№ 515
гр. Бургас, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501399 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба ЕМ. ЗДР. В. с ЕГН-********** с адрес
гр.Бургас,ж.к."**",блок 117,вх.2,ет.7,ап.21 подадена чрез пълномощника му адв.П. против
съдебно решение № 637 от 02.07.2021г., постановено по гр.д.№5361/2020г.по описа на
БРС,с което районният съд е допуснал извършването на съдебна делба между въззивника В.
и Д. АЛ. ИВ. с ЕГН-********** по отношение на съсобствения на страните недвижим имот-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.619.47.1.45 по кадастралната карта на
гр.Бургас,с предназначение-жилище,апартамент с площ 93.57 кв.метра ,ведно с
прилежащото му избено помещение №24 и 0.74 %идеални части от сградата и от правото на
строеж върху терена,с адрес на имота – гр.Бургас,ж.к."**",блок 117,вх.2,ет.7,ап.21 ,при
квоти 1/2 ид.част за Д. АЛ. ИВ. и 1/2 ид.част за ЕМ. ЗДР. В..
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно и
необосновано.Въззивникът В. е направил възражение за нищожност на договора за
замяна,от който черпи правата си въззиваемата И.,като е твърдял,че договорът за замяна
противоречи на добрите нрави поради значителна нееквивалентност на насрещните
престации и ненужност.В тази връзка съделителят В. е твърдял,че Д.И. не е съсобственик на
делбения апартамент и искът и за делба следва да се отхвърли. Във въззивната жалба са
оспорени мотивите на районния съд,довели до извода му,че възражението за нищожност на
договора за замяна е неоснователно.Изложени са подробни фактически и правни аргументи
в подкрепа на тезата,че нееквивалентността на престациите е значителна,поради което дори
близките родствени връзки и добри отношения между страните не са убедителен аргумент в
подкрепа на извода,че договорът не противоречи на добрите нрави.Въззивникът счита,че
съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.172 ГПК-преценка на свидетелските
1
показания.Прави анализ на доказателствата по делото и се позовава на съдебна практика на
ВКС относно значителната нееквивалентност на престациите,която обуславя нищожността
на договорите.Позовава се и на съдебна практика на други държави от ЕС по сходни казуси.
Моли за отмяна на решението на БРС и постановяване на решение от въззивната
инстанция,с което да бъде уважено възражението за нищожност на договора за замяна и
респективно- отхвърлен предявеният иск за делба.Няма доказателствени искания.
Въззиваемата Д.И.,чрез пълномощника си адв.Т. е оспорила въззивната жалба в
депозирания отговор,като на първо място посочва,че въззивникът няма правен интерес от
прогласяването на нищожността на договора за замяна,тъй като той не твърди и не
представя доказателства да е собственик на целия имот и извършеното разпорежане
уврежда негови права към момента на сделката.Такива твърдения ответникът не е изложил.
Допълнително основание в подкрепа на тезата досежно липсата на правен интерес от
възражението за нищожност ,въззиваемата намира и във факта,че съсобственикът В. не е
предявил иск по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване,поради което също не разполага с правен
интерес да оспори сделката,в която не е участвал.По този въпрос въззиваемата се позовава
на съдебна практика,която според нея е в същия смисъл. На следващо място са изложени
доводи в подкрепа на тезата,че въпреки установената нееквивалентност на
престациите,договорът за замяна не е нищожен.Въззиваемата счита,че районният съд е взел
предвид всички установени по делото факти и обстоятелства и е достигнал до правилен и
обоснован извод за неоснователността на възражението на съделителя В.. Моли въззивната
жалба да се остави без уважение и да бъде потвърдено решението на БРС.Няма
доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът В.,редовно уведомен,не се явява.Представлява се от
пълномощника си адв.П.,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи
нови доказателства.
В съдебно заседание въззиваемата И.,редовно уведомена,не се явява.Представлява се от
адв.Т.,която оспорва въззивната жалба.Не сочи нови доказателства.
При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269 ГПК
въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази наведените от страните доводи,по оплакванията във въззивната жалба и
съществото на спора БОС намери следното:
Делото е за делба и се намира във фазата по допускането и.
Съдът е допуснал извършването на делбата на процесния недвижим имот при квоти
1/2 ид.част за Д. АЛ. ИВ. и 1/2 ид.част за ЕМ. ЗДР. В., след като е разгледал възражението
на съделителя В. за нищожност на договора за замяна поради накърняване на добрите
нрави/нееквивалентност на насрещните престации/,от който съделителката И. черпи правата
си и го е намерил за неоснователно.
При постановяване на решението си БРС се е ръководил от трайно установената
практика на ВКС и съдилищата,съгласно която установената нееквивалентност на
насрещните престации не е достатъчна,за да се приеме във всички случаи,че е налице
нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави,а във всеки конкретен случай
съдът следва да установи какъв е бил интересът на страните по сделката и какви са мотивите
за сключването и. Преценката за накърняване на добрите нрави съдът следва да извършва
във всеки конкретен случай, като вземе предвид всички конкретни обстоятелства,за да
направи извод нарушен ли е принципът на справедливостта. В съдебната практика на ВКС
по чл.290 ГПК /Решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 485/2011 г., I г. о., ГК и
др./ се възприема становище,че ако се установи значителна нееквивалентност на насрещните
2
престации,тя може да се приеме за противоречие с добрите нрави,определени като граница
на свободата на договаряне,визирана в чл.9 ЗЗД,която от своя страна е ограничена от
императивни разпоредби на закона. Но за да достигне до извода дали са накърнени добрите
нрави, съдът следва да прецени действителната воля на страните,съобразно нормата на чл.
20 от ЗЗД,като отчете всички уговорки, взаимната им връзка и целта на договора. По
отношение на договора за замяна,който е каузална сделка,съдът следва да съобрази и
целта,която е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните от
конкретната сделка.Отговор на въпроса дали е налице нищожност на договора поради
противоречие с добрите нрави, съдът следва да даде като прецени дали е налице значителна
нееквивалентност на насрещните престации и след като съобрази преследваната от страните
цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес. Това становище е било
споделено от БРС и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
Правилно и в съответствие с доказателствата,събрани по делото, БРС е приел,че
безспорно в случая е налице нееквивалентност на насрещните престации по договора за
замяна,тъй като стойността на прехвърления от Здравко и Дила В. на ищцата Д.И. недвижим
имот- ½ ид.част от апартамент в гр.Бургас надвишава в пъти стойността на насрещната
престация на Д.И.- движима вещ,преносим компютър/лаптоп.Районният съд е изследвал
интереса на страните от сключването на сделката и мотивите за сключването и,като в тази
връзка е обсъдил и кредитирал показанията на двама свидетели- св.Нушева/без родство/ и
св.Ваташка/сестра на ищцата и племенница на ответника/.
Действително,в мотивите на решението съдът не е посочил,че кредитира показанията
на св.Ваташка след преценка съобразно нормата на чл.172 ГПК,но този пропуск не е довел
до погрешно установяване на фактическата обстановка. Въззивният съд намира,че и при
извършване на преценката по чл.172 ГПК се налага извод,че показанията на св.Ваташка
правилно са кредитирани от районния съд,тъй като те кореспондират изцяло с показанията
на св.Нушева и не са в противоречие с тях,нито с останалите данни по делото.
Неоснователни са и оплакванията,че е правен и житейски абсурд кредитирането на
свидетелските показания относно приложимостта на насрещната престация-лаптоп в
ежедневието на прехвърлителите Дила и Здравко В.. Съделителят В. е навел твърдения,че
получената престация лаптоп е била безполезна за родителите му, поради което и районният
съд е обсъдил свидетелските показания и е формирал извод,че получената престация лаптоп
очевидно не е била безполезна,а е била ползвана от бабата и дядото на съделителката Д.И. за
видеоразговори в приложението Скайп.
Във въззивната жалба се прави довод,че съдът не е взел предвид,че поради преклонната
възраст на Дила и Здравко В., за тях не е било обективно възможно да използват
компютър/лаптоп/ в ежедневието си. Този довод настоящият съдебен състав намира за
неоснователен,тъй като преклонната възраст сама по себе си не предпоставя ограничения на
интелектуалните способности на човека и невъзможност да се научи да борави с компютър
на елементарно ниво за домашно ползване,в случая- ползване на скайп за видеоразговори.
Обективна невъзможност биха могли да бъдат определени заболявания,но доколкото
съделителят В. не е навел твърдения и доказателства в тази насока,съдът няма основание да
направи извод за обективна невъзможност за елементарно боравене с компютър на
прехвърлителите Дила и Здравко В. само поради преклонната им възраст.
3
Доводите във въззивната жалба,че договорът за замяна е нищожен,тъй като се
установява най-високата степен на нееквивалентност на престациите,с оглед
незначителността на насрещната престация,която практически е нулева,обосновани с
позоваване на Решение №24 от 09.02.2016г.по гр.д.№2419/2015г.на ВКС,не се споделят от
въззивния съд. Районният съд е отчел голямата разлика в стойностите на насрещните
престации,но е съобразил също така,че волята на страните да получат тези престации е била
обоснована с тяхната близка родствена връзка и с отношенията помежду им. Отчетен е
фактът,че прехвърлителите са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване
върху имота,предмет на договора,с което техният интерес е бил защитен. Следва да се
съобрази и фактът,че приобретателката Д.И. е получила собственост,обременена с
ограниченото вещно право на ползване,като се е съгласила да бъде лишена от възможността
да упражнява правомощието да ползва имота.
По гореизложените съображения и при пълно споделяне на мотивите,изложени от
БРС,към които препраща на основание чл.272 ГПК,въззивният съд намери,че
правилно,законосъобразно и обосновано районният съд е приел,че договорът за замяна не е
нищожен поради противоречие с добрите нрави. Правилно и законосъобразно,в
съответствие с извода си за неоснователност за възражението за нищожност на договора за
замяна,БРС е допуснал извършването на делбата на процесния апартамент между двамата
съделители при равни квоти,като е приел,че съделителката Д.И. притежава ½ ид.част от
правото на собственост върху делбения апартамент на основание договора за
замяна,сключен от нея с баба и дядо и Дила и Здравко В. през 2009г.с нотариален акт № 124
т.1-4,рег.№2385,дело №103 от 26.06.2009г.на нотариус Емилия Бакалова.
Водим от горните мотиви,БОС намери,че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 637 от 02.07.2021г., постановено по
гр.д.№5361/2020г.по описа на БРС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата на
връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5