№ 697
гр. Ямбол, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Хр. Х. И.а
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Х. И.а Гражданско дело №
20242330101449 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Х. С., М. Х. Б., С. И.
С. и Н. И. С. против Д. Г. Р. , с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на
всеки от ищците сумата от по 980, 80 лв. – обезщетение за ползване на собствени на
всеки от ищците по 1/8 ид.ч. от подробно описани земеделски земи, находящи се в
землището на с. Г. Д. за стопанските – 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 , 2021/2022 и
2022/2023 год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на главниците, както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на С. К. С., поч. на
****.1996 год. С решение от 26.04.1993 год. на ПК - Е. на наследниците на С. били
възстановени 6 поземлени имота,находящи се в землището на с. Г. Д..През 2015 год.
един от наследниците на общия наследодател С. С. с квота ¼ ид.ч., сключил с
ответницата договор за аренда за описаните имоти за срок от 15 стопански години.
Ищците образували гражданско дело с правно основание чл. 108 ЗС , като съдът
постановил решение при признание на иска, като приел за установено, че всеки от
ищците е собственик на по 1/8 ид.ч. от имотите и осъдил ответницата да им предаде
владението върху техните ид.части. С оглед на изложеното ищците считат, че
ответницата е ползвала наследствените им имоти без основание, като се е обогатила за
тяхна сметка с наемоподобни доходи, равняващи се на средногодишния пазарен наем
за 5 стопански години в общ размер на 3 923 лв. или по 980,80 лв. за всеки от тях.
Иска се уважаване на претенциите.
В депозирания в срок отговор на ИМ ответникът оспорва допустимостта и
основателността на исковете. Посочва се, че изложеното в ИМ е непълно и
некоректно. Ответницата придобила ¼ ид.ч. от процесните имоти, притежавани от С.
С. , арендодател по договора за аренда от 2015 год. по силата на посочени нотариални
актове както и през 2023 год. придобила още 1/8 ид.ч. от имотите или към настоящия
момент била собственик на общо 3/8 ид.ч. През януари 2023 год. получила нотариална
1
покана от останалите съсобственици за заплащане на арендни вноски по договора от
2015 год. за 7 стопански години, като на 24.01.2023 год. ищците получили отговор , че
ще им заплати , когато се легитимират като съсобственици.
Оспорва се допустимостта на иска , като се твърди, че ищците като
съсобственици, които не са сключили договора за аренда имат право да получат
полагащата им се част съобразно тяхната ид. част от правото на собственост, което
следвало да упражнят против арендодателя съсобственик, в конкретния случай
ответницата Р., заместила арендодателя С. съгласно чл. 17,ал.2 от ЗАЗ и чл. 5.7 от
договора за аренда. Същевременно изпращането на нотариалната покана от 01.2023
год. следвало да се счита като заявено от ищците съгласие с договора, поради което и
същите имали право да предявят иск по чл. 8,ал.1 от ЗАЗ. В производството по чл. 108
ЗС въпросът за приемането или мълчаливото съгласие с договора не бил изследван ,
вкл. поради представянето на нов договор за наем от 23.04.2023 год.
Същевременно искът бил неоснователен, вкл. се оспорва неговият размер, за
което се излагат съображения. Твърди се и, че за процесните периоди ответницата е
ползвала реално само част от процесните имоти, за което също се излагат доводи.
Иска се отхвърляне на исковете, вкл. присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищците.
Ответникът оспорва исковете чрез упълномощен адвокат.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С Решение ****26.10.1994 год. и Решение ***/26.04.1993 год. на наследниците
на С. К. С. е било възстановено правото на собственост върху общо шест недвижими
имота, находящи се в землището на с. Г. Д., общ. Е..
Установява се от приложеното Удостоверение за наследници, че ищците са
наследници по закон на С. К. С., б.ж. на с. Г. Д., поч. на ****.1963 год.
С решение ****/23.11.2023 год. по гр. дело ****/2023 год. на РС – Е., е бил
уважен предявен от Т. А. В., Н. Н. А., Е. Н. А., С. Х. С., М. Х. Б., С. И. С. и Н. И. С.
против Д. Г. Р. иск с правно основание чл. 108 ЗС , като ищците са били признати за
собственици на общо 5/8 ид.ч. от процесните земеделски земи и ответницата Р. е била
осъдена да им предаде владението върху собствените им ид. части от имотите.
Не се спори по делото, че на 21.07.2015 год. между един от наследниците на
общия наследодател С. Д. С. /притежаващ ¼ ид.ч. по наследство/ и ответницата Д. Р. е
бил сключен договор за аренда за земеделски земи, по силата на който на последната
са отдадени за временно и възмездно ползване процесните шест недвижими имоти с
площ общо 82, 589 дка, срещу задължението за заплащане на годишна рента, за срок
от 15 стопански години, считано от 01.10.2015 год.
В подкрепа на твърденията изложени в отговора на исковата молба ответницата
е представила НА № ****/07.09.2015 год., НА № ****07.09.2015 год. , №
****06.10.2015 год., по силата на които е придобила посредством покупко – продажба
и дарение собствените на С. Д. С. 5/20 ид.ч. части от имотите предмет на договора.
С НА ****/05.04.2023 год. ответницата е придобила посредством покупко –
продажба още 1/8 ид.част от имотите.
Представена е покана/без дата/ отправена до ответницата от Т. А. В., Н. Н. А., Е.
2
Н. А., С. Х. С., М. Х. Б., С. И. С. и Н. И. С. за изпълнение на задължението за
заплащане на рента по договора за стопанските от 2015/2016 год. до 2021/2022 год.
Отговорът по поканата, с който ответницата изразява готовност да извърши плащане
след посочване на банкови сметки е получен, видно от приетата обратна разписка от
пълномощник на лицата на 24.01.2023 год.
От изисканата от ОСЗ – Е. справка се установява, че за стопанските от
2018/2019 до 2022/2023 год. Д. Р. не е заявявала по чл. 70,ал.1 от ППЗСПЗЗ и чл. 37
б,ал.3 от ЗСПЗЗ процесните земеделски имоти.
По искане на ищците по делото са изготвени и приети първоначална и
допълнителна ССЕ, вещото лице по които е дало заключение относно средногодишни
пазарен наем за процесните земеделски земи и периоди, вкл. за всеки от ищците,
първоначално в един, а в последствие в три варианта.
Според първи вариант и на база протоколи на ОДЗ – Я. , общият размер на
средногодишни пазарен наем, изчислен въз основа на средното годишно рентно
плащане е 3677, 86 лв. На база данни от НСИ /Инфостат/, общия размер, изчислен въз
основа на средни цени по договорите за аренда на земеделска земя за процесните
земеделски имоти, находящи се в Район **** е общо 18 182, 02 лв. При изготвянето
на Вариант три са ползвани данните от Заповед от 09.05.2023 год. на Община Е.,
размера на средногодишния пазарен наем, изчислен въз основа на средни цени на
отдадени под наем земеделски земи – частна общинска собственост е общо 8 410, 16
лв.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. К. посочва, че е запознат в детайли с процесните земи в с.
Г. Д. , т.к. ответницата живее на съпружески начала със сина му и на практика
свидетелят движел нещата по договора. Посочва, че от 2018 год. не е плащано на
ищците по този договор. Единствено в първите години след подписването му при
него отишла М. Б. да иска рента, но той й казал да се легитимират като собственици,
всички да й дадат пълномощно и да се плаща само на нея. Получил покана чрез
адвокат, приложена поделото и отговорил, че е готов да плати, но да се представи
удостоверение за наследници, за да се изчисли дела на всеки и банкова сметка за
превеждане на сумите. Платено било на С. С.а. Земите попадали в защитена зона
„Нарура 2000“ и очертаната част била различна през годините, но варирала около 22
дка. Имало и изцяло необработваеми земи, изоставена нива. Тези имоти още се
ползвали, т.к. имало нов договор, понеже били придобити ид. части на друго
основание, като в този договор били визирани само обработваемите части . Според
свидетеля частта на ищците е трудно определима, като не можело да се определи от
използваната част от общите 82 дка дали се ползват точно ид. части на ищците. Имало
неочертани и недекларирани имоти.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявените ОСИ е чл. 59 ЗЗД.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Алинея 2 на същата разпоредба урежда иска, като субсидиарен -
приложим, само когато ищецът няма друго правно средство за защита срещу
ответника. За успешното провеждане на иска по чл. 59, ал. 1 от ГПК и в съответствие с
3
чл. 154 от ГПК в тежест на ищците е да установят настъпването/ осъществяването на
факт или група от факти, които са довели до обогатяване на ответника, в която връзка,
те са обеднели, както и размера на обогатяването и обедняването.
В случая твърденията на ищците са, че ответницата е ползвала собствените им
по 1/8 ид. част от имотите за периода стопанските 2018 – 2023 год., без да има
противопоставимо на тях основание и без да им заплаща обезщетение за това, поради
което последната се е обогатила със сумата, представляваща пазарна неамна цена на
имотите, чието заплащане е спестила, а ищците са обеднели със същата, тъй като са
били лишени от възможността да ползват земеделските земи.
Процесуалната допустимост на иска, както и неговата квалификация се
извършва с оглед наведените от ищеца факти. В случая те сочат на предявени искове
по чл. 59 от ЗЗД. Те са допустими, тъй като няма твърдение за наличието в процесния
период на други - облигационни или вещноправни отношения между страните, във
връзка с които ищците да имат на разположение друг иск срещу
ответницата.Неоснователни са възраженията на ответницата, че за ищците съществува
възможност да предявят претенции по чл. 8,ал.1 от ЗАЗ. Следва да се има предвид, че
последващият договор за наем/непредставен по делото/ по твърдения и на ответницата
е сключен през 04.2023 год., а исковият период касае стопанските от 2018/2019 до
2022/2023 год., като последната приключва на 01.10.2023 год. и очевидно не е
обхваната от него.
Не се спори между страните, че в производство по иск с правно основание чл.
108 ЗС ищците в настоящото производство, заедно с други съсобственици са признати
за собственици на общо 5/8 ид.ч. от процесните недвижими имоти, като ответницата е
осъдена да им предаде владението върху тези части. Не се спори и, че всеки от ищците
в качеството си на наследник- внук на общия наследодател С. К. С. е собственик на по
1/8 ид.ч. от имотите. Ревандикацията е иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик и правото на собственост на ищеца е предмет на делото ,
предмет на делото е и фактът на владението. В диспозитива на решението си съдът
дължи произнасяне както по отношение установителната част на иска - признаване
правото на собственост на ищеца, така и в осъдителната му част за предаване
владението на вещта от владеещия несобственик. Както Върховният касационен съд се
е произнесъл в множество решения, в т.ч. и с Тълкувателно решение № 91 от
01.10.1974 г. по гр. д. № 63/1974 г. на ОСГК на ВС, предявяването на иска за
собственост по чл. 108 ЗС е действие на обикновено управление и може да се извърши
от всеки от съсобствениците. В случая с решението на ЕРС съдът е признал за
установено, че всеки от ищците притежава вещни права върху ревандикираната
вещ/земеделски имоти/ в качеството на съсобственик; установил е съществуването на
твърдяното от ищеца спорно материално право, че към определения момент 23.11.2023
год. ответницата владее същите без основание, както и че дължи връщането им на
ищците в качеството на съсобственици. Посоченото решение на осн. чл. 297 ГПК е
задължително, както за страните , така и за настоящия съдебен състав.
Предвид гореизложените мотиви относно обхвата на силата на пресъдено нещо
на решението по иск за ревандикация, предявен от съсобственик на ревандикираната
вещ,то ищците са материалноправно легитимирани да предявят искове по чл. 59 ЗЗД .
Искът за обезщетение поради неоснователно ползване на съсобствена вещ е вън от
пределите на обикновено управление на вещта, поради което ищецът може да
претендира обезщетение съобразно делът си от съсобствеността.
4
Според съдебната практика при сключен от един от съсобствениците аренден
договор за целия имот при действието на редакцията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ (редакция
преди изм. ДВ бр. № 13/2017 г.), когато само един от съсобствениците е сключил
арендния договор за целия обект - само този съсобственик има вземане по договора
срещу арендатора за арендното плащане в пълния му размер, а правото на останалите
съсобственици върху припадащите се части от арендното плащане се изразява във
вземане срещу арендодателя - съсобственик, упражняващ като ползвател правото на
собственост на другите съсобственици. Ако останалите съсобственици не са
потвърдили арендния договор и считат, че същият им е непротивопоставим, за защита
на правата им са налице други правни средства - напр. иск за ревандикация на
идеалните им части от имота/имотите и/или искове за заплащане на обезщетение по
чл. 59,ал.1 ЗЗД , насочен срещу арендатора (в този см. са Решение № 179/23.07.2015 г.
на ВКС, IV г.о., по гр. д. № 4104/2014 г., Решение № 12/01.03.2018 г. на ВКС, II г.о., по
гр. д. № 1251/2017 г. и др.). Именно от тези си права са се възползвали ищците, при
твърдение за непротивопоставимост на договора за аренда, предявявайки
първоначално иск по чл. 108 ЗС, а в последствие настоящите искове по чл. 59,ал.1 ЗЗД.
Институтът на неоснователното обогатяване изисква наличие на
обогатяване на едната страна по правоотношението и обедняване на другата.
Обогатяването може да се изразява както в увеличаване на имуществото на едно лице,
така и в намаляване на пасива или по-специално в спестяване на разходи. В процесния
случай ответницата е спестила разходи за заплащане на наемно възнаграждение за
ползване на процесните имоти, съизмерими с размера на средното годишно наемно
плащане за съответното землище. Предвид гореизложеното настоящият съдебен
състав счита, че елементите на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД са налице, а именно
- едностранно разместване на материални блага от правната сфера на ищците към
правната сфера на ответницата, в резултат на което ответницата се е обогатила за
сметка на ищците, доколкото по делото се установи, че ид. части от имотите
собственост на същите са ползвани без правно основание за периода на стопанската
2018 – 2023 г., като по този начин ответницата неоснователно се е обогатила.
Възражението на ответницата, че ползва само част от имотите съдът намира
за неоснователно и недоказано. Освен , че същото не е подкрепено със съответните
убедителни писмени доказателства /като такива съдът не цени показанията на св. К.,
предвид очевидната му близка връзка с ответницата и факта, че очевидно същият е
пряко свързан с дейността и по обработване на земите/, следва да се има предвид, че
както се посочи влязлото в сила Решение по иска по чл. 108 ЗС се ползва със
задължителна сила, а в диспозитива на същото е прието, че ищците са собственици на
сочените от тях ид. части и ответницата е осъдена да им предаде именно тези ид. части
от имотите в пълния им обем, а не каквито са нейните твърдения само част от тях. С
решение № 463 ОТ 20.12.2011 Г. ПО ГР. Д. № 109/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС е
прието, че с уважаването на иск по чл. 108 ЗС, съдът установява вещното право на
собственост на ищеца на посоченото от него придобивно основание, упражняване на
фактическа власт върху същата вещ /владение или държане/ от ответника и липсата на
основание за това. Силата на присъдено нещо се формира към датата на приключване
на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г. По приключилото дело
ответната страна следва да изчерпи всичките си оспорвания против основанията, на
които ищецът основава вещното си право, съответно да заяви своите придобивни
основания, като изключващи тези на ищеца; да изчерпи възраженията си срещу
твърдението, че упражнява фактическа власт върху вещта или да предяви фактически
5
твърдения и доводи за правното основание на владението/държането. Незаявените
твърдения, доводи и възражения се преклудират.
В процесния случай очевидно ответницата не само не е направила
възражения, че не владее всички имоти в пълния им обем, а и е признала иска по чл.
108 ЗС, така както е бил предявен от ищците.
В обобщение настоящият състав на съда, изхождайки от събраните по
делото доказателства, намира че в случая фактическия състав на неоснователното
обогатяване е установен по безспорен начин съобразно възприетите от закона и
съдебната практика критерии за това.
Трайна е практиката на ВКС, че когато собственик, респ. титуляр на право на
ползване на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва
от друго лице, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него
наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които
следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за
конкретния имот, т.е дължимото обезщетение е съизмеримо със средната пазарна
наемна цена за имота за процесния период.
Относно размера на претенцията по делото са приети първоначално и
допълнително заключение на СИЕ,като допълнителното такова е дало три варианта
относно средния пазарен наем за процесните земеделски земи, като вариант първи
изцяло приповтаря първоначалното заключение. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като обективно и професионално изготвено, но счита че не следва да
възприема същото изцяло в нито един от вариантите му, предвид следното:
Съгласно чл. 162 ГПК когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или
взема заключението на вещо лице. Цитираната разпоредба е императивна и
решаващият съд е длъжен да се съобрази с нея (в т.см. трайната практика на ВКС - р.
по гр. д. № 5347/2013 г., III г.о.; р. по гр. д. № 1242/2010 г. III г.о. и др.).
За да бъде определен справедливия размер на обезщетението съдът приема,
че не следва да бъде възприеман Вариант 2 и 3 от заключението, т.к. първият е
изготвен на база справка в НСИ – Инфостат, където очевидно няма конкретни данни
за размера на рентното плащане на територията на общ. Е., респ. с. Г. Д. , а справката
касае Район **** - Я., който е изключително обширен и в който район са включени
различни землища, в които предвид различната категория на земеделските земи
наемите/рентите варират в изключително различни размери. Съдът не приема и
заключението по Вариант 3, т.к. очевидно като изходни данни по този вариант е
ползвана една единствена заповед на Община Е., която обаче касае периода след
04.2023 год., т.е. изобщо не съвпада с процесния, като ноторно известен факт е, че за
периода 2018 – 2023 год. наемите постепенно са се увеличили, но в никакъв случай не
са в еднакъв размер, каквито са изчисленията на вещото лице, още повече последното
е дало еднакъв размер на дължимото наемно плащане от 20, 37 лв. за трите вида
имоти, без да съобрази, че в използваната заповед наемните плащания са различни
според вида и категорията на земята. Ето защо като най- близък до поставената задача
следва да бъде ценен Вариант 1, при който вещото лице е използвало данни по
протоколи на ОДЗ , касаещи именно процесните години и точно процесното землище.
Същевременно съдът констатира, че в този вариант вещото лице е предвидило нулева
стойност за ползването на имот – изоставена нива, вкл. не е предвидило стойности за
ползване на имоти – лозе и ливада за част от периодите. Тук съдът намира, че е
6
справедливо като стойности за ползване на изоставената нива да бъдат въведени
стойностите за ползване на нива, който са общо 60 лв. на дка за петте стопански
години , за имота – лозе следва да бъде въведена стойността 7 лв. на дка. , за
стопанската 2018/2019 година, а за имота ливада следва да бъде въведена стойността
по 14 лв. на дка за стопанска година.При прости аритметични пресмятания , размерът
на средното годишно рентно плащане за процесните имоти е общо 4996, 94 лв. за
петте стопански години, а полагащата се на всеки от ищците по 1/8 част от същия е
624, 62 лв. До този размер претенциите на всеки един от ищците се преценяват като
основателни и доказани.
Сумите следва да бъдат присъдени в едно със законната лихва от датата на
исковата молба.
По разноските:
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ищците имат право на разноски за настоящата
инстанция според уважената част от исковете, а именно по 31, 84 лв. – заплатена
държавна такса по всеки от ОСИ и общо 605 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
В полза на ответницата , на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
исковете, или сумата от 217, 90 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Р., ЕГН ********** да заплати на С. Х. С., ЕГН **********
обезщетение в размер на 624, 62 лв. за ползване за стопанските 2018/2019 ,
2019/2020, 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023 год. без основание на собствените на
ищеца 1/8 ид. ч. от земеделски земи, находящи се в землището на с. Г. Д. , общ. Е., а
именно – нива с идентификатор № 15730.34.102; лозе с идентификатор № 15730.11.13;
ливада с идентификатор № 15730.15.3; нива с идентификатор № 15730.23.5; нива с
идентификатор № 15730.70.2, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба- 15.05.2024 год. до изплащане на вземането, като претенцията за горницата над
тази сума до пълния предявен размер от 980, 80 лв., като неоснователна –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. Г. Р., ЕГН ********** да заплати на М. Х. Б., ЕГН **********
обезщетение в размер на 624, 62 лв. за ползване за стопанските 2018/2019 ,
2019/2020, 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023 год. без основание на собствените на
ищеца 1/8 ид. ч. от земеделски земи, находящи се в землището на с. Г. Д. , общ. Е., а
именно – нива с идентификатор № 15730.34.102; лозе с идентификатор № 15730.11.13;
ливада с идентификатор № 15730.15.3; нива с идентификатор № 15730.23.5; нива с
идентификатор № 15730.70.2, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба- 15.05.2024 год. до изплащане на вземането, като претенцията за горницата над
7
тази сума до пълния предявен размер от 980, 80 лв., като неоснователна –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. Г. Р., ЕГН ********** да заплати на С. И. С., ЕГН **********
обезщетение в размер на 624, 62 лв. за ползване за стопанските 2018/2019 ,
2019/2020, 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023 год. без основание на собствените на
ищеца 1/8 ид. ч. от земеделски земи, находящи се в землището на с. Г. Д. , общ. Е., а
именно – нива с идентификатор № 15730.34.102; лозе с идентификатор № 15730.11.13;
ливада с идентификатор № 15730.15.3; нива с идентификатор № 15730.23.5; нива с
идентификатор № 15730.70.2, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба- 15.05.2024 год. до изплащане на вземането, като претенцията за горницата над
тази сума до пълния предявен размер от 980, 80 лв., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. Г. Р., ЕГН ********** да заплати на Н. И. С., ЕГН **********
обезщетение в размер на 624, 62 лв. за ползване за стопанските 2018/2019 ,
2019/2020, 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023 год. без основание на собствените на
ищеца 1/8 ид. ч. от земеделски земи, находящи се в землището на с. Г. Д. , общ. Е., а
именно – нива с идентификатор № 15730.34.102; лозе с идентификатор № 15730.11.13;
ливада с идентификатор № 15730.15.3; нива с идентификатор № 15730.23.5; нива с
идентификатор № 15730.70.2, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба- 15.05.2024 год. до изплащане на вземането, като претенцията за горницата над
тази сума до пълния предявен размер от 980, 80 лв., като неоснователна –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. Г. Р., ЕГН ********** да заплати на С. Х. С., ЕГН **********
сумата от 31, 84 лв. - разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д. Г. Р., ЕГН ********** да заплати на М. Х. Б., ЕГН **********
сумата от 31, 84 лв. - разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д. Г. Р., ЕГН ********** да заплати на С. И. С., ЕГН **********
сумата от 31, 84 лв. - разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д. Г. Р., ЕГН ********** да заплати на Н. И. С., ЕГН **********
сумата от 31, 84 лв. - разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д. Г. Р., ЕГН ********** да заплати на С. Х. С., ЕГН ********** , М.
Х. Б., ЕГН **********, С. И. С., ЕГН ********** и Н. И. С., ЕГН **********
сумата от 605 лв. - разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА С. Х. С., ЕГН ********** , М. Х. Б., ЕГН **********, С. И. С., ЕГН
********** и Н. И. С., ЕГН ********** да заплатят на Д. Г. Р., ЕГН **********
сумата от 217, 90 лв. - разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8