О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр. Ловеч 2 ноември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешки окръжен
съд …… първи наказателен състав………………………………… в
закрито заседание на втори ноември
двехиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
ДАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ
ДАВИДОВ
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря
……….……………и в присъствието на……………… прокурора ……като разгледа докладваното от съдията…ДАВИДОВ
въззивно…частно наказателно дело………№ 375.....…….. по описа за 2020
година, и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание
член 243,ал.5 от Наказателно – процесуалния кодекс.
Постановено е Определение 154/18.08.2020 година по
частно наказателно дело № 254/2020 година на Районен съд Троян.С цитираното определение съдът е отменил Постановление изх.№ 120/20 от
13.07.2020г. на Троянска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по
Досъдебно производство № 96/2020г. по описа на РУ Полиция Троян при ОДМВР Ловеч, водено за престъпление
по чл.323 ал.1 от НК, като
е върнал делото на Районна
прокуратура гр.Троян за изпълнение на дадените указания.
Недоволни от така постановеното определение са останали от Районна
прокуратура Троян.Депозиран е протест,в който се оспорват правните и фактически
изводи на Районен съд Троян.Сочат,че Районен съд Троян е отменил
постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство,без обаче да даде никакви конкретни указания какви процесуално
следствени действия следва да се извършат и в какво се състоят твърдените
процесуални нарушения.Сочат,че съдът е развил доводи в мотивите си,че е налице
извършено от П С деяние по член 323,ал.1 от НК,които извод според Районна
прокуратура Троян е неправилен.Считат,че С с действията си по никакъв начин не
е нарушила съществуващото до мента статукво,като е продължила да ползва имота
след смъртта на брат си.Молят,съда да отмени обжалваното определение и по
същество потвърди прекратяването на наказателното производство за престъпление
по член 323,ал.1 от НК.
От съвкупната преценка на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства,от становищата на страните съдът приема протеста на Районна
прокуратура Троян за допустим,като подаден от надлежно легитимирана страна в
процеса ,в законоустановения срок по член 243,ал.4 от НПК.По същество протеста
е неоснователен,извън обаче развитите съображения от решаващия съд.В общи линии
и прокуратурата и съдът установяват следната фактическа обстановка :
По описа на РУ Троян при ОДМВР Ловеч е образувано Досъдебно производство №
96/2020г., за това, че през месец декември 2019г. самоволно, не по
установения от закона ред, в поземлен
имот с кад №39, в землището на с.Терзийско, Ловешка област, е осъществено едно
оспорвано от Р.К.Ц. *** нейно действително право на собственост.С обжалваното пред РС Троян Постановление изх.№ 120/20 от 07.04.2020г. на Районна прокуратура
гр.Троян е прекратено
наказателното производство по Досъдебно производство № 96/ 2020г. по
описа на РУ Троян.
От приложеното Удостоверение за
наследници№0204/30.04.2020г. на Община Троян е установено по
делото, че М.Т.Ц., б.ж. на гр.Троян, починал на 20.06.2019г., след смъртта си е
оставил наследници по закон съпругата си Р.К.Ц., ЕГН **********, и
сестра си П Т. С, ЕГН **********. С Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №8, том III, рег.№3026, н.д.№368/2007г. на М.Г.,
нотариус с район на действие Районен съд Троян , Т.М.Ц.и съпругата му П.И.Ц., са продали на
сина си М.Т.Ц. собствения си недвижим
имот, находящ се в с.Терзийско, Ловешка област, а именно поземлен имот с кад.№
39, с площ по доказателствен акт от
389кв.м. и с площ по скица №908/18.04.2007г. на Община Троян от 304кв.м., за който е отреден УПИ Х III
- 39 с площ от 343 кв.м. в кв.2
по кадастралния план и регулационен план
на селото, одобрени със Заповед №1079/1979г., ведно с построените в имота дву/три етажна полумасивна жилищна сграда с разгъната
застроена площ от 106кв.м., лятна кухня,
две двуетажни стопански сгради, навес и всички подобрения в имота.
На 21.12.2019г. Р. К.Ц. *** , в която е изложила, че
роднините на починалия и съпруг извършват самоуправни действия, като не и
осигуряват достъп до наследствения и имот в с.Терзийско, Ловешка област, подробно
описан по-горе.Твърди, че от съседи на имота е научила, че от него се изнасят
различни вещи.В проведен по повод
жалбата разговор с мл. полицейски инспекторГ.Ц. е споделила, че синът на П
Т. Х.С.Х. и съпругата му М.З.Х.отправяли към нея заплахи за
саморазправа.Уточнила е, че от смъртта
на съпруга и до настоящия момент владение върху процесния имот осъществява
семейството на П Т. С.Ц. излага, че многократно е искала ключове за имота от С, включително и
пред свидетели, но и било отказвано с мотив, че
последната така е посъветвана от адвоката си.
В писмено възражение от 05.05.2020г. по повод образуваното досъдебно производство П
Т. С излага, че няма да предаде ключове
на Ц. от имота в с.Терзийско, Ловешка област, тъй като има претенции досежно
полагащата и се част от продажната цена на вещи, за които твърди, че Ц. е обявила за продажба и които се намират в
процесния имот.Излага също, че Ц. ползва недвижим имот, придобит по време на
брака и с общия наследодател М.Т.Ц. и
отказвала да я допусне в тях.С сочи, че по описа на РС Троян е образувано гражданско дело №621/2019г.,
заведено от нея за делба на оставените в
наследство от брат и имоти и движими вещи,че спорът между двете има
гражданскоправен характер и разрешаването му е от компетентността на граждански
съд.Предвид изложеното счита, че не е
упражнявала самоволно не по
установения ред правото си като собственик да ползва недвижимия имот в с.Терзийско, Ловешка
област, описан по-горе.
От така
изложената фактическа обстановка Районна прокуратура Троян е приела,а Районен съд Троян е преповторил
в определението си, че от
обективна страна не е налице извършването на престъпление по чл.323 ал.1 от НК,
тъй като Ц. не е предприела действия да оспори правото на собственост или
ползване на недвижим имот от страна на П
Т. С, като последната е оспорила правото на собственост на Ц. върху 1/6
идеална част от процесния недвижим имот,
подавайки на 15.07.2019г. искова молба
за делба на наследствени недвижими имоти.
Крайния реултат от
производството,което се е развило пред Районен съд Троян по ред ана член 243 и
сл.от ПНК е правилен – постановлението за прекратяване на наказателното
производство е отменено прравилно,но фактическите и правни изводи на съда са
дълбоко погрешни и неподкрепени с доказателства в достатъчна степен.Това е така
защото на практика по делото липсва проведено обективно ,всестранно и пълно
разследване,единствено и само въз основа на което прокуратурата може да гради
изводите си,че е или не е налице престъпление от общ характер и съответно съда
да упражни контролната си функция по реда на член 243 и сл. от НПК.Не може да
се нарече разследване разпита на един свидетел – именно жалбоподателката Р.Ц..По
делото се съдържат доказателства в достатъчна степен,за съпричастност и на
други лица в този имотен спор.Най малкото задължително е следвало да бъде разпитана
и сестрата на починалия П С.В една от изготвените докладни записки от МЛ ПИ
Георгиев,се съдържат данни,събрани от полицейския служител на място,че С е
посещавала имота,заедно със съпруга и сина си,като същите изнасяли различни
вещи от имота.Полицейския служител дори установил адреса на свидетеля,дал тази
информация – М.Д.Ц.от Троян,ж.к. „ Черногор „ № 5.Въпросния свидетел,както и
съпруга и сина на С,и самата тя задължително следва да бъдат разпитани по реда
на член 139 от НПК,тъй като това е единствения годен доказателствен способ за
събиране на гласни доказателства по НПК.Дори основен по делото факт – кой в
момента владее имота,обитава ли се той постоянно и от кого,изнасят ли се вещи и
предмети на значителна стойност от него,не е установен по надлежния предвиден в
НПК ред – чрез събиране и приобщаване на годни доказателства – представените
писменни обяснения,докладни,становища и пр.не отменят процесуалното задължение
на разследващия орган,респективно прокурора да извърши действията по член 139 от НПК.От тук и един
съществен порок на протестирания съдебен акт.Съгласно член 243,ал.6,т.3 от
НПК,когато съдът отмени постановлението и върне делото на прокурора,той
императивно е длъжен да му даде задължителни указания по прилагане на
закона,което в конкретния случай не е сторено.Съдът се е задоволил с израза „
отстраняване на пропуски,допуснати при разследването „ ,без да се посочи
конкретно какви.Това е обяснимо – предмет на проверка по реда на член 243 и сл.
от НПК могат да бъдат изводите на прокурора,взети след проведено
обективно,всестранно и пълно разследване,каквото в конкретния случай няма. Въпреки продължилото два месеца разследване към момента не са събрани всички относими
към предмета на делото годни доказателствени материали; не са извършени всички
възможни действия по разследването за установяване на обективната истина, като
не са изследвани и анализирани в пълния им възможен обем всички значими за
правилното решаване на делото обстоятелства посредством процесуално
законосъобразни способи на доказване. А всичко това от своя страна означава, че
не са изпълнени императивните предписания на НПК за всестранност, обективност и
задълбоченост на досъдебното разследване,изразило се в един единствен разпит и то на
жалбоподателката Ц..В този смисъл като краен процесуален резултат отмяната на Постановление изх.№ 120/20 от 13.07.2020г. на Троянска районна
прокуратура, с което е прекратено
наказателното производство по Досъдебно производство № 96/2020г. по описа на РУ
Полиция Троян при ОДМВР Ловеч, водено за
престъпление по чл.323 ал.1 от НК, като
делото е върнато на Районна
прокуратура гр.Троян е правилна и следва да се потвърди.Извън дадените по горе указания за
събиране на относими гласни доказателства и разпит на всички имащи отношение
към делото лица,въззивната инстанция следва да отбележи и редица неправилни
съждения на първоинстанционния съд по същество.В мотивите на съда например се
съдържа дословно израза „ Нещо повече, синът и отправял заплахи към Ц. по повод претенциите
и за ползване на имота „ Това е христоматиен пример за необоснованост – откъде решаващия съд
стигна до този извод,като дори в разпита си на 30 април 2020 година самата Ц.
не споменава подобно нещо.Следва отново да се повтори,писменните
обяснения,докладните записки,становищата не могат да заместят задължението на
разследващия орган да извърши разпит при условията на член 139 от НПК на
визираните в тези документи лица,което по смисъла на член 117 от НПК е
единствения процесуално валиден начин за инкорпорирането им към
доказателствената съвкупност.
С други думи изводи дали са
налице условията на член 24,ал.1 от НПК във връзка член 243,ал.1,т.1 от НПК
могат да се правят единствено след щателно разследване.Що се отнася до
съжденията на съда досежно правната природа на самоуправството,следва да се
отбележат няколко неща. Доколкото самоуправство не може да се
извърши само чрез бездействие /съгласно
константната практика на Върховния касационен съд – Решение № 598/05.02.2003 г.
по н. д. № 485/2002 г., I НО; Решение № 215/25.03.2004 г. по н. д. № 817/2003
г., II НО; Решение № 297/28.06.2011 г. по н. д. № 1547/2011 г., ІІІ НО и много други /, не може да се приеме, че е налице
осъществяване на състава на самоуправството чрез
"владеене" .
Макар
че законодателният текст, с който е уреден съставът на това престъпление – чл. 323, ал. 1 НК, е формулиран
изключително широко, константната съдебната практика приема, че неговата цел е
да брани гражданите от незаконна промяна на статуквото, а не от запазването му.
В гражданския процес именно запазването на статуквото до окончателното
разрешаване на спора между страните е основна ценност, поради което са
предвидени и редица средства за попречване на лица да променят фактическото
състояние – владелческите искове в областта на вещното право, а в по-общ план –
уреденото като формално и осъществявано от съдебни органи обезпечително
производство. Правната теория единодушно застъпва, че правото на собственост се
упражнява не само чрез иск , а и чрез
въздействие върху вещта. Поради това не може да се приеме, че отказът на С да допусне друг до вещ, която се
намира в нейно владение, сам по себе си може да се смята за защита "не по
установения ред", какъвто белег изисква от обективна страна съставът на
престъплението самоуправство съгласно чл. 323, ал. 1 НК. В цитираната по-горе съдебна
практика на ВКС – Решение № 215/25.03.2004 г. по н. д. № 817/2003 г., II НО, е
прието, че дори отказът да се изпълни постановление на прокурор за предаване на
имот не осъществява от обективна страна съставът на престъплението
"самоуправство". И на последно място,останало извън вниманието на
решаващия съд е обстоятелството,че подадената от С искова молба с правно
основание член 34 от ЗС предхожда с близо пет месеца депозираната от Ц. жалба.
Водим от горните мотиви,съдебния
състав приема,че протестираното Определение
154/18.08.2020 година по частно наказателно дело № 254/2020 година на Районен
съд Троян,с което съдът е отменил Постановление изх.№ 120/20 от
13.07.2020г. на Троянска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по
Досъдебно производство № 96/2020г. по описа на РУ Полиция Троян при ОДМВР Ловеч, водено за престъпление
по чл.323 ал.1 от НК, като е
върнал делото на Районна прокуратура
гр.Троян за изпълнение на дадените указания следва по същество да се
потвърди,но при продължаване на процесуалните действия по разследването да се
съобразят дадените от въззивната инстанция задължителни указания,касаещи
законосъобразно приобщаване към доказателствената съвкупност на показанията на
всички лица – роднини на С,съседи на имота и т. н. към доказателствения
материал.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243,ал.6,т.1 от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение 154/18.08.2020 година по частно
наказателно дело № 254/2020 година на Районен съд Троян.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………….
ЧЛЕНОВЕ:
1………………..
2…………………..