№ 7488
гр. ***, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110116307 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от ТС ЕАД
против М. С. М., ЕГН **********, в качеството й на наследник на С. Б. М,
ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: главница от
01.05.2021г. до 30.04.2022 г. в размер на 3869,87 лева - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 21.03.2024 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2021г. до 03.05.2023 г. в
размер на 550,27 лева, главница от 01.05.2020г. до 30.04.2021 г. в размер на
27,23 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със
законна лихва от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
16.07.2020 г. до 03.05.2023 г. в размер на 6,72 лева.
Излага, че ответницата в качеството й на собственик на процесния имот
е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката. Поддържа, че битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Счита, че ответницата е битов клиент на ТЕ и за нея
важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката за посочения период.
Заявява, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ищцовото
дружество на клиенти за битови нужди в гр. ***, които се изготвят от ТС ***“
ЕАД и се одобряват от КЕВР.
1
Посочва, че съгласно чл. 33 от ОУ., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 –
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и че имат
задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 – дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответницата е
използвала доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия за абонатен
№ 50097 през процесния период, като не е погасила своите задължения.
Поддържа, че в изпълнение на нормативната уредба сградата – етажна
собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
дружеството Д ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата – М.
С. М., в който заявява, че намира предявените искове за неоснователни и
недоказани по основание и размер. Счита, че ищецът не е доказал наличието
на облигационно отношение. Посочва, че в исковата молба липсва
удостоверение за наследници на починалия С. Б. М., а дори и да съществува
такова удостоверение, в което да фигурира името на ответницата, следва да се
има предвид, че удостоверението за наследници като документ представлява
удостоверение за роднински връзки, а правото на наследяване включва в себе
си две отделни правомощия, а именно да се приеме наследството или да бъде
извършен отказ от него. Изтъква, че липсват доказателства, ответницата М. М.
да е приела наследството на С. М., дори и да е била призована към
наследяване. Поддържа, че не е доказано ответницата да е собственик или
ползвател на процесния имот, следователно между ищеца и ответника не е
налице облигационно отношение за предоставяне на топлинна енергия за
процесния имот. Счита, че с представените фактури по делото не може да се
докаже потреблението на топлинна енергия. Заявява, че липсват
доказателства, обосноваващи претенциите на ищеца за дялово разпределение
в размер на 27,23 лева главница и 6,72 лева мораторна лихва за периода месец
май 2020 г. – месец април 2021 г. Прави и възражение за изтекла погасителна
давност. Посочва, че не са представени изравнителни сметки, изготвени на
база реално потребление на топлинна енергия.
Третото лице помагач на страната на ищеца ФДР Д ЕООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
2
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приложения по делото Нотариален акт за замяна на недвижим имот №
***, дело № 11729/93г. (л.11-12) се установява, че СГ прехвърля на С. Б. М.
следния недвижим имот, а именно ***, находящ се в гр. ***, жк. ***.
От удостоверение от Столична община, район *** (л.10) се установява, че
жилищна сграда с административно означение в гр. ***, жк. ***, съответства
на жк. ***, бл. 450.
От приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх. №
***/01.04.2024г., се установява, че С. Б. М. починал на 10.11.2020г., като
оставил за своя наследница по закон дъщеря си М. С. М., ответник в
настоящото произовдство.
По възражението на особения представител на ответника, с което оспорва
последният да е собственик на недвижимия имот, тъй като не са налице
доказателства ответникът дали се е отказал или е приел наследството оставено
от майка му и двамата му братя по опис, настоящия съдебен състав намира
същото за неоснователно поради следните съображения.
По въпроса дали нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция е
налице съдебна практика /в този мисъл и Решение № 437 от 17.01.2012 г. по
гр. д. № 70 / 2011 г. на ВКС, III г.о./, в която се приема, че нормата на чл. 48 ЗН
съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници
носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла
на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от
наследството.
От горното може да се направи извод, че в качеството на титуляр на
правото на собственост към процесния период, ответникът е и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № 50097.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са
валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.150, ал.3
ЗЕ.
3
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, същите са подлагани са на
технически контрол след предвидения срок, но са технически изправни и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените
при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни
на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Бруната” ООД при
спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото
разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи
по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответника са начислени сметките за процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на исковата молба – 21.03.2024г.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.05.2021г. (най-
старото от периода) не е погасено по давност – за този месец задължението е
станало изискуемо на 15.07.2021г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на
4
реално потребеното количество топлинна енергия за периода 01.05.2020г.-
30.04.2022г., при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на
2134,15 лв.
В открито съдебно заседание, вещото лице посочва, че реално потребеното
количество топлинна енергия за периода посочен в исковата молба от
01.05.2021г. до 30.04.2022 г., възлиза в размер на 1262,29 лв.
Така ответникът следва да бъде осъдена да заплати топлинна енергия в
размер на 1262,29 лева., като за горницата до пълния предявен размер от
3869,87 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде уважен искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, за периода от
01.05.2020г. до 21.03.2021г. е погасено по давност.Дължимо остава
задължението за м. 04.2021г. в размер на 2,27 лв., до който размер предявения
иск за заплащане на цената на услугата дялово разпределение следва да се
уважи, като за разликата до пълно предявения размер от 27,23 лева и за
периода 01.05.2020г. до 21.03.2021г. следва да се отхвърли като погасено по
давност.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За периода от 15.09.2019г. до 09.09.2021 г. са приложими ОУ на ТС ***“
ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г.
/арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент
за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия от 2016 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на ТС ***“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
5
Съобразно това и предвид датите, на които са изготвени общите фактури за
отчетните периоди 2021/2022 г., мораторната лихва се полага за периода от
15.09.2021г. до 03.05.2023 г.. и възлиза в размер на 215,11 лв., изчислена върху
главницата от 1262.29 лв., като за разликата до пълно предявения размер от
550,27 лв., искът за мораторна лихва следва да се отхвърли, като
неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение и с оглед гореизложените мотиви относно
изискуемостта на това вземане – след покана, а такава ищецът не твърди да е
отправил, съответно не доказва това обстоятелство, искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски, направени в исковото производството са в размер на 1067,11 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
депозит за особен представител и за вещо лице. За исковото производство
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно
уважената част от исковете (33,22%) в размер на 354,49 лв., представляваща
заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ,
възнаграждение за особен представител на ответника и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, да заплати на ТС ***“ ЕАД, ЕИК
***, на основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 1262,29 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент, находящ се в гр. ***, жк. ***, ***, за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба –
21.03.2024г. до плащането, както и сумата от 2,27 лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение през периода 04.2021г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба – 21.03.2024г. до плащането,
както и сумата от 215,11 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за потребена топлинна енергия, за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2021 г.
като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ за
заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен размер от 3869,87
лв. за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022 г., както и искът за извършена
6
услуга дялово разпределение до пълния предявен размер от 27,23 лв. за
периода от 01.05.2020г. до 21.03.2021г., както и исковете по чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумата над уважение размер от 215,11 лв. до пълно предявения от 550,27 лв.,
представляващ лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна
енергия, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021 и за сумата от 6,72 лв.,
представляващ лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 03.05.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. М., ЕГН **********, да
заплати на ТС ***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 354,49 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „ФДР Д ЕООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7