№ 174
гр. Русе, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20254520200348 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „ДОМИНЕКС ПРО“ ЕООД против Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3
във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 2500 лева за осъществено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни съображения касателно неправилността и
незаконосъобразността на обжалвания електронен фиш, доколкото последният е
издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което и се моли да бъде отменен.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. Т. Т. от Адвокатска колегия-Русе, който поддъжа изложеното в
жалбата и претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Д. Й.-К., която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваният
1
електронен фиш да се потвърди като правилен и законосъобразен, като в тази насока
развива подробни съображения. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и представя подробни писмени бележки.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП –
представител на дружеството-жалбоподател е получил препис от електронния фиш на
03.02.2025 г., а жалбата е подадена на 12.02.2025 г., касае подлежащ на съдебен
контрол електронен фиш, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва
да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от дружество-жалбоподател
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и
извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
ППС – товарен автомобил ДАФ ФАС ХФ, с регистрационен номер Р 1271 ВР, с
технически допустима максимална маса 26000, брой оси три, екологична категория
Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална
маса на състава 0, към 10.05.2022 г. било собственост на „ДОМИНЕКС ПРО“ ЕООД.
На 10.05.2022 г., в 07:30 часа, горепосоченото ППС било управлявано в община
Иваново, по път I-5 км 25+914, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа. На същата дата за процесното ППС не била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, доколкото същото
нямало валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаване през
горепосочения пътен участък.
Така изложеното било установено с устройство номер 40341, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП,
намиращо се на път I-5 км 25+914, с посока нарастващ километър.
Впоследствие в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от ЗП съобразно разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП бил създаден доклад за
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към които автоматично били
приложени статични изображения във вид на снимков материал – два броя снимки.
В тази връзка Агенция „Пътна инфраструктура“ издала Електронен фиш №
2
**********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
на дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик на процесното ППС,
било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500
лева за осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Така издадения електронен фиш бил връчен на представител на дружеството-
жалбоподател на 03.02.2025 г. В 7 дневен срок от получаването му, последното не
реализирало правата си по чл. 189, ал. 3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и
доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, а именно Електронен фиш № **********, съобщение за връчване, доклад от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за
установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, ведно с два броя фотоснимки,
справка за собственост на МПС, Становище от Отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“ на Национално тол управление, Заповед
№ РД-11-983/13.09.2021 г., ведно с приложения към нея, Протокол за установяване
годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна
точка, разрешение за строеж, справка за местоположение на процесната контолна
точка, справки от АПИ и писмо от „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД.
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП контролните органи могат да
извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за
липсата или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси.
От представените по делото два броя снимки и справка в електронна система се
установява регистрационния номер на процесното МПС.
От представената справка за собственост на МПС е видно, че към момента на
осъществяване на нарушението процесното МПС е било собственост на дружеството-
жалбоподател.
От представената справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ за броя пътни
превозни средства, за които се дължи заплащането на тол такса и липсват тол данни за
3
10.05.2022 г. за пътен участък I-5, км 25+914, с посока нарастващ километър, е видно,
че са били установени единадесет идентични нарушения, едно от които е било и
процесното.
От представената справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява, че
за процесния пътен сегмент за 10.05.2022 г. във времевия интервал 06:00 – 08:00 часа
са били подадени множество тол декларации.
От постъпилото писмо от „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД се
установява, че дружеството-жалбоподател не е било в договорни отношения с
последното и няма асоциирано бордово устройство. Същевременно за процесното
ППС е закупена маршрутна карта с идентификационен номер 22051101153796, като в
същата било декларирано следното: тип превозно средство „Камион > 12t“, Еко
категория: Euro 3, Брой оси: 3.
От правна страна:
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, тоест дали правилно е приложен както процесуалния,
така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Електронният фиш касае нарушение, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител,
като е съставен при спазване на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП и същият
притежава всички нормативно предвидени реквизити. Посочени са мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство и собственика, вписан в свидетелството за регистрация на
превозното средство. Нарушението е описано, като са посочени нарушените
разпоредби и възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното заплащане.
Предвид изложеното, съдът намира, че не се констатираха процесуални нарушения
при издаване на процесния ЕФ.
Съдът не споделя застъпената теза от въззивника, че процесният електронен
фиш е издаден при съществени процесуални нарушения, доколкото ЗДвП предвижда
възможност за издаване на електронен фиш единствено по отношение на нарушенията
на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушенията на чл. 179, 3б от ЗДвП. Безспорно
стриктното граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
уреждаща възможността за установяване на административни нарушения и
ангажиране на административнонаказателната отговорност за тях по опростена
4
процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаване на
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и нарушител, ограничава
приложното поле до нарушенията на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Същевремнно
внимателния прочит на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП сочи, че същата
предвижда възможност за издаване на електронен фиш както за налагане на глоба,
така и за налагане на имуществена санкция. Тук е мястото да се посочи, че
разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП урежда санкционирането на водач, тоест
физическо лице, което изключва възможност на последното да се наложи
административно наказание „Имуществена санкция“. Така ако законодателят е целял
да ограничи приложното поле на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, то не е
следвало въобще да урежда възможност за налагане на подобно наказание. В тази
насока следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 189ж, ал. 1 и на чл. 179, ал. 3-3в от
ЗДвП в настоящата им редакция са следствие на едно общо изменение ЗДвП /обн. ДВ
бр. 105 от 2018 г./, чиято цел е била да се въведе възможност за установяване на някои
видове административни нарушения по този закон - чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, и
ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена
процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаване на
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и нарушител. Така изложеното
намира потвърждение и в предварително внесения законопроект в Народното
събрание, видно от който чл. 189ж от ЗДвП е бил предвиден като разпоредба на чл.
189з със следния текст: „При нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в и по чл. 187, ал. 1 и 3 във
връзка с чл. 179, ал. 3-3в, установено и заснето съгласно чл. 167а, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“.
Впоследствие при приемане на измененията на ЗДвП със Закон за изменение и
допълнение на Закона за движението по пътищата, обн. ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в
сила от 01.01.2019 г., доп. бр. 60 от 30.07.2019 г., в сила от 01.01.2019 г., това правило е
вписано в настоящата му редакция - „При нарушение по чл. 179, ал. 3…“.
Внимателният прочит на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на
ЗДвП, съпоставен и с останалите, приети със същия ЗИД на ЗДвП норми, свързани с
установяване на нарушенията по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, води до извода, че издаването
на ЕФ е допустим процесуален ред за санкциониране на деянията, съставляващи
административно нарушение на задължението за заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Така в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП се казва „По отношение на
електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл.
189, ал. 10.“. В разпоредбата на чл. 167а от ЗДвП са разписани правомощията на
5
Агенция „Пътна инфраструктура“, която осъществява контрол върху заплащането на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за
събиране на пътни такси, като съгласно текста на ал. 2, т. 8 „Съставят и връчват
актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни
фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП.“. Чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, към
която препраща самият чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, предвижда, че електронната система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в. В чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП също е посочено –
„електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в“. В този смисъл са и
разпоредбите на чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП, с които се регламентира правото на
собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по чл. 179, ал. 3
– 3б от ЗДвП, да се освободи от административнонаказателна отговорност чрез
представяне на съответна декларация. Видно от така изложеното и при отчитане
правилата на логическото и ситематично тълкуване се налага категоричен извод, че
законодателят е регламентирал възможността за ангажиране отговорността на
правните субекти и за извършени административни нарушения по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП чрез издаване на електронни фишове за налагане на имуществена санкция за
нарушения, установени от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата, каквото е и процесното.
В този смисъл е и Решение № 236 от 11.10.2023 г. на Административен съд –
Русе, постановено по КАНД № 259 по описа на съда за 2023 г.
Съдът намира за неоснователни наведените възражения, че процесния
електронен фиш е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Действително по силата на чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Тук е
мястото да се отбележи, че с оглед спецификата на електронните фишове не може
механично да се приложи по аналогия горепосочената разпоредба, в каквато насока са
твърденията в жалбата. Така изложеното намира потвърждение в дадените разяснения
в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОС на
ВАС, в което е прието, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции, като същият се приравнява на АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Това не означава, че
административнонаказателното производство, образувано с издаване на ЕФ, може да
се развива неограничено във времето. Съгласно дадените разяснения в т. 2 от
Тълкуватено постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и на ОСС на II-ра
колегия на ВАС, постановено по т. д. № 1/2014 г., доколкото в ЗАНН липсват
6
разпоредби, аналогични на чл. 80 и чл. 81 от НПК, уреждащи обикновената и
абсолютна давност за наказателно преследване, то по силата на чл. 11 от ЗАНН същите
следва да намерят приложение в административнонказателното производство.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, поради което
абсолютната такава следва да е четири години и половина, като посочените давностни
срокове започват да текат от датата на извършване на нарушението и същите се
прекъсват с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване на
извършителя /чл. 80, ал. 3 от НК/. Съобразявайки гореизложеното, датата, на която е
извършено нарушението – 10.05.2022 г., и датата, на която е връчен електронния фиш
– 03.02.2025 г., съдът намира, че към днешна дата не е изтекъл нито обикновения
давностен срок, нито абсолютния такъв.
Така изложеното намира потвърждение в практиката на Административен съд –
Русе /така например Решение от 20.09.2019 г. на Административен съд – Русе,
постановено по КАНД № 182 по описа на съда за 2019 г./.
На следващо място от събраните по делото доказателства се установи по
категоричен начин, че „ДОМИНЕКС ПРО“ ЕООД е осъществило състава на
административно нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което е
ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата за преминаване по платената
пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3. В разпоредбата се сочи, че заплащането на тол такса дава
право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз
основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характериситики на пътя или пътния участък,
от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите
и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП дължимата тол таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с
обща техническа допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7
и 9, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена
да измине определено разстояние между две точки. От своя страна, текстът на чл. 10б,
ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя
въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда,
предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна
7
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително
заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от
собственика или ползвателя му. В Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и фунциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние /наричана оттук
нататък за краткост Наредбата/, приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП, се определят
реда и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от горепосочената наредба данните,
необходими за начисляване на дължимата такса, се предоставят на Агенция „Пътна
инфраструктура“ от ползвателите на платената пътна мрежа или директно чрез
доставчика на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние по
смисъла на чл. 13, ал. 1 или от опосредено лице, извършващо дейност като доставчик
на декларирани данни по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата. В случаите, в които
данните относно географското позициониране и изминатото разстояние от пътното
превозно средство в обхвата на платената пътна мрежа са събрани от доставчик на
декларирани данни, същите се предават на доставчика на услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние, който обработва и предоставя на
Електронната система за събиране на тол такси съответните декларирани тол данни.
Видно от така изложеното, законодателят е предвидил алтернативни
възможности за определяне на дължимата тол такса и съответно за нейното плащане,
като изцяло в дискрецията на ползвателите е да решат дали ще използват маршрутна
карта или бордово устройство.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП въвежда задължението за собственика да
не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за последното не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
В процесния случай не е налице спор, че към момента на нарушението –
10.05.2022 г., дружеството-жалбоподател е било собственик на процесното ППС за
чиято категория (обща техническа допустима максимална маса над 3,5 тона) и с оглед
установения действителен брой оси на ППС-то и доколкото последното се е движило
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа - път I-5 км 25+914, с посока
нарастващ километър, е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. По делото не
е налице спор, че дружеството-жалбоподател е избрало да заплаща пътни такси чрез
закупуване на маршрутна карта, както и че в същата неправилно били попълнени
данните на процесния състав на ППС-та, което довело и до частично заплащане на
8
дължимата държавна такса. Предвид изложеното съдът намира, че дружеството-
жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушението, във връзка
с което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а именно на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП.
От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се
установи и че устройството, с което е било установено процесното нарушение – 40341,
е било технически изправно и е функционирало, доколото на същата дата и в същия
времеви период от време са били констатирани както и други идентични нарушения,
но така и множество подадени тол декларации.
Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината
не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна и обективна.
Настоящият съдебен състав намира, че относимата санкционна разпоредба - чл.
187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, 3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание
„Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа
на пропорционалност/съразмерността.
Принципа на пропорционалността е част от общите принципи на общностното
право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една
мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане
на легимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко
походящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко
ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели
/в този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56/. Строгостта на
санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е
подчертавал,че административните или репресивните мерки не трябва да превишават
това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е
несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в
Договора на ЕО свободи. СЕС приема, че за да се прецени дали определена санкция е
в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и
начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.
С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. /т. 57/ е прието, че чл. 9а
от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване
за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба
или имуществена санкция в абсолютен размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включтелно, когато тази
система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна
9
отговорност чрез заплащане на „компесаторна такса“ с фиксиран размер. Видно от
приложените по делото доказателства дружеството-жалбоподател е закупило
маршрутна карта, но поради неправилното попълване на данните на процесния състав
на ППС-та е била заплатена частично дължимата такса, което е довело и до
ангажиране на административнонаказателната му отговорност. По делото не се
представиха доказателства, като например данни в какъв диапазон от време това ППС
действително се е движило по платената пътна мрежа без заплатена дължима пътна
такса, за да се прецени дали действително дължимата тол такса, която е следвало да
бъде заплатена, оправдава налагането на парична санкция в посочения абсолютен
размер. Съгласно Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние, където към него, в Приложение № 1, са посочени всички тол
сегменти от платената пътна мрежа и техните GPS координати, пътен сегмент
********** съдържа 890 м първокласен път, като дължимата тол такса според чл. 27,
ал. 1 от действащата към момента на нарушението Тарифа за таксите, които се събират
за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370 от
20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г., е 0,10 лв.
на километър или дължимата такса само за този участък, за който не е била заплатена
в пълен размер дължимата такса, е 0,10 лв. Отчитайки така изложеното, съдът намира,
че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер
би се явило крайно непропорционално спрямо тежестта на нарушението и дължимия
размер на незаплатената пътна такса. Така изложеното се явява в явна колизия с
правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, доколкото наложената глоба се явява несъразмерна спрямо
извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички
обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства,
свързани с категорията на управляваното ППС, изминатото разстояние, за което не е
заплатена тол такса (примерно посочени в т. 50 на Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по
дело С-61/2023 г.), които да обосноват налагането и на наказание в по-нисък размер,
тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че жалбата се явява основателна,
поради което обжалваният електронен фиш следва да се отмени като
незаконосъобразен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
10
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на въззивното производство дружеството-жалбоподател е било
представлявано от упълномощен защитник – адв. Т. Т. от Адвокатска колегия-Русе, на
който била заплатена в брой сумата в размер на 550 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, видно от приложените по делото
адвокатско пълномощно и договор за правна защита. В хода на съдебното
производство адв. Т. е претендирал присъждането на така направените разноски от
подзащитното му дружество, като от своя страна процесуалният представител на АНО
е направил възражение за прекомерност, като същото се явява частично основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /преименувана от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатското възнаграждение/ размерът на
възнаграждението за оказаната от адвоката правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента. При липса на писмен договор
възнаграждението се определя от адвокатския съвет съобразно критериите,
предвидени в горепосочената наредба /чл. 2, ал. 1 от последната/. Съгласно чл. 18 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ако
административното наказание е под формата на имуществена санкция, какъвто е и
процесния случай, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, а именно спрямо стойността на санкцията. Чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
предвижда, че за защита по дела с определен материален интерес над 1000 лева
минималното възнаграждение е в размер на 400 лева плюс 10% за горницата над тази
сума, тоест в процесния случай при липса на договор възнаграждението следва да е в
размер на 550 лева, доколкото дружеството-жалбоподател е било санкционирано с
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
След приемането на Решение от 25.01.2024 г. по C-438/22 г., на което се е
позовал и процесуалния представител на АНО, съдът вече не е обвързан с
възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Въпреки това по мнение на настоящия съдебен състав този
минимум следва да се приеме като един от ориентирите (незадължителен), спрямо
11
който да се извършва преценката при разглеждане на претенцията за присъждане на
разноски за процесуално представителство. В процесния случай участието на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател в настоящото производство
след подаване на въззивната жалба се е изразило в явяване и участие в проведеното
съдебно заседание на 19.03.2025 г. Отчитайки така изложеното, както и че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност спрямо делата със сходен предмет и че
същото е приключило в рамките на едно съдебно заседание, съдът намира, че искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно до размер на
сумата от 350 лева.
Съобразно изложеното, съдът приема, че административнонаказващият орган
следва да бъде осъден да заплати на дружеството-жалбоподател сумата в размер на
350 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски
от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Административнонаказващият орган
в настоящия случай е Агенция „Пътна инфстрактура“.
С оглед изложеното, Агенция „Пътна инфстрактура“ следва да бъде осъдена да
заплати на „ДОМИНЕКС ПРО“ ЕООД сумата в размер на 350 лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 1
във вр. с чл. 58д, т. 4 и чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с което на основание
чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата на
„ДОМИНЕКС ПРО“ ЕООД, с ЕИК: *********, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за осъществено нарушение
на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на
„ДОМИНЕКС ПРО“ ЕООД, с ЕИК: *********, сумата в размер на 350 /триста и
петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
12
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Русе в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
13