Присъда по дело №402/2020 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
към Присъда от 19.04.2021 г., постановена по ВНЧХД № 402/2020 г. по
описа на Сливенския окръжен съд

Производството е въззивно и е по реда на глава ХХI от НПК, т.е. за
проверка на невлязла в сила присъда на Районен съд – Н.З..
Образувано е по въззивна жалба на частната тъжителка В. Т. Р. срещу
присъда № 18 от 16.06.2020 г., постановена по НЧХД № 265/2019 г. по описа
на Районен съд – Н.З..
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал
подсъдимия П. Е. Е. за невиновен в това, че на 11.07.2019 г. около 20:00 ч., на
публично място – гр. Н.З., ул. „******“ пред дом № **, в присъствието на В.
Т. Р. я нарекъл „В., боклук, здравей“, като подсъдимият е оправдан по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1
предл.1 от НК.
Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата
К. А. Е. за невиновна в това, че на 11.07.2019 г. около 20:00 ч., на публично
място – гр. Н.З., ул. „******“ пред дом № **, в присъствието на В. Т. Р. я
нарекла „Боклук си я, боклук, такава си, боклуци мръсни“, и подсъдимата е
оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 вр.
чл.146 ал.1 предл.1 от НК.
Със същата присъда съдът е уважил частично предявения от
тъжителката В. Т. Р. граждански иск срещу подс. П. Е. Е. , като е осъдил
последния да заплати на тъжителката сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 11.07.2019 г. до окончателното изплащане, като в
останалата му част до 1500 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Със същата присъда съдът е уважил частично предявения от
тъжителката В. Т. Р. граждански иск срещу подс. К. А. Е. , като е осъдил
последната да заплати на тъжителката сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 11.07.2019 г. до окончателното изплащане, като в
останалата му част до 1500 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Съдът е осъдил всеки от подсъдимите да заплати по 50 лв. държавна
такса върху уважените размери на гражданските искове в полза на бюджета
по сметка на Районен съд – Н.З..
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от частната тъжителка
1

В. Т. Р. , подадена чрез адв. М.М. от АК Сливен. В жалбата е изразено
несъгласие с присъдата относно оправдаването на подсъдимите по
повдигнатите им обвинения, както и в частта, с която са отхвърлени частично
предявените граждански искове. Иска се отмяна на присъдата в обжалваната
й част и постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат
признати за виновни в извършване на престъпленията, за които са им
повдигнати обвинения и налагане на наказания, съгласно санкционната част
на разпоредбата на чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 предл.1 от НК, както и
уважаване в цялост на предявените граждански искове. Претендират се
разноските за двете съдебни инстанции.
Пред настоящата инстанция страните, редовно призовани, не правят
искания за събиране на доказателства. В хода на проведено съдебно следствие
пред въззивния съд по почин на съда са приобщени писмени доказателства,
преценени като относими към предмета на делото.
В ход по същество повереникът на частния тъжител пледира за
уважаване на въззивната жалба и подсъдимите да бъде признати за виновни
по повдигнатите им обвинения. Намира обвиненията за доказани от
обективна и субективна страна, предвид приобщените писмени и гласни
доказателства. Моли и за уважаване в цялост на предявените граждански
искове. Претендира за направени по делото разноски.
Частната обвинителка поддържа жалбата и моли за уважаването й.
Пояснява влошените отношения между страните в резултат на развода на
дъщеря й с подс. П.Е. и други водени между страните дела.
В последното открито съдебно заседание на 19.04.2021 г. подсъдимите,
редовно призовани, не се явяват и не се представляват. В писмено становище
упълномощеният защитник адв. Д.Д. – АК Сливен моли делото да се разгледа
в отсъствието на подсъдимите и техните упълномощени защитници, при
липса на процесуални пречки. Моли да се даде ход на делото и заявява липса
на доказателствени и процесуални искания от страна на защитата. По
същество моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като
правилен и законосъобразен. Претендира разноските по делото.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба, като взе предвид наведените съображения и изявленията на
явилите се страни в с.з., както и писменото становище на един от
защитниците на подсъдимите, като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно
правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК,
намери следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена от страна с правен интерес от
оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество,
2

жалбата е основателна.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по тъжба
от В. Т. Р. против подсъдимия П. Е. Е. – по обвинение за престъпление по чл.
148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 предл.1 от НК, и срещу подсъдимата К. А. Е. – по
обвинение за престъпление чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 предл.1 от НК.
Предявени са граждански искове срещу всеки от двамата подсъдими за
заплащане на обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни страдания, психически стрес, емоционално
неразположение и чувство на неудобство в обществото като личност, с цена
на исковете срещу всеки от подсъдимите по 1500 лева, ведно със законната
лихва считано от датата на увреждането – 11.07.2019 г., до окончателното
изплащане на присъдената сума. С протоколно определение на НЗРС В. Т. Р. е
конституирана в качеството на граждански ищец във връзка приетите от съда
за съвместно разглеждане граждански искове.
Въз основа на събраните в хода на проведеното от
първоинстанционния и настоящия състав съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства, се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. Е. Е. е роден през **** г. Подсъдимата К. А. Е. е
родена през **** г. Подс. Е. е син на подс. Е..
Тъжителката В. Т. Р. и подсъдимите били роднини по сватовство, като
дъщерята на тъжителката К. Колева Р. и подс. П.Е. били съпрузи. Воденото
помежду им бракоразводно дело към инкриминираната дата не е било
приключило. В тази връзка отношенията между подсъдимите от една страна и
тъжителката и нейното семейство – от друга страна били влошени. Често
възниквали конфликтни ситуации и скандали по повод предаване на 3-
годишното дете Е. за осъществяване на режим на лични отношения в рамките
на установени от съда привременни мерки. Размяна на обидни реплики и
думи няколко пъти на различни дати през 2019 г. били възприети от съседи на
тъжителката, а във връзка с възникналите конфликти били уведомявани
органите на полицията. Различни полицейски екипи от РУ на МВР – Н.З. са
работили по тези случаи, съставили са протоколи за предупреждение на
лицата, свързани с всеки от случаите, което е удостоверено в докладни
записки от 23.01.2019 г., 02.04.2019 г., 25.06.2019г. и образуваните по случая
преписки.
На 11.07.2019 г. вечерта подс. П.Е. довел детето до дома на
тъжителката. Дъщерята на тъжителката В.Р. - К. Р. отишла да посрещне
детето. Подс. Е. хвърлил обувките на детето на улицата и започнал да крещи,
че били евтини, скъсани, малки, че той давал пари за издръжка, а дъщерята на
тъжителката не гледала детето както трябва. Детето се разплакало, а майка му
– К. Р. отишла да вземе маратонките от средата на улицата и тръгнала да се
прибира, като също се разплакала. В този момент излязла тъжителката В.Р..
3

Подсъдимият П.Е. й казал „В., боклук, здравей“ и се изсмял. Качил се в
колата при майка си – подс. К.Е., която била на шофьорското място.
Подсъдимата Е. се обърнала към тъжителката с думите „Боклук си я, боклук,
такава си, боклуци мръсни“. Тъжителката не отвърнала на обидата. На
улицата се намирали две съседки на тъжителката, които възприели
поведението на подсъдимите, една от които свид. Д. К.. Очевидец на
случилото се бил и съпругът на тъжителката – свид. К. Р..
Тази фактическа обстановка въззивният съд намира за несъмнена и
категорично установена от доказателствата по делото. Същата по сходен
начин е възприета от първоинстанционния съд. Липсват съществени различия
между виждането на настоящия състав и това на НЗРС относно анализа на
доказателствата. Безспорно фактическата обстановка се установява на базата
на гласните и писмени доказателства, които касателно фактите по случая, са
безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и относими към предмета на делото.
Кредит на доверие следва да бъде даден както на гласните доказателствени
източници – показанията на свидетелите К. Р. и Димана Кунчев, така също и
на всички писмени доказателствени материали, неоспорени от страните и
приобщени по надлежния процесуален ред – чрез прочитането им.
Подсъдимите са отказали да дават обяснения по делото, възползвайки се
предоставената им от закона възможност за това.
Всички събрани по делото гласни доказателствени източници съдържат
относима към предмета на доказване информация и установяват
обвинителната теза убедително и еднозначно. В тяхна подкрепа се явяват
писмените доказателства, приобщени в хода на делото – докладни записки,
образуваните във връзка конфликтите на страните преписки, материалите
съдържащи се в бракоразводното дело, справки за съдимост и др. Писмените
доказателства са приложени към делото, не се оспорват от страните и са
приобщени по надлежния процесуален ред.
Комплексният анализ на обсъдените доказателствени източници, според
настоящия състав, дава основание да се възприеме гореописаната фактическа
обстановка, кореспондираща с фактическите твърдения на тъжителката в
депозираната тъжба.
Въз основа на безспорно установеното от фактическа страна,
настоящият състав на въззивния съд достигна до правни изводи, различни от
тези на първоинстанционния съд. Съображенията за това са следните:
За да признае подсъдимите П. Е. Е. и К. А. Е. за невиновни и да ги
оправдае по повдигнатите им обвинения – за всеки от тях по чл.148, ал.1, т.1
вр. чл.146, ал.1 предл.1 от НК, Новозагорският районен съд е преценил, че
случаят попада в приложното поле на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. В
мотивите към първоинстанционната присъда е отразено, че макар и формално
осъществените от подсъдимите деяния да осъществяват обективните и
4

субективни признаци на предвидено в закона престъпление по чл. 148, ал.1
т.1 вр. чл.146, ал.1, предл.1 от НК, доколкото е установено използването на
посочените думи и изрази с обидно съдържание от подсъдимите към
тъжителката, то неговата обществена опасност е явно незначителна. Съдът е
изложил съображения за характера на престъпленията по чл.146 и сл. от НК.
Разсъждавал е по принципни положения за приложението на чл.9, ал.2 от НК,
а именно, че за да бъде определено едно поведение като престъпно то трябва
да покаже типичната за този вид прояви степен на засягане на обекта на
деянието, което да оправдае използването на методите и средствата на
наказателното право. Съдът е акцентирал върху самите обидни думи и
обстоятелствата, при които са били изречени, значението на действията на
подсъдимите, обществената стойност на засегнатите лични отношения,
степента на тяхното увреждане. Отбелязал е, че макар и важни, защитените от
закона обществени отношения на чест и достойнство на личността, в
конкретния случай са били засегнати в една незначителна степен, повлияни от
семейните конфликтни отношения. Според първоинстанционния съд липсва
типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, при
която да е обосновано използването на санкционните средства на
наказателното право, а степента на засягане е изключително незначителна. В
конкретиката на настоящия казус съдът е посочил използването на само една
обидна дума „боклук“, изречена само пред две лица, които неведнъж ставали
свидетели на подобни сцени и по-рано. Отчел е чистото съдебно минало на
подсъдимите, напредналата възраст на подс. Е. и факта, че родителските
права върху малолетното дете Е. били дадени на бащата – подс. Е.. С тези
съображения първоинстанционният съд е приел незначителна степен на
обществена опасност на деянията и на самите извършители и е постановил
оправдателна присъда, прилагайки разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
Настоящата инстанция не споделя тезата, изложена в мотивите към
атакуваната присъда и счита, че същата е постановена при неправилно
приложение на материалния закон. Разглежданият казус не покрива
хипотезата на чл.9, ал.2 от НК в която и да е от нейните форми. Този съдебен
състав прецени, че с деянието си подс. П. Е. Е. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл.146
ал.1 предл.1 от НК, тъй като на 11.07.2019 г. около 20:00 ч., на публично
място – гр. Н.З., ул. „******“ пред дом № **, в присъствието на В. Т. Р. я
нарекъл „В., боклук, здравей“. С деянието си подсъдимата К. А. Е. от
обективна и субективна страна също е осъществила състава на
престъплението по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 предл.1 от НК, тъй като на
11.07.2019 г. около 20:00 ч., на публично място – гр. Н.З., ул. „******“ пред
дом № **, в присъствието на В. Т. Р. я нарекла „Боклук си я, боклук, такава
си, боклуци мръсни“.
От обективна страна въз основа на кредитираните доказателствени
източници безспорно се установяват времето и мястото на извършване на
5

деянията, отправените обидни думи от подсъдимите към тъжителката,
поведението на подсъдимия Е. предшестващо изречените думи, начинът на
изричането им и конкретното поведение на всяко от подсъдимите лица. Тези
обстоятелства са категорично и еднозначно установени. Несъмнен е обидният
характер на отправените от подсъдимите към тъжителката думи.
Използването само на една обидна дума, според настоящия състав, не може да
доведе до извод за незначителност на обществената опасност на всяко от
деянията на подсъдимите. Тази дума е била използвана неколкократно –
веднъж от подс. Е. и три пъти от подс. Е., като деянията на двамата
подсъдими са извършени непосредствено едно след друго. Преди отправянето
на обидата към тъжителката подсъдимият Е. е имал агресивно и неприемливо
поведение към дъщерята на тъжителката, което е провокирало появата на
самата тъжителка на улицата. Районният съд е акцентирал, че деянието
станало достояние на малък кръг от хора – съседи, които често възприемали
подобни конфликти. Обстоятелството, че съседите често стават свидетели на
подобни ситуации сам по себе си изключва явна незначителност на
обществената опасност на конкретните деяния. Многобройните доказателства
по делото сочат нестихващ придружен със скандали и обиди семеен
конфликт, като данните за отправени от подсъдимите към тъжителката
обидни реплики, предмет на настоящото дело, а и към други членове на
семейството на тъжителката, очевидно не са изолиран случай. Именно
градиращите в посока словесна и физическа агресия ситуации,
документирани нееднократно от органите на реда обосновават използването
на санкционните средства на наказателното право, в какъвто смисъл
принципно е разсъждавал първостепенният съд. Друг факт останал извън
вниманието на районния съд е развитието на конкретната ситуация,
завършила с отправените от двамата подсъдими обидни думи към
тъжителката, в присъствието на малолетното дете Е.. То се е разплакало от
поведението на баща си – подс. Е., който е хвърлил обувките му и е крещял на
майката на детето и дъщеря на тъжителката – К. Р., а след това подсъдимият е
отправил обидните думи към тъжителката, която излязла на улицата при
разплаканата си дъщеря и внуче. Липсват каквито и да е данни за провокация
от страна на тъжителката или нейното семейство за проявената от подс. Е.
словесна агресия към бившата му съпруга и нейната майка. Не е налице и
ответна реакция от страна на тъжителката по повод отправените обидни думи
от подс. Е., придружени от смях. Последвали са обидните думи и на подс. Е.,
която заявила „Боклук си я, боклук, такава си, боклуци мръсни“, също в
присъствието на трети лица - съседи, и също несъобразявайки се с
малолетното си внуче, заради което са посетили дома на тъжителката.
Напредналата възраст на подсъдимата Е., отчетена като обстоятелство в
нейна полза от районния съд, е предполагала зрялост в конкретната
обстановка и намаляване на напрежението, а не неговото ескалиране с
трикратна употреба на думата „боклук“ спрямо пострадалата В.Р.. Контекстът
на цялата ситуация, развила се на улицата пред дома на тъжителката
6

изключва възможността да се достигне извод за явна незначителност на
обществената опасност на което и да е от двете деяния, които
първоинстанционният съд е констатирал, че са безспорно извършени от
обективна и субективна страна. Няма спор по обстоятелството за влошените
отношения между страните и воденото бракоразводно дело между подс. Е. и
К. Р. - дъщеря на тъжителката. Сам по себе си този факт не може да
омаловажи случилото се на инкриминираната дата, а напротив, следвало е да
заостри вниманието на съда за необходимостта от своевременна намеса на
правораздавателните органи за надлежно разрешаване на възникналите
отношения по повод нанесените обиди, за което тъжителката е използвала
законоустановения ред. В конкретния случай не може да се направи извод за
липса или незначителност на настъпилите вредни последици, доколкото
доказателствата са изцяло в противоположния смисъл, тоест няма как да се
стигне до извод за една значително по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените и типични случаи на престъплението по чл. 148
ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 предл.1 от НК. Налице е квалифициращият признак по
чл.148 ал.1 т.1 от НК, а именно и двамата подсъдими са отправили обидите
публично, тъй като обидните думи са изречени в присъствието на
тъжителката на улицата пред дома на последната и са били възприети от
трети лица.
С оглед горните съображения, настоящият състав не счита, че
извършеното от който и да е от подсъдимите деяние попада в приложното
поле на чл.9, ал.2 от НК. Тази норма от наказателния закон предвижда, че не
е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Следователно по силата на тази разпоредба, престъпният характер на
деянието се изключва при наличието на една от двете форми на
"малозначителност" - пълна липса на обществена опасност или наличие на
обществена опасност, но с явна незначителност.
Правната доктрина и съдебната практика последователно приемат, че
при обсъждане приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК за всеки
отделен казус, следва да се отчита водещата роля на оценката на степента на
обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента на
обществена опасност на дееца. В този смисъл, ако деянието е такова, че
въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на
посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че
в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в
най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да
бъде престъпно. Дори и когато малозначителността не изключва
обществената опасност на деянието, но обосновава една нейна явна
незначителност - т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде
третирано като престъпление, отново ще е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от
7

НК. Обществената опасност на дееца оказва влияние в случаите, когато
неговите особени качества имат значение /напр. възползване от служебното
положение/ или когато се установи завишена степен на неговата лична
обществена опасност и тя е довела до по-висока степен на обществена
опасност на самото деяние.
В настоящия случай чл.9, ал.2 от НК е неприложим, освен поради липса
на малозначителност на което и да е от двете деяния, доколкото съдът
прецени, че същото отговаря на изискванията на посочения законов текст.
Преценката е винаги конкретна и изхожда от всички обстоятелства, свързани
с извършване на престъплението. Конкретният случай касае две деяния,
извършени едно след друго, всяко от които осъществява обективните и
субективни признаци на предвиденото в чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1
предл.1 от НК престъпление. Обществената опасност от деянието на който и
да е от подсъдимите не може да бъде оценена като незначителна или да се
направи извод за пълна липса на обществена опасност. Както характера на
изречените обидни думи, така и всички обстоятелства по създадената от
подсъдимия Е. и неговата майка подс. Е. конкретна ситуация обуславят
степен на обществена опасност в значителна степен. Влошените отношения
между страните, многобройните сигнали до полицейските органи,
несъобразяването на подсъдимите с възрастта и реакциите на малолетното
дете Е., правейки го свидетел на процесния инцидент и напрежението,
предхождащо отправените обидни думи, присъствието на трети лица на
мястото на случилото се и всички други обстоятелства описани по-горе дават
основание да се заключи, че обществената опасност на конкретното деяние не
би могла да се оцени като незначителна. Отрицателното въздействие на двете
престъпления върху обществените отношения, свързани с опазване честта,
доброто име и достойнството на личността е съществено, тъй като в
конкретния случай обидите са отправени към тъжителката пред съпруга й,
дъщеря й, съседи, и малолетното й внуче. Конкретната преценка на случая
обосновава извод за неприложимост на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Без
значение се явява обстоятелството, че личността на двамата подсъдими не
разкрива висока степен на обществена опасност.
Деянието на всеки от подсъдимите е извършено с пряк умисъл, тъй
като всеки от тях е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и
е искал настъпването на общественоопасните му последици. Наличието на
пряк умисъл следва от конкретните действия и думи на всеки от
подсъдимите, подробно обсъдени по-горе. С оглед на конкретно посочените
обстоятелства съдът намира, че всяко деяние е било резултат на целенасочено
поведение, целящо накърняване достойнството и честта на тъжителката
публично, като всеки от подсъдимите е предвиждал и искал настъпването на
общественоопасните последици.
С оглед изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че
8

деянието на всеки от подсъдимите е съставомерно по чл. 148 ал.1 т.1 вр.
чл.146 ал.1 предл.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.
Не е налице основание за приложението на чл.9, ал.2 от НК. Така мотивиран,
въззивният съд призна подсъдимите за виновни в извършването на
престъпленията, за които са обвинени с тъжбата на В.Р..
Като причини за престъпните деяния на подсъдимите съдът прие
неправилното им отношение към обществените отношения, свързани с
охраняване честта и достойнството на личността.
Предвид обстоятелството, че и двамата подсъдими са неосъждани, а
предвиденото наказание за извършеното от всеки от тях престъпление е глоба
от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание, налице са
основанията за освобождаването на всеки от тях от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание „глоба“. По
отношение на подсъдимите не е бил прилаган чл. 78а от НК, а от
престъпленията няма причинени имуществени вреди.
Относно размера на наказанието, което следва да наложи, съдът
прецени, че наказание в размер на 1000 лв. глоба е съответно на обществената
опасност на деянието и дееца. Размерът е съобразен с конкретни
обстоятелства по случая, както с добрите характеристични данни за
извършителите. Няма основание за налагане на по-тежко наказание, с оглед
конкретните данни по делото.
В този смисъл следва да бъде отменена присъдата на РС – Н.З. в
наказателната й част и на основание чл.334, т.2 във вр. с чл.336, ал.1 т.2 от
НПК, да бъде постановена присъда, с която всеки от подсъдимите да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 148 ал.1 т.1 вр.
чл.146 ал.1 предл.1 от НК и съответно да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 1000лв.
Що се касае до предявените граждански искове от тъжителката против
всеки от подсъдимите за неимуществени вреди от всяко престъпление,
същите са били уважени от районния съд до размера на 500 лв. и отхвърлени
над уважената част до предявения размер от 1500 лв. Това разрешение е
съответно на установената по делото конкретика и кореспондира със
съдебната практика по сходни казуси. В този смисъл присъдата на НЗРС
следва да се потвърди като правилна и законосъобразна в гражданско-
осъдителната й част, както и в частта относно осъждането на подсъдимите да
заплатят държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
Като резултат от признаването на подсъдимите за виновни по
повдигнатите им обвинения, в полза на тъжителката следва да се присъдят
направените от нея разноски в производството, а именно общо сумата от 518
9

лв., от които 18 лв. за платени държавни такси и 500 лв. за адвокатско
възнаграждение, представляващи направени разноски пред първата и
въззивната съдебни инстанции, като всеки от подсъдимите следва да бъде
осъден да заплати на тъжителката по 259 лв.
Така мотивиран, въззивният съд постанови съдебния си акт.
Мотивите са изготвени и предадени на 10.05.2021 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
10

Номер на акта:	1
Дата:	19 април 2021 г. (в сила от 19 април 2021 г.)
Съдия:	Яница Събчева Събева Ченалова

Дело:	20202200600402
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	17 август 2020 г.

Присъда по дело №402/2020 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите