РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. *, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200049 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на ВЛ. К. Т. с ЕГН: **********, адрес:
гр. *, ул. „*“ № 85, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № *, издаден
от ОДМВР-*, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 400 лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, поради допуснати
нарушения, както и че автомобилът е бил управляван от друго лице.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като се
представлява от адв. * от АК-*, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда, се прави искане за
оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на ЕФ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от разписката на л. 7-гръб,
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 19.12.2021 г., а жалбата е депозирана по пощата, с дата на
клеймото 22.12.2021 г) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 15.06.2021 г. в 10:25 часа в гр. *, ПП I-6, км. 494+850, в посока на движение от
към кв. „Пети Километър“ към кв. „Ветрен“, техническо средство – мобилна система за
контрол на скоростта – „TFR1-M 510”, поставена в служебен автомобил с рег. №*, засякла и
заснела, движещ със скорост от 92 км/ч. автомобил „Киа Оптима“ с рег. № *. Контролирания
пътен участък се намирал в населено място, като нямало въведено ограничение с пътен знак.
1
Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № *”. По-късно
записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР *, които от записания файл, установили, че заснетият
автомобил е собственост на ВЛ. К. Т., както и че скоростта следва да се счита на 89 км/час
(след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4975946 на ОДМВР-
гр.*, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.
1, т. 4 ЗДвП на собственика- жалбоподател в настоящото производство, било наложено
наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип „TFR1-M 510”, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 8) и Протокол за проверка (л. 9).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен
протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 10), съдържащ
всички законоустановени реквизити.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка. Съдът не кредитира показанията на св. Даниел Йорданов, че той е
управлявал автомобила, собственост на жалбоподателя на процесната дата и час, за което ще
бъдат изложени съображения по-надолу.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( действала към момента на
нарушението ДВ бр.19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §
6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която
министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на
2
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, оповестени по
законово определения начин. Нормативно установените условия за въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен
включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на
изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се
осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено
и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), издаването на електронен фиш за
налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени съгласно чл.
165, ал.2, т.7 от ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на
контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не
оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа
на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-
камера-компютър. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г.
на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш.
Самият електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на
нарушението) задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.
Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР *, като компетентността на наказващия
орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от
ЗДвП.
В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, както и
ограничението на скоростта, която е действало на това място. Посочена е точната измерена
от АТС скорост.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 39
км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който
3
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. В случая
отчетената скорост на водача при заснемането е била 92 км/ч, поради което правилно
крайната му скорост е изчислена на 89 км/ч.
Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.).
Налице са всички изискуеми по закон реквизити на обжалвания фиш- посочване на
ползвателя, издател (ОДМВР-*) и т.н. като датата, релевантна за изчисляване на
давностните срокове, е датата на нарушението.
Видно от отговора на Община * на л. 21, безспорно се установява, че към датата на
нарушението в процесния участък не е имало въведено ограничение на скоростта със знак
В26 и същият се намира в урбанизираната територия на гр. *. След като се касае за населено
място и липсва пътен знак за ограничение на скоростта, то важи именно общото
ограничение от 50 км/ч, посочено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Основният спор по делото се съсредоточава върху авторството на деянието.
На първо място следва да се отбележи, че не е налице процесуално нарушение,
поради това че водачът не бил поканен изрично да попълни декларация, че друго лице е
управлявало автомобила, тъй като такива изрични указания се намират в съдържанието на
самия електронен фиш.
На второ място, по делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена
декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало
автомобила в деня на нарушението. Едва за първи път с жалбата се въвежда такова
твърдение, като съдът го намира за неоснователно. Личната отговорност за извършено
административно нарушение е дерогирана от чл.188 ЗДвП, който въвежда презумпция за
отговорност на собственика на МПС, който може да обори законовата презумпция по
регламентирания в чл.189, ал.5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За наказващия орган не
съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на
МПС, с което е извършено нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП, защото законът е създал
презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този презюмиран
извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на чл.189, ал.5 ЗДвП
декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство на действителния
водач. Тази законова презумпция не може да се оборва по друг начин, с други писмени
доказателства, снимки или със свидетелски показания (Решение № 1988 от 27.10.2021 г. по
к. адм. н. д. № 1969 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив).
Нещо повече. В конкретния случай вместо да посочи пред АНО, че именно друго
лице е управлявало автомобила, жалбоподателят е направил такова твърдение с жалбата
пред съда. Законът съвсем целенасочено предоставя две възможности на лицето, срещу
което е издаден фиша, след връчването му- да заяви, че друго лице е управлявало МПС или
да обжалва фиша. Ако АНО счете, че действително друго лице е управлявало МПС, фишът
се анулира. В случай, че възражението, че друго лице е управлявало автомобила на бъде
уважено, то отново започва да тече срок за обжалване след отказа за анулиране на фиша.
Когато обаче след получаването на фиша лицето обжалва, то възможността да се посочва
друго лице по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП вече е преклудирана, тъй като сериозно се
засяга възможността АНО да издаде фиш срещу другото лице, доколкото това не може да
стане преди приключване на съдебното производство, а очевидно това противоречи на
идеята на закона.
Накрая, след като в конкретния случай с жалбата е поискано да бъде допуснат до
разпит свидетел, който твърди, че е управлявал автомобила, то съвсем спокойно е могло да
бъде спазена процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, тъй като очевидно другият водач е бил
4
известен на жалбоподателя.
По изложените съображения и съдът не кредитира показанията на свидетеля
Йорданов във връзка с това кой е бил водач на автомобила на процесната дата и час.
С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 400 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая
може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението
с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със
завишена обществена опасност.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № *, издаден от
ОДМВР-*, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, на ВЛ. К. Т. с ЕГН: **********, е наложена „Глоба“ в размер на 400
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала: Д.Б.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5