че сумите са постъпили по сметка на третото лице помагач, в
какъвто смисъл то е направило и възражение.; на л.24 и 25 платежен документ от
15.10.10г. за сумата 6 469 евро по сметка на адв. Г. без потвърждение за
получаването и от адресата.
На л.26 е приет
документ за изтеглени от третото лице помагач 24 200 евро от сметка на
която е титуляр на 22.10.2010 г. На гърба на разписката с ръкописен текст е
изписано “ Платени на ***в качеството му на управител на „А.-Б.“ ООД,
представляващи непълно последно плащане за ***М.Ш., съгласно имейли“. Следва
подпис на получил, разчитан като Ат. ***.
На л.27 е прието
нареждане-разписка за изтеглени от третото лице помагач на 29.11.2010 г. от
сметка на която е титуляр сумата от 5 445 евро. След подписите на
получател и банкови служители е изписан следния текст: “Получих сумата на
29.11.2010г. и подпис/без да е посочено кой е автора на подписа.С друг почерк е
изписан текста: *** и М.Ш. пакети за обзавеждане и остатък последни вноски.
Разпитан е свидетелят
******, който установява, че е представлявал дружеството до 2016г. Познава М.Ш.
и *** по имена. Не може да каже защо не са сключени окончателни договори.
Предполага, че поради неплащане на всички договорени суми, тъй като с изрядни платци има сключени над 50 сделки.
На документите на л.26 и 27 подписите приличат на неговия. Текста написан на
разписката на л.27 не е изпълнен от
него. Парите за обзавеждане се плащали на фирмата, която обзавежда.
Изслушана е и СЧЕ
неоспорена от страните. Вещото лице е констатирало, че са осчетоводени в счетоводството
на дружеството постъпили в брой суми в касата, издадени са фактури за авансови
плащания, включени в дневниците за продажби през месеца съответстващ на месеца
на издаването им, както за М.Ш., така и за ***.
За М.Ш. плащанията са
както следва:
На
05.102006г.-7 500 лв. и издадена фактура на същата дата № **********;
На 06.12.2006г. –
2 250 лв. и издадена фактура от същата дата№ **********;
На 11.12.2006г.
-3 208.33 лв. и издадена фактура от същата дата № **********;
На30.03.2007г.-
8 250 лв. и издадена фактера от същата дата № **********;
На 19.06.2007г.-
1 666.67 лв. и издадена фактера от същата дата № **********;
На 30.05.08г. –
12 500 лв. и издадена фактура от същата дата № **********;
На 30.06.08г. –
4 166.67лв. и издадена фактура от същата дата № **********;
На 11.07.2008г. –
475лв. и издадена фактура от същата дата № **********.
Общо плащания за
40 016 лв. от 05.10.06г. до 11.07.2008г.
С оглед на така
приетата за установена фактическа обстановка,съдът направи следните изводи:
Предявен е частичен
иск за 16 000 евро от общо 64 132 евро,дължими на отпаднало
основание.Направено е изявление за разваляне на предварителния договор с
исковата молба на осн. чл. 87 ал.2 ЗЗД в хипотезата изпълнението изразяващо се
в сключване на договор за прехвърляне на собствеността е станало
безполезно,поради забавата повече от 8
години от страна на продавача и наложени възбрани върху имота.
За да се търси нещо
получено на отпаднало основание, трябва и да се докаже, че е дадено,
респективно получено нещо на основание, и че основанието в последствие е
отпаднало.
Ищците твърдят, че са
изправна страна по предварителния договор от 07.07.2006г. и че чрез адв. Г. на
която са превели сумата от 64 771 евро в края на 2010г.са платили цялата
цена от 64 132 евро на дружеството, която тя му е предала.
Превели са на адв Г.
сумата 2 000 евро на 04.07.2006г., която представлявала резервационен
депозит и следвало да бъде добавена към първата вноска. Това твърдение е
недоказано. От платежния документ не става ясно, че сумата е резервационен
депозит, нито че основанието за превода е предварителния договор. В договора
такава клауза няма. Няма доказателства сумата да е потвърдена от банката на
адвоката,както и да е предадена на ответното дружество от адвоката с приходен
ордер или фактура.
Другото твърдение е,
че на 03.10.06 г. са превели на адвоката сумата 56 752 евро, от които
първа вноска 56 302 евро и адвокатски хонорар от 450 евро по договора от
02.08.06г. Отново и тук не е посочено основанието за превода, както липсват и
доказателства той да е потвърден от банката на адвоката. Не е доказано превода
да е в изпълнение на предварителния договор и да е предадена сумата от адвоката
на дружеството. По предварителния договор първата вноска е по-голяма в размер
на 57 719 евро и е дължима към момента на подписване на
договора-07.07.06г., а не три месеца по-късно.
Последното твърдение
е за изпратена на адвоката последна вноска на 15.10.10 г. в размер на
6 469 евро, платена на дружеството. И това твърдение не се доказа, както
относно получаването и от адвоката, така и относно заплащането и от последния
на дружеството ответник.
Следващите твърдения,
които не се доказаха са,че адвокатът е предала на ответното дружество сумата
64 771 лв. на три вноски. Първата от 34 565 евро в брой на 28.05.08г.
Няма доказателства за това твърдение. Втората вноска в размер на 24 134.60
евро предадена в брой на 22.10.2010г. и третата вноска предадена в брой на
29.11.2010г. в размер на 5 432.92 евро.
По отношение на така
наречената втора вноска, записаното на гърба на платежния документ с който
адвоката е изтеглил от своя сметка сумата,не представлява разписка, че сумата е
получена от управителя на дружеството,като плащане по предварителния договор.
Не е ясно кой е платеца, в какво качество и на какво основание плаща сумата,
какъв е размера на получената сума. Каква част от нея се отнася до ищците и
каква за другото упоменато лице.
Записването на
следващия документ от 29.11.2010г. също няма характер на разписка. Няма
отразяване кой е получателя,в какво качество и на какво основание получава
сумата, както и каква сума получава, кой е платеца. И тук е упоменато и друго
лице наред с ищеца, както и правоотношение свързано с обзавеждане, каквото в
предварителния договор няма.Свидетелят потвърди,че подписа прилича на неговия,
но дори и да е негов не става ясно да е действал от името и за сметка на
дружеството.
По изложените
съображения, че не е ясно кой от кого, в какво качество, каква сума и на какво
основание получава, не може да се приеме становището на третото лице помагач,
че с тези две записвания е налице извънсъдебно признание на управителя на
дружеството за получените суми.
Видно от ССЕ на
твърдените дати няма осчетоводени плащания в брой и в посочения размер.
Осчетоводени са 20 016.67 лв. или 20460.20 евро, което е по-малко от двете
твърдени плащания. Не се приема твърдението, че счетоводството е водено
нередовно. От останалите коментирани по-горе доказателства не се доказа, че
дружеството е получило от ищците в срок и изцяло плащане по предварителния
договор, за да се направи извод, че в счетоводството не е отразявано всичко и
от там счетоводството е нередовно. Експертизата подкрепя останалите писмени
доказателства, че няма плащане от страна на ищците в срок и изцяло.
Не може да се направи
извод, че е налице пълно и редовно плащане от страна на ищците по
предварителния договор от факта, че в електронна кореспонденция с управителя на
етажната собственост са назовани собственици. В раздел 3.4 ищците като купувачи
са се задължили да сключат с продавача или друго посочено от него лице отделен
договор за управление и поддръжка на имота,едновременно с подписването на
предварителния договор, като подписването му е условие и за подписването на
предварителния договор. Това обяснява защо са наричани собственици, но не и
защо им се искат такси и разноски. Последното не е предмет на настоящето
производство.
От изложеното по горе следва извода, че ищците
не са изправна страна по предварителния договор. Не са изпълнили задължението
си да платят в срок цялата цена по
посочения в договора начин за плащане. При тази хипотеза дружеството ответник
като не е изпълнило задължението да прехвърли правото на собственост по
нотариален ред, не е изпаднало в забава и не е неизправна страна. Изявлението
на неизправната страна по договора за развалянето му по чл. 87 ал.2 ЗЗД не
поражда правно действие. Правото на едностранно разваляне на договора
принадлежи на изправната страна.
Твърденията в
жалбата, че ищците не са снабдени с акт обр. 15 и 16 са нови, както и
изведеното от това твърдение за взаимна вина, поради което не следва да се
обсъждат.
Възражението, че
правото да се развали договора е погасено по давност на осн. чл. 87 ал.5 ЗЗД е
направено при условие на евентуалност. Но дори и условно да се приеме, че за
ищците е възникнало правото да развалят договора на посочените от тях
основания, то това право не е упражнено в 5 - годишния срок и е погасено по
давност. Давностният срок започва да тече от датата на която е следвало да се
сключи окончателният договор и тя е определяема. В исковата молба ищците
твърдейки, че вече нямат интерес от изпълнение се позовават на чл. 2.3 от
договора, определящ датата на падежа за сключване на окончателен договор, а
именно в 15 - дневен срок след сбъдване
на двете кумулативни условия-издаване на акт обр. 15 и плащане на цената.
Очевидно твърденията са за сбъдване на двете условия. Акт обр. 15 е бил
съставен на 19.06.2008 г. Ако условно се приеме, че цената е била платена,
както се твърди, то падежът за сключване на договора е 04.07.2008 г.
Давностният срок изтича на 04.07.2013 г. -
пет години преди подаване на исковата молба.
По изложените
съображения предявеният главен и акцесорен иск се явяват неоснователни.
Основанието за плащане не е отпаднало, ищците не са платили цялата цена по договора
и не им се дължи връщане на даденото, предявено като частично. Решението на
окръжния съд в този смисъл като правилно следва да се потвърди.
Воден от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
786/19.06.2019г. постановено по гр.д.№961/2018г. по описа на Пловдивския
окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: