Р Е Ш Е Н И Е
№…….../……..07.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на дванадесети
юли през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
при секретаря Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Колева
търговско
дело № 1209 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове са с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По изложените в исковата
молба обстоятелства, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 7, чрез пълномощника адв. Ц.А. - ВАК, е поискало да
бъде признато за установено по отношение на С.Д.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес:***, че му дължи сумите, както
следва:
-
42 662.42 CHF
/четиридесет и две хиляди шестстотин шестдесет и два швейцарски франка и
четиридесет и два сантима/, представляваща общ размер на дължима и изискуема
поради настъпила предсрочна изискуемост главница по Договор за ипотечен
кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1 от 23.11.2015 г. на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение – 23.06.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
-
1510.17 CHF /хиляда
петстотин и десет швейцарски франка и седемнадесет сантима/, представляващи
дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост възнаградителни
/договорни, редовни/ лихви по Договор за ипотечен кредит №
4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1 от 23.11.2015 г. за периода 25.07.2016 г. –
22.06.2017 г., на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ;
-
1182.72 CHF /хиляда сто
осемдесет и два швейцарски франка и седемдесет и два сантима/, представляващи
дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост лихви върху
просрочена главница по Договор за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и
Анекс № 1 от 23.11.2015 г. за периода 25.07.2016 г. – 22.06.2017 г., на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД;
-
101.65 CHF /сто и един
швейцарски франка и шестдесет и пет сантима/, представляващи дължими и
изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост неустойки за просрочена
лихва по Договор за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1 от 23.11.2015
г. за периода 25.07.2016 г. – 22.06.2017 г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД;
-
1883.41 CHF /хиляда
осемстотин осемдесет и три швейцарски франка и четиридесет и един сантима/,
представляващи дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост неустойки
за просрочена главница по Договор за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и
Анекс № 1 от 23.11.2015 г. за периода 25.07.2016 г. – 22.06.2017 г., на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена заповед № 4551/26.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 8485/2017 г. по описа на Варненски районен съд,
ХХХIХ състав.
Поискано е ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.дело № 8485/2017 г.
по описа на Варненски районен съд, ХХХIХ състав, разноски в размер на 1 702.96 лв. - платена държавна такса и сумата 2 168.66
лв. - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК. Претендира присъждане и
на направените в настоящото производство съдебни разноски.
В исковата молба ищецът
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД твърди, че е правоприемник на „ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ“
АД, което дружество е сключило с Г.Р.Т.и С.Д.Т. Договор за ипотечен кредит №
4818/13.03.2006 г., с който е отпуснал на кредитополучателя сумата от
85 000 швейцарски франка за срок от 180 месеца. Сочи, че първите 60
месечни вноски са равни и са в размер на 713 франка при лихва във фиксиран
размер (5.9 %), а останалите 120 вноски към деня на подписване са били в размер
на 725 франка, но лихвата се определя на базата на плаващ лихвен процент (в
първоначален размер от 6.27583 %). Излага, че БЛП на банката се е актуализирал
периодично и се е формирал от сумата на тримесечния EURIBOR и надбавка от 5.10 %. Твърди, че във
връзка с искане за промяна параметрите на кредита на 23.11.2015 г. между
страните е подписан Анекс № 1,
като размера на редовната лихва е бил определен на 7.013 % за периода
23.11.2015 г. – 13.02.2021 г. Сочи, че със споразумението е договорен и 6
месечен гратисен период. Излага, че съгласно чл. 30, т. 2 от ОУ банката е
упражнила правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем поради
преустановяване плащането на месечните вноски. В тази връзка твърди, че чрез
нотариус рег.№ 637 Г.Г. е изпратил нотариална покана на ответницата С.Т., която
е връчена по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление на вратата на
апартамента и пускане в пощенската кутия на постоянния адрес на адресата, който
не се е явил да я получи в указания от нотариуса двуседмичен срок. Сочи, че
предвид липсата на погасяване на дължимите суми, е подал пред районния съд
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземанията си.
Излага, че срещу издадената заповед е подадено възражение от длъжницата С.Д.Т.,
което е обусловила интереса му от предявяване на иск за установяване на
вземанията в общ размер от 47 340.37 франка. Моли за уважаване на иска и
присъждане на разноски в заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 367, ал.
1 от ГПК ответницата С.Д.Т., чрез адв. В.С.,
подава писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че е страна по
договора за кредит и анекса. Сочи, че действията по връчване на нотариална
покана са опорочени. Излага, че служителката на нотариуса е посетила друг
адрес, доколкото обстоятелствата, изложени в протокола не отговарят на
действителното положение. Конкретно посочва, че за да се стигне до жилищния
и́ блок се преминава през проход, в който се намират пощенските кутии и
апартамента и́ се намира на седми последен етаж вляво от стълбите, а не
както е посочено на четвърти етаж срещу асансьора. Твърди също така, че
номерацията на административния адрес на сградата, в която живее, е служебно
променена от компетентната общинска администрация. В тази връзка оспорва
редовното връчване на поканата и надлежното обявяване на кредита за предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Ищецът в допълнителната
искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответницата.
Твърди, че поканата е връчена надлежно, защото преди изготвянето и́
нотариусът извършва справка в НБД „Население” за постоянния и настоящ адрес на
получателя, който в случая е бил ******************************************.
Сочи, че на този адрес е залепено уведомлението, за което е съставен протокол,
в който са описани извършените действия от служителя. Излага, че представеното
от ответницата удостоверение от общината касае различен административен адрес,
доколкото там е посочен апартамент № 12А, а не № 12, който е отразен като адрес
на ответницата.
Ответницата в отговора на допълнителната искова
молба поддържа становището си по исковете и оспорва твърденията на ищеца.
В съдебно заседание и с писмена защита процесуалният представител на
ищеца адв. Ц.А. поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание
ответницата С.Д. Табаков, чрез
процесуалния представител адв. В.С., моли да бъдат отхвърлени предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Окръжният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело № 8485/2017 г. по описа на Варненски районен съд,
ХХХIХ състав, се
установява, че въз основа на заявление от 23.06.2017 г. от
заявителя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД -
гр. София, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за
сумите, които са предмет на настоящото производство, срещу длъжниците Г.Р.Т.и С.Д.Т., като в законоустановения двуседмичен срок
по чл. 415 от ГПК е постъпило възражение от С.Д.Т..
С оглед на иложеното и
предвид спазването на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК за предявяване на
установителния иск, съдът намира същия за допустим.
По делото не се спори,
че между „ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ“ АД, чийто правоприемник е „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД - от една страна, и
Г.Р.Т.и С.Д.Т. – от друга страна, е бил сключен Договор за ипотечен кредит №
4818/13.03.2006 г., с който на кредитополучателите е отпусната сумата от
85 000 швейцарски франка за срок от 180 месеца. Кредитът е следвало да се
погаси на 180 месечни вноски, като първите 60 месечни вноски са равни и са в
размер на 713 франка при лихва във фиксиран размер (5.9 %), а останалите 120
вноски към деня на подписване на договора са били в размер на 725 франка, като
лихвата се определя на базата на плаващ лихвен процент (в първоначален размер от
6.27583 %). Базовият лихвен процент /БЛП/ на банката се е актуализирал
периодично и се е формирал от сумата на тримесечния EURIBOR и надбавка от 5.10 %. Във връзка с
искане за промяна параметрите на кредита, на 23.11.2015 г. между страните е
подписан Анекс № 1,
като размерът на редовната лихва е бил определен на 7.013 % за периода 23.11.2015
г. – 13.02.2021 г. Със споразумението е договорен и 6 месечен гратисен период.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице Р.Х.С. се установява, че сумата по кредита е
предоставена на кредитополучателите на 17.03.2006 г. чрез превеждане на сумата
по банковата сметка на Г.Р.Т.. С оглед на това за кредитополучателите е
възникнало задължение да върнат предоставената им сума заедно с дължимата се
върху нея възнаградителна лихва съгласно установените от страните срокове за
това. Задължението не е изпълнявано в срок като са допускани множество
просрочия, първото от които е за вноската с падеж 20.12.2009 г., като
последната изцяло погасена вноска е с падеж 25.06.2016 г. В т. 30 от Общите
условия, които представляват неразделна част от договора за кредит, е посочено,
че банката може да обяви част или целия кредит за предсрочно изискуем и да
пристъпи към принудително събиране на вземанията си по него при някое от
изрично посочените в ОУ основания, сред които е и това по т. 30.3, а именно при
забава за плащане на падежа по договора и/или погасителния план от страна на
кредитополучателя на част или пълния размер на вноската за което и да е вземане
на банката /анюитетна, за главница, за възнаградителна лихва, за обезщетителна
лихва – неустойка/ по кредита. Предвид на това, че последната изцяло погасена
вноска по договора за кредит е тази с падеж 25.06.2016 г., банката е упражнила
правото си по т.30, във вр. с т.30.2 от Общите условия да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем.
Ищецът се е позовал на
предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита, поради което и съгласно
т. 18 от ТР
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, неговото волеизявление, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е достигнало
до длъжника – кредитополучател.
Волеизявлението за
предсрочна изискуемост е оформено в нотариална покана рег. № 2421 от 03.04.2017
г., акт. № 47, том 2 на Г.Г. – нотариус с район на действие СРС, вписан под №
637 в регистъра на Нотариалната камара, поради което по силата на
чл. 50 от ЗННД
при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37
- 58 от ГПК.
В този смисъл са и дадените разяснения в решение
№ 148/02.12.2016 г. по т.д.№ 2072/2015 г. на I
ТО на ВКС, а именно,
че начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост
от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде
уговорен и в договора между страните.
В
чл. 47, ал. 1 и ал. 4
/отменена от 31.10.2017 г./ от ГПК
е предвиден начин на връчване на съобщения чрез залепване на уведомление. В този
случай, когато ответникът не може да бъде намерен, респективно не пребивава на
адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят
залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, както и пуска екземпляр
в нея, ако е осигурен достъп. Съгласно
чл. 47, ал. 3 от ГПК, когато ответникът не се яви да получи книжата в двуседмичния срок,
съдът според изготвената
справка за неговата адресна регистрация разпорежда връчване по
настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2, ако той не съвпада с тези, на които
вече е било извършено връчването.
За да бъде установена
редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени конкретно
обстоятелствата, които са обусловили прилагането на посочените от съда по–горе процесуални
разпоредби.
В настоящия случай съдът
намира, че е изпълнена редовно процедурата по връчване на нотариалната покана.
От извършената справка в
НБД „Население” по заповедното производство на ВРС се установява, че към датата
на връчване на нотариалната покана длъжника С.Д.Т. е имала постоянен и настоящ
адрес ***, като нотариалната поканата е била изпратена именно на посочения
адрес.
Видно от
удостоверяването към нотариалната покана /констативен протокол и разписки за
извършени действия/, И.В.М.- служителка при нотариуса е посетила адреса на С.Д.Т.
три пъти, съответно на 06.04.2017 г., на 21.04.2017 г. и на 12.05.2017 г., като
последната не е открита и е залепено три пъти уведомление на входната врата на
апартамент № 12 и е пуснат екземпляр в пощенската кутия. Последното уведомление
е залепено на 12.05.2017 г., като срокът за получаване на книжата е изтекъл на
26.05.2017 г. В този срок лицето не се е явило за получаване на книжата, което
е удостоверено надлежно от нотариус в констативен протокол, акт № 16, том III, рег. № 4291/06.06.2017 г.
Ответницата С.Д.Т. навежда твърдението,
че уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК е поставено на друг апартамент,
находящ се на етаж четвърти, вместо на апартамент № 12, находящ се на етаж
седми от сградата. Действително, както бе посочено по-горе, от извършената в
НБД „Население” справка се установява, че С.Д.Т. е с регистриран постоянен и
настоящ адрес ***. При посещението си на посочения адрес обаче длъжностното
лице-връчител е констатирало, че апартамент № 12 се намира на четвърти етаж на
сградата срещу стълбите, като тази констатация изрично е удостоверена в
отбелязването при трите посещения на адреса, извършени съответно на 06.04.2017
г., 21.04.2017 г. и 12.05.2017 г. Съответно в констативния протокол нотариусът
е удостоверил, че апартамент № 12 не се намира на етаж 7, а на етаж 4. В
разписката за връчване подробно е описано какво е разположението в блока, в
това число и къде са разположени пощенските кутии, като от съдържанието на
попълнения текст може да се заключи, че длъжното лице е сторило необходимото,
за да установи точното местонахождение на апартамент № 12, като няма твърдения,
а и доказателства, че в бл. 59 има два апартамента с номерация 12.
Липсват доказателства,
които да оборват отбелязванията на длъжностното лице-връчител за извършените
във връзка с връчване на нотариалната покана действия, поради което следва да
бъде прието, че правилно нотариусът е приложил разпоредбата на чл. 47 от ГПК в
редакцията й, действаща към момента на връчване, за което е съставил
констативен протокол, акт № 16, том 3, рег. № 4291/06.06.2017 г. В същия е
отразено, че на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК поканата е редовно връчена с
изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК на 26.05.2017 г. Сам по себе си
етажа, на който се намира апартамента е само един от индивидуализиращите
признаци на имота, а не водещ такъв. В случай, че се окаже, че имота се намира
на различен етаж от този, посочен от лицето при регистриране на постоянния и
настоящия му адрес, то няма да се касае за друг имот. Самият имот се намира в
район с действаща кадастрална карта, поради което следва да е нанесен на
същата.
За пълнота на
изложението следва да бъде отбелязано, че изрично в констативния протокол за
връчване нотариусът е отразил, че уведомлението за нотариалната покана освен,
че е залепено на входната врата на ап. № 12 на етаж 4, е пуснато и в пощенската
кутия на ап. 12. С оглед на всичко гореизложено следва да бъде прието, че не е
налице твърдяния от ответницата порок при връчване на уведомлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Във връзка с редовността
на връчването на нотариалната покана е представен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 53, том I, рег. № 823, дело № 48/2000 г. на И.Н.
– нотариус с район на действие района на СРС, вписан под № 040 в регистъра на
нотариалната камара /вписан в Службата по вписванията с вх.рег. № 1871, акт №
120, том IV,
дело № 1417/2000 г./ , С.Д.Т. е
закупила апартамент-мезонет № 12А, находящ се в жилищна сграда на ул. „Нишава”
№ 59 в гр. София. Тази продажба е вписана в Службата по вписванията при СРС
като е посочено, че имота се намира в гр. София, район „Красно село”, ул.
„Нишава” № 59. В последствие по партидата на ответницата е вписано учредяване
на договорна ипотека в полза на „Юробанк България” АД върху същия имот като
отново е посочено, че той се намира на ул. „Нишава” № 59. Съгласно приложеното
по делото писмо с вх. № 18853/22.06.2018 г. на Столична Община, Направление
„Архитектура и благоустройство” се установява, че в сградата, намираща се в гр.
София, ул. „Нишава” № 59 съдържа едно подземно ниво, един партерен етаж, 5
жилищни и 2 подпокривни етажа, като апартамент 12 се намира на 4-ти надпартерен
етаж. Съгласно представеното по делото удостоверение изх. № 25-32483 от
15.03.2018 г., издадено от АГКК, ап. 12 на ул. „Нишава” 59 с идентификатор
68134.205.894.1.12 се намира на етаж 5. Това разминаване е допустимо като се
отчете наличието на партерен етаж и два подпокривни етажа. От своя страна С.Д.Т. твърди, че е налице промяна в
административния адрес на имота като в тази насока представя схема № 15-283093
от 08.05.2018 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.205.895.1.12,
в която като административен адрес на имота е вписан: гр. София, район „Красно
село”, ул. „Нишава” № 55, ет. 8, ап. 12А, а като документ за собственост е
посочен цитирания по-горе нотариален акт за покупко-продажба. С оглед на това
се установяват разлики между имотите, посочени в представените писмени
доказателства като същевременно липсват изрични доказателства за извършена служебна
промяна на административния адрес на имота към момента на връчване на
нотариалната покана. При това положение следва да се има предвид
предназначението на постоянния адрес така, както същото е определено в чл. 93,
ал. 5 и ал. 6 от ЗГР, съгласно която разпоредба постоянният адрес на гражданите
е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното
самоуправление, а същевременно служи за упражняване или ползване на права или
услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. С оглед на това
предназначение на постоянния адрес, всеки гражданин е задължен да има такъв
като този адрес се вписва в съответните регистри по заявление на лицето. При
наличие на такъв адрес, всички съобщение, връчени на него се считат за надлежно
връчени, независимо дали получателя им живее или не на постоянния адрес.
Изключение от това правило са случаите, когато има данни за вписан настоящ
адрес на лицето, на който биха могли да му бъдат връчени съобщенията, което в
случая не е налице, доколкото видно от извършената служебна справка в НБД
„Население” постоянния и настоящ адрес на ответницата С.Д.Т. съвпадат.
С оглед на изложеното
може да бъде направен извод за надлежно удостоверяване, по смисъла на чл. 418,
ал. 3 от ГПК, съобразно указанията дадени в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
на обстоятелството, че изявлението на банката е достигнало до длъжника, за да
направи предсрочно изискуемо цялото задължение. Още повече, че доказателствата,
с които С.Д.Т. се опитва да обори това
връчване се отнасят до апартамент 12А, докато в постоянния и настоящия й адрес
е посочен само апартамент 12.
С оглед на горното, следва да бъде прието, че предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила на 26.05.2017 г., когато е изтекъл срока по чл. 47, ал. 2
от ГПК. Към тази дата задължението на С.Д.Т.
за главницата по договора за кредит е в размер на 42 662.42 швейцарски
франка, за колкото е и предявен установителния иск по чл. 422 от ГПК в тази му
част. От исковата молба е видно, че останалите суми, които се иска да бъде
установено, че се дължат от С.Д.Т., представляващи възнаградителна лихва, както
и лихви за забава върху просрочената главница и просрочената лихва, се
претендират за периода от 25.07.2016 г. до 22.06.2017 г., като са изчислени
върху пълния размер на задължението за главница от 42 662.42 швейцарски
франка. Както се посочи по-горе обаче, предсрочната изискуемост е настъпила на
26.05.2017 г., поради което не цялата главница от 42 662.42 швейцарски
франка е била изискуема към началния момент на периода, за който се претендират
тези суми. Ищецът е предявил иск за сумата 1510.17 швейцарски франка,
представляващи дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост възнаградителни
лихви по Договор за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1 от
23.11.2015 г. за периода 25.07.2016 г. – 22.06.2017 г. От заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р.Х.С. и по-конкретно от приложение №
4 към същото се установява, че за периода от 25.07.2016 г. до 26.05.2017 г.
задължението на ответницата за дължима се възнаградителна лихва по договора е в
размер на 2281.16 швейцарски франка. Тази сума е по-голяма от сумата, която е
заявена от ищеца с исковата молба. Поради това, доколкото съдът не може да се
произнася свръхпетитум, то искът в тази му част следва да бъде уважен до
предявения размер от 1510.17 швейцарски франка. Искът следва да
бъде уважен и за посочения в исковата молба период от 25.07.2016 г. –
22.06.2017 г. Наистина, след обявяването на предсрочна изискуемост, отпада
задължението на кредитополучателя за дължимата се след тази дата
възнаградителна лихва. В конкретния случай предсрочната изискуемост е обявена
на 26.05.2017 г., което е преди крайната дата на посочения период. Доколкото
обаче искът ще бъде уважен за пълния предявен размер, който е по-малък от
задължението на кредитополучателя за договорна лихва до датата на обявяване на
предсрочна изискуемост, то със сила на присъдено нещо ще бъде установено, че
задължението на кредитополучателя за този период е в посочения размер и
кредиторът не би могъл да претендира допълнително плащане.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р.Х.С. се установява, че към момента
на настъпване на предсрочната изискуемост задължението на ответницата
за лихви върху просрочената главница, която не е била платена към този
момент, е в размер на 401.85 швейцарски франка; задължението за неустойки за
просрочена лихва е в размер на 117.73 лв. и задължението за неустойки за
просрочена главница е в размер на 652.91 швейцарски франка. Доколкото
искът за неустойка за върху просрочена лихва е предявен за сумата от 101.65
швейцарски франка, то същия следва да бъде уважен за предявения размер, тъй
като е недопустимо съдът да се произнася свръхпетитум. Що се отнася до исковете
за лихви върху просрочената главница и неустойки за просрочена главница, то
същите следва да бъдат уважени до установените от вещото лице размери съответно
от 401.85 швейцарски франка и 652.91 швейцарски франка, като в частта им за
разликата над тези до пълните предявени размери исковете следва да бъдат
отхвърлени.
В тази връзка съдът
намира, че не следва да съобразява сумите, които са събрани по образуваното
срещу длъжника производство по принудително изпълнение, както изрично е указано
в т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Същевременно
от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р.Х.С.
се установява, че извън събраните в това изпълнително производство суми,
липсват други плащания от страна на длъжницата по договора за кредит.
Следва да бъде признато
за установено и обстоятелството, че ответницата дължи законна лихва върху
неизплатената сума на главницата от 42 662.42
швейцарски франка, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а именно от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане,
тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По отношение на
разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство съобразно изхода на спора разпределя отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски съразмерно с
уважената част от иска. Представен
е списък по чл. 80 от ГПК /л. 207 от делото на ВОС/, съобразно който реализираните
такива в настоящото
исково производство са в общ размер на 5 804.28 лв., от които
1 702.96 лв. платена държавна такса, 400.00 лв. внесен депозит за вещо
лице и 3 701.32 лв. адвокатско възнаграждение, за които са представени и надлежни
доказателства за ивършването им. Определен
по този начин, общият размер на разноските в исковото производство е
5 804,28 лв. От тях съобразно уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 5 557.67
лв.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в т. 12 от ТР № 4/2013 г., с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. От приложените към заявлението
доказателства се установява, че сторените от заявителя разноски за заповедното
производство са в размер на 1 702.96 лв.
– платена държавна такса и 2168.66 лв. адвокатско възнаграждение. Определен по
този начин, общият размер на разноските в заповедното производство е 3 871.62
лв. От тях съобразно уважената част от исковите
претенции в полза на заявителя-ищец в настоящото производство следва да
се присъдят разноски в размер на 3 707.12
лв.
В случая настоящият състав
намира, че не следва да бъдат присъждани разноски на ответницата С.Д.Т., тъй като не са представени
доказателства за извършването на такива, като не е представен и списък на разноските
по чл. 80 от ГПК както в заповедното, така и в исковото производство.
Воден от гореизложеното
и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.Т., ЕГН **********,***, р-н „Красно село“, ул.
„Нишава“ № 59, ет. 7, ап. 12, със съдебен адрес:***, офис 29, чрез адв. В.С.
***, че дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №
7, на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, сумите, както следва:
-
42 662.42 CHF
/четиридесет и две хиляди шестстотин шестдесет и два швейцарски франка и
четиридесет и два сантима/, представляваща общ размер на дължима и изискуема
поради настъпила предсрочна изискуемост главница по Договор за ипотечен
кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1 от 23.11.2015 г. на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение – 23.06.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
-
1510.17 CHF /хиляда
петстотин и десет швейцарски франка и седемнадесет сантима/, представляващи
дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост възнаградителни
лихви по Договор за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1 от
23.11.2015 г. за периода 25.07.2016 г. – 22.06.2017 г., на основание чл.
430, ал. 2 ТЗ;
-
401.85 CHF /четиристотин
и един швейцарски франка и осемдесет и пет сантима/, представляващи дължими и
изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост лихви върху просрочена
главница по Договор за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1 от
23.11.2015 г. за периода 25.07.2016 г. – 22.06.2017 г., на основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 1182.72 CHF, като
неоснователен;
-
101.65 CHF /сто и един
швейцарски франка и шестдесет и пет сантима/, представляващи дължими и
изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост неустойки за просрочена
лихва по Договор за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1 от
23.11.2015 г. за периода 25.07.2016 г. – 22.06.2017 г., на основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД;
-
652.91 CHF /шестстотин
петдесет и два швейцарски франка и деветдесет и един сантима/, представляващи
дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост неустойки за
просрочена главница по Договор за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и
Анекс № 1 от 23.11.2015 г. за периода 25.07.2016 г. – 22.06.2017 г., на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТВХЪРЛЯ иска в частта му за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 1883.41 CHF, като неоснователен, за
които суми е издадена заповед №
4551/26.06.2017 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 8485/2017 г.
по описа на Варненски районен съд, ХХХIХ състав.
ОСЪЖДА С.Д.Т., ЕГН
**********,***, р-н „Красно село“, ул. „Нишава“ № 59, ет. 7, ап. 12, да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №
7, сумата от 5 557.67 лв. /пет хиляди петстотин петдесет и седем лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляваща
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
С.Д.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №
7, сумата от 3 707.12 лв. /три хиляди седемстотин и седем лева и дванадесет
стотинки/, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 8485/2017 г.
по описа на Варненски районен съд, ХХХIХ състав, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.гр.дело № 8485/2017 г.
по описа на Варненски районен съд, ХХХIХ състав, да бъде върнато на
съответния състав на ВРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящото дело.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: