РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300502837 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Айзаем.БГ“ООД,
против Решение № 261998/16.07.2021г. по гр.д.№ 15848/2020г. на ПдРС, ХІV гр.с., с което
жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата Л.. Г. М., сумата от 121,14 лева-
получена без основание възнаградителна лихва по сключен договор между страните за заем
на 21.12.2015г., както и сумата от 706 лева- получена без основание възнаградителна лихва
по договор за имуществено проучване от 21.12.2015г., ведно със законната лихва върху
горепосочените суми, считано от подаване на исковата молба. Във въззивната жалба се сочи,
че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Погрешен бил изводът на
първоинстанционния съд относно това, че възнаградителната лихва била договорена в
противоречие с добрите нрави и са изложени подробни доводи, относно размера на същата.
Оспорва се договорът за имуществено проучване и изготвянето на удостоверение за
кредитен рейтинг да имат връзка с договора за потребителски кредит; и в този смисъл се
твърди, че предметът на договора за имуществено проучване не съставлява допълнителна
услуга към договора за потребителски кредит.
Въззиваемата Л.М. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 15848/2020г. на ПдРС, ХІV гр.с. е образувано по искова
молба от Л.. Г. М. против „Айзаем.БГ“ООД с която са предявени осъдителни искове по чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество- жалбоподател в настоящето
производство, да заплати сумата от 50 лева и сумата от 100 лева, за които с определение от
о.з. на 15.06.2021г. е допуснато увеличение съответно да размер от 121,14 лева и 706 лева. В
1
исковата молба се твърди, че на 21.12.2015г. между страните били сключени два договора-
договор за заем за сумата от 1000 лева и договор за имуществено проучване и изготвяне на
кредитен рейтинг, за което било уговорено възнаграждение в размер на 706 лева. По
договора за заем била уговорена възнаградителна лихва, като общата дължима сума била в
размер на 1827,14 лева. Твърди се недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК
и недължимост на сумата за допълнителна услуга.
С подадения от „Айзаем.БГ“ООД исковете са оспорени като неоснователни. Твърди
се, че по отношение на договора за заем изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК са
спазени. Договорът за имуществено проучване бил напълно отделен, нямал връзка с
договора за заем и по него Л.М. нямала качеството на потребител. Не били нарушени
добрите нрави.
Безспорно е, че между страните са сключени двата горепосочени договора. В
договора за заем са отразени годишен лихвен процент на възнаградителната лихва от 40.50
% и годишният процент на разходите от 49.74%. Предвидено е дадената в заем сума в
размер от 1000 лева да бъде върната на 29 седмични погасителни вноски, като общия размер
на всички плащания е отразен в размер от 1827,14 лева.
Предметът на договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг е определен по следния начин: „услуги по изготвяне на кредитен рейтинг
на Изпълнителя, който имал общо приложение за нуждите на оценка на имущественото
състояние и възможност за поемане на задължения от страна на Възложителя“. Уговорено е
възнаграждение в размер от 706 лева, платимо на 29 вноски.
В отговора на исковата молба / стр.2, абзац 2/ изрично се сочи, че договорената
възнаградителна лихва по договора за заем е в размер от 121,14 лева. При положение, че
общата дължима сума по този договор е в размер от 1827,14 лева, то следва че в нея се
включва и възнаграждението по договора за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, тъй като, като извадим от 1827,14 лева 1121,14 /1000
лева- главница +121.14 лева- възнаградителна лихва/ се получават точно 706 лева.
Възнаграждението по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг несъмнено е включено в погасителните вноски по договора за заем.
Следователно нито лихвеният процент на възнаградителната лихва, нито годишният
процент на разходите са тези, посочени в договора за заем, а са значително по- високи. Без
съществено значение е колко е техният точен размер. Съществено в случая е това, че като са
посочени неверни проценти, реално не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК за отразяване в договора за потребителски кредит на лихвения процент по кредита и на
годишния процент на разходите, поради което и на основание чл.22 от ЗПК договорът за
заем от 21.12.2015г. се явява недействителен.
2
От гореизложеното става ясно, че договорът за имуществено проучване и изготвяне
на удостоверение за кредитен рейтинг само привидно създава отделно от това по договора за
заем правоотношение между страните. По същественото си този договор е безпредметен,
тъй като издаденото удостоверение не може да се ползва с никаква стойност пред която и да
е кредитна институция или банка. Липсва нормативен акт, в който да е предвидено
издаването на такъв вид документи от лицензирани за това субекти, който при това да
придава на удостоверенията някакъв обвързващ ефект спрямо определени други субекти.
Очевидно, че чрез подписване на договора за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг се цели единствено прикрито завишаване на
възнаграждението на жалбоподателя по договора за заем. В този смисъл възнаграждение от
706 лева следва да се разглежда като част от възнаградителната лихва по договора за заем.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, при недействителен договор за
потребителски кредит потребителят дължи заплащане само на чистата стойност на кредита,
но не и лихва или други разходи по кредита. В молба от „Айзаем.БГ“ООД на л.89 по
първоинстанционното дело, изрично се сочи, че въззиваемата е платила сумата от 121,14
лева- възнаградителна лихва по договора за заем, и сумата от 706 лева- възнаграждение по
договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг.
Предвид недействителността на договора, от който произтичат вземанията за тези две суми,
жалбоподателят дължи връщането им. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено изцяло, като в полза на представляващото въззиваемата Адвокатско
дружество“Г.“ сумата от 360 лева- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, с
включен ДДС.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261998/16.07.2021г. по гр.д.№ 15848/2020г. на
ПдРС, ХІV гр.с., с което жалбоподателят „Айзаем.БГ“ООД е осъден да заплати на
въззиваемата Л.. Г. М., сумата от 121,14 лева- получена без основание възнаградителна
лихва по сключен договор между страните за заем на 21.12.2015г., както и сумата от 706
лева- получена без основание възнаградителна лихва по договор за имуществено проучване
от 21.12.2015г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от подаване
на исковата молба.
ОСЪЖДА „Айзаем.БГ“ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.***** да заплати на Адвокатско дружество“Г.“, БУЛСТАТ: *****, със седалище:
гр.*****, сумата от 360 лева- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, с включен
ДДС.
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4