№ 125
гр. Велико Търново , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500259 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.437 ГПК
Длъжникът по изпълнително дело № 20218090400175/2021 г. по описа на ЧСИ с рег.№
809- Силвия Косева , с район ВТОС- Я. А. И. е подал жалба срещу действията му
свързани с образуването и воденето му с оплаквания , че взискателят „Б. ДСК“ АД –
София не съответства на носителя на вземанията по изпълнителния лист като правен
субект / липсвали доказателства за правопремство/ и вземанията са погасени по давност ,
тъй-като от последното предприето изпълнително действие/ запор на банкови сметки/ по
предходно изпълнително производство № 488/2016 г. прекратено поради перемпция е
изтекло време, надхвърлящо общия 5 годишен давностен срок .
Съдебният изпълнител чрез помощника си е изразил становище за недопустимост и
неоснователност на жалбата.
Взискателят „Б. ДСК“ АД е изразил становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата.
Фактически подадената жалба е несъвместима по съдържание с идеята на процесуалния
закон да предостави на длъжника право на обжалване само в изрично предвидени случаи,
а не общо срещу всички действия на съдебния изпълнител. Предметното му съдържание е
изчерпателно определено със строга ограничителност в хипотезите на чл. 435, ал.2, т.1- т.7
ГПК.
Очевидно е умозрителното положение , че изложените по-горе в жалбата
оплаквания , са изначално негодни да ги запълнят. Дори да би се приело , че волята на
жалбоподателя следва да се тълкува в широк смисъл на хипотезата на т.7 , обяснен тук като
своеобразен „мълчалив отказ“ на съдебния изпълнител да прекрати производството , чиято
„неправавомерност“ да произтича/ според представите на длъжника/ от неизпълнение на
негово задължение да го направи по служебен почин като съобрази дали и щом
прецени , че са настъпили последиците на погасителната давност относно вземанията по
1
изпълнителния лист , основателността на подобно обжалване изначално подлежи на
отхвърляне. Това е така , защото поради материалноправния характер на това
института на давността ,уреждащ в полза на длъжника погасяващо възражение като особено
субективно право / макар и с процесуалноправни последици/ , преценката дали всеки
конкретен случай запълва фактическия му легален състав/ чл.110- чл.119 ЗЗД/, от който се
поражда, принадлежи / засега/ само на съда, а не и на съдебния изпълнител. Аргумент за
правилността на този извод е самият факт, че сред основанията за прекратяване на
изпълнителното производство не попада „погасяването по давност на изпълняемото
вземане“. Ако законът бе го имал предвид като такова основание , изрично би го уредил , с
което би дал правомощието на съдебния изпълнител да установява настъпването му. Дали
фактическия състав на погасителната давност е осъществен или не и съответно следва ли
да бъдат зачетени последиците й в обхвата на принудителното изпълнение, много често ще
е предмет на спор между страните по правоотношението, поради което / напълно
разбираемо/ е недопустимо да се разрешава от друг орган , освен от съда / чл.2, чл.124, ал.1,
чл. 439, във връзка с чл.433, ал.1, т.7 ГПК/. Защитата си длъжникът може да проведе само
по исков ред.
Ето защо като лишена от процесуално основание за възникване на право на
обжалване, фактически подадената жалбата търпи отрицателна санкция на отхвърляне.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. А. И. , с ЕГН: ********** от гр.П. , ул.В. А. № 16 срещу
действията на ЧСИ с рег.№ 809- Силвия Косева , с район ВТОС, свързани с образуването
и воденето на изпълнително дело № 20218090400175/2021 г. като лишена от
процесуално основание .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2