Решение по дело №4664/2014 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 657
Дата: 24 юли 2015 г. (в сила от 11 август 2015 г.)
Съдия: Миглена Раденкова Петрова
Дело: 20141420104664
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2014 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. ВРАЦА, 24.07.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, седми граждански състав, в публичното заседание на осми юли две хиляди и петнадесета   год.   в състав:

                      Районен съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

       

При секретаря А.Е. като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА гр. дело N`4664 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от В.В.Л. *** против М.Н.Й. *** предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете Н.М.Й., с ЕГН **********, определяне на местоживеенето на детето при ищцата, определяне режим на лични отношения на ответника с детето - всяка втора и четвърта събота и неделя без преспиване и осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200,00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 19.11.2014г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване, както и издръжка за една година назад от деня на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.  Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

     Предявените при условията на обективно съединяване искове са с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК  чл. 149 от СК и са процесуално допустими.

В указания едномесечен срок ответникът, чрез назначения му особен представител - адв. Д.Д., ангажира отговор за допустимост и неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че ответникът е в невъзможност да заплаща претендирания с исковата молба размер на издръжка. Навеждат се доводи и за неоснователност на претенцията за издръжка за минал период с аргумента, че родините на ответника са заплащали суми в размер на 500,00 лева в полза на детето, по твърдения на самата ищца. Оспорен е и режима на лични отношения посочен в исковата молба поради ограничеността му във времеви период и противоречието му с интереса на детето.

За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе становищата на страните, въз основа на която прие за установени следните обстоятелства:

Безспорно е по делото, че страните не са в брак, но са живели на съпружески начала, като от съжителството си имат родено едно дете Н.М.Й., род. на ***г. с ЕГН **********/удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №628/28.05.2009г. на Община Враца/.

По делото е представен социален доклад от Д „СП” гр.Враца, който съдържа констатациите от извършеното проучване и съгласно които по данни на ищцата една година след раждането на детето, ответникът заминал за Англия с цел трудова заетост, при което ищцата се преместила да живее при своите родители, които й помагали в отглеждането на детето. През това време отглеждането и издръжката на детето се поела от ищцата. Финансови средства за отглеждане на детето са изпращани от ответника инцидентно като от 2012г. той почти не помагал с парични средства. Обаждал се на детето по телефона 2-3 пъти месечно. В социалният доклад е посочено, че майката на детето изпитва финансови затруднения относно обгрижването му. По отношение на социално-битовите условия е посочено, че ищцата живее с детето си в жилище собственост на родителите й находящо се на адрес гр.Враца, ул.”П.Т.В. № ***, вх.Г, ет.2, ап.39, което е с много добри жилищно-битови условия. Има обособена стая за детето, където има достатъчно пространство осигуряващо необходимия комфорт за детето. В заключение е посочено, че майката желае да се грижи за детето си и е категорична, че може да му осигури нормално бъдещо развитие и възпитание. Налице са необходимите жилищо-битови условия и финансови средства. Получава помощ от своите родители. Майката е грижовна и отглежда детето си с изключителна топлота и старание. Бабата и дядото на детето по майчина линия помагат в обгрижването и отглеждането на своята внучка. 

Видно от представените и приети по делото медицински документи и актуално експертно решение №2215/16.04.2015г. детето Н.Й. страда от бронхиална астма с преобладаващ алергичен компонент, умерено тежка форма, с вид и степен на увреждане-50% без чужда помощ. Представени са фактури, издадени от МБАЛ „Христо Ботев” ЕООД, за заплащани от ищцата лекарствени средства на различна стойност.

Представена е служебна бележка издадена от Обединено детско заведение „Б.”-гр.Враца от 24.09.2014г., видно от която детето Н.Й. посещава редовно детското заведение от 23.09.2013г. и участва в допълнителни дейности към детската градина-английски език и художествена гимнастика. Таксите за ползване на детската градина и допълнителните дейност са заплащани регулярно и са в размер на общо 198лева за периода от месец септември 2013г. до месец април 2014г., както и общо 96лв. за периода от месец октомври 2013г. до месец март 2014г.

Видно от приложеният трудов договор №17/01.07.2014г. ищцата В.Л. е назначена считано от 01.07.2014г. на работа в Община Враца на длъжност главен специалист „техническо обслужване” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 450.00лв., допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.80% за всяка година трудов стаж и 1.6% за придобит трудов стаж и професионален опит.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите-И.П. и Милена К..

От показанията на св.П. се установява, че страните по делото не живеят заедно от 2011 г., детето им живее при майката и бабата и дядото по майчина линия и грижи за него се осъществяват от тях. Свидетелката твърди, че е виждала бащата за последните години само два пъти с детето и той не се грижил за него, докато ищцата е виждала всеки ден с детето. П. поддържа, че ищцата й е споделяла, че с ответника не могат да провеждат нормални разговори и не осигурява издръжка за детето, при което ищцата трудно се справяла дори с помощта на родителите си. Свидетелката твърди, че детето има 50 % инвалидност и има нужда от специални грижи. Според П. бащата не е способен да се грижи за детето си, тъй като употребявал алкохол и бил в неадекватно състояние. В момента се намирал в Англия, където работел.

В показанията си св.К. твърди, че детето живее с майка си, баба си и дядо си по майчина линия. Не е виждала ответника да идва да вижда и взема детето. Свидетелката твърди, че ищцата й е споделяла, че ответникът не изпраща пари и не проявява заинтересованост към детето. К. поддържа, че никога не е виждала детето с ответника. Свидетелката твърди, че ответника има проблем с алкохола и е хазартна личност.

      При горе установените факти се налагат следните правни изводи:

 Настоящото производството представлява спорна съдебна администрация на отношения, свързани с упражняване на родителски права и режим на лични отношения, поради което съдът с решението си следва да се произнесе кой от двамата родители да упражнява родителските права и свързания с него въпрос за местоживеенето на детето.

В интерес на всяко едно дете е, развитието му да се осъществява под вниманието, грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Дори да им е трудно, и двамата родители трябва да поддържат по между си добър тон, да пазят авторитета на другия, при наличие на спор във връзка с отглеждането на детето, той да не става достояние на същото, а веднъж взето решението да бъде представяно като общо. Същевременно на детето трябва да му се внушава уважение и респект и към двамата родители, а самото то да бъде обект на обич и уважение и от двамата родители.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

Отчетените в нормата на чл. 59, ал. 4 от СК обстоятелства са идентични с приетото в ППВС №1/74 г.

Съгласно разясненията на ППВС №1/1974г., при възлагането на родителските права на единия родител и определянето на личните отношения между детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът следва да изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, които са от значение за интересите на детето и да определя личните отношения така, че да се създава нормална обстановка за поддържането им, без определените мерки да стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите.

     Под “интереси на децата”, както е разяснено в ППВС № 1/1974 год., следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие /физическо, интелектуално, психическо, емоционално и нравствено/, създаването на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин.

     В случая анализът, който съдът прави от събраните писмени и гласни доказателства налага извода, че в интерес на малолетната Н.Й. е местоживеенето й да е при нейната майка, която да упражнява и родителските права върху детето. На първо място, касае се за дете в съвсем крехка възраст - едва на пет години, от женски пол, за развитието на което от съществено значение са майчините грижи, ласки, внимание, възпитание. На следващо място, съдът кредитира показанията на свидетелките И.П. и Милена К. относно ежедневните грижи осъществявани от ищцата за отглеждане и възпитание на детето и честата употреба на алкохол от ответника. Свидетелките се виждат всеки ден с ищцата. Обсъдените по делото обстоятелства навеждат на извода, че ищцата притежава необходимите родителски, възпитателски и морални качества за отглеждането на детето си и има по-големи възможности от бащата да упражнява пълноценно родителските права, подпомагана всеотдайно при отглеждането му и от своите родители.

При решението си за предоставяне на родителските права съдът изхожда от това, че  детето трябва да има сигурност в своето развитие и условията при които живее. Майката в настоящият момент има подкрепата на своите родители за отглеждането на детето си. Установи се по делото незаинтересованост на ответника за отглеждането и издръжката на детето. Същият живее в Англия и не се вижда с детето. Грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката полагат единствено ищцата и нейните родители. Няма данни за жилищно-битовите условия, които бащата ще осигури на детето. От друга страна от представения по делото социален доклад се установи, че жилището на майката притежава необходимият простор, както и жилищно-битови условия и материална осигуреност за задоволяване на потребностите на детето. Ищцата е осигурила самостоятелна стая за детето си обзаведена с всичко необходимо за него.

От съществено значение е пола и възрастта на детето при определяне на по-пригодния родител съгласно ППВС №1/74 г.при който детето да живее. Н.Й.  е момиче на пет години в в много ниска възраст и за спокойното й емоционално и психическо развитие целесъобразно е тя да живее при майка си.

Интересите на детето, с оглед крехката му възраст, нуждата от майчино обгрижване, с оглед необходимостта от полагане на адекватни грижи за неговото възпитание и развитие, предвид оценката на родителския капацитет на двамата родители, сочат, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката и местоживеенето на детето следва да е при нея на адрес-гр.Враца, ул.Поп Тодор Врачански №3, вх.Г, ет.3, ап.39.

На бащата М.Й. следва да се определи режим на лични контакти с детето – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 9.00ч. до 18.00ч., без преспиване.

При определяне на режима на лични отношения на детето с бащата съдът съобрази смущаващи  установените по делото факти за употребата на алкохол от страна на бащата. Те поставят въпроса за личният пример, който бащата дава на детето си, като следва да се вземе пред вид, че то е в много ниска възраст  и следва да формира ценностите си и да направи избора си за модел на поведение. На следващо място се касае за дете в съвсем крехка възраст - едва на пет години, от женски пол и със специфични здравословни потребности, което обуславя по-широк контакт и нужда от наблюдение от майката. Същата е запозната със спецификата на заболяването и съответните нужди на лечение на много малкото си дете. Бащата се намира на много голямо разстояние от страна, не е проявявал загриженост и внимание към детето си. Предвид тези съображения, съдът приема, че за спокойното емоционално и психическо развитие на детето, личните отношения на бащата с детето следва да бъдат предоставени без преспиване, а именно – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 9.00ч. до 18.00ч. без преспиване.  В тази насока е и утвърдената съдебна практика по този въпрос.

Следва да се посочи, че режимът на лични отношение може да бъде изменен по всяко време по молба на заинтересованата страна, при изменение на обстоятелствата, при които е определен режима на лични отношения.

Съда следва да се произнесе и по въпроса за издръжката на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка и на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Съда при определяне на издръжката е обвързан от чл. 142, ал. 2 от СК, който определя минималния размер на дължимата издръжка която към настоящия момент е 95.00лв. Детето е на 5 години и с напредването на възрастта безспорно се увеличават неговите разходи. В тази възраст то има завишена нужда от храна и облекло предвид факта, че е във възраст на бърз разстеж и развитие. На следващо място Н.Й. страда от  бронхиална астма с преобладаващ алергичен компонент, умерено тежка форма за лечението на която ноторно известно е, че са необходими разходи за лечение извън тези които са поети от здравната каса. За бащата не е представен документ за реализираните трудово доходи, но по делото е известно, че същият живее в Англия и обективно реализира трудови доходи, за да пребивава в тази страна.

На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, при постановяване на решението си, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителитечл. 142, ал. 1 СК, а минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – ал. 2 на чл. 142 от СК. Размерът на минималната месечна работна заплата, считано от 01.07.2015г. е 380,00 лева, съгласно ПМС №419/17.12.2014г., а размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 95,00 лева.

Няма данни по делото ответника да боледува или да не е в състояние да работи, или да заплаща издръжка на друго лице.

При съблюдаване изискванията на СК за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца и възможностите на родителя и съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съдът счита, че за отглеждането и възпитанието на Никол са необходими ежемесечно 350,00 лева, от които бащата следва да заплаща 200,00 лева, а майката да поеме останалите, предвид обстоятелството, че тя полага ежедневните и непосредствени грижи за отглеждането на детето.

Издръжката в така определения размер ще се дължи от датата на завеждане на делото - 19.11.2014год., до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера им.

 Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Уважен следва да бъде и искът по чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минало време, считано от 18.11.2013г. до 18.11.2014г. в размер на 200,00 лева месечно.

При постановяване на издръжка за минало време съдът съобрази, че са налице всички предпоставките за нейното присъждане. За този период ответникът не е предоставял финансови средства на малолетното си дете, което предвид възрастта си и потребностите си е имало нужда от претендираната издръжка. Съдът не приема аргументите на ответната страна за недължимост на издръжката за минал период предвид твърденията в исковата молба, че роднините са осигурявали парични средства за детето. Задължението за издръжка е лично задължение на родителят и основателността на тази претенция не се влияе от действията на трети лица близки роднини на бащата по подпомагане на детето.

Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Последните имат задължението да осигурят такива условия за развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят в едно домакинство.

Съдът намира, че така определената издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите на детето и възможностите на неговите родители.

Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

     С оглед изхода от спора в полза на В.Л. следва да се присъдят направените разноски в размер на 830,00 лева, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът ще следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Вр.РС държавна такса върху размера на издръжката от 288,00 лева.

Водим от горното, съдът

 

           РЕШИ:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Н.М.Й. с ЕГН ********** на майката  В.В.Л. с ЕГН ********** и ПОСТАНОВЯВА детето Н.М.Й. с ЕГН ********** да живее при своята майка В.В.Л. с ЕГН**********, на адрес ***.

 

 ОПРЕДЕЛЯ на бащата М. Н. Й. с ЕГН ********** режим на лични отношения с детето Н.М.Й. с ЕГН **********, включващ правото му да я вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 9.00ч. до 18.00ч., без преспиване. 

 

ОСЪЖДА М. Н. Й. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на В.В.Л. с ЕГН ********** с адрес ***. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н.М.Й. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200,00лева /двеста лева/, считано от датата на предявяване на иска - 19.11.2014г. до настъпване на предпоставки за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от негова страна.

 

      ОСЪЖДА М. Н. Й. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Л. с ЕГН ********** с адрес ***. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н.М.Й. с ЕГН ********** сумата от 2400,00 лева, представляваща месечна издръжка в размер на 200,00 лева месечно за периода от 18.11.2013г.-18.11.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 19.11.2014г. до окончателното й изплащане.

 

       ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

 

       ОСЪЖДА М. Н. Й. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Л. с ЕГН ********** с адрес ***. сумата от 830.00лв. съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция представляващи адвокатски хонорар.

 

       ОСЪЖДА М. Н. Й. с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Вр.РС държавна такса в размер на 288,00 лева.

 

        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                        

                                        Районен съдия:………………………