№ 195
гр. Велико Търново, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАЯ ПЕЕВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20254000500220 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 44/06.03.2025 г. по гр.д. № 477/2024 г. на Окръжен съд
Габрово е отхвърлен предявеният от К. П. П. против „АПС Бета България“
ЕООД иск да бъде признато за установено, че К. П. не дължи сумите по изп.д.
№ 194/2012 г. по описа на ЧСИ И. И., преобразувано в изп.д. № 1516/2024 г. на
ЧСИ С. К., в размер на 180000 лв. – главница и законна лихва в размер на
180130,46 лв., поради изтекла петгодишна давност, ведно със законните
последици, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
К. П. П., с наведени доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят счита,
че неправилно решаващият състав е приел, че липсва петгодишен период на
бездействие на взискателя, с изтичането на който да се погаси вземането на
взискателя ответник спрямо ищеца. В решението се сочи, че последното
валидно извършено изпълнително действие спрямо ищеца е от м. 12.2018 г.,
когато на 21.12.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „Юробанк
1
България“, до „Банка ДСК“, с които са наложени запори на банковите сметки
на ищеца П.. Неправилно съдът е приел, че подадената на 14.09.2020 г. по
изпълнителното дело молба с искане за извършване на справки за
имуществото на длъжниците и евентуално налагане на запори и възбрани при
наличие на имущество на длъжниците, е действие по принудително
изпълнение, което прекъсва давността. В резултат на подадената молба, след
датата на подаване, ЧСИ И. И. не е извършил никакво действие по
принудително изпълнение спрямо ищеца, поради което се оспорва изводът на
съда, че давността е прекъсната. От 21.12.2018 г., датата на налагане на запор
върху банковите сметки на ищеца до 09.10.2024 г. – датата на исковата молба,
е налице изтекъл близо 6 годишен период на бездействие на взискателя,
поради което вземането на взискателя спрямо ищеца е погасено по давност.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение,
вместо което се постанови друго, с което бъде уважен изцяло предявения
установителен иск.
В срока за отговор, въззиваемата страна е депозирала становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба, като излага подробни
съображения.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че съдебното решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност - постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената
служебна проверка, въззивният съд констатира, че съдебното решение е
допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Окръжен съд Габрово е сезиран с искова молба от К. П. П. против
„АПС Бета България“ ЕООД с искане да се признае за установено със сила на
2
присъдено нещо, че К. П. не дължи на „АПС Бета България“ ЕООД сумите по
изпълнително дело № 194/2012 г. на ЧСИ И. И., преобразувано в изп.д. №
1516/2024 г. на ЧСИ С. К., в общ размер на 360130,46 лв., поради изтекла
погасителна давност.
Изложени са обстоятелства, че с изпълнителен лист от 20.08.2012 г.
по ч.гр.д. № 2016/2012 г. на ГРС П. е осъден в качеството му на солидарен
длъжник с „Юнион Инвест 2006“ ООД и други двама солидарни длъжници –
С. П. П.. и Г. И. Г., да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 180000
лв. – главница, ведно със законна лихва от 17.08.2012 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 35340 лв. – лихва за периода от 20.01.2011 г. до
16.08.2012 г. Образувано е изп.д. № 194/2013 г. на ЧСИ И. И., понастоящем
преобразувано в изп.д. № 1516/2024 г. на ЧСИ С. К.. С молба от 11.07.2019 г. е
конституиран като взискател ответното дружество „АПС Бета България“
ЕААД. Спрямо ищеца К. П. – солидарен длъжник от образуването на
изпълнителното дело – 25.02.2013 г. до настоящия момент не са извършвани
никакви изпълнителни действия. С оглед на това към 25.02.2018 г. е изтекъл
петгодишния давностен срок и вземането на ответника спрямо него се е
погасило.
По тези съображения счита, че не дължи изпълнение на погасените
по давност вземания по предприетото срещу него принудително изпълнение,
което обуславя правния му интерес от завеждане на настоящия установителен
иск.
С отговора на исковата молба се сочи, че от образуване на
изпълнителното дело взискателят регулярно е искал и съответно са
предприемани изпълнителни действия спрямо всички длъжници – както
главния, така и солидарните, с което погасителната давност спрямо всеки един
от тях е многократно прекъсвана.
С обжалваното решение е прието, че по изпълнителното дело
непрекъснато са извършвани различни изпълнителни действия от
образуването му до началото на 2023 г., като последното изпълнително
действие е от м. януари 2023 г. Спрямо ищеца от образуването са налагани
запори върху трудовото му възнаграждение – на 15.03.2013 г. и на 10.08.2015
г., както и на 21.12.2018 г. е изпратено запорно съобщение до две банки за
налагане на запор на банковите му сметки. На 14.09.2020 г. по изпълнителното
3
дело е постъпила молба от взискателя за налагане на запори върху
имуществото и банковите сметки на длъжниците по делото, в това число и на
ищеца. По тези причини е прието, че последиците на погасителната давност не
са настъпили.
Установените факти по делото не са спорни между страните. Със
заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 2016/2012 г. на ГРС,
длъжниците „Юнион Инвест 2006“ ООД, Г. И. Г., К. П. П. и С. П. П.. са
осъдени да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД сумите, както
следва: 180000 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на
заявлението – 17.08.2012 г. до изплащане на вземането, 35340,52 лв. – лихва от
20.01.2011 г. до 16.08.2012 г., както и сумата 6910,22 лв. – разноски по делото.
Издаден е изпълнителен лист, като за събирането на сумите е образувано
изп.д. № 194/2013 г. на ЧСИ И. И., преобразувано в изп.д. № 1516/2024 г. на
ЧСИ С. К..
С молба от 23.04.2020 г. „АПС Бета България“ ЕООД е поискало да
бъде конституирано като кредитор, въз основа на сключен договор за цесия от
16.12.2019 г. с „УниКредит Булбанк“ АД.
Не се спори и от материалите по приложеното изпълнително дело се
установява, че по отношение на ищеца са предприети следните действия:
наложен запор върху трудовото му възнаграждение в „Резвая – стройгруп“
ООД, за което е изпратено запорно съобщение на 15.03.2013 г., постъпило
плащане на 02.08.2013 г., изпратено ново запорно съобщение на 10.08.2015 г.
за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение в „Резвая –
стройгруп“ /стр. 255/, изпратени запорни съобщения на 21.12.2018 г. до
„Юробанк България“ АД и до Банка ДСК ЕАД за налагане запори на
банковите сметки на ищеца, на 14.09.2020 г. е подадена молба, с която
взискателят е поискал налагане на запори върху имуществото и банковите
сметки на длъжниците, в т.ч. и на ищеца.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 ГПК,
предоставящ възможност на длъжника, който оспорва изпълнението, да
установи със сила на присъдено нещо настъпилите обстоятелства след
приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено
4
изпълняемото решение, които изключват изпълняемото материално право на
взискателя. В конкретния случай е направено възражение за погасяване по
давност, като се излагат доводи, че същата е изтекла, тъй като от 25.02.2013 г.
до 25.02.2018 г. спрямо длъжника не са били извършвани валидни
изпълнителни действия. Тези доводи на ищеца не могат да бъдат споделени.
Той е длъжник по изп.д. № 194/2013 г., образувано въз основа на
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, издадени срещу него
за задължения към „УниКредит Булбанк“ АД. Изпълнителното дело е
образувано на 15.02.2013 г. По същото са налагани запори върху трудовото
възнаграждение на ищеца и върху банковите му сметки на 15.03.2013 г., на
10.08.2015 г., на 21.12.2018 г. Спорен във въззивното производство е въпросът
за правните последици на изявлението на взискателя от 14.09.2020 г., имащи
отношение към прекъсването на давността.
В мотивите на т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е
разяснено, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането –
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземането за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Съгласно т. 3 от ТР 2/04.07.2024г. на ОСГТК на ВКС за давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора взискател,
чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в
5
рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.
Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на
кредитора при упражняването на неговите субективни права. Активността на
взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да
извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на
съдебния изпълнител. Правно и фактически, действията на взискателя следва
да са необходимите, които законът предписва и му позволява при
осъществяване на принудителното изпълнение – изразена воля в писмен вид
пред орган на принудително изпълнение, с посочен изпълнителен способ. За
прекъсването на погасителната давност определящо е условието в
материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо
е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява
възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има
служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците.
Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на
изпълнение, като върнатата поради неотстраняване на нередовностите молба
на взискателя не прекъсва давността. Молбата за проучване на имуществото
на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 от
ТР 2/26.06.2015 г., но съединена с искането за налагане на запори и възбрани
върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това
проучване, тя е редовна и прекъсва давността.
В конкретния случай, с молба от 14.09.2020 г. взискателят „АПС Бета
България“ АД е поискал от съдебния изпълнител да извърши справки за
имуществото на длъжниците „Юнион Инвест 2006“ ООД, Й. С. и К. П. П. –
недвижими имоти, МПС, трудови договори, банкови сметки, като в случай, че
от справката се установи, че те притежават движимости и/или вземания, е
направено искане да се наложи запор върху откритото имущество. Молбата е
писмена, волята на взискателя е изразена ясно и недвусмислено, тя съдържа
искане за налагане на запор върху движимости или вземания, или банкови
сметки в случай, че от справката се установят такива, поради което същата е
обвързваща за съдебния изпълнител и поражда съответните последици на
прекъсване на давността, с оглед цитираната тълкувателна практика. От
момента на депозиране на това искане, с което се прекъсва давността, до
6
датата на исковата молба – 09.10.2024 г., не са изтекли пет години. С оглед на
това, съществуването на правото на принудително изпълнение не се явява
погасено по давност, което обуславя неоснователност на предявения
отрицателен установителен иск.
До същият правен извод е достигнал и първостепенният съд, към
чиито мотиви като правилни, аргументирани в съответствие с материалния
закон и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща. Това
налага потвърждаване на обжалваното решение.
Разноски не се претендират от ответника по жалба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44 от 06.03.2025 г., постановено по гр.
д. № 477/2024 г. на Окръжен съд Габрово.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7