Решение по дело №984/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1449
Дата: 3 ноември 2024 г.
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20244520100984
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1449
гр. Русе, 03.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20244520100984 по описа за 2024 година
Ищецът Х. Я. Х. твърди, че със Заповед № 414/18.12.2023 г. на изпълнителния
директор на „Топлофикация Русе“ АД му било наложено наказание
„Предупреждение за уволнение“. При налагане на наказанието не била
спазена процедурата по чл. 193 от КТ, тъй като не му били искани обяснения
за коректно посоченото в заповедта нарушение. В нея било посочено, че бил
извършил и друго нарушение на 06.10.2023 г., но не се сочело, какво, и какво
би извършил. В заповедта също било посочено, че извършвал системни
нарушения на трудовата дисциплина, а такива не били отразени в нея.
Относно прекратяването на подаване на реагент за очистване на димни газове,
липсвала писмена инструкция, с която да е бил запознат, поради това спирал
подаването съобразно преценката си за всяка конкретна ситуация, като целял
винаги да предотвратява замърсяване на околната среда, за това. Смята, че не
бил извършил нарушение чрез бездействие по чл. 187, ал. 1, т. 9 и т. 10 от КТ.
Счита, че определеното наказание било несъразмерно тежко с оглед
извършеното нарушение. Не било взето предвид, че до сега нямал други
нарушения и нямал други налагани наказания. Освен това започнал
магистратура в ХТИ – Бургас, специалност „Технология на водата“, за да
повиши своята квалификация.
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменена Заповед
№ 14/18.12.2023 г. на изпълнителния директор на „Топлофикация – Русе“АД, с
която му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”.
В отговора на исковата молба ответникът „Топлофикация – Русе“АД заявява,
че процесната заповед била правилна. С тази заповед му било наложено
наказание „Предупреждение за уволнение”, за това че не спрял подаването на
реаген – варов разтвор без производствена необходимост, защото
съоръженията за енергопроизводство – парогенератори не били работели,
съответно не е имало отделяне на димни газове, които да било необходимо да
се утилизират чрез впръскване на варов разтвор, това бил процеса на работа
на серопочистващата инсталация. Изискванията и правилата за работа на тази
1
инсталация били уредени в Наредба № 9/09.06.204 г. на техническата
експлоатация на електрически централи и мрежи. Режимната на карта, която
прилагали стояла на видно място, на стената на работното място на оператора,
чиято основна функция била подаване на варовикова субсензия при
необходимост, а именно когато съоръженията за енергопроизводство работели
и отделяли димни газове и спиране подаването при липса на такива. В
режимната карта били посочени нормите, които следвало да се съблюдават
при правилна експлоатация, било извършено нарушение от страна на ищеца
чрез бездействие, тъй като ищецът като оператор имал знания за изключване
на парогенераторите, защото данните за това се визуализирали на
операторската станция, още повече, че той бил на длъжност „старши
оператор”, което означавало началник смяна. Знанието било обусловено от
обективна страна, видно от дейността на извършеното дисциплинарно
нарушение. Утежняващо вината наказание било изложено в доклада на прекия
ръководител, а именно допускането на предходни, същите по вид нарушения,
за които той бил предупреждаван устно. Изразходвания реагент бил в размер
на 33 куб. м. без технологична необходимост, което представлявало
разпиляване имуществото на работодателя. На 06.10.2023 г., ищецът допуснал
предходно нарушение, изразяващо се в отказ изпълнение на законносъобразна
устна заповед на прекия му ръководител, свързана с осигуряване и
експлоатация на серопочистване, а именно не бил участвал в почистване на
дюзите на помпите. Смята че била спазена процедурата по чл. 193 от КТ.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищеца заема длъжността Старши оператор,
химически контрол при цех ХВО при ответното дружество.
Със Заповед 414/18.12.2023 г. на изпълнителния директор на „Топлофикация
Русе“ АД му било наложено наказание „Предупреждение за уволнение“, тъй
като на 07.10.2023 г., при изпълнение на същинските си трудови задължения -
оперативен контрол и управление на инсталация за очистване на димни газове
не бил изпълнил задължението си за прекратяване подаването на реагент към
абсорбер при размяна на парогенератори за времето от 21,00 ч: до 23,15 часа,
за което е имал знание.Нарушението се изразявало в бездействие.
Допуснатото нарушение било виновно и представлявало неспазване на
техническите и текнологичните правила и виновно нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187, ал.1, т.3, т.9 и т.10 от КТ, като то довело до финансови
загуби за дружеството и разпиляване на имущество. Недобросъвестно
изпълнение на трудови задължения било констатирано и на 06.10.2023г., което
водило до извод за системно нарушаване на трудовата дисциплина от
работника.
Съгласно приложения по делото Доклад от 23.10.2023 г. на Инж. Химик ОС на
ИОДГ(СОИ), на 06.10.2023г. в 8,30 ч. възложил на дежурния персонал на
СОИ в състав, сред които служители бил и ищеца да почистят запушени дюзи
в оросителния контур на рециркулационна помпа № 4, с цел възстановяване
нормалния режим на работа на инсталацията. Старши операторът Х. Х.
отказал да изпълни възложената задача. На 07.10.2023г., от 19.00 до 7.00 ч.
дежурната смяна на СОИ със ст. Оператор Х. Я. Х. не изпълнявал
задължението си по оперативен контрол и управление на ИОДГ. При размяна
на парогенератори, за времето от 21 ч. до 23,15ч. и при липса на димни газове
на вход на СОИ, не прекратили подаването на реагент /хидратна вар/ към
абсорбер както било по инструкции и за това време бил изразходен 33куб.м.
реагент без технологична необходимост. Идентични такива нарушения на
инструкциите за работа, ищецът допускал и преди това. На 25.05.2023г. за
2
периода от 22.50ч. до 01ч. и на 02.04.2023г. за периода от 19.54ч. до 3.40ч. с
необоснован разход на реагент съответно : 50м3 на 25.05.23г. и 150 м3 на
02.04.23г. 3а всички гореизложени нарушения бил отправял устни
предупреждения и съответно бил информирал Н-к цех ХВО, 3ам. гл. инженер
и Гл. инженер. Предлагал да се отнемат добавките ДМС и премиален фонд
към ОР3 за период от 6 (шест) месеца ищеца.
С покана, връчена на 15.11.2024 г. било поискано от ищеца да дадете писмени
обяснения, в срок до един работен ден, като отговорите на следните въпроси:
защо и каква била причината на 06.10.2023 г. да откажете почистване на
запушени дюзи на рециркулационна помпа № 4 и защо не изпълзявал
инструкциите за неподаваме на реагент към абсорбер,при размяна на
парогеиератори.
На 16.11.2024 г. ищецът дал писмени обяснения, в които посочил, че не бил
отказвал почистването на дюзи на рециркулационна помпа № 4 на 6.10.2023г.
Организирал почистването на дюзите съвместно с двамата му подчинени
колеги на длъжности „оператор, химически контрол, ХГ", които били на смяна
в този работен ден. Дюзите били почистени до края на смяната. Описал бил
извършеното в оперативния дневник за деня. По т. 2 от поканата заявил, че
винаги съвестно изпълнявал служебните си задължения като поддържал
работата на СОИ в оптимален работен режим. Мониторинговите данни се
наблюдавали от РИОСВ 24/7. 3атова, с оглед защита на интересите на
дружеството, винаги било много важно така да бъдел подаван реагент в
абсорбера, че да бил сигурен, че нямало да бъдат отчетени стойности над
нормите в околната среда. Не бил запознат с писмена инструкция за това.
В становище от 05.12.2023 г. Инж. Химик ОС на ИОДГ(СОИ), посочил, че
считал обясненията му за несъстоятелни и поддържал изцяло изготвения от
него Доналд и предложението за налагане на наказание. В ръкописен текст е
записано , че гл. инженер е съгласувал, като е изказал мнение за налагане на
наказание „забележка“, а резолюцията на Изпълнителния директор на
дружеството от 06.12.2023 г. била за налагане на наказание „предупреждение
за уволнение и лишаване от КТУ“ за един месец.
Не е представено по делото доказателство, че ищеца e бил запознат със
съдържанието на Доклада от 23.10.2023 и Становището от 05.12.2023 г.
По делото са приети 5 бр. инструкции, но в тях не е описано кога не следва да
се подава реагент, а начина за експлоатация на различни помпи и съоръжения.
Видно от Оперативен дневник на ИОДГ с дежурен ищеца, за 07.11.2023 г. от
19ч., до 04 часа, на входа на системата е констатиран серен диоксид през
цялата смяна, като са представени Норми и Нормопоказатели на ИОДГ/СОИ/,
като за сероводород на изход е посочена стойност за среднодневни норми по-
малко от 194 mg/Nm3.
Разпитаният по делото свидетел Тодор Обретенов Обретенов, главен инженер
на ответното дружество от 2019 г. подробно описва начина на работа на
сероочистващата система на дружеството. Заявява, че е нямало случай на
размяна на парогенератори.
Като разкриващи лично възприети факти и обстоятелства, следва да се ценят
показанията на разпитания по делото свидетел. Изнесените от него данни
кореспондират с другите събрани доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Дисциплинарната отговорност на работника или служителя може да бъде
ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарното
3
наказание се налага с мотивирана заповед от работодателя, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта за дисциплинарно
наказание, трябва да съдържа задължителните реквизити посочени в чл. 195,
ал. 1 КТ, като липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. При
преценката на законността на наложеното дисциплинарно наказание,
меродавно винаги е конкретното дисциплинарно нарушение.
На първо място следва да се приеме, че в противоречие с изискванията
досежно реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
работодателят не е конкретизирал нарушенията, послужили като основание за
уволнението на ищеца (по време, място и с оглед обективните им признаци),
което характеризира уволнението като незаконно.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ съдържа изрично определени изисквания
към заповедта за дисциплинарно наказание. Конкретното нарушение следва
да бъде описано с обективните и субективните му признаци. Няма пречка
заповедта да препраща към друг документ за посоченото описание, но
липсата на такова описание в самата заповед или непредставянето на
нарушителя на другия документ, към който заповедта препраща в тази връзка,
води до извода за незаконосъобразност на заповедта във връзка с
императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ. Липсата на такъв
задължителен елемент от заповедта не може да се санира в хода на съдебното
производство с представянето на документи от страна на работодателя и прави
невъзможен и съдебният контрол на оспореното наказание. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК
Решение № 49 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №624/2011 г., IV г. о., ГК.
Решение №849 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 40/2010 г., IV г. о., ГК.
Всяко дисциплинарно нарушение е основание за налагане на дисциплинарно
наказание, т. е. за всяко едно дисциплинарно нарушение работодателят може
да приложи дисциплинарна санкция предвидена в КТ, като въпрос на
целесъобразност е дали работодателят ще налага дисциплинарните наказания
поотделно с отделни работодателски актове или в една Заповед, в този смисъл
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 257 от 10.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 3681/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията С. Д.. Налице е
системност по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ- когато е лице извършването на
три нарушения на трудовата дисциплина в сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ, за
които не е наложено дисциплинарно наказание или срокът на наложеното
дисциплинарно наказание по някое от тях не е изтекъл. - Определение №
358/14.03.2013 година по гр.д. № 1263/2012 година, IV г.о., ГК.
В конкретния случай в процесната Заповед са посочени две, а не три
нарушения на трудовата дисциплина, поради което съдът приема, че не е
налице системност по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ.
Не би могло да се приеме, че чрез позоваването на Доклада от 23.10.2023 г. в
заповедта за уволнение е спазвено изискването за конкретизация на
нарушенията, послужили като основание за налагане на наказанието на
ищеца, тъй като по делото не се установява той да е запознат с него, поради
което не може да се приеме, че чрез него са конкретизирани извършените
нарушенията.
Относно първото нарушение посочено в Заповедта, че на 07.10.2023 г. ищецът
не бил изпълнил задължението си за прекратяване подаването на реагент към
абсорбер при размяна на парогенератори за времето от 21,00 ч:, до 23,15 часа,
съдът намира, че е налице противоречие между поискано от ищеца обяснения
4
като извършено нарушение на трудовата дисциплина и посоченото в
процесната Заповед . Съдът намира, че не са били искани обяснения от ищеца
за конкретното нарушението на 07.10.2023 г., посочено в процесната Заповед,
а са били изискани общо такива обяснения защо не изпълзявал инструкциите
за неподаваме на реагент към абсорбер при размяна на парогеиератори.
Задължението за изслушване или приемане на писмени обяснения от
нарушителя е съществен елемент от дисциплинарната процедура. Значението
му е работодателят да събере доказателства, относно извършеното конкретно
нарушение, да си изясни отношението на работника или служителя към
извършеното, да му даде възможност да се защити. Наказанието наложено без
изслушване на нарушителя, респективно без поискване на писмени обяснения
от него е незаконно.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че съгласно чл. чл.579, т.6 на
5, ал.6 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническата експлоатация на
електрически централи и мрежи, за сероочистващи уредби (СОУ), работещи
по технологията "мокър варовиков метод", експлоатирани по вътрешна
инструкция и изискванията на производителя на сероочистващите
съоръжения, следва да се осигуряват: икономичен режим на работа, съобразен
с разработените режимни карти. Това обаче не може да обоснове налагане на
дисциплинарно наказание, тъй като видно от Оперативен дневник на ИОДГ на
входа на система по времето на дежурство през цялата смяна на ищеца е
имало серен диоксид и на изход стойностите му са в съответствие с
посочените в Норми и Нормопоказатели на ИОДГ/СОИ. Както беше
посочено, не е прита от работодателя инструкция, в която ясно да е разписано
кога и при какви условия не следва да се подава реагент, отделно разпитания
по делото свидетел, посочен от ответника, установи, че е немяло случай на
размяна на парогенератори.
Относно второто визирано в процесната заповед нарушение, недобросъвестно
изпълнение на трудови задължения на 06.10.2023г., съдът приема, че е
формулирано общо, като в производството не са събрани по делото
доказателства за извършването му от ищеца.
По изложените съображения, трябва да се приеме, че ответникът в
противоречие с процесуалните правила на дисциплинарното производство, е
упражнил потестативното си право да накаже служителя., поради което
процесната Заповед като незаконосъобразна следва да се отмени.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Районен съд – гр. Русе, държавна такса върху иска за отмяна на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в размер на 80 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 414/18.12.2023 г. на изпълнителния директор на
„Топлофикация Русе“ АД, ЕИК117005106, с която на Х. Я. Х., ЕГН
********** от гр. Русе, **************, е наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение”.
ОСЪЖДА „Топлофикация Русе“ АД, ЕИК117005106, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. ТЕЦ-Изток 1 да заплати по сметка на
5
Русенски районен съд държавна такса от 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6