№ 38
гр. Б.С., 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тихомир Ив. Вельовски
при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова
като разгледа докладваното от Тихомир Ив. Вельовски Административно
наказателно дело № 20211410200241 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Б. ОЛ. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В., ул.“Христо Ботев“ № 94, ет.3,
ап.6, със съдебен адрес гр.П., бул.“Пещерско Шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, чрез адв.М.М. от АК-
П., е обжалвал НП № 21-0248-000191/22.03.2021г. на Началник РУ към ОДМВР В., РУ -
Б.С., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., на
основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 – 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
атакуваното НП, като се сочи, че на цитираната дата и място жалбоподателят не е извършил
посоченото административно нарушение. Прави се искане за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з. и не се
представлява. Представя писмено становище, с което поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид
релевираните в жалбата претенции, и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП,
приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата срещу НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите
1
реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана
по същество, тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че около 15.44 часа на
08.03.2021г. в гр.Б.С., на ул.“Търнавска“, до мелница „Папасмел“, с посока на движение от
гр.Б.С. към с.Т., при управление на МПС – товарен автомобил “Пежо Боксер”, с рег.№ ВР
7198 СВ, жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските служители - свидетелите
Хр. Ц. Хр. и Р. Хр. Н.. В хода на проверката служителите установили, че водачът не
притежава свидетелство за управление на МПС, неправоспособен, тъй като имал съставен
против него АУАН № 383103 от 06.03.2021г., в който е подчертано, че водачът е уведомен
за започване на ПАМ.
За констатираното свидетелят Хр. Ц. Хр. - младши автоконтрольор съставил АУАН
№ 369504/08.03.2021г. против жалбоподателя, в присъствието на свидетел-очевидец Р. Хр.
Н., за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя без
възражения.
Въз основа на така съставения акт, било издадено и обжалваното НП от Началник РУ
към ОДМВР В., РУ - Б.С., с което на жалбоподателя Б. ОЛ. Г. било наложено
административно наказание глоба от 200 лв., на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, за
нарушение на чл.150 ЗДвП.
Видно от справката за нарушител/водач, на Б. ОЛ. Г. е бил съставен от служител на
Пътна полиция СДВР АУАН № 383103 от 06.03.2021г., за извършени нарушения по чл.186,
ал.7 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП. Със същия АУАН са иззети документи: СУМПС и
контролен талон. Видно от същата справка, не са издавани ЗППАМ и не са постановявани
присъди и решения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства - АУАН № 369504/08.03.2021г., НП № 21-0248-000191/22.03.2021г.,
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, справката за нарушител/водач, както и от
гласните доказателства – показанията на свидетелите Хр. Ц. Хр. и Р. Хр. Н.. Съдът
кредитира показанията им, тъй като същите са последователни, вътрешно непротиворечиви
и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
В обстоятелствената част на НП административно наказаващият орган е посочил, че
жалбоподателят е управлявал автомобила без да е правоспособен и в пълно противоречие
допълва, че му е отнето СУМПС – лишен с АУАН № 383103 от 06.03.2021г. Това нарушение
АНО е квалифицирал като такова по чл.150 ЗДвП. Според тази разпоредба всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
2
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство
е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1,
т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл.152, ал.1, т.4. Т.е., за да се управлява автомобил по пътищата отворени за
обществено ползване, трябва водачът да е правоспособен. В настоящия случай на
жалбоподателя не е временно отнето свидетелството за правоуправление по чл.171, т.1,
б.”д” ЗДвП с АУАН № 383103 от 06.03.2021г., като не е издавана съответна Заповед за
прилагане на ПАМ и не може да се приеме, че лицето е неправоспособно. Такова би било,
ако никога не е имал СУМПС или нарушителят е бил „лишен от право да управлява МПС”.
Но тези две правни явления - "временно отнемане на СУМПС" и "лишаване от право да се
управлява МПС", не са тъждествени. В ЗДвП наказанието "лишаване от право да управлява
МПС" се налага по силата на 12 хипотези, залегнали в чл.чл.174; 175; 176; 182, ал.1, 3, 4 и 5;
183, ал.6. С други думи, водачът, чието СУМПС е временно отнето не е неправоспособен да
управлява МПС, тъй като не е лишен от това право за определен срок. Да се приеме
обратното означава, че СУМПС е окончателно отнето. В този смисъл в настоящия случай не
е налице управление на МПС от неправоспособен водач, от което следва, че не би могъл да
извърши нарушение на чл.150 ЗДвП, което му е вменено с обжалваното НП. Посоченото
нарушение е от материалноправен характер и е неотстранимо, доколкото е залегнало в НП
като неоттегляем акт, с издаването на който приключва предсъдебната фаза на
административнонаказателния процес.
Както по-горе бе посочено в противоречие е и описанието на извършеното нарушение със
санкционната норма. АНО е посочил, че жалбоподателят едновременно не притежава
СУМПС и в същото време му е отнето, поради което го е санкционирал на основание
чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП. Тази санкционна разпоредба се прилага в няколко хипотези, а
именно: - когато лицето управлява МПС, без да е правоспособен водач,
- без да притежава СУ валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС
- или след като е загубило правоспособност по реда на чл.157, ал.4
- след като свидетелството му за управление на МПС е временно отнето по реда на
чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69а НПК
- или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
И тук законът прави разлика между липсата на СУМПС и временното му отнеме, поради
което ги е отделил в две хипотези. Т.е. не може едновременно да не притежаваш СУМПС и
то да ти е било отнето по чл.171, т.1 ЗДвП.
Изложеното по-горе и посочените нарушения води до липса на яснота какво всъщност е
нарушението, а оттук е нарушено правото на защита на наказаното лице, което следва да
3
зная срещу какво да се защитава. От посочено по-горе настоящия състав приема, че са
допуснати абсолютни процесуални нарушения, водещи до отмяната на процесното
наказателно постановление.
Отделно от това, както в АУАН, така и обжалваното НП е посочено, че свидетелството за
управление на МПС е отнето на жалбоподателя с АУАН № 383103 от 06.03.2021г. Следва да
се има предвид, че с цитирания акт е иззето като доказателство свидетелството за
управление, но временното му отнемане не е станало със Заповед за прилагане на ПАМ,
каквато заповед не е била връчена на наказаното лице към датата на извършване на
проверката и съставяне на акта за извършено нарушение. От приложената справка за
нарушител се установява единствено, че на 06.03.2021г. в гр.София жалбоподателят е
управлявал МПС с незаплатена глоба наложена с фиш, с което е нарушил чл.186, ал.7 ЗДвП
и е уведомен за започване на производство по издаване на ЗППАМ. Такава заповед, с която
временно е отнето СУМПС до заплащане на дължимата глоба, не е издадена, видно и от
приложената справка нарушител/водач. В случая няма влязъл в сила административен акт, с
който СУМПС на Г. да е отнето по административен ред, като такъв не е и издаван. Предвид
обстоятелството, че с Решение № 3 от 23.03.2021г. на КС на РБългария /обн.ДВ
бр.26/30.03.2021г./, нормата на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП е обявена за
противоконституционна, заповед за прилагане на ПАМ – временно отнемане на СУМПС до
заплащане на дължимата глоба и занапред не може да бъде издадена. Не са представени
доказателства Г. да е лишен от право да управлява МПС по административен или съдебен
ред или СУМПС да му е отнето по реда на чл.69а от НПК.
Имайки предвид тези съображения, съдът намира, че НП макар и издадено от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия и предписаната от закона форма, се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В настоящето производство се претендира и заплащане на разноски, а именно минималното,
предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение
за един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящето производство, на основание
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е основателно. В самото приложено на л.5 от делото договор
за правна защита и съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на
горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна
правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е
достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА, като не се нуждаят от доказване обстоятелствата. Посочените предпоставки в случая са
налице, поради което следва да бъде заплатено от ответната страна адвокатското
възнаграждение в размер на 300лева, определено по реда на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба
4
№1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0248-000191/22.03.2021г. на Началник РУ към ОДМВР В., РУ - Б.С., с
което на Б. ОЛ. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В., ул.“Христо Ботев“ № 94, ет.3,
ап.6, със съдебен адрес гр.П., бул.“Пещерско Шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200лв., на основание чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи-В. да заплати на
адвокат М.В. М. от АК-П., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.П., бул.“Пещерско
Шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, за осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата
адвокатска защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в размер на 300лева (триста
лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
5