Определение по дело №36/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

Производството е по реда на чл.419,ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „. 2. Е. Г.Д.,У. № 6, представлявано от управителя В. С. Д. с ЕГН * със съд.адрес Г.П., бул."Шести септември" № .. срещу разпореждане за незабавно изпълнение по Заповед № 569/04.06.2010г. по ч.Г.д.№ 236/2010г. по описа на ДРС.

Частната жалба е подадена в двуседмичния срок по чл.419,ал.1 от ГПК на 06.07.2010г., а от представената по делото молба от 22.06.2010г./стр.18 от ч.Г.д.№ 236/2010г./ е видно, че представляващият „. 2. Е. В.С. Д. на същата дата-22.06.2010г. лично е получил издадената по Г.д.№ 236/2010г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Следователно частната жалба е подадена в срок, заедно с възражение с вх.№ Сд-02-01-2104/06.07.2010г., което погрешно е изпратено до РС-Н. З. и препратено по компетентност на РС-Д. с вх.№ 236/12.07.2010г., съгласно изискването на чл.419,ал.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

В жалбата се поддържат оплаквания, че представения пред съда документ съдържа добавка за наличие на друго правоотношение между страните, а именно-договор за продажба на резервни части и селскостопански машини, която добавка води до нередовност на записа на заповед и опорочава абстрактния характер на менителничното задължение. Наличието на записване, че уговорената за заплащане сума обезпечава вземания на молителя по казуално провоотношение прави нередовен от външна страна записа на заповед, което е основание за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение. Освен това в оригинала на записа на заповед е записано, че „. 2. Е. следва да заплати "срещу представяне на този запис на заповед" сумата от 250 000 лв. на „. Е., което допълнително записване "срещу представяне" поставя под съмнение безусловността на плащането на сумата, което също прави записът на заповед нередовен от външна страна. Поддържа се още, че записът на заповед не съдържа задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, а именно място на плащане и място на издаване, като е посочено само Г. З., без да е посочен конкретен адрес, което поставя издаделят на записа на заповед в невъзможност да открие кредитора и да му заплати посочената в записа на заповед. Моли да бъде отменено разпореждането за незабавно изпълнение по Заповед № 569/04.06.2010г.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от „. Е. със седалище и адрес на управление Г. З., представляван от управителя Н. Гр. .К. в който оспорва частната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното разпореждане. Поддържат се доводи за несъстоятелност на направените в жалбата оплаквания, че добавката в записа на заповед за наличието на друго правоотношение между страните водела до нередовност и опорочавала абстрактния характер на менителничното задължение. Абстрактния характер на менителницата по записа на заповед не означава, че във всеки конкретен случай тяхното издаване няма основание,тъй като поемането на парично задължение винаги става с определена цел, свързана с други каузални правоотношения. Посочването в записа на заповед на друго каузално правоотношение между страните, както посочва и самия жалбоподател, не опорочава записа на заповед, тъй като това правоотношение съществува паралелно с менителничнотоправоотношение и не се намесва в него. Неоснователно е и оплакването, че посочения в записа на заповед израз "срещу представяне" поставял под съмнение безусловността на плащането. Всеки запис на заповед се предявява чрез физическото действие представяне и след като в записа на заповед изрично е записано "без протест и разноски и без предявяване на датата на падежа", това освобождава приносителя от извършването на протест поради неприемане или неплащане. Несъстоятелно е и третото оплакване, че не бил индивидуализиран адресът на издаване и съответно адресът на плащане, поради което кредиторът не може да бъде открит, за да му бъде платено. В К."И." не са оформени и записани улици и затова в седалището и адресът на управление в Търговският регистър е отбелязано само Г. З., К.И. и на същия този адрес е оформен и подписан от длъжника записът на заповед.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че „. Е. Г. З., представлявано от Н.Гр.К.Об.Д. на 04.06.2010г. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу жалбоподателя, като в него като правопораждащ факт е посочен Запис на заповед от 23.07.2009г. ДРС се е произнесъл по него, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 569/04.06.2010г. и изпълнителен лист, а така също и заповед за незабавно изпълнение като е разпоредил длъжникът „. 2. Е. Г.Д. представлявано от управителя В.С. Д. да заплати на „. Е. Г. З. сумата от 250 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2010г. и разноски в размер ан 5 000 лв., представляващи ДТ.

Жалбоподателят едновременно с настоящата частна жалба е подал и възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което съставлява пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение /чл. 416 от ГПК/.

По тази фактическа обстановка не се спори. Предмет на спора в настоящото производство е законосъобразно ли е атакуваното разпореждане с оглед направените оплаквания. По своята същност производството по чл. 418, ал. 2 от ГПК по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е формално и едностранно. В това производство съдът ограничава проверката си върху правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представения с молбата документ или извлечение от счетоводните книги на заявителя, с които се установяват изискуемостта и ликвидността на подлежащото на изпълнение вземане.

В конкретния случай, заявителят е подал заявление за издаване заповед за изпълнение на основание Запис на заповед от 23.07.2009г.по чл.417,т.9 от ГПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че представеният документ е редовен от външна страна и съдържа всички задължителни реквизити по чл.535 от ТЗ - документът има наименование "запис на заповед"/т.1/, има безусловно обещание за плащане на определена сума /т.2/, посочен е падежът-16.12.2009г. /т.3/ и мястото на плащане - Г. З., К.И. /т.4/, посочено е името на лицето, в чиято полза ще се извърши плащането- „. Е., представлявано от собственика и управител Н. Г. К. /т.5/, има дата и място на издаване- 23.07.2009г. в Г.Ноза З., К.И. /т.6/ има и подпис на издателя /т.7/. Поради това актът е изцяло редовен от външна страна и удостоверява наличието на подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, спрямо което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Предвид наличието на уговорка "без протест и разноски" не е необходимо приносителят да извършва протест, поради неплащане./чл.500,ал.1 от ТЗ/. С оглед изложеното неоснователно е твърдението в частната жалба, че записът на заповед не отговаря на изискванията на закона. Съгласно ТР № 1/28.12.2005г. т.3 за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването представлява покана за изпълнение на менителничното задължение и се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава, поради което неплатеният на падежа запис на заповед е документ, въз основа на който може да се издаде при поискване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Неоснователно е и възражението, че в записа на заповед не е посочен конкретен адрес като място на издаване и място на плащане, а само Г.Ноза З.,К.И.. Това е седалището и адресът на управление на кредитора, вписан в Търговския регистър, поради което оплакването е несъстоятелно. Неоснователно също е оплакването, че в записа на заповед се съдържа изразът "срещу представяне", което поставяло под съмнение безусловността на плащането. В чл.535 и чл.356 са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа записа на заповед, които в конкретния сллучай са налице и конкретната формулировка не опорочава записа на заповед след като е налице изискването на т.2 на чл.535 от ТЗ. Обстоятелството, че в записа на заповед е посочено извън задължителното съдържание, че същият обезпечава вземанията на „. Е. за продадени и предадени резервни части и селскостопански машини, също не го опорочава и не поставя под съмнение поетото от издаделя й задължение за безусловно плащане на посочената сума. Както е посочено в чл.419,ал.2 от ГПК, частната жалба може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по член 417 от ГПК. Проверката на документа от външна страна сочи на същия извод, изведен от районния съд, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е основателно, а обжалваното разпореждане за уважаване на молбата за незабавно изпълнение е законосъобразен акт и следва да се потвърди.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.06.2010г. по ч. Г. д. № 236/2010г. по описа на Девинския районен съд, с което е уважено заявление вх.№ 515/04.06.2010г. на „. Е. Г. З., представлявано от Н. Гр.К. и са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 569/04.06.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.419,т.9 от ГПК и изпълнителен лист от 07.06.2010г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: