Р
Е Ш Е
Н И Е № 193
гр.Кюстендил, 16.07.2019 година
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено на втори юли две
хиляди и деветнадесета година от
първи съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
при участието на секретаря Р. С. ,като разгледа
докладваното от председателя ГАЛИНА
МУХТИЙСКА гр.д. № 305 по
описа на Кюстендилския окръжен съд за
Производството пред въззивната инстанция е по
реда на чл.258 и сл ГПК в сила от 01.03.2008 г. по въззивна
жалба вх.№ с вх.№5500/07.03.2019 г.,изпратена по пощата с клеймо на плика за датата
на депозирането й 05.03.2019 г. на ответницата Н.И.Б., с ЕГН **********,
с адрес *** против
РЕШЕНИЕ № 79 от 01.02.2019 година
по гр.д.№ 1854 по описа за 2018 година на Районен съд-Кюстендил,с което
се признава за установено по отношение на нея, че съществува вземането ,за
което по ч.гр.д.№172/2018г. на КРС е
издадената му заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК на заявителя А.С.А., с ЕГН **********,
с адрес *** в размер на сумата от **
лв., ведно със законна лихва, считано от 24.10.2017г. до окончателното
изплащане, дадена й от него като задатък
за сключване на договор в писмен вид за покупка на апартамент, и е осъдена да
заплати на ищеца А. деловодни разноски в размер на *** лв., от които *** лв.-по
ч.гр.д.№172/18г. на КРС и ** лв.-по исковото производство .Въззивницата е
навела довод за недопустимост на първоинстанционното решение,по съображения,че
е погасен по давност предявеният иск срещу нея по чл.422,ал.1 ГПК ,тъй като началният срок за
предявяването му е 06.07.2012 г, а исковата молба е подадена след 07.11.2017 г.,както и,че ищецът
А. няма право на иск,тъй като между тях на същото основание и за същото искане
е налице висящо производство по НОХД № ********* на 130-ти състав по описа на СРС.Не е заявила
искане за съдебния акт,който желае да
бъде постановен по жалбата й от въззивната инстанция,но предвид доводите й за
недопустимост на първоинстанционното
решение,се формира извод,че желае обезсилването му.
Процесуалният представител по
пълномощие на въззиваемия А. адв.Б. в
срока по чл.263,ал.1 ГПК е депозирал
отговор с вх.№ 13263/05.06.2019 г. на въззивната жалба , с която оспорва основателността и иска потвърждаване на първоинстанционното решение и с
присъждане на сторените разноски на доверителя му пред въззивната инстанция.
Окръжен съд-Кюстендил , при условията на чл.269 ГПК след
служебна проверка на валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение, а правилността му съобразно основанията
посочени във въззивната жалба, го
потвърди на осн.чл.271, ал.1,пр.І-во ГПК във вр. с чл.272 ГПК,по следните
съображения:
РЕШЕНИЕ № 79 от 01.02.2019 година по гр.д.№ 1854 по описа за 2018 година на
Районен съд-Кюстендил e постановено от законен съдебен състав в
правораздавателната компетентност по редовно предявен и допустим иск на
осн.чл.422, ал.1 ГПК от снабденият по
реда на чл.410 ГПК със заповед за
изпълнение заявител по ч.гр.д.№ 172 по описа за 2018 година на Районен
съд-Кюстендил А.С.А., с ЕГН **********, с адрес *** за установяване по
отношение на оспорилата му я
длъжница Н.И.Б., с ЕГН **********, с
адрес *** съществуването на паричното
му вземане от нея в размер на
сумата от *** лв., ведно със законна лихва, считано от 24.10.2017г. до
окончателното изплащане, дадена й от
него като задатък за сключване на договор в писмен вид за покупка на апартамент.
Въззивната инстанция напълно
споделя обоснованите от показанията на
свидетелите Р. Г., Е. Д., Н. Г. фактически изводи на районния съд и
правилността на правните му изводи за съществуването на оспореното
парично вземане на ищеца
по издадената му заповед за изпълнение
от длъжницата Н.И.Б. в размер на
сумата от *** лв., ведно със законна лихва, считано от 24.10.2017г. до
окончателното изплащане, дадена й от
него като задатък за сключване на договор в писмен вид за покупка на
апартамент.
Неоснователни са доводите
на въззивницата за неправилност на
първоинстанционното решение. Предявеният установителен иск срещу нея по
чл.422,ал.1 ГПК за установяване
съществуването на заявеното на 23.10.2017 г. от кредитора А. пред СРС за плащане
от нея на паричното му вземане за дадената й на 24.10.2012 г. при начална липса на основание сума от *** лева
чрез въвеждането му в заблуждение,че тя е задатък за сключване на писмен договор за покупка на
общинско жилище ,не е погасен по давност Заявлението му по чл.410 ГПК е депозирано в СРС на 23.10.2017 г.,преди изтичането на 5-годишния давностен срок по
чл.111 ЗЗД С предявяването на вземането на
осн.чл.116,б.”б ЗЗД е прекъсната
давността за вземането,тъй като съгласно чл.422,ал.1 ГПК искът за съществуване
на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
Особеното при иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК е това,
че в полза на ищеца вече има издадена заповед за изпълнение, която е и
изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист по вземането му.
Заповедта обаче не е влязла в сила, тъй като е подадено в срок възражение и
именно поради това кредиторът предявява установителния иск, с който да разреши
със сила на присъдено нещо спора относно вземането. При уважен иск (изцяло или
частично), заповедта влиза в сила съобразно признатите права на ищеца -
кредитор и той вече може да получи изпълнителен лист за тях. Последният, при
развито исково производство, се издава въз основа на влязлата в сила заповед,
но по разрешен със сила на присъдено нещо правен спор относно съществуването на
вземане от ответника в полза на ищеца. Той е част и продължение на заповедното
производство за установяване със сила на пресъдено нещо дължимостта на
оспореното от длъжницата парично
вземане по издадената на кредитора
срещу нея заповед за плащането му. Неоснователен е и доводът,че неправилно районният
съд не е уважил
искането й за спиране на осн.чл.229,ал.1,т.5 ГПК на спора за съществуване на паричното вземане и е
постановил решението преди СРС да
се произнесе по НОХД № 22234/2016 г.,130 –ти състав ,което е
образувано по внесения срещу нея обвинителен акт.Видно от класираното на
стр.15-та в първоинстанционното дело съпроводително писма на СРП за внесения обвинителен
акт тя е
подсъдима за продължавано престъпление ,представляващо
квалифицирана измама по чл.211, ал.1,пр. 1 вр.с
чл.209, ал.1,пр.1 и пр.2 вр.с чл.26, ал.1,вр. с чл.20,ал.2пр.1 от НК.
Въззивницата призна пред окръжния съд неизгодния за нея
факт, че наказателният съд не е приел за съвместно разглеждане гражданския иск на А. за процесната сума.Въззивната инстанция счита,че изходът на спора по чл.422
ал.1 ГПК за
съществуването на паричното вземане на А. от нея не
е обусловен от разкриването на престъпните обстоятелства. Правилно и обосновано
с показанията на свидетелите Р. Г., Н. Г.
и Д., районният съд е приел,че А. е бил въведен от
Б. в заблуждение, че ще му съдейства за закупуване на общинска жилище,като
поискала от него задатък за сключване на писмения
договор в размер на сумата от *** лева , които той
й дал на
23.10.2012 г., а тя не е имала
възможност и намерение да изпълни обещанието си и не му
върнала парите,което е гражданскоправна измама . Престъпните
обстоятелства, по който наказателният съд
ще се произнесе не обуславят изхода
на спора за съществуването на паричното
вземане за дадената й без правно
основание от А. сума , която тя не му върнала. Правилно
районният съд е приел и въззивната инстанция споделя изводите му,че сумата ***
лева се дължи ведно със законната лихва от 24.10.2017 г.денят на падежа,
посочен от кредитора в заявлението му по
чл.410 ГПК , което в тази част съгласно чл.84,ал.2 ГПК по своята правна същност
е покана за изпълнение на задължението й.
Предвид резултата от въззивната
жалба на ответницата тя на осн.чл.78,ал.1 ГПК бе осъдена да заплати на
въззиваемия А. за сторените му разноски за адвокатска защита пред въззивната
инстанция сумата в размер на **** лева.
Воден от гореизложеното Окръжен
съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 79 от 01.02.2019 година по гр.д.№ 1854 по описа за 2018 година на
Районен съд-Кюстендил.
ОСЪЖДА Н.И.Б., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.С.А.,
с ЕГН **********, с адрес *** за сторените му разноски за адвокатска защита
пред въззивната инстанция сумата в размер на ****/ ***/ лева.
Решението е окончателно-арг.
чл.280,ал.3,т.1,пр.І-во ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: