Решение по дело №12057/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                           16.05.2019 г.       гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                            гражданско отделение

На осемнадесети април                                                     две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Мирослава Иванова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 12057 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на Т.К.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. ******,  че съществува вземането, за което по гр.д. № 2596/2016г. на ВРС е издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумите от 1 100,20 лв. (хиляда и сто лева и двадесет стотинки), представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № ******г.; сумата от 12,45 лв. (дванадесет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2015г. до 06.12.2015г.; сумата от 27,33 лв. (двадесет и седем лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 05.10.2015 г. до 24.02.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.03.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се сочи, че на 03.09.2015г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **********, съгласно който ищецът предоставил на ответника сума в размер на 1037,92 лв. Кредиторът превел сумата по посочената от заемателя банкова сметка. ***, съгласно раздел т.7 и т. 10 от договора възлиза на 1112,65 лв., която сума е разсрочена на 6 месечни вноски - всяка по 185,44 лв., с изключение на последната, която е в размер на 185,45 лв., с падеж 5-то число на съответния месец. Заемателят не погасил нито една вноска. Твърди се, че към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК целият остатък от кредита е бил изискуем считано от 05.03.2016г., поради настъпване на крайния падеж за връщането на заема.  Претендират се разноските в исковото и заповедното производства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на сключен договор за заем, но оспорва получаването на сумата по него и размера й. Оспорва наличието на извършено уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението по договора. Счита, че на това основание и предвид липсата на обявена предсрочна изискуемост искът следва да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. 2596/2016г. на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на „Т.Б.А.Б.” ЕАД против Т.К.М. за посочените в исковата молба суми.

От писмените доказателства – копия от искане-декларация за потребителски кредит; Договор за потребителски кредит ******; Фактура № 00200475548/03.09.2015г.; Застрахователно удостоверение, се установява, че:   въз основа на направено от Т.К.М. писмено предложение, на 03.09.2015г. между него и „Т.Б.А.Б.” ЕАД бил сключен писмен договор за предоставяне на потребителски кредит на стойност 1037,92 лева, като сумата следвало да бъде приведена по банкова сметка ***, избран от кредитополучателя. Предоставеният кредит, ведно с възнаградителна лихва, на обща стойност на 1112,65 лв. следвало съгласно раздел т.7 и т. 10 от договора да бъде върнат разсрочено на 6 месечни вноски - всяка по 185,44 лв., с изключение на последната, която е в размер на 185,45 лв., с падеж 5-то число на съответния месец.  

От заключението по приетата ССчЕ се установява, че на 03.09.2015г.  „Т.Б.А.Б.” ЕАД е превело 998 лв. на „Техномаркет България“ АД, и 29,92 лв. на ЗК „Уника“. Неплатените към 09.03.2016г. задължения по кредита са 1148,96 лв., от които 1100,20 лв. главница, възнаградителна лихва за сумата от 12,45 лева и лихва за забава - 36,31 лева.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Искът е допустим, тъй като е подаден в срок вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има за предмет вземанията посочени в заповедта по чл. 410 ГПК.

            Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, по който е изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него или обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, вкл. получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем; размера на претендираното обезщетение за забава – главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

Между страните по делото не е спорно, а и от приложения от ищеца като доказателство документ се установява, че на 03.09.2015г. между ответника и „Т.Б.А.Б.” ЕАД е бил сключен валиден писмен договор за заем при общи условия. В него е посочено основанието му – закупуване на родово определени движими вещи и лицето, на което ще бъде приведена сумата. Спори се за реалното й усвояване, което се установява от притето заключение по назначената ССчЕ.

Като възражение с отговора на исковата молба, ответникът е въвел и твърдение за липса на обявена по съответния ред предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора.  В случая, в исковата молба ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост, а на настъпил краен падеж за връщане на заема, разсрочен на погасителни вноски – 05.03.2016г. Това основание на претенцията е съобщена страните и с проекта за доклад, който е бил приет без възражения. Крайният падеж за връщане на заема е бил настъпил и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.03.2016г.  

При така изложените доводи, искът за главницата следва да бъде уважен изцяло, както и акцесорните искове за договорна (възнаградителна) лихва и обезщетение за забава.  

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване –  вносни бележки за държавни такси и депозит за възнаграждение на вещо лице са в общ размер от 325 лева. Следва да му се присъдят и разноските във заповедното производство на стойност 25 лв. На осн. чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017 г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 и чл. 26 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. в исковото производство и 50 лв. в заповедното.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** и Т.К.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. ******,  че съществува вземането, за което по гр.д. № 2596/2016г. на ВРС е издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумите от 1 100,20 лв. (хиляда и сто лева и двадесет стотинки), представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № ******г.; сумата от 12,45 лв. (дванадесет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2015г. до 06.12.2015г.; сумата от 27,33 лв. (двадесет и седем лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 05.10.2015 г. до 24.02.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.03.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Т.К.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. ****** да заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***  сумата от 425 лева представляващи разноски по настоящото дело и сумата от 75 лева разноски по ч.гр.д. № 2596/2016 г. по описа на ВРС.

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: