№ 1626
гр. ***, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430103672 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по иск с правно основание чл.357 вр. чл.358 ал.1 т.1
от КТ.
Делото е образувано по искова молба от ** Т. Й. В. с ЕГН **********,
д.м.н., ***, представляван от процесуалния си представител адв. Д. С., член на
*** против **, Булстат ***, с адрес гр.***, представлявано от *** Ищецът
твърди, че със Заповед № 1347/13.05.2022г. получена на 22.06.2022г., му било
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ в качеството му на декан на
факултет по „*** затова, че на 14.12.2021г, на 25.01.2022г. и на 23.02.2022г.
не е присъствал на заседания на *** Твърди, че наказанието му е наложено в
противоречие с материално-правните и процесуално правни разпоредби на
закона, неправилно и немотивирано. Твърди, че от 16.02.2021г. заема
длъжността **а факултет „***“ в ** ***, като изцяло и точно изпълнява
задълженията си, които са му възложени с трудовият му договор и
вътрешните актове, регламентиращи реда в ***. Твърди, че не е извършил
1
нарушението, за което му е наложено наказание. За провеждането заседания
на ***същият е упълномощил *** да го представлява в работата на ***
Твърди, че Правилникът за дейността на ** не предвижда ограничение във
възможността да се делегира функцията по участие в *** нито създава
задължение за лично участие. Навежда доводи, че заповедта е наложена след
двумесечния срок, определен в закона за налагане на наказание. Заседанията
на *** на които не е присъствал са проведени 14.12.2021г, на 25.01.2022г. и на
23.02.2022г, а заповедта му е изготвена след изтичане на двумесечния срок и
връчена едва на 22.06.2022г. На трето място твърди, че заповедта е издадена в
нарушение на чл.193 КТ и не му е била дадена възможност да изложи
писмени обяснения. До него било изпратено писмо с искане за информация
по множество въпроси, като му бил даден срок за отговор от един ден.
Писмото е получил на 24.03.2022г. и в срок до 25.03.2022г. му е била дадена
възможност на изложи и упражни правата си по закон. В посоченото писмо в
един от въпросите се сочи да отговори в колко заседания на ***е участвал за
периода 2021 – 2022г. – до 15.03.2022г., какви въпроси е поставил на
обсъждане и какви предложения е направил за подобряване работата на
съвета. Твърди, че така поставен въпроса не следва да се приема, че
представлява възможност за даване на обяснения във връзка с дисциплинарни
нарушения и ангажиране на дисциплинарна отговорност. Писмото е получил
един ден преди изтичане на срока за даване на обяснение, което се
приравнява на липса на срок и следователно липса на дадена възможност за
обяснения. Отделно от това навежда доводи, че ако наказващият орган е имал
намерение да му даде възможност да даде обяснения, то въпросът за това
следваше да е коректно и точно поставен във връзка с конкретните
нарушения, а именно – защо не е присъствал на проведени заседания на
***на 14.12.2021г, на 25.01.2022г. и на 23.02.2022г. Поради това и спорът не
следва да бъде разглеждан по същество. В заповедта не е обсъден въпросът за
вината и субективното отношение на ищеца, което е съществен пропуск и е
отделно отменително основание. Не е изпълнено условието на чл.195 ал.1 КТ
като не е посочен законният текст, във връзка, с който се налага наказанието.
Сочи се, че е нарушена разпоредбата на чл.41 ал.3 Правилника, съгласно
която *** се подпомага от *** Твърди, че нито в тази разпоредба, нито на
друго място в Правилника има задължение за лично участие в *** нито
забрана за представителство. Твърди, че с поведението си не е причинил
2
негативни последици, които да са повлияли върху дейността на **. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
В законовия едномесечен срок ответникът, оспорва исковата молба.
Твърди, че наказанието е наложено в двумесечния срок, тъй като на
04.05.2022г. е изготвен доклад , от който е видно, че ищецът не е присъствал
на нито едно от проведените заседания на *** Наказанието е наложено в
едногодишния срок от извършване на нарушението. Твърди, че нарушението
на трудовата дисциплина е неизпълнение на трудови задължения, предвидени
в закони и нормативни актове. Съгласно чл.34 ЗВО, Висшите училища
създават по своя преценка помощни консултативни органи, като условията за
това са уредени в правилниците на висшите учебни заведения. В чл.41 ал.3
от Правилника на ** ***, в дейността си *** се подпомага от консултативен
орган - *** като в състава му влизат деканите на факултетите. Твърди, че
преди налагане на наказанието са изискани обяснения от ищеца, като същите
са предоставени от него на 15.04.2022г. Твърди, че Правилникът не
предвижда възможност за делегиране при участие в *** Твърди, че
работодателят не може да задължи да участват в ***лица, извън нормативно
определения състав на този орган. Той може да ги допусне на ректорски
съвет, когато прецени това за целесъобразно и те са изявили желание за това.
Но в този случай присъствието им е по тяхна воля, а не са длъжни да го
сторят. Твърди, че задължението за участие на ищеца в ***съответства на
задълженията му. Твърди, че при налагане на наказанието, работодателят е
спазил изискванията за процедура и срок, съобразил е тежестта на
нарушението и е наложил най-лекото по степен наказание.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си в исковата
молба и писмения отговор.
Не е спорно между страните, че ищецът ** Т. Й. В. е **а факултет „***“
в ** и че между тях съществува трудово правоотношение с определен мандат,
възникнало от избор съгласно специалните правила на *** По делото е
приложена Заповед № 1347/13.05.2022г., в която е отразено, че на ищеца, на
основание чл.195 ал.1 вр. чл.188 т.1 е наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“ затова, че на 14.12.2021г., 25.01.2022г. и 23.02.2022г. не е
присъствал на заседания на *** В мотивите на заповедта е посочено, че
3
наказанието е наложено на основание чл.187 ал.1 т.10 КТ за неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове,
а неприсъствието на заседания на ***е нарушение а трудовите задължения. В
заповедта се сочи, че съгласно чл.41 ал.3 от Правилника за устройството и
дейността на **-***, в дейността си *** се подпомага от консултативен орган
– *** в който влизат ***к-***, ** ***, както и правоспособен юрист, посочен
от ректора.
Спорно по делото е законосъобразна ли е издадената заповед за
налагане на дисциплинарното наказание – извършил ли е нарушение на
трудовата дисциплина, виновно ли е извършено нарушението и съобразено ли
е с него наложеното наказание, както и спазени ли са изискванията на
закона при издаване на заповедта.
Посоченото от работодателя дисциплинарно нарушение, а именно, че
ищецът не е присъствал на *** е извършено на 14.12.2021г., 25.01.2022г. и на
23.02.2022г. Заповедта, с която му е наложено дисциплинарното наказание е
изготвена на 13.05.2022г., т.е. повече от два месеца след последното
отсъствие на ищеца от *** Спорно между страните е от кога започва да тече
двумесечния срок за налагане на наказанието. Ищецът твърди, че започва да
тече от датата на провеждане на *** докато ответникът навежда доводи, че
тече от изготвения доклад за работа на **, сформирана на основание Заповед
№1212/26.04.2022г. Съгласно чл.194 КТ, дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-
късно от една година от извършването му. Установява се от представената на
лист 28 заповед, че на 26.04.2022г., *** е наредил да се провери съобразно
наличната документация дейността на ***през периода месец май 2021г. до
месец април 2022г., като се установи броят на участвалите лица и броят на
отсъствалите със и без уважителни причини. Във връзка със заповедта е
изготвен Доклад, в който е отразено, че ищецът ** Т. В., д.м.н., декан на ФФ,
не е присъствал на заседания на РС за посочения период, за които отсъствия
не са посочени уважителни причини. По делото са приложени протоколи от
***, проведени на 14.12.2021г., на 25.01.2022г. и на 23.02.2022г. В
протоколите присъстващи и отсъстващи членове на *** Видно е, че и на
трите съвета е присъствал ** Д.*** и е отсъствал ** Т.В.. От представения
списък на ***се установява, че същият има 19 членове. С оглед на така
изложеното, съдът счита, че ректорът е могъл да узнае за отсъствието на
4
ищеца в деня на провеждане на ***и за установяване на това отсъствие не е
било необходимо да се сформира **, която да установи това обстоятелство.
Т.е. двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание започва да
тече от датата на провеждане на ***и към датата на издаване на обжалваната
заповед, двумесечният срок е бил изтекъл и по отношение на трите посочени
в нея нарушения, независимо, че не е изтекъл едногодишния срок от
извършването му.
В практиката си ВКС приема, че ако е изтекъл двумесечният срок от
откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок;
ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща
двумесечния срок от откриване на нарушението. В решение
№256/18.05.2022г. на IV г.о. по гр.д.№1036/2011г., "Откриване на
нарушението", по смисъла на чл.194, ал.1 от КТ, означава узнаване от субекта
на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето
и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци
на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като
нарушение. Изготвената заповед на работодателя за сформиране на комисия,
която да установи отсъствалите без уважителни причини членове на *** не
освобождава работодателя да спази срока. Ако се приеме обратното, това би
обезмислило двумесечния срок в КТ. Затова и законодателят е посочил, че
срокът започва да тече от „узнаването“, а не от „констатиране“ на
нарушението. Работодателят е узнал нарушението в деня на извършването му,
тъй като е присъствал.
Налагането на дисциплинарното наказание на ищеца след изтичането
на двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ, т. е. след като вече е било
преклудирано правото на работодателя за налагане на дисциплинарното
наказание, е достатъчно, за да обуслови извод за незаконосъобразност на
обжалваната заповед и за основателност на иска по чл.357 КТ, без да е
необходимо да се изследва по същество дали ищецът е извършил
дисциплинарното нарушение, за което е наказан.
За пълнота, обаче, съдът ще се спре и на останалите доводи в
исковата молба.
Съдът приема, че ищецът не е извършил нарушение на трудовата
5
дисциплина, тъй като на проведените на посочените дати ***, същият е бил
упълномощил негов колега да го представлява, което не се оспори от
ответника. Нито Правилник за устройството и дейността на ***, нито друг
законов или подзаконов нормативен акт ограничават това право.
Отделно от това, в длъжностната характеристика на ищеца не е
посочено като негово задължение да присъства на *** В заповедта е
посочено, че с поведението си ищецът е нарушил задължение по чл.41 ал.3 от
Правилника, съгласно който текст, в дейността си *** се подпомага от
консултативен орган – *** В състава му влизат *** Съдът счита, че участието
на ищеца като член на ***в качеството си на **а ФФ не му вменява
задължение да присъства на провежданите ***. Участието на членовете на
***не е единствен начин да подпомагат ** в дейността му, а и участието в
***не води до единствен извод, че го подпомагат. С оглед изложеното, съдът
приема, че неучастието на ищеца в провежданите *** не представлява
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.10 КТ.
Такова би имало, ако в Правилника или в длъжностната характеристика бъде
изрично указано, че *** са длъжни да участват на ***
На следващо място, съдът счита, че работодателят не е спазил
процедурата при налагане на дисциплинарното наказание да изиска
предварително обяснения на ищеца. Съгласно чл.193 КТ, преди налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника
или служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая е видно, че
работодателят е поискал обяснения с Искане за предоставяне на информация.
В това искане са посочени 16 отделни точки, като в т.15 е посочено в колко
заседания на ***ищецът е участвал през 2021 – 2022г., до 15.03.2022г. и какви
въпроси е поставял на обсъждане, какви предложения е направил за
подобряване работата на Съвета. В практиката си ВКС приема, че както в
искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез
позоваването на известни на работника обстоятелства и документи.
(Решение №177/1..07.2012г., IV г.о. по гр.д. №193/2011г.) В случая
работодателят не е посочил действието на ищеца, което приема за нарушение
на трудовата дисциплина и не става ясно дори, че направеното искане е за
представяне на обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание.
6
Никъде в искането не е посочено, че обясненията са във връзка с отсъствие на
ищеца от ***, проведени на 14.12.2021г., на 25.01.2022г. и на 23.02.2022г.,
което работодателят приема за дисциплинарно нарушение. В искането за
предоставяне на информация работодателят е посочил, че е направено на
основание чл.41 ал.1 т.20 от Правилника за устройството и дейността на **
*** и чл.126 т.7 и т.13 от КТ, но не и че касае започнато дисциплинарно
производство. Така както е направено искането, за ищеца не става ясно, че са
му изискани обяснения във връзка с извършено дисциплинарно нарушение.
За представяне на тези обяснения, работодателят следва да му
предостави разумен за това срок. (Решение №257/22.05.2012г., IV г.о. по гр.д.
№ 985/2011г.) Какъв срок е необходим на работника да даде обяснение следва
да се преценява за всеки отделен случай. Примерно, ако нарушението е
извършено преди по-голям период от време и изисква да се направят справки,
то той би се нуждаел от по-дълъг период и обратно. В случая искането е в 16
пункта, по които би следвало да събере информация, за да я представи на
работодателя. На практика това е невъзможно да стане в рамките на един ден,
поради което съдът приема, че работодателят е лишил ищеца от правото му
да даде обяснения във връзка с извършено от него дисциплинарно
нарушение.
По отношение на възражението, че в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание не е посочен текста, който е нарушен, съдът не
споделя тези доводи. Посочено е, че е нарушено задължението на ищеца като
член на ***да подпомага **. Друг е въпросът, че ищецът не е имал
задължение да присъства на провежданите *** и отсъствията му от тях не
представляват дисциплинарно нарушение.
При така изложеното, съдът приема, че издадената заповед за налагане
на дисциплинарно наказание следва да бъде отменена, а ответникът следва да
заплати държавна такса в размер на 30 лева.
Воден от горното ***ският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед №
1347/13.05.2022г. на ** на *** гр.***, с която на ** Т. Й. В. ЕГН **********,
7
д.м.н., на длъжност **а факултет по *** в *** е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“, затова че на 14.12.2021г., на 25.01.2022г. и на
23.02.2022г не е присъствал на заседания на ***
ОСЪЖДА *** – ***, Булстат ***, с адрес гр.***, представлявано от **,
да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 30 лева.
Решението може да се обжалва чрез ***ски районен съд пред ***ски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8