Р Е Ш Е Н И Е
№ 434 / 14.07.2020 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи юли две хиляди двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД(К) № 260 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Н. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение № 2/07.01.2020г., постановено по АНД № 462 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019г. , с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0254-000470 от 12.06.2019г. на ВПД Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково.
Касационният жалбоподател счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил посочените съществени нарушения, водещи до незаконосъобразност на наложеното наказание с издаденото НП , а именно че същият не е управлявал моторното си превозно средство, а е отишъл при него, за да го премести от служебният паркинг на РДВР Димитровград, тъй като така му било указано от самите полицаи, а и за да изчака идването на майка си от гр.Хасково. Заявява, че не е шофирал автомобила си, когато бил отведен от полицейски служител обратно в сградата на да му бъде съставен акт. Липсвали данни, че именно касаторът е управлявал лекият автомобил извън сградата на РДВР-Димитровград и дори вътре. Всички полицейски служители знаели, за какво оспорващият е бил задържан за 24 часа, както и че е дал положителна проба за наркотици. При тази повторна проверка касаторът не разбрал, че искат отново да му направят тест за наркотици, тъй като всички знаели че е с положителна проба. Счита, че в конкретният случай решението било постановено в нарушение на съдебната практика и ТР № 3/22.12.2015г. на ОС на НК на ВКС, тъй като определено се касаело за едно и също деяние от негова страна, за което вече му било наложено наказание по наказателно дело. Неправилни и незаконосъобразни били и изводите на районният съд, че оспорващият е извършил друго различно деяние. Напротив-както наложеното по наказателното дело наказание, така и процесното такова били свързани с една и съща употреба на наркотични вещества. Не били състоятелни мотивите на районният съд, че е управлявал м.п.с. на различни места и по различно време.В случая касаторът въобще не бил управлявал м.п.с., а само изпълнявал заръките на полицай да го премести от служебният паркинг, но и до това не се било стигнало, тъй като бил отново върнат в сградата.
По изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и на НП.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощен представител, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение.
Ответникът по касационната жалба– РУ на МВР Димитровград, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Становището на представителя на Окръжна прокуратура - Хасково е за оставяне в сила на оспореното решение, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение № 2/07.01.2020г., постановено по АНД № 462 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019г. е потвърдено Наказателно постановление № 19-0254-000470 от 12.06.2019г. на ВПД Началник Сектор „Пътна полиция“ РУ Димитровград при ОДМВР-Хасково, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП Н. *** е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
За да достигне до този краен резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да водят до отмяна на последното на процесуално нарушение. Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Обсъдил е възраженията на касатора за наличие на повторно наказване за едно и също деяние и ги е приел за неоснователни. Наред с горното съдът е посочил, че размерът на санкцията за описаното нарушение е определен от закона и наказващия орган е наложил същата именно в този размер.
При касационната проверка настоящата инстанция намира, че oбжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Районният съд е положил всички необходими усилия за разкриване обективната истина по случая, поради което не е допуснато нарушение на чл. 13 от НПК.
Твърденията в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, състоящо се в липса на мотиви по същество са неоснователни. Районният съд е изложил доводи относно това кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях по въпросите относно извършване на нарушението, вината и индивидуализацията на наказанията. Ето защо не е налице касационното основание за отмяна на решението по чл. 348, ал.1,т.2 от НПК, приложим съобразно чл. 63, ал.1, изр.2-ро, прил.1-во от ЗАНН.
Правилно е прието, че при провеждането на административно-наказателната процедура не са допуснати нарушения на ЗАНН, като направените в тази насока изводи се споделят от настоящия състав, а изложените в тази насока в касационната жалба, възражения са неоснователни. Съставения АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Словесното описание на нарушението в АУАН и НП е идентично и съдържа описание на деянието, датата и мястото, на което е извършено. Видно от съдържанието на АУАН и НП, прието е че нарушението се състои в отказ на касатора да му бъде извършена на проверка с техническо средство -дрегер за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
Ясно в НП е
посочено, че санкцията се налага на основание чл.174, ал.3, предл.2-во от ЗДвП.
Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е санкционна, но тя съдържа в себе си и
материално-правните разпоредби, нарушението на които обуславя налагането на
визираното в същата наказание. Казано по друг начин, нарушената и санкционната
разпоредба в случая съвпадат, поради което не би могло да се стигне до неразбиране у
наказаното лице за какво точно негово поведение е санкционирано, нито че
квалификацията на нарушението е непълна или неточна.
Разпоредбата на чл.
174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози,
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. В случая със санкционният акт е прието наличие именно на втората хипотеза, като за съставомерността на
санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да
обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Възраженията на касатора , че на посочените в АУАН и НП дата и място не е
имал качеството на“водач“ на лек автомобил са неоснователни и не се доказват от
събрания по делото доказателствен материал.
Напротив - безспорно
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, дадени от преки
свидетели - очевидци на поведението на санкционираното лице, които правилно са
кредитирани от въззивната инстанция се установява, че на процесните дата и място визирани в АУАН
и НП, въпреки изричното предупреждение
на св.И.- полицейски служител да не управлява
м.п.с. тъй като книжката му е отнета, касаторът се е качил и е започнал да управлява
лек автомобил „Фолксваген Пасат с
рег. № Х….ВТ“, а впоследствие е отказал
на св. В.-актосъставител, да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство. Следователно
касационният жалбоподател е имал качество на водач по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП.
От показанията на същия свидетел и на св. К.се установява и че при надлежна покана, достигнала до знанието на касатора, от страна на съответните контролни органи, същият изрично е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Не се споделят възраженията на касатора за нарушение на принципа
non bis in
idem. Както правилно е посочил в мотивите си
районният съд, липсва повторно наказване
за едно и също деяние, тъй като липсва съвпадение между изпълнителното деяние и признаците от
обективната страна – датата, времето и мястото на осъществяване на
престъплението, за което на Н.Г.Н. е
наложено наказание с одобрено от съда
споразумение по НОХД № 454/2019г. по
описа на РС-Димитровград и нарушението, за което на същия е
издадено НП № 19-0254-000470
от 12.06.2019г. на ВПД Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково. В първият случай се касае за управление на
автомобил под влияние на наркотични вещества, което управление е осъществено на
различно място и време от обективираното в процесното НП, а във втория случай
за отказ от тестване за употреба на НУВ с техническо средство.
Следователно, като е достигнал до извода, че касатора е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му с процесното
наказателно постановление административно нарушение и е потвърдил санкционният акт, районният съд е приложил
правилно закона. Размерът на наложеното наказание е точно определен, в
съответствие с посоченото в разпоредбата на чл.
174, ал.3 от ЗДвП
С
оглед горното, настоящата инстанция счита, че проверяваното решение е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон, и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да
се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/07.01.2020г., постановено по АНД № 462 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.