РЕШЕНИЕ
№ 1233
гр. Велико Търново, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110101037 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Т. К. П., в която се излагат твърдения, че с
договори за дарение и за продажба от 11.07.2018г. е придобил 1/2 идеална част от правото
на собственост спрямо нива *, а останалата 1/2 идеална част имота е собственост на
ответника *. Изтъква се, че на 26.05.2021г. между ответниците е сключен договор за аренда
относно съсобствения имот, който е нищожен тъй като противоречи на изискванията на чл.
3, ал. 4 от ЗАЗ тъй като арендодателят не притежава повече от 50 на сто идеални части от
него. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на договора за аренда поради противоречието му със закона както и
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът *, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковата претенция. Признава съществуването на
съсобственост при равни права с ищеца спрямо имота и сключването на процесния договор
за аренда с ответника *. Изтъква, че предмет на сделката е ползването на земеделска площ
от 5 декара, съответстваща на правата му в съсобствеността, поради което тя не противоречи
на разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. Навежда доводи, че за същата площ от имота ищецът
е сключил договор за аренда с трето лице на 30.04.2019г. С оглед гореизложеното счита, че
процесният договор е действителен като отправя искане за отхвърляне на предявения иск и
за присъждане на разноски.
Ответникът *, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
1
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 3, ал. 4 от Закона за
арендата в земеделието /ЗАЗ/.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
С договори за дарение и за продажба от 11.07.2018г. ищецът придобил 10/20 идеални части
от правото на собственост спрямо нива *. На 30.04.2019г. той сключил с управляваното от
него търговско дружество* договор за аренда за срок от двадесет стопански години по
отношение на горепосочените идеални части от земеделската земя. Ответникът * придобил
останалите 10/20 идеални части от имота с договори за дарение и за продажба от
26.05.2021г. като по отношение на тях на същата дата сключил договор за аренда с * за срок
от девет стопански години.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С § 6 на ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 13/7.02.2017г., е изменен чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, като
е предвидено, че договор за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска
земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със
съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на
сто идеални части от съсобствения имот. До този момент разпоредбата е регламентирала
възможност за сключване на такъв вид договор само от някои от съсобствениците, без
значение дали притежават по-малко от половината от дяловете. От анализа на редакциите на
чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ се достига до извод, че след измененията не се въведени условия за
действителност на договора за аренда, само когато е сключен от съсобственик притежаващ
повече от половината от правата в съсобствеността. Целта е била да се създаде
кореспондиращо на чл. 32, ал. 1 от ЗС разрешение относно управлението и ползването на
съсобствените земеделски земи чрез отдаване под аренда като общата вещ се управлява от
мнозинството от съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове в общността.
Поради това сключването на договор за аренда от съсобственик, който има по-малко от
половината от правата в съсобствеността не води до неговата нищожност. Този договор,
обаче е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели
изрично или мълчаливо, като те могат да защитят правата си по предвидения ред в Закона за
собствеността. В същия смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение №115 от
21.11.2017г. по гр. д. №997/2017г., I г. о. и решение №12 от 01.03.2018г. по гр. д.
№1251/2017г., ІІ г. о. От гореизложеното се достига до извода, че процесният договор е
действителен, независимо че е сключен от арендодател, притежаващ 1/2 идеална част от
земеделската земя, поради което искът по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна
като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да заплати на ответника * сумата от 300
лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
2
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от Т. К. П. с ЕГН: ********** *, срещу ******,
иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, относно прогласяване за нищожен
като противоречащ на закона на Договор за аренда на земеделски земи от 26.05.2021г.,
сключен между арендодателя * и арендатора *, в частта относно нива ***********.
Осъжда Т. К. П. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3