РЕШЕНИЕ
№ 1045
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110152379 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Д. Б. с ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, чрез адв. И. Н. срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК **********,с
адрес на управление: АДРЕС с представители ВТ и ФД, с която се моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сума в общ размер на
5027.91лв. -главница за доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни
води за периода от 25.04.2008г. до 05.06.2015г. за имот находящ се на адрес: АДРЕС с
клиентски № ********, поради обстоятелството, че претендираната сума е погасена по
давност и липсват облигационни отношения с ответника.
Излагат се съображения, че видно от писмо с вх. № О/Ж-792 от 30.06.2023 г. и справка
за клиентски номер ********, ответникът претендира дължимата сума за доставена питейна
вода и отведени и пречистени отпадъчни води,
Твърди се, че ищецът не е в облигационни отношения с ответника, не е потребител на
услугата водоснабдяване и не дължи посочената сума по основание и размер.
Сочи се, че с оглед спецификата на предоставените услуги, насрещните престации на
абонатите имат характер на периодични плащания, поради което по отношение на давността
следва да се приложи краткия три годишен срок.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество,
с който се признава иска по основание и размер. Сочи се, че ищецът действително не дължи
плащане на оспорените периодични задължения, тъй като за тях е изтекла предвидената от
закона тригодишна погасителна давност. Иска се да бъде постановено решение при
условията на чл. 237 от ГПК и на основание чл.78, ал.2 от ГПК, съда да възложи разноските
за водене на делото върху ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждането му.
1
Сочи се, че титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако
получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да
е била погасена с изтичането на давност. Начинът на осчетоводяване на вземането от
кредитора няма значение в отношенията между страните. Той може да има значение само
като доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е
дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да
го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане. Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока
за отговор на исковата молба, но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи
покани, след като длъжникът се е позовал на давност. Отговорност за разноски би
възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения
основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.
Цитирана е съдебна практика.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Признанието на иск е процесуално действие на ответника, с което той заявява,
че се отказва от защита срещу иска, тъй като претенцията е основателна. Признанието на
иск по своя характер представлява разпореждане с правото на защита, притежавано от
ответника и е проявна форма на диспозитивното начало в гражданския процес. Признанието
може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение,
съобразно признанието, ако ищецът поиска това. От изложеното следва, че решение по чл.
237, ал. 1 ГПК може да бъде постановено единствено по искане на ищеца. Доколкото такова
искане липсва , спорът следва да бъде разгледан по общия ред, като становището на
ответника изразено в подадения отговор следва да бъде ценено по реда на чл. 175 ГПК.
Правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал 1
от ГПК. Съгласно разпределената доказателствена тежест ответника следва да установи, че
през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение
по договор за доставка на В и К услуги, по силата на което е доставил на ищцата
определено количество вода, както и обема на реално доставените на ищеца В и К услуги в
размер на процесната стойност.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
2
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006
г., публикувани във в-к „Стандарт“ на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в
сила от 01.09.2006 г., както и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно
одобряването на Общите условия от регулаторния орган и влизането им в сила, първото от
които не се и оспорва от ответника, съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите
условия са надлежно разгласени, поради което имат действие за всички абонати на
дружеството.
По делото от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства, от които да
може да се направи извод за възникване на облигационно правоотношение между страните.
Напротив прави се изрично признание на обстоятелството, че процесните суми са погасени
по давност, което следва да се отчете от съда,
Предвид това, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
Не налице сочената от ответника хипотеза на чл.78 ал.2 от ГПК за освобождаването му
от отговорността за разноски и присъждане на разноски в негова полза, доколкото по делото
е приложено писмо от „ФИРМА“ АД до ищеца, в което се сочи, че сумата от 5027,91лв. –
главница е дължима и се отказва същата да бъде отписана от счетоводството на дружеството
като погасена по давност, въпреки изричното искане на ищеца с аргумент, че „давността не
се прилага служебно“. Същите може да бъде възприето като покана за плащане, съответно
като извънсъдебно действие, предизвикало правния спор.Ето защо с оглед основателността
на исковата претенция ищецът на основание чл. 78, ал.1 от ГПК има право на разноски за
заплатена държавна такса- 201.12 лева и адвокатски хонорар – 500 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФИРМА“ АД, ЕИК **********,с адрес на
управление: АДРЕС с представители ВТ и ФД, по предявения иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че С. Д. Б. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС не дължи сума в общ
размер на 5027.91лв. -главница за доставена питейна вода и отведени и пречистени
отпадъчни води за периода от 25.04.2008г. до 05.06.2015г. за имот находящ се на адрес:
АДРЕС с клиентски № *********
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК **********,с адрес на управление: АДРЕС с
представители ВТ и ФД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. Д. Б. с ЕГН:
3
********** съдебно-деловодни разноски в размер на 701.12 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4